Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……………./………………..2020 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IX - ти състав,
в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети
март през две хиляди двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
при
секретар Доника Христова
като
разгледа докладваното от съдия Даниела
Христова
гражданско дело № 75 по описа за 2020 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 237 от
ГПК.
Делото
е образувано по предявен от Т.Д.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат С.Л., против Й.Б.Б., ЕГН **********,
с адрес *** и М.Г.Б., ЕГН **********, с адрес ***, положителен установителен
иск за собственост на недвижим имот - самостоятелен обект, представляващ жилище
- апартамент с идентификатор №10135.3515.529.1.34 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със Заповед № 18-5870/05.06.2019г. на Началника на СГКК - Варна, състоящ се от
предверие, дневна, стая, кухня, баня – тоалет, лоджия, с площ на апартамента от
63.43 кв. м., с административен адрес: гр. Варна, ул. „Ивац Войвода“ № 24, вх.
1, ет. 2, ап. Б-6, при граници: стълбище, апартамент А, двор, ул. „Добромир“,
апартамент В, ведно с прилежащата му изба № 9, със застроена площ 4.05 кв.м.,
както и 2.3893% идеални части от общите части на сградата, по твърдение, че
собствеността е придобита от ищеца поради изтекла придобивна давност.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 4178/06.02.2020 г., в
който ответниците Й.Б.Б. и М.Г.Б. признават предявения иск, като сочат, че същият
е допустим и основателен.
Признанието
на иска е акт на разпореждане с правото
на иск, но то не десезира съда, тъй като нуждата от защита на ищеца може да
бъде удовлетворена само от съдебно решение, което признава претендираното или
не признава отричаното от него право. Признанието на иска обвързва съда, но от
волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и
постановяване на решение по чл. 237 от ГПК, или производството да продължи по
общия ред, с постановяване на решение по чл. 235 от ГПК.
В
първото съдебно заседание по делото, проведено на 12.03.2020 г., процесуалният
представител на ищеца - адв. С.Л., изрично е претендирал постановяване на
решение при признание на иска по чл. 237 от ГПК.
С
оглед признанието на иска, което не противоречи на закона или на добрите нрави
и направеното от ищеца искане за произнасяне на решение съобразно признанието,
съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 237 от ГПК, като въз основа на
изложеното, искът следва да бъде уважен изцяло.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Й.Б.Б.,
ЕГН **********, с адрес *** и М.Г.Б., ЕГН **********, с адрес ***, че Т.Д.К., ЕГН **********,
с адрес *** е
собственик на недвижим
имот - самостоятелен обект, представляващ жилище - апартамент с идентификатор
№10135.3515.529.1.34 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
Заповед № 18-5870/05.06.2019г. на Началника на СГКК - Варна, състоящ се от предверие,
дневна, стая, кухня, баня – тоалет, лоджия, с площ на апартамента от 63.43 кв.
м., с административен адрес: гр. Варна, ул. „Ивац Войвода“ № 24, вх. 1, ет. 2,
ап. Б-6, при граници: стълбище, апартамент А, двор, ул. „Добромир“, апартамент
В, ведно с прилежащата му изба № 9, със застроена площ 4.05 кв.м., както и
2.3893% идеални части от общите части на сградата, въз основа на
непрекъснато владение в продължение на десет години, на основание чл. 79, ал.1
от ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящия
съдебен акт на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: