№ 6445
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110141140 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 вр. чл.422 ГПК.
Образувано е по искова молба на ЗК „Л...“ АД против „Е...“ АД, с която е предявен
положителни установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 499, ал. 7
от КЗ вр. с чл.127, ал. 2 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 3 021.48 лева, представляваща регресна претенция за половината от изплатеното от
ищеца застрахователно обезщетение по щета № 0000-1809-18-600504, която щета е
образувана за вреди по л.а. „Фолксваген Кадди“ с рег. № КТМХ 500, причинени при ПТП,
настъпило на 17.01.2018г., на територията на Република Германия, причинено виновно от
водача на влекач марка „Волво“, модел „ФХ“ с рег. № Р 3706 ВТ, с прикрепено ремарке с рег.
№ Р 0773 ЕЕ, застраховано при ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, който при управление на товарния автомобил реализира ПТП с извършващия
маневра за паркиране лек автомобил „Фолксваген Кадди“ с рег. № КТМХ 500, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.08.2023г., до
окончателното заплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44321/2023г. по описа на СРС, 141 състав.
Ищецът твърди, че на 17.01.2018г . на територията на Република Германия, е
настъпило ПТП по вина на водача на влекач марка „Волво“, модел „ФХ“ с рег. № Р 3706 ВТ,
застрахован при ищеца по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с
прикрепено ремарке с рег. № Р 0773 ЕЕ, който при управление на товарния автомобил
реализира ПТП с извършващия маневра за паркиране лек автомобил „Фолксваген Кадди“ с
рег. № КТМХ 500. За настъпилото произшествие в Република Германия били изготвени
нужните документи. Щетата по увредения лек автомобил била определена на база
представени фактури и калкулация, като била предявена по претенция Зелена карта BECS и
1
същата била заплатена от ищеца в левова равностойност от 6 042,96 лева. Сочи, че към
датата на произшествието за т.а. „Волво“, модел „ФХ“ с рег. № Р 3706 ВТ е действал договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с
ищеца ЗК „Л...“ АД по полица № BG/22/117000873583 със срок на действие 31.03.2017г.-
29.03.2018г. Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в
правата на застрахования собственик на увреденото МПС срещу застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на ремарке с рег. № Р 0773 ЕЕ, който
бил ответника, съгласно полица № 61208123 със срок на валидност 30.03.2017г. –
29.03.2018г. за половината / ½ част/ от изплатеното от ищеца обезщетение. Обосновава, че
според съдебно решение на Федералния съд на Германия от 27.10.2010г., тъй като събитието
е настъпило на територията на Република Германия, то приложимо било немското право,
според което – чл. 59, пар. 2, изречение 1VVG a.F /Застрахователния кодекс на Германия/
щетите трябвало да се поделят между двамата, тъй като застрахователните компании заедно
формирали двойна полица, а комбинацията от влекач и ремарке трябвало да се разглеждат
като една оперативна единица. Посочва, че съгласно пар. 7, 17 и 18 StVG собствениците и
водачите на ремарке също трябвало да носят отговорност за участието им, което трябва да
бъде определено за композицията на влекача и ремаркето като оперативна единица. Тъй
като те били управлявани от един водач, счита, че е приложимо застрахователното покритие
за двете. Заявява, че поканил ответникът да плати обезщетение в размер на търсената сума,
представляваща ½ част от платеното от ищеца обезщетение, но получил мотивиран отказ.
Обосновава правният си интерес от иск с довод, че има издадена в негова полза заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44321/2023г. по описа на
СРС, 141 състав, срещу което длъжникът-ответник подал възражение. При тези доводи моли
искът да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът признава, че между него и собственика на
ремарке с рег. № Р 0773 ЕЕ е налице валидна към датата на твърдяно ПТП полица по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Не се оспорват механизма
на настъпване на ПТП, причинените вреди и размерът на изплатеното застрахователно
обезщетение. Твърди обаче, че отношенията между влекача и ремаркето следва да се уредят
на база разпоредби от Регламент № 593/2008 и Регламент 864/2007 на ЕП и Съвета за
извъндоговорната отговорност, а не от правото на мястото по настъпване на събитието.
Обяснява, че поради приложението на българското право и по-конкретно чл. 479, ал. 1 КЗ
вредите, нанесени от ремарке, което е свързано с МПС по време на движение, се покриват от
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, свързана с
притежаваното и ползвано теглещо МПС. По тази причина счита, че не следва да носи
отговорност по иска и същият следва да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 499, ал. 7
от КЗ вр. с чл.127, ал. 2 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е застраховател по договор
2
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на влекач марка „Волво“, модел
„ФХ“ с рег. № Р 3706 ВТ, валиден към датата на произшествието; че за ремаркето има
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, валиден към
датата на ПТП; че е настъпило застрахователно събитие (ПТП) по описания в исковата
молба начин, време и място, включително, както и че произшествието представлява покрит
застрахователен риск; че са причинени имуществени вреди от деликта на пострадалото
МПС, техният вид и стойност, както и причинно - следствената връзка между деянието и
вредите; изпълнение на задължението за заплащане на застрахователно обезщетение от
ищеца в размер на 100% от щетите.
В тежест на ответника, при доказване на горните обстоятелства, е да докаже плащане
на предявеното регресно вземане.
С определение от 25.02.2025 г. на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни
между страните са отделени следните обстоятелствата, че между ответника и собственика
на ремарке с рег. № Р 0773 ЕЕ е налице валидна към датата на твърдяно ПТП полица по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; че ищецът е застраховател
по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ влекач марка „Волво“,
модел „ФХ“ с рег. № Р 3706 ВТ, валиден към датата на произшествието; че на 17.01.2018г. на
територията на Република Германия, е настъпило ПТП по вина на водача на влекач марка
„Волво“, модел „ФХ“ с рег. № Р 3706 ВТ, с прикрепено ремарке с рег. № Р 0773 ЕЕ, който
при управление на товарния автомобил реализира ПТП с извършващия маневра за
паркиране лек автомобил „Фолксваген Кадди“ с рег. № КТМХ 500, представляващо покрит
застрахователен риск; че на лек автомобил „Фолксваген Кадди“ с рег. № КТМХ 500
вследствие на ПТП са били причинени твърдените щети на посочената стойност; че ищецът
е заплатил на 100% обезщетение за вредите по л.а. „Фолксваген Кадди“ с рег. № КТМХ 500
по предявена по претенция Зелена карта BECS в левова равностойност от 6 042,96 лева.; че
ищецът е поканил ответника да плати ½ част от платеното от него обезщетение, но
ответникът е отказал да плати.
В конкретния случай процесното ПТП и вредите от него са настъпили на територията
на Федерална Република Германия, поради което следва да се даде отговор на въпроса дали,
когато застрахователното събитие е настъпило при управление на композиция – влекач с
ремарке, чиято Гражданска отговорност е застрахована от различни застрахователи, следва
да бъде ангажирана отговорността и на застрахователя на ремаркето, наред с тази на
застрахователя на влекача, който е функционално обусловен от въпроса за приложимото
право спрямо отговорността на страните по сключените договори за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на влекача и ремаркето, респ. кое е приложимото
право при решаване на този въпрос предвид наличието на международен елемент –
причиняване на вредите в друга държава членка, а именно в Република Германия.
Отговорът на този въпрос е даден в Решение на Съда на ЕС от 21.01.2016 г. по
съединени дела С-359/14 и С-475/14, което предполага да се изяснят понятията „договорни
задължения“ и „извъндоговорни задължения“ и значението, вложено в тях от приложимите
общностни актове. По този начин стига до извод, че под обхвата на понятието „договорно
3
задължение“, по смисъла на член 1 от Регламент „Рим I“ попада всяко доброволно поето
правно задължение от дадено лице спрямо друго, докато „извъндоговорно задължение“
обхваща задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, неоснователно
обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие или culpa in contrahendo. Прилагайки
тези разсъждения към поставените за разглеждане пред него въпроси, съдът стига до
заключението, че между застрахователите и съответно между държателите или водачите на
теглещото превозно средство и държателите на ремаркето, съществуват договорни
задължения, по смисъла на Регламент „Рим I“. И обратно, между двамата застрахователи не
съществуват никакви договорни отношения.
От друга страна самото съществуване на право на иск на застрахователя на теглещо
превозно средство, чийто водач е причинил произшествие, срещу застрахователя на
тегленото ремарке, след изплащането на обезщетението на пострадалото лице, не може да се
изведе само от договора за застраховка, а предполага едновременното ангажиране на
деликтната отговорност на държателя на ремаркето по отношение на това пострадало лице.
Доколкото задължението за поправяне на вредите, тежащо върху държателя на ремаркето,
следва да се счита за „извъндоговорно задължение“ по смисъла на член 1 от Регламент „Рим
II“, то именно с оглед на разпоредбите на този регламент следва да се определи и
приложимото към това правоотношение право. Определено в съответствие с член 4 от
посочения регламент приложимото право към такова извъндоговорно задължение е правото
на държавата, в която е претърпяна пряката вреда от произшествието (вж. в този смисъл
решение Lazar, C 350/14, EU:C:2015:802, т. 24). В настоящия случай това е германското
право, като спрямо него следва да се определят длъжниците по задължението за
обезщетяване на пострадалото лице, както и евентуално съответното участие на държателя
на ремаркето и на държателя или водача на теглещото превозно средство при причиняването
на вредата на пострадалото лице. Задължението на застрахователя да обезщети причинената
на пострадало лице вреда произтича обаче не от тази вреда, а от договора, който го обвързва
с отговорното застраховано лице. Следователно приложимото към него право трябва да бъде
определено в съответствие с разпоредбите на Регламент „Рим I“.
Поради това е необходимо да се изследва дали съгласно приложимото право,
застрахователят на теглещото превозно средство, респективно на прикаченото към него
ремарке е бил действително длъжен по силата на сключения договор да обезщети
пострадалото лице. Съгласно чл. 19 от Регламент „Рим II“ когато застрахователят е изплатил
обезщетение на пострадалото от произшествие лице, въпросът за евентуалната суброгация в
правата на пострадалото лице се урежда от приложимото към задължението на
застрахователя право. Доколкото задължението на застрахователя да покрие гражданската
отговорност на застрахования по отношение на пострадалото лице произтича от договора за
застраховка, сключен със застрахования, условията при които застрахователят може да
упражни правата на пострадалото при пътнотранспортното произшествие лице срещу
отговорните за произшествието лица, се определят от националното право, уреждащо
посочения договор за застраховка, определено в приложение на член 7 от Регламент „Рим I“.
Приложимото право при определянето на лицата, чиято отговорност може да бъде
4
ангажирана, както и евентуалното разделяне на отговорността между тях и съответните им
застрахователи, в съответствие с член 19 обаче продължава да се урежда от член 4 и
следващите от Регламент „Рим II“.
От изложеното следва, че при пътнотранспортно произшествие, причинено от теглещо
превозно средство, снабдено с ремарке, приложимото право спрямо регресния иск на
застрахователя на теглещото превозно средство, който е изплатил обезщетение на
пострадалия при произшествието, предизвикано от водача на това превозно средство, срещу
застрахователя на тегленото при произшествието ремарке, се определя съгласно чл. 7 от
Регламент № 593/2008 /Регламент "Рим І"/, но само ако правилата на деликтната
отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на чл. 4 и следващите от
Регламент № 864/2007 /Регламент "Рим ІІ"/ предвиждат разделяне на задължението за
поправяне на вредите, т. е. предвиждат отговорност на собственика или държателя на
ремаркето наред с отговорността на собственика или ползвателя на теглещото превозно
средство за възстановяване на вредите на пострадалото лице. Тъй като в настоящия случай
приложимото материално право в отношенията между пострадалия и застрахователя е
немското, което предвижда разделяне на отговорността между застрахователя на влекача и
застрахователя на ремаркето, то приложимото материално право в отношенията между
застрахователите на влекача и на тегленото от него ремарке следва да се определи по реда на
чл. 7 от Регламент "Рим І". Доколкото няма данни страните да са избрали приложимо право,
като няма съмнение, че двамата застрахователи имат обичайно местопребиваване на
територията на Република България, то приложимо се явява българското право, а отделно от
това следва да се посочи, че и двете застраховки са задължителни по смисъла на чл. 7, § 4 от
Регламент "Рим І", като именно българския КЗ регламентира както задължението за
сключване на застраховките /чл. 483 от КЗ/, така и обема на застрахователното покритие по
тях /в т. ч. покритите рискове при застраховки "гражданска отговорност" от притежаване и
използване на ремарке – чл. 479 от КЗ/.
Съгласно нормата на чл. 479, ал. 1 от КЗ /приложимо право съгласно чл. 7 от
Регламент "Рим І"/ вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно
средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на
движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от
застрахователя по задължителната застраховка "гражданска отговорност" на
автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно
средство. Следователно отговорността на ответника по процесния договор за застраховка
"гражданска отговорност" поначало не включва задължение за обезщетяване на вреди,
нанесени при движение на ремаркето от теглещо превозно средство, поради което и само на
това основание релевираната претенция се явява неоснователна
Изходът на делото предпоставя право на разноски само за ответника – чл.78, ал.3 от
ГПК. С оглед изхода на делото на ответника следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 3
и ал. 8 ГПК разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер
на 100 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 499, ал. 7 от КЗ вр.
с чл.127, ал. 2 от ЗЗД, от ЗК Л... АД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, БУЛ.С..., срещу ЗД
Е... АД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, БУЛ.Х..., за признаване на установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 3 021.48 лева, представляваща регресна претенция за
половината от изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 0000-1809-18-
600504, която щета е образувана за вреди по л.а. „Фолксваген Кадди“ с рег. № КТМХ 500,
причинени при ПТП, настъпило на 17.01.2018г., на територията на Република Германия,
причинено виновно от водача на влекач марка „Волво“, модел „ФХ“ с рег. № Р 3706 ВТ, с
прикрепено ремарке с рег. № Р 0773 ЕЕ, застраховано при ответника по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, който при управление на товарния автомобил
реализира ПТП с извършващия маневра за паркиране лек автомобил „Фолксваген Кадди“ с
рег. № КТМХ 500, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 04.08.2023г., до окончателното заплащане на сумата, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44321/2023г. по
описа на СРС, 141 състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ЗК Л... АД с ЕИК: ********* и адрес: гр.
София, БУЛ.С..., да плати на ЗД Е... АД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, БУЛ.Х...,
сумата от 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6