О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1792
Бургаският окръжен съд гражданска
колегия
в закрито заседание на двадесет и пети септември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Русева-Маркова гражданско дело № 1194 по описа
за 2019 година.
С Решение №
1449 от 10.06.2019г., постановено по гр. дело № 6976/2018г. по описа на Районен
съд – Бургас е прието за установено на основание чл. 439 във връзка с чл. 124,
ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 143, ал. 2 и чл. 146, ал. 1 от СК и чл. 86 от ЗЗД
по отношение на непълнолетното дете – ответник Х.Х.И., ЕГН **********,
представляван в настоящото производство чрез назначения му особен процесуален
представител – адвокат Минка Топалова, че неговият баща – Х.Я.И., ЕГН **********
*** не му дължи заплащане на сумата от 1 992 лева, представляваща сбор от
просрочени месечни издръжки в размер на от по 120 лева всяка за периода от
10.05.2017г. до 28.09.2018г., присъдени с влязло в сила бракоразводно съдебно
Решение от 28.10.2014г., постановено по гр. дело № 6456/2014г. по описа на
Районен съд – Бургас, както и сумата от 148, 27 лева, представляваща сбор от
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от 120 лева, считано от
забавата, начиная от 11.05.2017г. до 28.09.2018г. – поради изпълнение на това
задължение. С цитираното решение са отхвърлени исковете в останалите им части
над установения за недължим размер на месечните издръжки от по 120 лева месечно
от общо 1 992 лева до претендирания размер от 5 712 лева за
останалата част от периода от 10.09.2014г. до 09.05.2017г. вкл. и над
установения за недължим размер на законната лихва от 148, 27 лева до
претендирания от 1 174, 68 лева, представляваща сбор от законната лихва
върху всяка просрочена месечна вноска от 120 лева, представляваща издръжка за
периода от 10.09.2014г. до 09.05.2017г., считано от забавата (всяко 11-то число
на месеца), начиная от 11.10.2014г. до 28.09.2018г. като неоснователни.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Х.Я. ***, със съдебен
адрес *** – адвокат Р.Д., с която претендира да бъде отменено постановеното
първоинстанционно решение като неправилно и постановено при нарушение на
материалния и процесуалния закон. В жалбата се посочва, че показанията на
водените от ответната страна двама свидетели са противоречиви и негодни да
докажат наведените с отговора на исковата молба твърдения за това, че детето е
живяло с майка си през периода от развода до края на 2017г., но районният съд е
приел за доказани тези твърдения, като е кредитирал безкритично показанията на
тези свидетели, като не е извършил дължимата преценка за заинтересованост на
свидетелските показания по реда на чл. 172 от ГПК. В жалбата се посочва, че
първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на водените от ищеца
свидетели, които категорично сочат, че детето след развода е живяло и е
отглеждано единствено от баща си.
Не се отправят
искания за допускане на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Депозираната
въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и е подадена от
лице, което има правен интерес да го атакува в частта, в която претенцията му е
отхвърлена. Въззивната жалба е депозирана в преклузивния срок за атакуването му
и адвокат Д. разполага с валидна представителна власт да сезира въззивната
инстанция.
Ответната
страна по въззивната жалба – И.Д.С. чрез своя процесуален представител адвокат Н.С.
депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че въззивната жалба е
неоснователна, а съдебният акт на първоинстанционния съд е правилен. Посочва
се, че са правилни изводите на съда и тези изводи са изложени при съобразяване
на всички релевантни по делото факти и обстоятелства. Посочва се, че от
събрания по делото доказателствен материал безпротиворечиво се установява, че
бащата на детето не е успял да проведе успешно пълно и главно доказване на
своите твърдения, че детето е живяло изключително и само при него и че само той
е полагал грижи за отглеждането и осигуряване на издръжката му. Посочва се, че
съдът задълбочено е изследвал показанията на свидетелите, като е дал вяра и е
ценил показанията на тези свидетели, които са изложили пред съда преки и
непосредствени впечатления от живота на майката, след развода и отношенията й с
детето. Претендира се да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Не се отправят
искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Ответната
страна по въззивната жалба – Х.Х.И. – непълнолетен – чрез назначения му особен
представител – адвокат Минка Топалова депозира по делото писмен отговор на
въззивната жалба, в който посочва, че първоинстанционното решение е правилно,
законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да
бъде отхвърлена като неоснователна. В депозирания писмен отговор се посочва, че
атакуваното решение в най-голяма степен защитава и охранява интереса на детето Х..
Не се отправят
нови искания за събиране на доказателства пред настоящата инстанция.
Предявен е иск
от Х.Я. *** против Х.Х.И. чрез неговата майка и законен представител И.Д.С., с
който се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответната
страна – негов непълнолетен син, че той – Х.И. не му дължи сумата от общо
7 186 , 51 лева, представляваща
просрочени издръжки за дете в размер на от по 120 лева месечно, както и
законната лихва върху всяка просрочена вноска по изпълнително дело № 201/2018г.
по описа на ДСИ към Районен съд – Бургас, за периода от 10.09.2014г. до
28.09.2018г., тъй като в този период от време ищецът е полагал грижи и изцяло е
издържал финансово своето дете – Х.Х.И..
С Молба от
22.10.2018г., депозирана по делото ищецът уточнява своята претенция по размер,
като посочва детайлно за всеки един период какъв е размерът на претенцията.
По делото е
депозиран писмен отговор на исковата молба от страна на И.Д.С., в която
заявява, че оспорва претенцията.
С Определение №
1593 от 22.02.2019г., постановено по гр. дело № 6976/2018г. по описа на Районен
съд – Бургас е назначен особен представител на непълнолетния ответник – Х.Х.И..
Въззивната страна следва да заплати и възнаграждение на назначения особен
представител в размер на 300 лева на основание чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредба №
1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба с вх. № 29513/09.07.2019г. по описа на Районен съд –
Бургас от Х.Я.И. против Решение № 1449 от 10.06.2019г., постановено по гр. дело
№ 6976/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.
УКАЗВА на въззивната страна – Х.Я.И. да заплати сума в размер на 300 (триста) лева,
представляваща възнаграждение за особен представител на непълнолетното дете – Х.Х.И.
в тридневен срок от получаване на съобщението за това.
Определението
не подлежи на обжалване.
Препис от
определението да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.