Определение по дело №1194/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1792
Дата: 25 септември 2019 г.
Съдия: Таня Ташкова Русева-Маркова
Дело: 20192100501194
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 1792

 

Бургаският окръжен съд                                                     гражданска колегия

в закрито заседание на двадесет и пети септември

през две хиляди и деветнадесета година                                              в състав:                                                                                                                                                                                                     

                                                     Председател:  Росица Темелкова

                                                            Членове:  Таня Русева-Маркова

                                                                              Елеонора Кралева

при секретаря                                                                       и в присъствието на прокурора                                                     като разгледа докладваното от  съдия Русева-Маркова                               гражданско дело  № 1194 по описа

за   2019  година.

                   С Решение № 1449 от 10.06.2019г., постановено по гр. дело № 6976/2018г. по описа на Районен съд – Бургас е прието за установено на основание чл. 439 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 143, ал. 2 и чл. 146, ал. 1 от СК и чл. 86 от ЗЗД по отношение на непълнолетното дете – ответник Х.Х.И., ЕГН **********, представляван в настоящото производство чрез назначения му особен процесуален представител – адвокат Минка Топалова, че неговият баща – Х.Я.И., ЕГН ********** *** не му дължи заплащане на сумата от 1 992 лева, представляваща сбор от просрочени месечни издръжки в размер на от по 120 лева всяка за периода от 10.05.2017г. до 28.09.2018г., присъдени с влязло в сила бракоразводно съдебно Решение от 28.10.2014г., постановено по гр. дело № 6456/2014г. по описа на Районен съд – Бургас, както и сумата от 148, 27 лева, представляваща сбор от законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от 120 лева, считано от забавата, начиная от 11.05.2017г. до 28.09.2018г. – поради изпълнение на това задължение. С цитираното решение са отхвърлени исковете в останалите им части над установения за недължим размер на месечните издръжки от по 120 лева месечно от общо 1 992 лева до претендирания размер от 5 712 лева за останалата част от периода от 10.09.2014г. до 09.05.2017г. вкл. и над установения за недължим размер на законната лихва от 148, 27 лева до претендирания от 1 174, 68 лева, представляваща сбор от законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от 120 лева, представляваща издръжка за периода от 10.09.2014г. до 09.05.2017г., считано от забавата (всяко 11-то число на месеца), начиная от 11.10.2014г. до 28.09.2018г. като неоснователни.

                   Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Х.Я. ***, със съдебен адрес *** – адвокат Р.Д., с която претендира да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение като неправилно и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата се посочва, че показанията на водените от ответната страна двама свидетели са противоречиви и негодни да докажат наведените с отговора на исковата молба твърдения за това, че детето е живяло с майка си през периода от развода до края на 2017г., но районният съд е приел за доказани тези твърдения, като е кредитирал безкритично показанията на тези свидетели, като не е извършил дължимата преценка за заинтересованост на свидетелските показания по реда на чл. 172 от ГПК. В жалбата се посочва, че първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на водените от ищеца свидетели, които категорично сочат, че детето след развода е живяло и е отглеждано единствено от баща си.

                   Не се отправят искания за допускане на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и е подадена от лице, което има правен интерес да го атакува в частта, в която претенцията му е отхвърлена. Въззивната жалба е депозирана в преклузивния срок за атакуването му и адвокат Д. разполага с валидна представителна власт да сезира въззивната инстанция.

                   Ответната страна по въззивната жалба – И.Д.С. чрез своя процесуален представител адвокат Н.С. депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че въззивната жалба е неоснователна, а съдебният акт на първоинстанционния съд е правилен. Посочва се, че са правилни изводите на съда и тези изводи са изложени при съобразяване на всички релевантни по делото факти и обстоятелства. Посочва се, че от събрания по делото доказателствен материал безпротиворечиво се установява, че бащата на детето не е успял да проведе успешно пълно и главно доказване на своите твърдения, че детето е живяло изключително и само при него и че само той е полагал грижи за отглеждането и осигуряване на издръжката му. Посочва се, че съдът задълбочено е изследвал показанията на свидетелите, като е дал вяра и е ценил показанията на тези свидетели, които са изложили пред съда преки и непосредствени впечатления от живота на майката, след развода и отношенията й с детето. Претендира се да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

                   Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   Ответната страна по въззивната жалба – Х.Х.И. – непълнолетен – чрез назначения му особен представител – адвокат Минка Топалова депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба, в който посочва, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. В депозирания писмен отговор се посочва, че атакуваното решение в най-голяма степен защитава и охранява интереса на детето Х..

                   Не се отправят нови искания за събиране на доказателства пред настоящата инстанция.

                   Предявен е иск от Х.Я. *** против Х.Х.И. чрез неговата майка и законен представител И.Д.С., с който се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответната страна – негов непълнолетен син, че той – Х.И. не му дължи сумата от общо 7 186 , 51 лева, представляваща просрочени издръжки за дете в размер на от по 120 лева месечно, както и законната лихва върху всяка просрочена вноска по изпълнително дело № 201/2018г. по описа на ДСИ към Районен съд – Бургас, за периода от 10.09.2014г. до 28.09.2018г., тъй като в този период от време ищецът е полагал грижи и изцяло е издържал финансово своето дете – Х.Х.И..

                   С Молба от 22.10.2018г., депозирана по делото ищецът уточнява своята претенция по размер, като посочва детайлно за всеки един период какъв е размерът на претенцията.

                   По делото е депозиран писмен отговор на исковата молба от страна на И.Д.С., в която заявява, че оспорва претенцията.

                   С Определение № 1593 от 22.02.2019г., постановено по гр. дело № 6976/2018г. по описа на Районен съд – Бургас е назначен особен представител на непълнолетния ответник – Х.Х.И.. Въззивната страна следва да заплати и възнаграждение на назначения особен представител в размер на 300 лева на основание чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

                   Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

                   ДОКЛАДВА въззивна жалба с вх. № 29513/09.07.2019г. по описа на Районен съд – Бургас от Х.Я.И. против Решение № 1449 от 10.06.2019г., постановено по гр. дело № 6976/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.

                   УКАЗВА на въззивната страна – Х.Я.И.  да заплати сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща възнаграждение за особен представител на непълнолетното дете – Х.Х.И. в тридневен срок от получаване на съобщението за това.

                   Определението не подлежи на обжалване.

                   Препис от определението да се изпрати на страните за запознаване.

                    

                                             

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                          

                                                                                                        2.