Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, ……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в
публичното заседание на 28.10.2022 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Колев
при участието на секретаря………, като взе предвид докладваното
от съдия П.Колев т.д.№ 1348 по описа за
2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Г.-Д.“ ЕООД, ЕИК ******твърди в
исковата молба, уточнена в о.с.з. на 16.04.2021 г., че ответникът „М.” ЕООД,
ЕИК ******, му възложил извършването на множество СМР в следния недвижим имот,
съставляващ собственост на ответника, а именно: ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ № 079161,
079162, 079163, 079164. 079165, 079166, 079167, в последствие някои обединени в
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 079195, находящи се в с. Осоица, Община Горна Малина, м.
Мандрите - Катлъка, „К.б.М.“. Твърди наличието на търговски отношения между
страните, както и сключването на писмени договори по повод възлагане и
извършване на СМР на конкретни обекти в описания имот, изпълнени от ищеца и
приети от възложителя.
Твърди, че извършените от ищеца в имота
СМР през 2015г. са следните: по възложени през м.01.2015г. СМР бил изграден
обект „Битова сграда - съблекалня за персонал и посетители“, изпълнени до
16.06.2015г., за което ответникът бил уведомен; по възложени през м.08.2015г.
СМР бил изграден обект „подпорни стени за манеж“, изпълнени до 12.10.2015 г, за
което възложителят бил уведомен; по възложени през м. 11.2015г. СМР бил
изграден обект изграждане „площадки“, включващи:площадка за фургони, изпълнена
до 10.12.2015г., за което бил изготвен констативен протокол/Акт обр. 19/
10.12.2015г., както и площадка 20.24x10м, изпълнена до 02.11.2015г., за което
бил изготвен констативен протокол /Акт.обр.19/; по възложени през м.08.2015г.
СМР бил изграден обект „ВиК площадково и др. за направа на конюшня“, като
изпълнението било извършено в периода от 20.08.2015г. до 20.12.2015г.; по
възложени през м.08.2015г. СМР бил изграден обект „нова ограда“ около 118 л.
м., като СМР били изпълнени в периода 29.09.2015г. - 20.11.2015г.; по възложени
през м.08.2015г. СМР бил изграден обект „изграждане на част от Конюшня“, като
СМР били изпълнени в периода 20.08.2015г. - 12.11.2015г.; по възложени през
м.04.2015г. СМР бил изграден обект: „Битова сграда с Бистро в ПИ 079195 “, като
изпълнението на този обект приключило на 10.12.2015г. Сочи, че за извършените
СМР липсвал формален договор между страните.
Поддържа, че СМР били
възложени от ответника, както и че последният никога не е възпрепятствал ищеца
да извършва същите, осигурявал му достъп (вкл. на служители на ищеца и
техническия ръководител) до имотите и обектите за извършване на СМР; на терен
му давал указания относно детайли в хода на изпълнението на обектите; всички
книжа и документи, съпътстващи строителството, били подписвани или от управителя
на ищеца, или от негов служител - техническия ръководител на обекта. Твърди, че
извършените СМР по посочените обекти, в посочения период били извършени от него
с негови средства, труд и материали, с негови работници и механизация, но
ответникът отказал да му заплати за извършените СМР през 2015г. Поддържа, че с
решение на СГС претенцията му към ответника за заплащане на извършените
гореописани СМР на договорно основание била отхвърлена поради липса на писмено
съглашение между страните. Сочи, че САС оставил в сила решението на СГС, както
и че отменил частично решението на СГС, като осъдил ответника да му заплати
част от сумите на договорно основание, а именно: 9 115 лв. - възнаграждение с
ДДС за извършена работа по изпълнение на СМР по изграждане на обект „Битова
сграда - съблекалня за персонал и посетители” в недвижим имот, находящ се в
местност м. Мандрите - Катлъка, с. Осоица, общ. Горна Малина и 7 307.18 лв. за
направа на площадка по Фактура № 34/08.08.2016 г.; заедно със законната лихва
за забава върху главниците до изплащането им. Поддържа, че за останалите обекти
(с изкючение на посочените два обекта) липсвало писмено съглашение между
страните, обосноваващо дължимост на възнаграждение за изпълнените СМР, поради
което счита, че ответникът му дължи сумите на извъндоговорно основание, т.е.
претендира възнаграждение за изпълнената работа, извършена със знанието,
съгласието и без противопоставянето на ответника, като стойност, с която
последният неоснователно се обогатил за сметка на ищеца.
Твърди, че за изградения обект
„подпорни стени за манеж“ били изпълнени СМР, подробно индивидуализирани по
обем, единични цени и видове работи в обстоятелствената част на ИМ. Сочи, че
всички извършени на този обект СМР са на обща стойност от 59 204,59 лв. без
ДДС, като ответникът направил частично плащане в размер на 6 992.52 лв. с ДДС,
а остатъкът по съставения Акт обр.19/12.10.2015г. твърди да е в размер на 53
377.49 лв. без ДДС (64 052.99 лв. с ДДС). Поддържа, че механизацията за
изкопните работи, кофраж, арматурна заготовка, бетон и др. за изпълнение на
обекта било доставено от ищеца и че работниците изпълнили обекта, както и
техническия ръководител, били служители на ищеца.
Твърди, че за изградения обект
изграждане „площадки“ (включващи „площадка за фургони“ и „площадка 20.24x10м“)
били изпълнени СМР, подробно индивидуализирани по обем, единични цени и видове
работи в обстоятелствената част на ИМ. Сочи, че всички извършени на този обект
СМР са, както следва: за „площадка за фургони“ общо в размер на 6 089,32 лв. без
ДДС (7 307.18 лв. с ДДС), присъдена с Решение № 2316/22.10.2019г. на САС по в.
т. д . № 142/19г., заплатена от ответника съгласно Протокол - споразумение от
29.01.2020г.; за „площадка 20.24х10м“ общо в размер на 17 325,93 лв. без ДДС
(20 791.11 лв. с ДДС) съгласно Акт обр.19 № 1/10.12.2015г., която сума не му
била заплатена.Поддържа, че механизацията за изкопните работи, кофраж,
арматурна заготовка, бетон и др. за изпълнение на обекта било доставено от
ищеца и че работниците изпълнили обекта, както и техническия ръководител, били
служители на ищеца.
Твърди, че за изградения обект
„ВиК площадково и др. за направа на конюшня“ били изпълнени СМР, подробно
индивидуализирани по обем, единични цени и видове работи в обстоятелствената
част на ИМ. Сочи, че всички извършени на този обект СМР са на обща стойност от
1 767.04 лв. без ДДС (2 120.45 лв. с ДДС) съгласно Акт обр. 19/ 20.12.2015г.,
която сума не му била заплатена.
Твърди, че за изградения обект
„нова ограда“ около 118 л. м. били изпълнени СМР, подробно индивидуализирани по
обем, единични цени и видове работи в обстоятелствената част на ИМ.Сочи, че
всички извършени на този обект СМР са на обща стойност от 20 473,41 лв. без ДДС
(24 568.09 лв. с ДДС) съгласно Акт обр. 19/ 20.11.2015г., която сума не му била
заплатена. Сочи, че по време на изпълнение на СМР на обекта ответникът
многократно присъствал по време на изграждането, за да следи процеса на
изпълнение, влаганите материали по вид и количество, и с оглед опазване на вече
изградените съоръжения на неговите имоти. Поддържа, че механизацията за
изкопните работи, кофраж, арматурна заготовка, бетон и др. за изпълнение на
обекта било доставено от ищеца и че работниците изпълнили обекта, както и
техническия ръководител, били служители на ищеца.
Твърди, че за изградения обект
„изграждане на част от Конюшня“ били изпълнени СМР, подробно индивидуализирани
по обем, единични цени и видове работи в обстоятелствената част на ИМ.Сочи, че
всички извършени на този обект СМР са на обща стойност от 4 627,23 лв. без ДДС
(5 552.68 лв. с ДДС) съгласно Акт обр. 19/ 12.11.2015г., която сума не му била
заплатена.Поддържа, че механизацията за изкопните работи, кофраж, арматурна
заготовка, бетон и др. за изпълнение на обекта било доставено от ищеца и че
работниците изпълнили обекта, както и техническия ръководител, били служители
на ищеца.
Твърди, че за изградения обект
„Битова сграда с Бистро в ПИ 079195“били изпълнени СМР, подробно
индивидуализирани по обем, единични цени и видове работи в обстоятелствената
част на ИМ. Сочи, че всички извършени на този обект СМР са на обща стойност от
11 336,45 лв. без ДДС (13 603.74 лв. с ДДС) съгласно Акт обр. 19/ 10.12.2015г.,
която сума не му била заплатена.
Сочи, че общата сума за
изпълнени СМР по горепосочените обекти, възлиза в размер от 130 689.07 лв.
Претендира заплащане на лихва за забава върху всяка от сумите за главница
(подробно индивидуализирана по пера в ИМ), като общата стойност на мораторната
лихва намира, че е в размер от 48 899.49
лв. – за периода от 02.11.2016г. (датата на депозиране на ИМ по т.д. №
7972/2016г. на СГС, IV-17) до 22.07.2020г. (датата на предявяване на настоящата
ИМ).
Предвид изложеното, ищецът
иска да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от общо от 130 689.04 лв. –
главница, представляваща стойността на извършените СМР, осъществени без наличие
на възлагане от ответника, т.е. при липса на договор, като работата е била
предприета в интерес на ответника, при субективна увереност на ищеца относно
това, че изпълнява свое задължение по съществуваща правна връзка, но не е
действал в собствен интерес, като първият е знаел, но не се е
противопоставил на извършването на СМР с която ответникът се е обогатил за
сметка на ищеца, съставляваща стойността на извършени СМР в ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ №
079161, 079162, 079163, 079164, 079165, 079166,079167, в последствие някои
обединени в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, № 079195, находящи се в с. Осоица, Община Горна
Малина, м. Мандрите - Катлъка, „К.б.М.“, както и сумата в размер на 48 899.49 лв. – мораторна
лихва върху главницата, за периода от 02.11.2016г. до 22.07.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от завеждане на делото до окончателното
плащане. Претендира разноски по делото.
Ответникът „М.” ЕООД е
депозирал отговор на исковата молба.
Счита, че предявените
искове за главница и мораторни лихви се явяват недопустими на осн. чл. 299 ГПК,
доколкото по повод на изпълнените СМР в обектите от ищеца се твърдяло наличие
на възлагане от ответника, обуславящо наличие на договорни отношения между
страните, по повод на които било налице вече влязло в сила съдебно решение,
уреждащо тези отношения. Счита, че е налице припокриване между предмета на
настоящото производство и този на т.д. № 7972/16г. по описа на СГС, VI-17 с-в,
в частта, в която последното е влязло в сила като потвърдено от САС.
Евентуално оспорва предявените
осъдителни искове като неоснователни. Оспорва твърденията на ищеца за наличие
на трайни търговски отношения между страните към 2015 г. Не оспорва наличие на
отношения между страните, по повод на които било постановеното решение на САС,
с което ответникът бил осъден да заплати на ищеца изпълнени СМР по договор,
които задължения ответникът вече бил изпълнил. Оспорва наличието на твърдяната
от ищеца електронна кореспонденция във връзка с възлагането и изпълнението на
претендираните СМР. Твърди, че при сключването и изпълнението ищецът правил
разчети и представял КСС, включващи цени на труд и материали, многократно
надвишаващи обичайните стойности и средни пазарни цени за подобен вид работи;
предявил и получил плащане за неизвършени работи; както и за такива СМР,
осъществени за отстраняване на негови грешки и пропуски.
По отношение на претенцията за
обект „Подпорни стени за манеж“ твърди, че не е получавал и приемал оферта за
СМР, че не е подписвал документи във връзка с претендираните СМР. Твърди, че в
строежа нямало вложени труд и материали като вид, количество и качество по КСС
от 12.10.15г., както и че се претендирали завишени количества СМР с цел печалба
на ищеца. Оспорва претенцията за главница по основание и размер, както и
акцесорната претенция за лихва за забава.
По отношение на претенцията за
обект „площадка 20.24x10м“ оспорва ищецът да е извършил твърдените СМР.
Поддържа, че не е подписвал документи във връзка с претендираните СМР. Твърди,
че в строежа нямало вложени труд и материали като вид, количество и качество по
КСС от 10.12.15г., както и че се претендирали завишени количества СМР.Оспорва
претенцията за главница по основание и размер, както и акцесорната претенция за
лихва за забава.
По отношение на претенцията за
обект „ВиК площадково и др. за направа на конюшня“ твърди, че не е получавал и
приемал оферта за СМР, че не е възлагал извършване на СМР на обекта. Твърди, че
в строежа нямало вложени труд и материали като вид, количество и качество по
КСС от 20.12.15г., както и че се претендирали завишени количества СМР. Оспорва
претенцията за главница по основание и размер, както и акцесорната претенция за
лихва за забава.
По отношение на претенцията за
обект „нова ограда“ около 118 л. м. оспорва извършването на СМР от ищеца.
Твърди, че не е подписвал документи във връзка с претендираните СМР.Твърди, че
в строежа нямало вложени труд и материали като вид, количество и качество по
КСС от 12.11.15г., както и че се претендирали завишени количества СМР. Оспорва
претенцията за главница по основание и размер, както и акцесорната претенция за
лихва за забава.
По отношение на претенцията за
обект „изграждане на част от Конюшня“поддържа, че не е подписвал документи във
връзка с претендираните СМР, както и че последните не са били извършвани.Твърди,
че в строежа нямало вложени труд и материали като вид, количество и качество по
КСС от 12.11.15г., както и че се претендирали завишени количества СМР. Оспорва
претенцията за главница по основание и размер, както и акцесорната претенция за
лихва за забава.
По отношение на претенцията за
обект „Битова сграда с Бистро в ПИ 079195“ твърди, че не е получавал и приемал
оферта за СМР, че не е възлагал извършване на СМР на обекта. Твърди, че не е
подписвал документи във връзка с претендираните СМР. Поддържа, че СМР
строителството на обекта било извършено изцяло от ответника по стопански начин,
под техническото ръководство на назначен към 17.06.2015 г. технически
ръководител, който не се намирал в служебни или договорни отношения с ищеца.
Евентуално твърди, че в строежа нямало
вложени от ищеца труд и материали като вид, количество и качество по КСС от
10.12.15г., както и че се претендирали завишени количества СМР. Оспорва
претенцията за главница по основание и размер, както и акцесорната претенция за
лихва за забава.
Поддържа, че сам, за своя
сметка и по стопански начин извършил всичката работа в обектите, за заплащането
на която ищецът претендира.
Оспорва акцесорните претенции
за лихва за забава по основание и размер. Поддържа, че ИМ по т.д. № 7972/16 г.
на СГС не притежавала характер на покана, отправена от ищеца до ответника, във
връзка с заплащане на сумите по твърдените СМР. Прави евентуално възражение за
изтекла погаистелна давност по отношение на акцесорните претенции на ищеца.
Моли проиводството по
делото да бъде прекратено поради недопустимост на исковете. Евентуално моли претенциите на
ищеца да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендира разноски в настоящото производство.
На основание чл. 146, ал. 1,
т. 5 ГПК съдът разпределя доказателствената тежест между страните относно
правнорелевантните факти по делото, по следния начин:
Ищецът следва да установи, че
е предприел уместно работата, извършена от него на процесните обекти, че я е
управлявал добре и в интерес на ответника, както и да докаже извършване на
сочените СМР на обектите, вкл. цените на вложените от него материали и труд.
Следва да докаже още и изпадане на ответника в забава, т.е. отправяне на покана
до последния за заплащане на твърдените СМР, както и размера на обезщетението
за забава. Ответникът следва да докаже направените срещу исковете възражения.
Страните не сочат доказателства за посочените обстоятелства.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Към
исковата молба са приложени Количествено-стойностни сметки - /АКТ обр. 19/ за
всеки един от процесните обекти, за
извършени видове и количества СМР, съставени от ищеца - „подпорни стени за манеж“, изграждане
„площадки“ - площадка 20.24x1 Ом, „ВиК площадково и др. за направа на конюшня“,
„нова ограда“ около 118 л. м., „Изграждане на част от Конюшня“, „Битова сграда
с Бистро в ПИ 079195 “. Документите не са подписани от ответника, който оспорва
верността им.
Приобщени са описаните по-горе
проформа-фактури съдържащи стойността на извършените СМР, като видно от
заключението на приетата по делото ССЕ, приложените като доказателства към
исковата молба проформа фактури (т.7, т.9, т.11, т. 13, т. 15, т.17 ) от исковата
молба на обща стойност 130 689.07 с ДДС, не са намерили счетоводно отражение в
счетоводството на „Г.-Д.“ ЕООД, предвид неосчетоводяването им
от „М.“
ЕООД, съответно не са включени в дневниците за продажби на ищеца и в дневниците
за покупки на ответника.
Ищецът
е оспорил електронната кореспонденцията,
която ищецът е представил с исковата молба и за която твърди, че е била и
изпратена от електронните пощенски кутии на „Г.” ЕООД и „М.” ЕООД. Във връзка с
така направеното оспорване, по искане на ищеца, по делото е допусната Съдебно -
техническа (компютърна) експертиза, която е установила, че приложените към
исковата молба електронни документи - имейли и приложения към тях са били
изпратени от електронен адрес **********@abv.bjg към електронен адрес **********@gmail.com, като в
пощенската кутия на електронен адрес**********@gmail.com не е
открита кореспонденция с **********@abv.bg.
По
делото са изслушани единична и тройна СТЕ. От посочените заключения се
установява, че претендиралите СМР са били изградени на място. Същите
отговарят по вид на заявените от ищеца, а относно количествата са били
констатирани несъществени различия, които са били отразени от вещите лица в
заключенията им. Експертите посочват, че извършените СМР са добри
като качество, като са годни за ползване за дейностите, за които са били
изградени, като се ползват и към момента на огледа.
Приобщената ССЕ констатира липса
на осчетоводяване на процесните фактури. Допълнителното заключение е описало за
извършени по стопанки начин процесни обекти не са водени отделни
сметки(вътрешно – стопански сметки по отделни обекти). ВЛ посочило и
осчетоводените разходи по сметка 613, от които е видно, че СМР са извършвани
само от Г. ЕООД. Не са предоставени на ВЛ разходно-оправдателни документи –
фактури за закупени материали или извършени услуги, отговарящи по вид на реално
вложените в обектите. Единственият договор с наети лица е от 17.06.2015 г. с Я.А.за
техническо ръководство, върху сумата то
който са направени задължителни и др. осигурителни вноски.
От трето не участващо в делото лице - Община Горна
Малина са били изискани и приети като доказателства следните писмени такива : 1. Разрешение за строеж с номер 44 от
29.06.2015г. наГл. арх. на Община Горна Малина; Протокол Акт обр. 2 за
определяне на строителна линия и ниво на строежа от 29.09.2015г. за обект „
Подпорни стени“ ПИ 079167; Разрешение за строеж № 7 от 09.02.2015г. на Гл.арх.
на Община Горна Малина за обект „Битова сграда за персонал с бистро“, ПИ
079195; Протокол Акт обр. 2 за определяне на строителна линия и ниво на строежа
от 17.06.2015г. за обект „Битова сграда за персонал с бистро“, ПИ 079195;
Заповедна книга за обект „Битова сграда за персонал с бистро“, ПИ 079195,
заверена на 19.06. 2015г.; Разрешение за строеж № 64/13.11.2014г. на Гл.арх. на
Община Горна Малина за обект „Ограда“, ПИ 079195; Протокол Акт обр. 2 за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на
строежа на 29.09.2015г. за обект „Ограда“, ПИ 079195 с приложение № 1 ;
Разрешение за строеж с номер 38 от 08.06.2015г. на Гл.арх. на Община Горна
Малина за обект „Ограда - лека“, на границата на ПИ 079162; Протокол Акт обр. 2
за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на
строежа „Ограда“, на границата на ПИ 079162, от 29.09.2015г.; Протокол Акт обр.
3 за установяване съответствието на строежа от 20.11.2015г. за строеж „Битова
сграда за персонал с бистро“, ПИ 079195; Заявление с вх.№
26-00-28-12/17.06.2015г. от „М.“ ЕООД *** Малина за откриване на строителна
площадка за обект „ Битова сграда за персонал с бистро“; Заявление с вх.№
26-00-249-13/29.09.2015г. от „М.“ ЕООД *** Малина за откриване на строителна
площадка за обект „ Подпорни стени за манеж“.
От посочените писмени доказателства е видно, че на ищцовото дружество са
били издадени разрешения за строеж на обекти „ подпорни стени“, „складове за
селскостопански инвентар“, „Битова сграда за персонал с бистро“, „ограда“.
От
разпита на свидетеля П.К. се установява, че същият е упражнявал строителен
надзор на процесиите обекти, през процесния период. Същият посочва на обекта да
са били израждани процесиите обекти, като сочи че тези обекти ги е изпълнявало
ищцовото дружество. Същият познава лицето П.И., който сочи да е бил техн.р-л на
обекта, възложено му като дейност от ищцовото дружество.
От
разпита на св. Н.К.се установява, че същите през 2015г. е бил служител на
ищцовото дружество и като ръководител на група, която е изпълнявала СМР към
дружеството, е изпълнявал дейности на обекта на ответника през 2015г.
Свидетелят сочи, че са били изградени подпорни стени и манеж, ограда,
вертикална планировка, площадка за силови, площадка за фургони, пътища покрай
оградите, въртележка за трениране на конете, бистро, площадка на бистро, като
изрежда хронологично извършените СМР. Излага, че
техн.р-л на обета е бил инж. П.И., като служител на ищеца, като на обекта през
посочения период се ходело всеки ден; били извършвани различни дейсности от
различни работници на ищцовото дружество. Свидетелят сочи, че нещата относно
извършване на СМР са били уточнявани с управителя на ответното дружество Ж.К.,
както и с лицето В.С..
От
разпита на свидетеля П.И. се установява, че последният е бил на длъжност
технически ръководител в ищцовото дружество през периода, когато се твърди да
са били извършени претендиралите от ищеца СМР. Свидетелят посочва, че цялата
2015г. служители на ищцовото дружество са работили на обект на ответника, а
самият свидетел е бил технически ръководител на обекта. Свидетелят посочва
какви обекти са бил изграждани от ищеца в този период, а имено : муничник,
битова сграда за съблекалня, изкоп за подпорни стени за голям манеж, вертикална
планировка при конюшната, муничника съблекалнята, ВиК за тези обекти, ВиК
отклонение за битова сграда с бистро, ограда от над 120 м., плочи за фургони,
площадка, бетонова площадка, основи за канал и бистро, както и ВиК за това
бистро. Свидетелят установява, че постоянно през процесния период е контактувал
с управителя на ответното дружество и лицето В.С., който му е давал указания
във връзка с извършваните СМР. Свидетелят посочва, че извършените СМР са били
приети финално от ответното дружество без забележки. В същия смисъл са и
показанията на свидетеля Л.И..
Свидетелката В.С.излага, че по възлагане е изготвяла документацията на
техническия ръководител, като това е бил Я.В., като обектитите са изградени от
самото дружство ответник.
Разпитан е свид. В.С., който дава показания, че правооттношенията между
дружествата са били прекратени в началото на 2015 г., като на ищцовото
дружество е било указано да напрусне адреса, след което П.И. е продължил да
изпълнява функцията си на технически ръководител, но въз основа на възлагане на
ответника, който е продължил строителството по стопански начин.
Представените
експертизи приети по други дела, а не в
хода на настоящото производство, имат характер на частни свидетелстващи
документи, изходящи от трети по делото лица относно възприетите от тях факти
обстоятелства. Те нямат материална доказателствена сила, като тяхната
доказателствена стойност не позволява на съда да формира вътрешното си убеждане
върху тях. В частта относно направените технически изводи въз основа на знания
от областта на науката и техниката, тъй като те не съставляват техническа
екпертиза, не могат да се ползват в процеса.
При така
установеното съдът намери от правна страна следното:
Съобразно
нормата на чл. 60, ал.1 от ЗЗД, който
предприеме управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е
натоварен, длъжен е да се грижи за нея, докато заинтересуваният може да я
поеме.
От
посочената нормативна дефиниция следва, че облигационното правоотношение от
воденето на чужда работа без пълномощие се поражда между лицето, което
съзнателно предприема извършването на чужда работа , и лицето, в чиято правна
сфера се извършват действията.
Въведеното
от ищеца твърдение, че е извършил работата поради невярна субективна представа, че изпълнява
собствено задължение по облигационно правоотношение, изключва института на
гестията. Нормата изисква
знание, че работата която се изпълнява е чужда, а в случая се твърди, че такова
е липсвало - ищецът не е знаел,
че работата е чужда, а е мислил, че изпълнявл собствено договорно задължение.
Следователно фактите не могат да се подведат под тази правна норма.
Доколкото
се сочи, че между страните липса договор и не е
налице гестия, от въведените факти, че
ищецът е извършил СМР – вложил е труд, използвал е техника и
материали, които е заплатил, което е довело до намаляване на неговото
имущество, съответно извършеното строителство е било в полза на ответника,
който без да е направил такива разходи е
увеличил имуществото си, следва да се направи извода, че искът е основан
на предпоставките на субсидиарната претенция
по чл.59 ЗЗД – неоснователно
обогатяване.
Правилото изисква,
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, да му върне онова, с
което се е обогатил, до размера на обедняването.
Във
връзка настоящия спор
между страните, следва да се разгледа правното значение на представенитет влезви в сила решения .
Съгласно т. 18 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №
1 ОТ 04.01.2001 Г. ПО ГР. Д. № 1/2000 Г., ОСГК НА ВКС със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по
отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на
иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната
норма, и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със
сила на пресъдено нещо. За това диспозитивът на решението, който чл. 189, б.
"г" ГПК визира като констатация относно спорното право, представлява
източника на силата на пресъдено нещо. Мотивите към решението според чл. 189,
ал. 2 ГПК не са част от него. Нарушаването на изискването за мотивираност на
съдебният акт не означава липса на решение, а е основание за неговата отмяна
като неправилно, т. е. те са елемент, но не иманентна негова част.
В мотивите се съдържат редица констатации
относно доказателствените и правнорелевантните факти, които не са обхванати от
спорния предмет. Предявяването на инцидентен установителен иск относно
преюдициалното правоотношение необходимо за да се формира пресъдено нещо и по
отношение на него чрез въвеждането му като предмет по делото, произнасянето по
който намира отражение в диспозитива, не би било необходимо, ако мотивите на
решението се ползваха с такава сила (арг. от чл. 97, ал. 3, чл. 118 и чл. 221,
ал. 1 ГПК).
Становището, че мотивите подлежат на
самостоятелно обжалване, се свързва с възможността те да бъдат източник на
правни последици наред с диспозитива на решението. Щом като по отношение на
съдържащите се в тях констатации относно юридическите и доказателствените
факти, както и по преюдициалните правоотношения не се формира сила на пресъдено
нещо, защото не са елемент от спорния предмет, те не могат да бъдат обект на
обжалване отделно от решението.
В
контекста на горното се налага извода, че със СПН е отречено вземането на ищеца
изходящо от посочените в исковата молба
правопроизводящи факти –за извършени въз основа на договори СМР, но не и относно съществуване или несъществуване на преюдициалното
правоотношение/ия и изпълнената работата
и нейното предаване, явяваща се предпоставка за плащане. Вземането може да не съществува защото правната връзка не е съществувала ( за
СПН относно съществуването на това преюдициално правоотношение е
необходимо да е бил предявен инцидентен установителен иск), или защото СМР не е
било изпълнено и предадено, или защото вземането не е било изискуемо, или е било погасено поредством някой от
погасителните способи по ЗЗД.
Същевременно между страните в хода на настоящото дело не съществува спор
относно липсата на сключен между тях на договор за извършване на спорните СМР.
Възражението на ответника е основано на отричането на изпълнение на СМР от
страна на ищеца, тъй като строежите са осъществени от самия него „за своя сметка и по стопански начин”.
В контекста на
горното спорът се концентрира
дали ищецът е извършил СМР, като доказателствената тежест е върху него.
По
принцип извършените СМР се установяват с предвидените в НАРЕДБА № 3 ОТ 31 ЮЛИ 2003 г. актове и
протоколи. Същевременно с решение № 349 от 16.05.2005 г. по търг. дело № 349/04
на ВКС, ТК, решение № 1661 от 06.12.1999 г.по гр. д. 972/99 на V г.о. на ВКС,
както и формираната по реда на чл. 290 ГПК - решение по т.д. № 535/10 на ВКС,
ТК, ІІ т.о., е прието че извършената работа по договор за изработка може и да
не е приета изрично /със съставяне на писмен акт подписан от възложителя / и че
са достатъчни и конклудентни действия за това. Във всички случаи, обаче, когато
се касае за строителни обекти, за да се дължи плащането на възнаграждение по
чл. 266, ал. 1 от ЗЗД на изпълнителя осъществените от него на място
строително-монтажни работи / СМР/ следва да отговарят на одобрения технически
проект /ако няма такъв-на уговореното между страните в самия договор/ и на
съответните строителни правила и норми, съобразно с изискванията на
разпоредбите на чл. 169 от ЗУТ. Това разрешение по отношение
на договора за изработка следва на намери приложение и в
настоящата хипотеза, предвид аналогичността наслучая .
Представените актове обр.19 не се
подписани от ответното дружество и не установяват приемане на работата.
Ответникът не е осчетоводил проформа фактурите, т.е. не са налице
конклудентни действия признаващи приемането.
Същевременно приетите по делото ССТЕ – единична и тройна установяват, че
наличните СМР отговарят на строителните
правила и норми. Следователно макар СМР са били осъществени с необходимото
качество, тези доказателства не
установяват, че именно ищецът е осъществил строителството.
Съгласно приобщените по делото строителни книжа като възложител е посочено ответното
дружество. В графата „Строител“ е отбелязано „по стопански начин“. За
технически ръководител е вписан инж.П.И..
Изключение правят: Протокол Обр. №2 за
откриване на строителна площадка (стр.162) от 17.06.2015 г., където като
строител е бил бил вписан „Г.Д.”ЕООД. Документът носи подпис на Ж.К. – управител на „М.”ЕООД; Констативен акт Прилож. №3 от 20.11.2015
г.(стр.167), който обаче не носи подпис на ответника, а на техн. Ръководител и
управителя на „Г.Д.”ЕООД. Заповедите на законния представител на последното
дружество за извършване на вступителен инструктаж са едностранни актове, които
не носят подписа на ответното дружество.
По делото е представен констативен обр.3, подписн от инж. Я.В. – технически ръководител на обекта(стр.218), както и
серия актове за приемане на строителство. Отбелязано е, че той се изгражда по
стопански начин от възложителя „М.”ЕООД.
Съгласно
показанията на св. П.И. той е изпълнявал длъжността технически ръководител на
обекта като служител при ищеца и никога в друго
качество. Освен него други лица не са били ангажирани. Не познава Я.В. и е
общувал директно с управителите на
ответното дружество. Същевременно св. В.С..заявява,
че е водила техническата документация на техн. ръководител Я.В.през 2015 г,
след като той е назначен на тази длъжност( след открването на строителната
площадка). Съгласно
показанята на св.В.С., бивш собственик в капитала на„М.”ЕООД, П.И. е бил технически ръководител на обекта
от името на ищеца до началото на 2015 г.
След тази дата отношенията между дружествата са били прекъснати, като И. е бил
назначен за технически ръководител в лично качество, тъй като ответникът е
продължил да строи със свои работници( по стопански начин). За наличието на стрителство от ответника
„по стопански начин” дава показания св.П.К. относно изградените подпорни стени
и ограда.
При
преценка на показанията на свидетелите, при наличието на констатираните
противоречия,
следва да се вземе предвид заинтересоваността на свидетелите и кореспонденцията
им с останалите доказателства по делото.
Свидетелят
на ищеца - П.И. е братовчед собственика
на “Г.-Д.“ ЕООД - Е. И.. Той фигурира в строителните документи в качеството му
на технически ръководител при изпълнение осъществявано от ищеца, така и при
изпълнение „по стопански начин”, което противоречи на твръденяното от него, че
не е имал други качества. Същевременно
съществуват и книжа подписани от техн. р-л Я.В., кореспондиращо с показанията на св.С..и С.,и противоречащо на
показанията на И., че друг не е изпълнявал такава длъжност. От своя страна свидетелят
Л.И. се явява син на управителя на “Г.-Д.“ ЕООД, също сочещо на
заинтересованост. Следва да се отчете и противоречиено на показания на св.С.,
който твърди, че И. не е технически ръководител на обекта от началото на 2015
г., а видно Протокол Обр. №2 за
откриване на строителна площадка (стр.162), където като строител е бил
бил вписан „Г.Д.”ЕОО, същият е от
17.06.2015 г, т.е. 6 м. по –късно.
За най непредубедени могат да бъдат приети показанията на св. П.К. и К., относно
извършването на СМР от ищеца, кореспондиращи с констатациита на допълнителната
ССЕ. Наистина К. говори за извършени по стопански начин СМР, но в тази част те
не следва да се ценят поради изложеното по-долу.
Извършването на процесните СМР от самия ответник, каквото е твърдението,
изискват наемане на работници, механизация и строителни материали. Такива четоводни
записвания обаче липсват, съгласно допълнителната ССЕ. След като СМР са
налична, а М.” ЕООД не е правила
такива разходи, с изключение на плащанията на техн.ръководител Я.В., няма как
да е изградила строителните обекти.
Горното мотивира съда да даде вяра на показанията на ищцовите свидетери,
като приеме, че именно ищецът е
осъществил спорните СМР, при липса на договор между страните, но наличието на
субективна представа за съществуваща между страните правна връзка.
Това налага извода, че ищецът се е обеднил с разходите за материали, труд и
механизация, които е направил на обекта на ответника, явяващи се обогатяване за
последния.
Размерът
на обедняването съвпада с установените от тройната СТЕ стойности: За обект „Подпорни стени за манеж“ сума в общ размер от 34765,79 лв.; „Площадка
20.24х10м“ сума в общ в размер на 10 711,70 лв.; за обект „ВиК площадково
и др. за направа на конюшня“ обща сума в размер 1 367,04 лв.; За обект
„нова ограда“ сума в размер на
9 339,34 лв.; За обект „Изграждане на част от Конюшня“ сума в общ
размер на 3 635,46 лв.
Ответникът дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД за периода на забавата, като при
отчитане на направеното възражение за изтекла 3 г. погасителна давност(чл.111,
б.в от ЗЗД), претенциите са основателни за периода 22.07.2017 г. до датата на исковата молба, изчислени въз
основа на калкулатор на НАП.
Воден от горното, Софийският
градски съд
Р Е Ш
И :
Осъжда
„М.“ООД, ЕИК:******, гр.София, ул.”******да заплати на „Г.-Д.“ЕООД, ЕИК:******,
гр.София, ул.”******, чрез адв.И.Т.,***, партер на осн. Чл.59, ал.1 ЗЗД следни
суми, явяващи се размера на обедняването му при извършване на СМР на обект на
ответника ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ № 079161, 079162, 079163,
079164. 079165, 079166, 079167, в последствие някои обединени в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №
079195, находящи се в с. Осоица, Община Горна Малина, м. Мандрите - Катлъка, „К.б.М.“.
ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ № 079161, 079162, 079163, 079164. 079165, 079166, 079167, в
последствие някои обединени в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 079195, находящи се в с. Осоица,
Община Горна Малина, м. Мандрите - Катлъка, „К.б.М.“., с които
последният се е обогатил, както следва
За обект „Подпорни стени за манеж“ сума в общ размер от 34765,79 лв. По Акт
обр.19/12.10.2015г., както и сумата 10593.92
лева -
лихва за забава по чл.86 ЗЗД за периода от 22.07.2017 г. – 22.07.2020 г., ведно със законна лихва от 22.07.2020 г. до
изплащане на сумата;
за „Площадка
20.24х10м“ сума в общ в размер на 10 711,70
лв. по Акт обр.19 № 1/10.12.2015г., както и 3264,10 лв. лихва за забава по чл.86 ЗЗД за периода от
22.07.2017 г. – 22.07.2020 г., ведно със
законна лихва от 22.07.2020 г. до изплащане на сумата;
за обект „ВиК площадково и др. за направа на
конюшня“ обща сума в размер 1 367,04
лв. по Акт обр. 19/ 20.12.2015г.,
както и сумата 416.56 лева -
лихва за забава по чл.86 ЗЗД за периода от
22.07.2017 г. – 22.07.2020 г., ведно със
законна лихва от 22.07.2020 г. до изплащане на сумата;
За обект „Нова
ограда“ сума в размер на 9 339,34 лв. по Акт обр.
19/ 20.11.2015г., както и сумата 2845.89
лева
лихва за забава по чл.86 ЗЗД за периода от
22.07.2017 г. – 22.07.2020 г., ведно със
законна лихва от 22.07.2020 г. до изплащане на сумата;
За обект „Изграждане на част от Конюшня“ сума
в общ размер на 3 635,46 лв. По Акт обр. 19/ 12.11.2015г., както и сумата 1107.80 лева - лихва за забава по чл.86 ЗЗД за периода от
22.07.2017 г. – 22.07.2020 г., ведно със
законна лихва от 22.07.2020 г. до изплащане на сумата,
както ОТХВЪРЛЯ
исковете над уважената част до пълните им предявени размери 64 052,99 ЛВ.;
20 791,12 лв.; 2 120,45 лв.;24 568,09; 5 552,68 лв.;
13 603,74, както и исковете за лихва над уважените размери до пълните им предявени размери 23 966,49
лв.;7779,35 лв.;793,40 лв.; 9 192,56 лв.;2077,62 лв.;5090,07 за периода от 02.11.2016 г. до 21.07.2020 г.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.