Р
Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№………………….гр.София, 09.10.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-В състав в закрито заседание, проведено на девети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена Иванова
Златка Чолева
като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева ч.гр. дело № 9068 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435, ал.2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г.Ф.-
длъжник по изпълнително дело № 20198500400472
по описа на ЧСИ А.Б. с рег.№ 850 на КЧСИ, срещу разпореждането на съдебния
изпълнител от 14.06.2019г., с което е отказано намаляване на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на взискателя по реда
на чл.78, ал.5 ГПК.
Жалбоподателят
твърди, че възложените в негова тежест разноски за адвокатско възнаграждение от
съдебния изпълнител са прекомерни и завишени с оглед действителната фактическа
и правна сложност на делото. Поддържа, че извършените от процесуалния
представител на взискателя действия в изпълнителното
производство се свеждат единствено до изготвяне на молба за неговото образуване
и не се налага извършването на други процесуални действия по изп.дело, предвид извършеното плащане на задължението в
срока за доброволно изпълнение. Ето защо, жалбоподателят счита, че от него са
дължими разноски за адвокатско
възнаграждение на пълномощника на взискателя само по
чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С изложените доводи
жалбоподателят мотивира искането си за отмяна на обжалваното постановление и за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение, определено на взискателя, до размера на сумата от 200 лв., съгласно чл.
10, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Насрещната
страна по жалбата – взискател в
изпълнителния процес В.С.И., действащ чрез пълномощника му- адв.Н.Н.Д., оспорва жалбата като неоснователна и като такава-
моли съда да я остави без уважение. Поддържа, че дължимото на процесуалния му
представител адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА е в рамките на
минималния размер по чл.10,т. и т.2 от Наредба № 1/ 2004г. Счита, че след като
от пълномощника му са извършени процесуални действия по изпълнителното
дело след подаване на молбата за
образуването му- като подаване на допълнителни молби, то дължимо се явява освен
възнаграждението по т.1 на чл.10 от Наредба № 1/ 2004г. и това по т.2 на чл.10
от Наредбата.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ А.Б.
с рег.№ 850 на КЧСИ, с които е заявено
становище за неоснователност на жалбата.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Изпълнителното дело е образувано по
молба от 11.06.2019г. на В.С.И., чрез пълномощника му- адв.Н.Н.Д. срещу длъжника Г.Ф.въз
основа на изпълнителен лист от 07.06.2019г.г., издаден от СГС, І-2 състав,
издаден на основание влязло в сила решение №
3117/ 26.04.2019г. С този
изпълнителен лист Г.Ф.е осъден да заплати на В.С.И. сумата от
31 500,00лв., като обезщетение за неимуществени вреди от ПТ , настъпило на
15.04.2017г., на основание чл.557,ал.1,т.1 от КЗ, ведно със законната лихва от
21.12.2017г.- до окончателното изплащане. Към молбата по чл.426 ГПК е
представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 11.06.2019
г., от които е видно, че взискателят е договорил с
упълномощения от него процесуален представител- адв.Н.Д.,
от страна на взискателя да не бъде заплащано
адвокатско възнаграждение, като същото да бъде събрано от длъжника в
изпълнението по реда на чл.38,ал.2 , вр. с ал.1,т.2
от ЗА. Към пълномощното и договора за
правна защита и съдействие е представено и удостоверение, издадено от НАП, от
което е видно, че процесуалния представител на взискателя-
адв.Д.е регистриран по ЗДДС, считано от 04.02.2013г.
На 11.06.2019г. на длъжника Г.Ф.е връчена
покана за доброволно изпълнение, в която е посочен и размерът на дължимите разноски по изпълнителното производство, в това
число сумата от 1 125,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Длъжникът
твърди, че сумата по изп.лист е заплатена от него в 2
седмичния срок за доброволно изпълнение, като този факт не се оспорва от взискателя с подаденото от него възражение срещу жалбата.
С възражение вх.№ 8203/13.06.2019г. длъжникът Г.Ф.е заявил искане за
намаляване на претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение като прекомерно,
предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и с довод, че такова се
дължи само в по т.1 на чл.10 от Наредба № 1/ 2004г. в размер на 200,00лв. С
молбата е заявено искане вече преведените и надвнесени суми за разноски по изп.дело
за адвокатско възнаграждение да бъдат възстановени на посочената в молбата
банкова сметка.
***.06.2019г. ЧСИ А.Б. е отказал да намали определените разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение.
При така установеното от фактическа
страна, съдът изведе следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата по чл. 435 ГПК е подадена от
процесуално легитимирано лице – длъжникът по изпълнението, срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител– разпореждане от 14.06.2019г., с което е
оставено без уважение възражението вх.№ 8203/13.06.2019г. на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Това
разпореждане е връчено на
длъжника Г.Ф.на 19.06.2019г., а частната
жалба е подадена на 24.06.2019г.- в рамките на преклузивния
едноседмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК.
При проверка за законосъобразността на
отказа на съдебния изпълнител, съдът съобрази разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК
и намира следното:
Нормата на чл. 435, ал.2 ГПК
изчерпателно и лимитивно
изброява действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от
длъжника. Глава 39 от ГПК,
обаче, се отнася само за защита против изпълнителните действия. Въпросът за
разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му
в ГПК е в част първа
"Общи правила". Тази част важи както за исковия процес във всичките
му етапи, така и за изпълнителното
производство. Задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в чл. 79, ал.1 от ГПК, който е в раздел втори, глава осма, от тази част. Затова съдът
приема, че произнасянето на съдебния изпълнител за разноските в изпълнителното
производство не е изпълнително действие, а е реализация на общия принцип за
отговорност за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди.
Възможността да се иска намаляване на
разноските за адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен, е уреден в чл. 78, ал.5 от ГПК. С посочената разпоредба е предвидено, че съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер. В цитираната разпоредба не е
предвидена такава възможност и по
отношение на съдебния изпълнител. Според настоящия съдебен състав в случая се
касае за празнина в закона, която следва да бъде попълнена, чрез тълкуването
му. Разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК е също в част първа "Общи правила" и важи както за исковия процес, така и за изпълнителния процес. Следователно
съдебният изпълнител също има право по искане на насрещната страна – в случая
длъжника, да се произнася по искането за намаляване размера на разноските за
адвокат, когато е прекомерен, като неговият акт подлежи на обжалване.
Противното разрешение би било недопустимо, тъй като взискателят
не е ограничен в максималния размер на хонорара, който може да договаря с
пълномощника си - адвокат, а длъжникът, който има признато право да иска
намаление на прекомерното възнаграждение,
не би имал механизъм да изисква съдебния изпълнител да се произнесе по това
искане. Няма основание да се допуска и
възможност за безконтролно уговаряне на по-висок адвокатски хонорар за сметка
на длъжника без да се признае правото на съдебен контрол върху това решение,
респективно отказ на съдебния изпълнител. С оглед изложените мотиви и предвид систематичното място на разпоредбата
на чл. 78, ал.5 ГПК
в общите правила на ГПК, съдът приема, че тази обща разпоредба намира
приложение и в изпълнителния процес.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело
следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния
случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен
първоначалната молба по чл. 426 ГПК,
с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви други процесуални
действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, като съдът
съобразява извършеното от длъжника в
срока за доброволно изпълнение, погасяване на задължението по изпълнителното
дело в пълен размер – факт, неоспорен от взискателя.
При тази хипотеза съдът приема, че изпълнителното дело не е усложнено от фактическа
и правна страна и взискателят има право на адвокатско възнаграждение
единствено за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 200 лева, а с включен ДДС, на основание пар.2“а“ от Наредбата, /при доказаната регистрация на
пълномощника на взискателя по ЗДДС/- в размер на
220,00лв. но не и за процесуално
представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, доколкото последните действия не са извършени и няма да бъдат
извършени от процесуалния представител на длъжника, предвид пълното
удовлетворяване на взискателя в срока за доброволно
изпълнение. Във връзка с последния извод, настоящият съдебен състав приема, че
посоченият в молбата за образуване на изпълнително дело способ за събиране на
вземането - запор върху банковите сметки на длъжника , открити на територията
на РБ, както и овластяването на ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ , не могат да бъдат
ценени като отделни и самостоятелни
действия по събиране на вземането, извън подаването на молбата, тъй като
съгласно нормата на чл. 426, ал.2 от ГПК те представляват задължителен
реквизит на самата молба. На последно място, напълно неоснователно е
твърдението на взискателя, че от процесуалния му
представител са извършени и други процесуални действия по изп.дело
– след подаване на молбата за образуването му- като подаване на допълнителни
молби във връзка със събиране на вземането, тъй като от материалите по това изп.дело, изпратени от ЧСИ, наличие на такива молби не се
установява.
С оглед изложените
съображения, съдът приема, че обжалваното разпореждане на ЧСИ А.Б. от 14.06.2019г.,
с което възражението на длъжника по чл.78, ал. 5 от ГПК
е оставено без уважение, следва да бъде отменено като неправилно, като
дължимите на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, което е дължимо на процесуалния
му представител –адв.Д.по реда на чл.38,ал.2,вр. с ал.1т,.2 от ЗА следва бъдат намалени до размер на
сумата от 220,00 лева, /с включен ДДС/.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
по жалба на Г.Ф.- длъжник по изпълнително дело № 20198500400472 по описа на ЧСИ А.Б. с
рег.№ 850 на КЧСИ, разпореждането на съдебния изпълнител от 14.06.2019г., в
частта, с която е оставено без уважение възражението на длъжника по чл.78,ал.5
от ГПК с вх. № 8203/ 13.06.2019г. - за намаляване размера на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение за разликата над
сумата от 220,00лв.- до размера на сумата от 1 125,00лв., ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя В.С.И., дължимо на процесуалния му представител
– адв.Н. Н. Д. на основание чл.38,ал.2,вр. с ал.1,т.2 от ЗА по изп.дело №
20198500400472
по описа на ЧСИ А.Б. с рег.№ 850 на КЧСИ - до размера на сумата от 220,00 лева
/ с включен ДДС/.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.