№………/…...07.2019
г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на 17.07.2019
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
ЕЛИНА
КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Томова
въззивно търговско дело № 1140 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.
№38146/29.05.2019г. на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, гр. Варна,
подадена чрез пълномощника юрк. Е.Р., срещу решение №1896/07.05.2019 г.,
постановено по гр. дело № 17265/2018 г. на ВРС, 25-ти състав.
І. По допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е
подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл.259, ал.1 от ГПК, и е
процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл.260 от ГПК
реквизити и приложения по чл.261 от ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата
държавна такса за въззивното производство е внесена.
Преписи от
въззивната жалбa са връчени на насрещната страна М.А.А., която в срока по
чл.263 ГПК е депозирала писмен отговор.
Легитимацията на
страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд.
Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
ІІ. По предварителните въпроси.
В жалбата си
въззивникът обосновава оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност и
неправилност на решението в цялост. Сочи, че безспорно по делото било
установено, че М.А. е собственик на процесния имот, в който се ползват ВиК
услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер 1181838. Спорно пред
първата инстанция било реалното доставяне на абоната на процесното количество
вода, като намира, че неправилно районният съд е приел, че е налице
неизпълнение на установените по чл.20 и чл.21 от ОУ задължения. Излага, че видно от представения по делото
карнет, при отчет на инкасатора на 16.08.2018 г. водомерът бил с показание
3202, подписът срещу което е на лицето, осигурило достъп до имота. Твърди, че
отчетът бил извършен в присъствието на представител на абоната, с оглед на
което неправилни са констатациите на първата инстанция за нарушение на чл.23,
ал.4 от ОУ. Сочи, че от представената по делото справка облог и плащане на
частен абонат с абн.№ 1181838 се установява, че абонатът се отчита по показания
на водомера, който е сменян през 2012 г. Твърди, че в издадената фактура от
24.10.2012 г., показанието започва от нула, което също потвърждава смяната на
водомера през 2012 г., а същият бил демонтиран на 29.08.2018 г. От изложеното
обосновава извод за изпълнение на задълженията си по чл.20 от ОУ – количеството
питейна вода да се измерва по водомер, монтиран на водопроводното отклонение за
имота, като твърди, че измерването на питейна вода става чрез изправен водомер,
преминал през метрологична проверка с поставена метрологична пломба през 2012
г. Сочи, че от констативния двустранен протокол
№ ********** от 29.08.2018 г. при демонтирането на водомера се
установява показание 3340, а в представената фактура, издадена от Български
институт по метрология отново е описан същия № 01044 на водомера. След като
служители на ВиК оператора са демонтирали водомера, същите са го поставили в
торба, пломбирали са я и са го предали на представител на абоната за извършване
на експертиза. Излага, че задължение на абоната е след извършване на
експертизата е да представи протокол с данни от изпитването в дружеството,
какъвто до настоящия момент не бил представен. Счита, че по делото са били
представени убедителни писмени доказателства, неоспорени от ищцата, поради
което следва да се приеме за реално употребено процесното количество вода,
доставено от ВиК оператора. Моли за отмяна на решението и постановяване на
друго решение, с което да се уважи въззивната жалба, респ. да се отмени
обжалваното решение в цялост и да се присъдят извършените съдебни разноски за
двете инстанции.
В срока за отговор
по чл.263, ал.1 от ГПК депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна М.А.А.,
чрез пълномощника адв. Валери Петров, е постъпил отговор, с който се оспорва
жалбата като неоснователна. Счита, че твърденията на въззивника за наличие на
карнет, не могат да обосноват извод за дължимост на процесните суми, доколкото
същият своевременно е бил оспорен в първоинстанционното производство, а съдът е
задължил ответното дружество да го представи в оригинал.Твърди, че карнетът не
е бил представен, респ. приложен като доказателство по делото с аргумента, че
не било ясно кой е положил подпис от името на абоната. Сочи, че от видно от
въпросния карнет за периода ноември 2017 – октомври 2018 г., за близо година,
водомерът е отчитан не месец за месец, а само пет пъти за периода, като подпис
на потребител има само за месец август 2018 г. Намира, че правилно с оглед
изложеното, съдът е констатирал неизпълнение на чл.21, ал.4 от ОУ /2006 г./ и
чл.23, ал.4 от ОУ /2014 г./. Излага, че не са налице данни, а и твърдения на
въззивника отчитането да е извършено при служебно начислено количество вода по
реда на чл.46 от ОУ /2006 г./ и чл.49 от ОУ /2014 г./. Сочи също, че съобразно
констативен двустранен протокол № ********** от 29.08.2018 г., водомерът е
демонтиран с нов, като оттогава до момента, близо година, инкасатор не е
отчитал показанията и не била отчитана вода за периода на абоната. Доколкото
карнетът не съдържа подпис на абоната, респ. негов представител, както и
предвид липса на други представени от ВиК доказателства, от които да се
установява твърдяното потребление, счита, че първоинстанционното решение следва
да се потвърди. Моли за отхвърляне на процесната въззивна жалба като
неоснователна, потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
III. По доказателствата: С въззивната жалба
не са направени нови доказателствени искания. Не са
констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата инстанция, които
да налагат повторно указания по разпределение на доказателствена тежест между
страните
Производството следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
При изложените
мотиви и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. №
38146/29.05.2019 г. на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33,
представлявано от управителя Валентин Донев Вълканов, чрез пълномощника юрк. Е.Р.,
срещу решение № 1896/07.05.2019 г., постановено по гр. дело № 17265/2018 г. по
описа на ВРС, 25-ти състав, в частта,
с която е прието за установено по
отношение на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, че М.А.А., ЕГН: **********,
с адрес *** не дължи заплащане на сумата от 6225.71 лева /шест хиляди двеста
двадесет и пет лева и седемдесет и една ст./, начислена по фактура
№**********/17.08.2018 г. за периода 30.11.2017 г. до 17.08.2018г. за обект с
абонатен №1181838 в гр.Варна, к.к. вилна зона, м.А.м.м.Б.Ч. ***, на основание
чл.124,ал.1 ГПК.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
24.09.2019 г. от 13,30 часа, за
която дата и час да се призоват страните с препис от настоящето определение.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по
делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на
разноските (чл.80 ГПК). В случай, че се претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, в списъка по чл.80 от ГПК
същото следва да е достатъчно
конкретизирано по основание и размер.
Препис от
определението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение №2 към Наредба №7 от
22.02.2008г. на Министерство на правосъдието.
На въззивника ДА СЕ ИЗПРАТИ и препис от подадения
отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.