Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1468
гр.Бургас, 06.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично
заседание на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 4362 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод жалба на
В.И.И. с ЕГН: **********, адрес: ***, против Електронен фиш за налагане на
глоба серия К № 2194045 на
ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189,
ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.4 ЗДвП на жалбо***теля е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 400 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакувания
ЕФ. На първо място се посочва, че посочената скорост не е на автомобила на
жалбо***теля, а на друго МПС, доколкото по това време на платното на движение е
имало и други автомобили. На следващо място се посочва, че ЕФ не е бил
придружен със снимка, а отделно от това по преписката липсват данни за
техническата изправност на посочения уред. Не се сочат доказателства.
В открито съдебно заседание жалбо***телят,
нередовно призован, не се явява. Видно от отбелязването от длъжностното лице по
призоваването – същият е бил търсен на посочения от него адрес, но не е бил
намерен. Доколкото съгласно чл. 61, ал.2 ЗАНН – съдът дава ход на делото, дори
в случаите, когато жалбо***телят не е намерен на посочения от него адрес, съдът
е дал ход на делото и го е разгледал.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас,
надлежно призован не се представлява. В съпроводителното писмо, с което
преписката е изпратена в съда се прави искане за оставяне на жалбата без
уважение. Не се иска събирането на доказателства.
Съдът приема, че жалбата е ***дена в рамките на четиринадесетдневния
срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал.8 ЗДвП (видно от
приложената разписка на л. 6, фишът е връчен лично на жалбо***теля на 14.08.2018г.,
а жалбата срещу него е депозирана на 23.08.2018г.). Жалбата е ***дена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено следното:
На 28.07.2018г. в
11:59 часа, на път І-9, км. 246+600, местността „***”, в посока от кв. ***към
ПВ „**” (пътен възел „**”), техническо средство – мобилна система за контрол
на скоростта - TFR1-M510/07, поставена в служебен
автомобил с рег. № А7861КК, засякла и заснела, движещ се в указната посока със
скорост от 97 км/ч. лек автомобил „Ауди 90” с рег. № С9125ХА. На това място от пътя
имало въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 60 км/час. Въпросното
нарушение било записано на файл с наименование „Клип 2804”. По-късно записите
от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор
„Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл, установили, че
заснетият автомобил „Ауди 90” с рег. № С9125ХАе собственост на жалбо***теля В.И.И.,
както и че скоростта следва да се счита на 94 км/час (след приспаднатия толеранс
от 3 % в полза на водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2194045 на ОДМВР-гр.Бургас, с
който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.
182, ал.1, т.4 ЗДвП на жалбо***теля било наложено наказание „Глоба” в размер на
400 лева.
Техническото
средство - мобилна система за контрол над скоростта - TFR1-M510/07, към датата на заснемане на нарушението било годно
и калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение и Протокол за
проверка (л.8 и л.11).
По делото липсват данни, а и не се твърди, на
основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбо***телят, като собственик на
автомобила, да е представил писмена декларация за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни, а и
не се твърди, за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмените доказателства и доказателствени средства, събрани в хода
на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес,
поради което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки.
На база на така
възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението)
- при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Настъпилата законодателна промяна в
чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от
19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на
ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа
система е допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на
контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава електронен фиш. В
§6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на
понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. В конкретния случай - видно от приложеното Писмо от фирмата
производител (л.10) и Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване (л. 8) – мобилната система за видео-контрол
на нарушенията на правилата за движение „TFR1-M” е автоматизирано техническо средство по смисъла на
закона, като цялостната обработка и формиране на доказателствения видеоматериал
се извършва от специализирана програма, а операторът в патрулния автомобил има
възможност единствено за визуален преглед на качеството на заснетия
видеоматериал.
Както вече беше
посочено - след измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и
издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на електронен фиш за налагане на
административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е
допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично, при
условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в
патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и
обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган
няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването,
регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство. Доколкото за нарушението по чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.4 ЗДвП не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки – то
правилно в случая е бил издаден електронен фиш, а не наказателно постановление.
В този смисъл е и актуалната практика на касационната инстанция – например Решение № 613/10.04.2017г. по к.н.а.х.д. №
110/2017г. на АДмС-Бургас.
На
следващо място следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието
„електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е
възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Видно от приложения на л. 4 фиш, същият е
издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4,
изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш
на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като
компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване
на нарушението – „път І-9, км.246+600”, отразено е обстоятелството, че в
този участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 60
км/ч., както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и
разликата между засечената и разрешената скорост – 34 км/час, като коректно е
приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. Представен е и
задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1
от Наредбата, посредством които се установява мястото на извършване на
контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на
скоростта, мястото на пътния знак за ограничение, автомобила на който е
поставено мобилното АТСС и др.
Във връзка с
направените от жалбо***теля възражения съдът следва да посочи следното. ЕФ е
придружен от снимка, от която ясно се вижда, че в момента на заснемане на
нарушението лекият автомобил на жалбо***теля е единственият, който попада в
обхвата на камерата. Няма никакъв друг автомобил или препятствие, което
евентуално да е повлияло на измерването на скоростта на движение, поради което
и доводите в тази насока са неоснователни.
Неоснователни са и доводите за липса на доказателства за техническата изправност на мобилното техническо средство. От приложените към административнонаказателната преписка доказателства - Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л.8) се установява, че използваното в случая техническо средство е мобилна система за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-М”, произведена от „Тинел Електроникс” ООД, България, за която е издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г., валидно до 24.02.2020 г. От Протокола от проверка № 5-5-17/17.10.2017 г. (л.11) се изяснява, че техническото средство е преминало последваща проверка за техническа годност на 17.10.2017г. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.1 от Закона за измерванията - последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба, като в ал. 4 е посочено, че периодичността на проверките се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. В конкретния случай такава заповед се явява - Заповед А-333/29.05.2014 г. за периодичността на последващите проверки на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ бр. 49 от 13.06.2014 г.), надлежно обявена в интернет страницата на министерството (http://www.damtn.government.bg/images/zapovedi/z_a-333.pdf), като в т. 29 от същата е посочено, че за техническите средства „скоростомери” периодичността на последващите проверки е ЕДНА година – т.е. изправността на процесното техническо средство е удостоверена до 17.10.2018г. Горното води до извод, че средството за измерване е технически изправно и отговаря на метрологичните изисквания за употребата му на територията на Р България.
Видно от
приложените по делото протокол (л.7) и справка от собственика на пътя – Община
Бургас, придружена със скици (л. 16-19) - безспорно се установява, че към дата
на нарушението в процесния участък е имало поставен пътен знак (В26),
предписващ максимално допустима скорост на движение от 60 км/ч. Мястото за контрол не е било обозначено с
пътен знак „Е24”, но това е така, доколкото с ДВ, бр. 6 от 2018г. , в сила от
16.01.2018 г. е била отменена нормата на чл. 7 от Наредба
8121з-832/12.05.2015г., предписваща такова задължение на контролните органи,
поради което и към датата на нарушението – 28.07.2018г. за тях не е
съществувало задължение за поставяне на пътен знак „Е24” в контролирания
участък или за оповестяване на мястото на контрол по друг начин.
Нормата на
чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика/законния
представител на юридическото лице или ползвателя на МПС за извършеното с него
нарушение, независимо от това кой е действителният извършител на нарушението.
Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на
административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл.188 от ЗДвП,
които предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да
бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. В нормата на
чл.189, ал.5 от ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок от получаването на електронния
фиш, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има
възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството
му за управление на МПС. В противен случай той е лицето, което носи отговорност
за извършеното нарушение. В конкретния случай, няма спор, че жалбо***телят е собственик
на автомобила, което се доказва от нарочната справка (л. 5). Същият не се е възползвал
от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДвП, поради което и правилно е бил
санкциониран с издадения електронен фиш.
В заключение съдът
следва да посочи и че наложеното на жалбо***теля наказание е съгласно
предвиденото в разпоредбата на чл.189,
ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.4 ЗДвП (в редакцията на тази норма към
момента на извършване на нарушението) – „Глоба” в размер на 400 лева, който
размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за
намаляването й, както и въпроса дали случая може да се приеме за маловажен.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от
най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена
или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена
обществена опасност.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбо***теля, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакувания
ЕФ следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2194045 на ОДМВР-гр.Бургас, с
който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.
182, ал.1, т.4 ЗДвП на В.И.И. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 400 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
Баев
Вярно с оригинала: М.Р.