№ 40
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветанка Бенина
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело №
20221100900616 по описа за 2022 година
В исковата молба се твърди, че между страните са установени трайни
търговски отношения по сключвани в устна форма договори за продажба на
строителни материали, по силата на които ответното дружество е поръчвало, а ищецът
е доставял продавани от него строителни материали като част от търговската му
дейност. За доставките били договаряни цени, за които се издавали фактури,
осчетоводявани надлежно от ищеца. Сочи се, че за процесния период – м. 09.2019г. –
м. 01.2020 г. ответникът поръчал, получил и приел стоки общо за сумата от 75 427.01
лв., за които били издадени съответно и фактури, по които било извършено частично
плащане в размер на сумата от 7 666.32 лв., като останало да се дължи сумата от 67
760.69 лв. Като констатирали натрупаното задължение, страните подписали
Споразумение от 12.02.2020 г., по силата на което ответникът се задължил да заплати
на ищеца на вноски в срок до 30.04.2020 г. останалата незаплатена сума. В изпълнение
на споразумението било извършено частично плащане в общ размер на 26 129 лв., като
размерът на общото задължение станал 41 631.69 лв. Сочи се, че за част от сумите
ищецът е инициирал заповедни производства, по които са постъпили възражения и
предстои дължимостта на сумите да бъде установена в други искови производства.
Уточнява, че с подписаното между страните споразумение дължимият остатък на
вземането е разсрочен за плащане по следния начин: - 5 646.72 лв. платима до
24.02.2020 г.; - 11 293.44 лв. платима до 10.03.2020 г.; - 16 940.17 лв. платима до
27.03.2020 г.; - 16 940.17 платима до 15.04.2020 г. и 16 940.17 лв. платима до 30.04.2020
г. Ищецът сочи, че с частичното плащане били погасени първите две вноски и част от
третата, от която незаплатена останала сумата от 9 189.28 лв.
Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 28 299.68
лв. – непогасен остатък по Споразумение от 12.02.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и
сумата от 7 491.16 лв. – законна лихва за забава, начислена върху главницата за
периода 28.03.2020 г. – 03.01.2022 г. Претендира разноски.
По делото не са постъпили отговор на исковата молба и допълнителна искова
молба в установените за това срокове по чл. 367 ГПК и чл. 372 ГПК.
Предявени са от „Т.“АД срещу „Б.-ВИП“ООД при условията на обективно
1
кумулативно съединение осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-
во ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като разгледа материалите по делото и събраните доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
В разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК е предвидена възможността за
постановяване на неприсъствено решение по искане на ищеца при наличието на
определени процесуални предпоставки, а именно – ответникът да не е депозирал в срок
отговор на исковата молба, да не се яви в първото по делото открито заседание, като
същевременно от негова страна да не е направено искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
В настоящия случай, налице са предвидените в цитираната по-горе
процесуалноправна норма предпоставки, доколкото видно от материалите по делото,
ответникът не е взел становище по допустимостта и основателността на предявените
срещу него искове, като не е депозирал отговор на исковата молба и не се е явил в
първото по делото редовно проведено открито съдебно заседание от 08.12.2022 г. За
последиците от това му процесуално поведение ответникът е бил уведомен с връчване
на съобщението с указания по чл. 367 ГПК за подаване на отговор на исковата молба,
като са посочени неблагоприятните последици при пропускане възможността за това и
последващо процесуално бездействие в хода на производството, и което е в
приложение нормата на чл. 239, ал. 1 ГПК. Съдът, като разгледа събраните по делото
доказателства и обсъди изложените в исковата молба твърдения, намира, че
предявените искове се явяват вероятно основателни. Същевременно ищецът, чрез
процесуалния си представител, в проведеното по делото открито съдебно заседание е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238
ГПК и чл. 239 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение,
без да бъдат излагани допълнителни мотиви по същество /чл. 239, ал. 2 ГПК/.
По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да
бъдат присъдени направените в производството разноски, които съобразно
представените доказателства в тази насока възлизат в общ размер на 2 861.63 лв. /в
това число 1431.63 лв. – държавна такса и 1430 лв. – адвокатско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б.-ВИП“ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление – гр.
София, ул. “****, да заплати на „Т.“АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. „****, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, сумата от 28 299.68 лв. – непогасен остатък по Споразумение от 12.02.2020
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и сумата от 7 491.16 лв. – законна лихва за забава,
начислена върху главницата за периода 28.03.2020 г. – 03.01.2022 г.
ОСЪЖДА „Б.-ВИП“ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление – гр.
София, ул. “****, да заплати на „Т.“АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. „****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2 861.63
2
лв. – съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. /чл. 239, ал. 4 ГПК/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3