Решение по дело №910/2020 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 260037
Дата: 7 април 2021 г. (в сила от 27 април 2021 г.)
Съдия: Пламен Тодоров Дочев
Дело: 20204510100910
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 № 260037

Гр.Бяла, 07.04.2021г.

                         

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД  гр.Бяла, I-ви граждански състав, в публично заседание на тридесети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                  Председател: ПЛАМЕН ДОЧЕВ

 

при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 910 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:

 

Производството по делото е образувано по предявен иск от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.С.З., ул.“Х.Б.“ № ***, представлявано от управителя Р.Т.Р., чрез процесуалния им представител адв.З.Д. от АК гр.С.З., срещу Д.П.Ш., ЕГН ********** ***, с който ищецът моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата Д.П.Ш. ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С.З., ул.“Х.Б.“ № ***, ЕИК ***, сумите, както следва: Сумата в размер на 653,74лв. /шестстотин петдесет и три лева и 74 стотинки/ с вкл. ДДС, по следните квитанции: квитанция № ********** от 01.01.2017г. на стойност 100,79лв. с вкл. ДДС; квитанция № ********** от 01.03.2017г. на стойност 27,24лв. с вкл. ДДС; квитанция № ********** от 01.04,2017г. на стойност 16,34лв. с вкл. ДДС; квитанция № ********** от 01.05.2017г. на стойност 16,34лв. с вкл. ДДС; квитанция № ********** от 01.06.2017г. на стойност 27,24лв. с вкл. ДДС; квитанция № ********** от 01.07.2017г. на стойност 27,24лв. с вкл. ДДС; квитанция № ********** от 01.08.2017г. на стойност 27,24лв. с вкл. ДДС; квитанция № ********** от 01.09.2017г. на стойност 27,24лв. с вкл. ДДС; квитанция № ********** от 01.10.2017г. на стойност 40,86 лв. с вкл. ДДС; квитанция № ********** от 01.11.2017г. на стойност 40,86лв. с вкл. ДДС; квитанция № ********** от 01.12.2017г. на стойност 40,86лв. с вкл. ДДС; квитанция № ********** от 01.01.2018г. на стойност 49,03 лв. с вкл. ДДС; квитанция № ********** от 01.02.2018г. на стойност 49,03 лв. с вкл. ДДС; квитанция № ********** от 01.03.2018г. на стойност 49,03 лв. с вкл. ДДС; квитанция № ********** от 01.04.2018г. на стойност 57,20 лв. с вкл. ДДС; квитанция № ********** от 28.04.2018г. на стойност 57,20лв. с вкл. ДДС, както и сумата в размер на 43,92 лв., представляваща общ размер на лихва по всяка една от квитанциите, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.01.2017г. до 25.06.2018г. Претендира и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 354/2020г. по описа на БРС до окончателното й изплащане, както и направените разноски по заповедното и по настоящото производство.    

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответницата Д.П.Ш. не е депозирала писмен отговор, не е взела становище по исковете и не е направила доказателствени искания. В съдебно заседание ответницата се явява лично и заявява, че признава исковете по основание и размер, но е безработна и няма никакви доходи.

От събраните по делото доказателства,  които прецени поотделно и в тяхната съвкупност,  при спазване разпоредбите на чл.235 ГПК, съдът прие за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. № 354/2020г. по описа на Районен съд гр.Бяла, се установява, че съдът е издал в полза на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“  ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., Код по БУЛСТАТ ****, представлявано от управителя Р.Т.Р. срещу Д.П.Ш. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от 653.74 лв. /шестстотин петдесет и три лева и 74 ст./, представляваща главница, сумата от 43.92 лв. /четиридесет и три лева и 92 ст./ - мораторна лихва, начислена за периода от 01.01.2017г. до 25.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.05.2020г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ - разноски по делото за заплатена държавна такса.

Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.

Ищцовото дружество предявява исковата си претенция въз основа на договорни отношения с наследодателя на ответницата – Д.Г.Д., по силата на които „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е открило партида на името на Д.Г.Д. с партиден № *********, за имот находящ се в гр.С.З., кв.“Т.Ч.“ - юг, бл.***, вх.***Б, ет.**, ап.*** във връзка с доставянето на питейна вода и отвеждането и пречистването на отпадъчни води.

За периода м.юни 2015г. – м.март 2018г. ищцовото дружество е доставило вода за горепосочения недвижим имот и е отвеждало канална вода, за което били издадени посочените в исковата молба квитанции, които са приобщени към доказателствата по делото.

От представеното по делото писмено доказателство – заверено копие от Удостоверение за наследници с изх.№ 1759/28.03.2019г., издадено от Община С.З., обл.С.З., се установява, че Д.Г.Д., починала на 22.09.2013г. е оставила за свои наследници Н.К.Н., ЕГН ********** – син и Д.П.Ш., ЕГН ********** – дъщеря. 

Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи:

Образувано е частно гр. дело № 354/2020г., по описа на Районен съд гр.Бяла, и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 83/22.06.2020г., с която е разпоредено длъжникът – ответникът по настоящото дело, да плати на заявителя – ищеца, претендираните суми. С разпореждане от 16.11.2020г. съдът е приел, че ЗИПЗ е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК  и е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви установителен иск за вземането си. В указания преклузивен срок, заявителят предявява настоящия иск за установяване на вземането си. Предвид така установените обстоятелства, предявеният иск се явява процесуално допустим.

В производството по чл.422 ГПК взискателя следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. В случая правното твърдение на ищеца е, че ищецът и наследодателката на ответницата – Д.Г.Д. са били в договорни отношения, по силата на което ищецът е открил партида на името й с партиден № *********, за имот находящ се в гр.С.З., кв.“Т.Ч.“ – юг, бл.***, вх.***, ет.***, ап.*** във връзка с доставянето на питейна вода и отвеждането и пречистването на отпадни води.

От представените от ищеца и приобщени към писмените доказателства по делото - квитанции, лихвен лист и досие за абонат, се установява, че на името на наследодателката на ответницата -  Д.Г.Д. по партида № ********* за водоснабден имот, находящ се в гр.С.З., кв.“Т.Ч.“ – юг, бл.***, вх.***, ет.***, ап.***, има начислена сума за изразходена вода, на обща стойност от 653.74 лв.

Съгласно разпоредбата на §1, т.2, б.”б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители на водоснабдителни услуги, а и според Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са „юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги”. По делото не се спори, че през процесния период горепосоченият недвижим имот е бил водоснабден, по партида № *********.

В конкретния случай, партидата по процесния имот е записана на името на наследодателката на ответницата. Ответницата, в качеството си на наследник и потребител на ВиК услуги, за процесния имот дължи заплащане на сумите за доставена питейна и отведена отпадъчна вода за обект, находящ се в гр.С.З., кв.“Т.Ч.“ – юг, бл.***, вх.***, ет.***, ап.****.

С оглед на горното, съдът приема за установено, че  стойността на разходеното количество вода за процесния период е 653.74 лв. За неплатената главница потребителят дължи и лихва за забава в размер на 43.92 лв. Така разходеното количество, в изчислената му стойност, подлежи на плащане. Ответницата, чиято е тежестта на доказване, не представя доказателства за извършено плащане и в съдебно заседание прави признание на иска.

Като взе предвид изложеното, съдът приема, че претенцията е доказана и по размер. Следователно, установителният иск по чл.422 от ГПК следва да бъде изцяло уважен в претендирания размер. Предвид обстоятелството, че ищецът в диспозитива на исковата молба е посочил период за претендирана лихва за забава – 01.01.2017г. – 25.06.2018г., който се включва в периода, за който е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, то дължимата лихва за забава следва да се дължи за искания от ищеца период.

С оглед на горното, съдът следва да се признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 653.74 лв. - главница, дължима за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода 01.01.2017г. – 25.06.2018г. по партида № *********, за имот, находящ се в гр.С.З., кв.“Т.Ч.“ – юг, бл.***, вх.***, ет.***, ап.***, сумата от **** лв. -  лихва за забава за периода 01.01.2017г. – 25.06.2018г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 83/22.06.2020г. по ч.гр.д. № 354/2020г. по описа на БРС. Дължима се явява и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 26.05.2020г.

Съгласно ТР 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В този смисъл съдът намира, че ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в пълен размер. Уважаването на иска води до уважаване и на претенцията на ищеца за разноски в настоящото производство, съобразно представения списък по чл.80 ГПК.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата следва да заплати на ищеца направените разноски, както следва: в заповедното производство – сумата от 25.00 лв., и в настоящото производство -  разноски в размер на 385.00 лв., от които 25.00 лв. за дължима държавна такса по делото и 360.00 лв. за адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното,съдът

 

 Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на Д.П.Ш., ЕГН ********** *** съществуването на вземане от страна на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С.З., ул.“Х.Б.“ № ***, представлявано от управителя Р.Т.Р. за сумата от 653.74 лв. /шестстотин петдесет и три лева и 74 стотинки / с вкл. ДДС по следните квитанции: квитанция № ********** от 01.01.2017г. на стойност 100,79 лв. с вкл. ДДС; квитанция № ********** от 01.03.2017г. на стойност 27,24 лв. с вкл. ДДС; квитанция № ********** от 01.04.2017г. на стойност 16,34 лв. с вкл. ДДС; квитанция № ********** от 01.05.2017г. на стойност 16,34 лв. с вкл. ДДС; квитанция № ********** от 01.06.2017г. на стойност 27,24 лв. с вкл. ДДС; квитанция № ********** от 01.07.2017г. на стойност 27,24 лв. с вкл. ДДС; квитанция № ********** от 01.08.2017г. на стойност 27,24 лв. с вкл. ДДС; квитанция № ********** от 01.09.2017г. на стойност 27,24 лв. с вкл. ДДС; квитанция № ********** от 01.10.2017г. на стойност 40,86 лв. с вкл. ДДС; квитанция № ********** от 01.11.2017г. на стойност 40,86 лв. с вкл. ДДС; квитанция № ********** от 01.12.2017г. на стойност 40,86 лв. с вкл. ДДС; квитанция № ********** от 01.01.2018г. на стойност 49,03 лв. с вкл. ДДС; квитанция № ********** от 01.02.2018г. на стойност 49,03 лв. с вкл. ДДС; квитанция № ********** от 01.03.2018г. на стойност 49,03 лв. с вкл. ДДС; квитанция № ********** от 01.04.2018г. на стойност 57,20 лв. с вкл. ДДС; квитанция № ********** от 28.04.2018г. на стойност 57,20 лв. с вкл. ДДС, сумата в размер на 43.92 лв. /четиридесет и три лева и 92 стотинки), представляваща общ размер на лихва по всяка една от квитанциите, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.01.2017г. до 25.06.2018г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, за които суми по ч.гр.д. № 354/2020г. по описа на Районен съд Бяла е издадена ЗИПЗ по чл.401 от ГПК  № 83/22.06.2020г.

ОСЪЖДА Д.П.Ш., ЕГН ********** *** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С.З., ЕИК ****, представлявано от управителя Р.Т.Р. разноските по заповедното производство в размер на 25.00 лв. (двадесет и пет лева) – заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Д.П.Ш., ЕГН ********** *** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С.З., ул.“Х.Б.“ № ***, представлявано от управителя Р.Т.Р., сумата от 385.00 лв. /триста осемдесет и пет лева/, представляваща разноски за исковото  производство за заплатена д.т. и адвокатско възнаграждение.

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/