Решение по дело №12653/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1351
Дата: 15 април 2022 г.
Съдия: Станислав Бориславов Седефчев
Дело: 20211110212653
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1351
гр. София, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря еи
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110212653 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е



гр. София, 15.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ

при секретар Е.и като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 12653 по описа за
2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Български телекомуникационна компания“ ЕАД срещу
наказателно постановление /НП/ №040252 от 03.08.2021 г. на главен директор в ГД на
"Контрол на пазара" в КЗП, с което на жалбоподателя на основание чл. 210а от ЗЗП е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г,
ал.1, вр. ал. 4, вр. чл. 68е, ал.2, пр.1 от ЗЗП.
Жалбоподателят счита, че не са налице процесуалните и материалните предпоставки за
издаване на НП, поради което се иска отмяната на НП като незаконосъобразно.
1
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.

На 21.06.2021 г. В.С. –младши експерт в КЗП, след извършена проверка, съставил
срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършено на 30.10.2020 г. нарушение на чл. 68в от ЗЗП в присъствие на свидетел.
Представител на нарушителя подписал АУАН без възражения. В тридневния срок по чл. 44,
ал. 1 ЗАНН също не били депозирани възражения.
Въз основа на АУАН на 03.08.2021 г. И.Асенов – главен директор в ГД на "Контрол
на пазара" в КЗП издал НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 233, ал. 1 и ал. 2, вр.
чл. 82 от ЗЗП, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от
ЗАНН. Формата и съдържанието им съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. Противно на доводите на жалбоподателя в НП е посочен по ясен начин мястото на
твърдяното нарушение, като преценката за това дали действително нарушението е
извършено там е свързана с преценката за правилното приложение на материалния закон. С
оглед на това настоящият съдебен състав не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са основание за отмяна на НП.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
В КЗП постъпил сигнал от клиент на жалбоподателя, във връзка със закупени от него
на 30.10.2020 г. две предплатени карти за услугата Free2go на „Български телекомукационна
компания“ ЕАД. Закупените от потребителя карти били активирани от дружеството-
жалбоподател на 30.10.2020 г. съответно в 16:59:21 ч и 16:59:23 ч.
Във връзка с подадения сигнал от КЗП изискали справки от „Български
телекомукационна компания“ ЕАД за услугата. На 31.05.2021г. била извършена проверка от
служители на КЗП - ГД „Контрол на пазара“ в магазин № 5217 на жалбоподателя в гр.
София, ул. "Г.С.Раковски" №113. В хода на проверката било установено, че в магазина се
предоставя рекламен лист с информация относно услугата „предплатен стартов пакет“
Free2go съдържащ цени, срокове за валидност и начален момент, като е посочено, че
валидността на включените услуги е 28 дни, а на левовия баланс – 60 дни от активацията.
При заявяване на услугата на потребителите се предоставял пластмасов носител на SIM
карта, опакован в прозрачен целофан, като на гърба на носителя е посочено: „внимателно
отчупете СИМ картата с подходящия за устройството ви формат, поставете я в устройството
съгласно неговите инструкции за употреба и го включете. При първоначално активиране е
необходимо въвеждане на PIN1 код“. В хода на проверката бил зададен въпрос на
управителя на обекта относно начина на активиране на СИМ картата, който устно
отговорил, че "картите се активират автоматично след плащане".
На официалната интернет страница на жалбоподателя към 30.10.2020 г. и към
момента на подаване на въззивната жалба в категория "Правила и условия" е посочено, че
2
срокът на валидност на картата е 12 месеца. Срокът започва да тече от датата на активация
(т.5). Срокът на валидност на включения левов баланс е 60 дни. Всички останали услуги в
стартовия предплатен пакет са с валидност 28 дни (т.7).
В секцията „често задавани въпроси“, „СИМ карти“ е посочено, че за да се активира
картата, тя трябва да се постави в мобилния телефон (т.1), телефонът да се включи (т.2), да
се въведе PIN1 код и натисне ОК (т.3).

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
на показанията на св. В.С. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства
и доказателствени средства – констативен протокол, разпечатки от интернет страница,
рекламни материали, кореспонденция, становища и др., които съдът кредитира като
еднопосочни и непротиворечиви в своята цялост, поради което по аргумент на обратното от
чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане. По същество жалбоподателят
не оспорва така установените факти.

При така установената фактическа обстановка,съдът намира,че жалбоподателят от
обективна страна е нарушил разпоредбата на на чл. 68в от ЗЗП.
С въпросната разпоредба се забраняват нелоялните търговски практики, като
съгласно чл. 68 г, ал. 4, вр. ал.1 от ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите и агресивните
търговски практики по чл. 68д - 68к от закона. Съгласно чл. 68е, ал. 2, пр.1 от ЗЗП
заблуждаваща е търговската практика, при която чрез премълчаване търговецът прикрива
съществена информация и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на
търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на
търговската практика.
Съществена информация, която следва да се предостави при отправяне на покана за
покупка е описана в чл. 68е, ал.4 и 5 от ЗЗП и включва основните характеристики на стоката
или услугата в зависимост от използваното средство за комуникация и от съответната стока
или услуга (чл. 68е, ал.4, т.1 от ЗЗП).
В санкционната разпоредба на чл. 210а от ЗЗП, съгласно редакцията и към датата на
нарушението, за нарушение на чл. 68в, чл. 68г от Закона е предвидена имуществена санкция
в размер от 1000 до 30 000 лв. за едноличните търговци и юридическите лица.
Съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП "търговска практика" е всяко действие,
бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително
реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с
насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на
потребителите.
"Търговско решение" според §13, т.31 от ДР на ЗЗП е всяко решение, взето от
потребител за това дали да закупи стока или услуга, за начините и условията за нейното
закупуване, дали да извърши цялостно или частично плащане, дали да задържи стоката, или
да се разпореди с нея, да упражни правата си, предвидени в договора по отношение на
стоката или услугата, независимо от това, дали потребителят решава да предприеме
действие или не.
В българското законодателство не съществува легална дефиниция на понятието
"среден потребител", но такова е налице в Директива 2005/29/ЕО от 11.05.2005 година
относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния
пазар, чиито разпоредби са въведени в ЗЗП. В т.18 от преамбюла на Директивата е посочено,
че "средният потребител" е този потребител, който е сравнително добре информиран и
сравнително наблюдателен и предпазлив, като се отчитат обществените, културни и
лингвистични фактори.
Описанието на предплатената услуга Free2go в рекламни материали на
жалбоподателя, представянето на условията за ползване на интернет страницата на
жалбоподателя, както и на гърба на SIM картата, необходима за ползване на услугата,
безспорно представлява търговска практика по смисъла на ДР на ЗЗП. Моментът и
условията на активиране на услугата безспорно са основни нейни характеристики, с оглед
3
срочния характер на услугата, поради което представляват съществена информация по
смисъла на чл. 68е от ЗЗП. Тази информация безспорно е възможно да окаже, а и в
конкретния случай е оказала, влияние върху решението на потребителя да закупи услугата
(т.нар. "търговско решение"), доколкото използването на тази услуга в избрания от
потребителя период е основната причина тя да бъде закупена.
Жалбоподателят не е посочил, че датата на активиране съвпада с датата на
закупуване на услугата, а е обвързал активирането на услугата с поставянето на SIM картата
в мобилен апарат. Обстоятелството, че услугата се активира автоматично след заплащане
безспорно е премълчано от жалбоподателя, доколкото не е отразено изрично нито в
рекламните материали в неговите обекти, нито на интернет страницата му, нито на самата
карта, посредством която се ползва услугата, поради което е налице прикриване на
съществена информация от негова страна.
За средния потребител би следвало да е достатъчно да се информира за основните
характеристики на услугата от представените от търговеца рекламни материали и
описанието на гърба на картата, преди да вземе едно сравнително предпазливо решение да
закупи услугата, без да му се налага да задава уточняващи въпроси на служителите в
обектите на търговеца.
С оглед на това, като не е посочил изрично, че в момента на закупуване на
предплатената карта за услугата Free2go, тя бива активирана, жалбоподателят е извършил от
обективна страна вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно
квалифицирано. Мястото на нарушението е седалището на жалбоподателя, където е
формирана въпросната търговска практика.

Доколкото имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт, въведен
като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната
дейност, не следва да се изследва въпросът за наличието на вина.

Наложената на жалбоподателя санкция е определена при съобразяване на
установените в чл. 27 от ЗАНН принципи, в минималния нормативно предвиден размер,
поради което за съда е невъзможно да измени НП, като намали същото.

За така констатираното нарушение не се установяват предпоставките за приложение
на чл. 28 от ЗАНН. Същото не разкрива по-ниска от типичната степен на обществена
опасност за нарушенията от този вид, а с оглед масовостта на услугата, обществената
опасност на деянието е по-висока от средната, поради което и не може да намери
приложение хипотезата на маловажен случай на административно нарушение.

С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП следва да бъде
потвърдено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №040252 от 03.08.2021 г. на
главен директор в ГД на "Контрол на пазара" в КЗП, с което на „Български
4
телекомуникационна компания“ ЕАД на основание чл. 210а от ЗЗП е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал.1, вр. ал. 4, вр. чл. 68е,
ал.2, пр.1 от ЗЗП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5