О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№: 2615 01.11.2018г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр.Бургас VІІ-ми състав
На шестнадесети октомври две
хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
като разгледа докладваното от
Румен Йосифов
административно
дело № 1356 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Братя Чинкови“ЕООД,
ЕИК-*********, гр.Бургас 8000,ул.Сердика №2б, ет.3, офис 1, против мълчалив
отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“-разплащателна
агенция, за оторизация и изплащане на суми за
подпомагане по заявление с УИН 02/120717/23529 и вх.№ 18589419/23.06.2017г.
В жалбата се твърди, че оспорения мълчалив отказ е нищожен поради
неспазване на формата, както и незаконосъобразен поради противоречие с материалния
закон. Дружеството-жалбоподател заявява, че е дългогодишен земеделски
производител и субект на подпомагане по схемите и мерките администрирани от Държавен
фонд “Земеделие“-Разплащателна агенция (ДФЗ-РА). То отговаря на изискванията за
подпомагане по Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и
съответните подзаконови нормативни актове. Кандидатствало е и е получавало
съответни суми. Регистрирано е в интегрираната
система за администриране и контрол на ДФЗ (ИСАК) с уникален регистрационен
номер (УРН) 534325. Крайният срок за подаване на заявления за подпомагане за
2017г. бил определен до 23.06.2017г., на която дата поради обективни
затруднения и необходимост от заплащане на значителна сума, представителят на
дружеството успял да започне въвеждането на заявлението. Към полунощ на същия
ден не били начертани и въведени в системата всички площи и култури за които се
кандидатства, като въвеждането било преустановено. На следващия работен ден –
26.06.2017г., служителят на ОСЗ го уведомил, че системата е отключена от ЦУ на
ДФЗ, респ. всички данни са въведени и заявлението е прието. Извършили се били,
разпечатани и му се връчили автоматичните проверки на заявените данни. Впоследствие
били проведени процедурите по застъпванията, за площи заявени от повече от един
кандидат, както и по проверка на данните по схемата за обвързано подпомагане. Това
довело жалбоподателя до предположението, че заявлението му е редовно. В рамките
на сроковете за изплащане обаче, не постъпили никакви суми, нито бил получен някакъв
акт, уведомление или писмо за отказ, наложни санкции или др. По този начин
дружеството било ощетено с неполучената субсидия в размер на 120`000лв. След
проведен разговор със съответния служител, жалбоподателят бил уведомен, че
заявлението му било подадено след изтичане на крайния срок, поради което било
недопустимо, не е обработено, не е извършена оторизация
и няма да получи подпомагане по него. Поради това на 16.04.2018г.
жалбоподателят направил изрично искане до ДФЗ, но не получил отговор, което го
мотивирало да подаде настоящата жалба. Моли съда да прогласи нищожността на
оспорения мълчалив отказ, респ. да го отмени.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, чрез редовно упълномощения си
процесуален представител адвокат Бойко Д. от АК-Бургас, поддържа жалбата по
заявените доводи. Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът, чрез
процесуалният си представител юрисконсулт М. Л.-Т, в придружаващото
административната преписка писмо, счита жалбата за недопустима, като се
позовава на разпоредбите на ЗПЗП и Наредба № 5/27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания (Наредба № 5/27.02.2009г.), които изключват приложението на общите
разпоредби на АПК, като в тези специални разпоредби липсва посочване на срок в
който органът следва да се произнесе с акт по подаденото заявление. Пред съда
оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й. Представя административната
преписка и ангажира разпита на един свидетел. В подадената писмена защита доразвива
тезите си и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Бургас в настоящия си състав, като взе предвид
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона,
намира за установено следното:
Не е спорно между страните по делото, че
жалбоподателят „Братя Чинкови“ЕООД е регистриран
земеделски производител с УРН: 534325 в ИСАК на ДФЗ. Дружеството е депозирало
пред ДФЗ заявление за подпомагане 2017, форма за ЕТ/юридически лица с УИН 02/12071/23529,
на което административният орган поставил дата на подаване 27.06.2017г. (л.62)
В заявлението е формулирано искане за подпомагане по схеми и мерки за
подпомагане, както следва: схема за единно плащане на площ (СЕПП); схема за преразпределително плащане (СПП); схема за плащане за
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната сред – зелени
директни плащания (ЗДП); схема за обвързано подпомагане за плодове (СП); схема
за обвързано подпомагане за зеленчуци (СЗ); схема за
обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК) и схема за преходна
национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП). Към това заявление представителят
на дружеството е подписал общи декларации; декларация за запознаване с
определенията за нередност; декларация за обработване на личните данни и др.
Не е спорно между страните по делото също, че по това
заявление „Братя Чинкови“ЕООД не е получило нито
средства за подпомагане, нито е постановен отказ за това, нито писмено е бил
уведомен изрично, че заявлението няма да бъде разгледано като просрочено.
С писмо вх.№ 02-020-260/3108 от 16.04.2018г. до
изпълнителния директор на ДФЗ, дружеството описало фактите които твърди и в
настоящата жалба до съда, като счело за неправомерни действията на
администрацията по невъвеждането на необходимите данни в ИСАК, преди да бъдат
погасени задълженията на дружеството в размер на 31`869`47лв. Това обосновава с
получено уверение, че по-късното приключване на въвеждането на заявлението в
ИСАК ще бъде преодоляно с повторно отваряне на системата за довършване на
данните, респ. извършване на автоматичните проверки и разпечатване на
заявлението, както действително се случило.
По това писмо дружеството също не получило писмен
отговор, след което последвало подаването на жалбата по която е образувано
настоящото производство – на 31.05.2018г.
При така установеното от фактическа страна, настоящия
съдебен състав намира, че жалбата е процесуално недопустима поради липса на
годен за оспорване административен акт. В настоящото производство следва да се
изследва въпроса дали по приложимото законодателство има изрично посочен срок
за произнасяне на органа по процесното заявление и ако такъв има нормативно
установен, дали той е изтекъл, за да се приеме че е налице мълчалив отказ по
подаденото заявление.
По силата на чл.11 и чл.11а от ЗПЗП Държавен фонд „Земеделие“,
който изпълнява функциите на разплащателна агенция взема решения по заявки за плащане
по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика (ОСП) и
Общата политика по рибарство. Съгласно чл.10, т.7 от Устройствения правилник на
ДФЗ, изпълнителният директор на ДФЗ взема решения за одобряване или отхвърляне
на заявления по схемите и мерките на ОСП, прилагани от Разплащателната агенция.
Нито в ЗПЗП, нито в УПФЗ е установен срок, в който изпълнителният директор
следва да се произнесе по подаденото заявление.
В чл.4, ал.1, чл.9 и чл.12, ал.2 от Наредба №
5/27.02.2009г. е регламентирано, че заявлението се подава в Общинската служба
по земеделие по адреса на физическото лице или седалището на ЮЛ или ЕТ, в срока
от 1 март до 15 май, но не по-късно от 9 юни на годината, за която се
кандидатства за подпомагане, като също не е предвиден срок за произнасяне по
заявлението.
В разпоредбата на чл.43, ал.3 от ЗПЗП е предвидено, че
РА намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни
плащания, когато: 1.Кандидатът стопанисва площи и/или земеделски парцели с
размери, по-малки от определените в чл.38в; 2.Установи, че за съответните площи
не са спазени изискванията за кръстосано съответствие; 3.Кандидатът
възпрепятства извършването на проверка на място; 4.Кандидатът е заявил площи,
които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за
допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл.40; 5.За една и съща
площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е
отстранено; 6.Заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания
слой по чл.33а, ал.1 за съответната година; 7.Кандидатът за подпомагане не е
ползвател на заявените земеделски площи; 8.Кандидатът за подпомагане не
отговаря или не е спазил специалните изисквания, определени с наредбата по
чл.38а, ал.4. Срок за произнасянето на орана законодателят отново не е
предвидил.
Така направения преглед на приложимата правна уредба
налага извода, че същата изисква обективирането на
изричен отказ, което изключва действието на общата фикция за мълчалив отказ.
Следователно, мълчалив отказ е недопустим в конкретния случай, както поради
липса на определен срок за произнасяне от административния орган, така и поради
изискването за изрично произнасяне от последния. (гореизложените аргументи се поддържат в сходен смисъл
от съдебната практика – вж. определение № 16692/19.12.2011г. на ВАС по адм.д. №
15837/2011г., IV о, определение № 1428/27.01.2012г. на ВАС по адм.д. №
1335/2012г., IV о.; определение № 6809/21.05.2014г. на ВАС по адм.д. №
2626/2014г., III о. и определение № 15720/20.12.2017г. на ВАС по адм.д. № 12408/2017г.).
Настоящият съдебен състав съобрази, че в приложимото общностно право е предвиден
единствено срок за извършване на плащанията и той е регламентиран в чл.29 § 2
от Регламент (ЕО) № 73 на Съвета от 19 януари 2009г. за установяване на общи
правила за схеми за директно подпомагане на земеделски стопани, за изменение на
регламенти (ЕО) № 1290/2005 (ЕО) № 247/2006, (ЕО) № 378/2007 и за отмяна на
Регламент (ЕО) № 1782/2003. Съгласно посочената разпоредба плащанията се извършват
под формата на най-много два транша годишно в периода от 1 декември до 30 юни
на следващата календарна година.
Дори да се приеме, че срокът за произнасянето на
административния орган съвпада с посочения срок за плащания, то той не е бил
изтекъл към момента на изпращане от жалбоподателя на писмо вх.№ 02-020-260/3108
от 16.04.2018г. до изпълнителния директор на ДФЗ, нито към момента на подаване
на жалбата до съда – 31.05.2018г., по която е образувано настоящото съдебно
производство. Следователно към който и да е от тези два момента не е бил налице
мълчалив отказ по заявлението на „Братя Чинкови“ЕООД,
което е допълнително основание за недопустимост.
В този смисъл, жалбата, с която е сезиран съда е без
предмет и следва да се остави без разглеждане, като се прекрати и
производството по делото.
Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Предвид изхода на спора искането е основателно. На основание
чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от ЗПрП, вр.
чл.144 от АПК, поради това, че делото не е с фактическа и правна сложност,
следва на Държавен фонд “Земеделие“ да се присъди възнаграждение за юрисконсулт
в минималния предвиден размер съгласно чл.24 от НЗПрП,
а именно 100 лева, която сума следва да се заплати от жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.159, т.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без
разглеждане жалбата на „Братя
Чинкови“ЕООД, ЕИК-*********, против мълчалив отказ на
изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“-разплащателна агенция, за оторизация и изплащане на суми за подпомагане по заявление
с УИН 02/120717/23529 и вх.№ 18589419/23.06.2017г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 1356/2018г. по описа на
Административен съд - Бургас.
ОСЪЖДА „Братя Чинкови“ЕООД,
ЕИК-*********, да заплати на Държавен фонд “Земеделие“, сумата от 100 (сто)
лева, за разноски по делото.
Определението може да се обжалва в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: