Р Е Ш Е Н И Е
№ 881
гр. Сс, 13 декември
В ИМЕТО НА НАРОДА
СРС,
гражданска колегия, в публично заседание на седемнадесети ноември
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря Н.
Г. като разгледа докладваното от
районния съдия бр.д. № 1857 по описа на съда за
Ищцата Л.И.С. твърди, че бракът й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли съда да го прекрати по негова вина. Като причини за брачното разстройство изтъква авторитарния характер на своя съпруг, желанието му да я държи в подчинение, злоупотребяването от негова страна с алкохол, упражняване на психически и физически тормоз върху нея, проява на безпочвена резност и постоянно иницииране на скандали. Твърди още, че от години ответникът не упражвявал трудова дейност и не допринасял за издръжката на семейството, вместо което за задоволяване на собствените си потребности разчитал на доходите на своята съпруга. Заявява, че след раздялата на страните ответникът започнал да притеснява чрез заплахи както съпругата си, така и нейните родители. Като допълнително основание за разстройството на съпружеските отношения ищцата изтъква и нежеланието на партньора й да отгледат свои деца. След прекратяването на брака желае да възстанови предбрачното си фамилно име „С.”.
Ответникът Е.В.С. чрез назначения си по делото особен представител заявява, че вината за разстройството на брачната връзка следва да се търси и у двамата съпрузи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Предявени са при условия на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 49, ал. 1 и 3 СК, чл. 53 СК във вр. чл. 326 ГПК.
Видно от удостоверение на Община Сс страните по настоящото дело са сключили граждански брак на 09.01.2003 г., за който е съставен акт за граждански брак № 3 от същата дата. От същото удостоверение се установява, че предбрачното фамилно име на съпругата е „С.”. От брака си съпрузите нямат родени деца. От показанията на разпитаните по делото свидетели – родители на ищцата, се установява, че брачният живот на страните е бил тежък и мъчителен за ищцата, тъй като поведението на ответника към нея било грубо и непочтително, като понякога включвало прояви на физическа агресия. Свидетелите заявяват, че той не си спестявал обидните квалификации по отношение на своята съпруга, които понякога прераствали във физически посегателства над личността й. Свидетелката Н. Г., майка на ищцата, даде като пример за упражнено над нейната дъщеря насилие случай, състоял се по време на нейно и на съпруга й гостуване в Испания (където страните към този момент имали своето местоживеене), при който в резултат на отправена му от неговата съпруга забележка ответникът изпаднал в ярост и я блъснал. Заявява, че в периодите на пребиваване на съпрузите в страната тя е узнавала от други лица за случаи на упражнено спрямо нейната дъщеря физическо насилие и понякога е забелязвала белези от такова насилие под формата на синини по ръцете й. Свидетелството на майката на ищцата се подкрепя и от представено по делото решение на испанския Съд за насилие срещу жената, в което ответникът е признат за виновен в извършването на престъпление – малтретиране на пострадалата Л.И.С., като във връзка с това деяние на извършителя е наложена наказателна санкция и са предприети конкретни мерки за закрила на неговата съпруга, състоящи се в ограничаване на достъпа му до нея. Агресивното и невъздържано поведение на ответника се потвърждава и от показанията на свидетеля Иван Георгиев, баща на ищцата, който възпроизвежда пред съда случай, при който зет му се разгневил и се опитал да го удари с една вила, в отговор на нежеланието на неговия тъст да търпи присъствието му в своя дом. Отделно от това и двамата родители на ищцата се оплакаха, че напоследък, тъй като се намирал в страната, ответникът често прибягвал към заплахи и обиди по отношение на тях. Свидетелката Г. споделя, че неговата избухливост се изостря след употреба на алкохол, но впечатлението й, че той ежедневно консумира спиртни напитки не се сподели от нейния съпруг, който е на мнение, че напоследък ответникът не употребява концентрати.
От показанията на свидетелите стана ясно, че в течение на семейния живот на страните ответникът с твърде редки изключения не упражнявал трудова дейност, поради което бивал издържан от своята съпруга. Отгоре на това по време на пребиваванто на семейството в Испания той по най – безцеремонен начин ежеседмично прибирал заработеното от ищцата трудово възнаграждение, а свидетелката Георгиева дори си припомни случай от началото на семейния живот на страните, при който тя поръчителствала на зет си при отпускането на кредит, който той престанал да обслужва, така че се наложило самата тя да го издължи. Макар свидетелите да са узнали част от така изложените факти от своята дъщеря, съдът приема като достоверна поднесената от тях информация поради пълното й съответствие с техните непосредствени впечатления за склонността на ответника да се осланя при издръжката си на доходите на своята съпруга и семейството й, които впечатления са формирани от редките случаи, в които той е постъпвал на работа докато е пребивавал в страната и от обстоятелството, че в крайна сметка свидетелката Георгиева е била принудена да погаси задълженията на своя зет към банката, която му е предоставила заем.
На базата на споделена от самата ищца информация свидетелката Г. заявява, че причина за последната проява на агресия от страна на ответника към неговата съпруга, принудила я да потърси съдействие от испанските власти, било нейното предложение да се сдобият с дете чрез метода „ин витро”, поради установената чрез медицински изследвания невъзможност на семейството да има деца по пътя на естественото зачатие. Ответникът категорично се възпротивил на тази идея, проявявайки своето несъгласие посредством физически издеветелства спрямо съпругата си.
Съдът счита, че изложените в производството факти налагат по безспорен начин извода, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което искането за неговото прекратяване се явява основателно. Непосредствените възприятия на свидетелите, подкрепени от установеното по съдебен път престъпно деяние на ответника, установяват по безспорен начин трайно възприетого от него оскърбително и агресивно отношение спрямо неговата съпруга, въз основа на което е невъзможно да се изгради хармонична и пълноценна брачна връзка. Непрестанно отправяните към ищцата обиди, които уронват човешкото й достойнство, както и посегателствата над нейната телесна неприкосновенност са превърнали брачния й живот в поредица от унизителни и болезнени преживявания, които са изместили естественото съдържание на семейния съюз, състоящо се във взаимна обич, уважение и разбирателство. Вместо съпрузите с общи усилия да полагат грижи за благополучието и развитието на своето семейство и да си оказват взаимна подкрепа при възникването на сложни житейски ситуации, ответникът е подтискал личността на своята съпруга и е използвал нейното подчинено състояние, за да задоволява финансовите си потребности, изразходвайки доходите, които тя реализира. Подобно паразитно поведение не кореспондира с целите и функциите на брачния съюз, при който взаимните усилия и взаимната подкрепа са основополагащи за неговата жизнеспособност и ползотворност. Установи се, че брачната връзка на страните се е превърнала в непосилна тежест за съпругата и в средство за задоволяване на обърканите емоционални нужди и насъщни материални потребности на съпруга, поради което нейното съществуване се явява неоправдано, както от гледна точка на ищцата, така и от позицията на общоприетите морални правила. Поради така изложените причини по съвсем категоричен начин се нагага извода, че тази вредоносна за едната страна обвързаност следва да се прекрати, като се допусне разтрогването на напълно разстроения, нефункциониращ и безполезен брачен съюз между двамата съпрузи. В настоящото съдебно производство безпрекословно се доказа, че вината за брачното разстройство стои изцяло у ответната страна, тъй като проявеното от него унизително отношение спрямо брачния му партньор, използването на насилие при налагане на своите решения, отправянето на заплахи и всяването на страх, както и липсата на равностоен принос в издръжката на семейството, не могат при никакви обстоятелства да се съвместят с дължимата от съпруга грижа, внимание и уважение, необходими за пълноценното съществуване и ползотворно развитие на създаденото семейство. Тук е редно да се добави, че нежеланието на ответника да има деца не бе установено по безпорен начин в настоящото производство, тъй като стана ясно, че данните, представени в тази насока пред съда не да добити от преките възприятия на свидетелите, а пресъздават споделени с родителите на ищцата нейни твърдения, за чието доказване е недостатъчно да се знае, че освен пред съда, същите са заявени и пред други лица. Въпреки недоказването на това конкретно обстоятелство, както факта, че ответникът злоупотребява с алкохол, установените по категоричен начин негови провинения са напълно достатъчни, за да обосноват безспорната му вина за разрушаването на брачния съюз. Въпреки становището на процесуалния представител на ответника, че вината за разпадането на брака следва да се търси и у съпругата, наличието на такава не бе установено от събрания по делото доказателствен материал. Голословното изявление в тази насока не е достатъчно дори за формиране на предположение за виновното й поведение, още повече че не бяха изтъкнати нейни провинения, от които търсената от ответника вина би могла да се извлече.
Съгласно чл. 326 ГПК с решението, с което допуска развода, съдът решава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят в бъдеще, а според чл. 53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. С оглед на тази законова уредба искането на ищцата за възстановяване на нейното предбрачно фамилно име следва да се удовлетвори.
На основание чл. 329, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати окончателната държавна такса за настоящото производство в размер на 25 лв.
Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, СРС
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданският брак, сключен на 09.01.2003 г., за който е съставен акт за граждански брак № 3 от същата дата на община Сс между Е.В.С. с ЕГН ********** и Л.И.С. с ЕГН ********** поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, настъпило по вина на съпруга.
ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на ищцата – „С.”.
ОСЪЖДА Е.В.С. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на СРС окончателна държавна такса за настоящото производство в размер на 25 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Силистренски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/