№ 9296
гр. София, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. А.А
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т. Гражданско дело №
20211110156796 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК с правно
основание чл. 266, ал. 1 и чл. 92, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на
ответника ИВ. Г. АНД., че за ищеца „К.Ф.“ ЕООД съществува правото на парично вземане
за сумата 395,00 лв. за главница, представляваща неплатени такси за поддръжка на ж.к.
„В.В.“, във вр. сгр.10, ап. 6, за периода от 01.08.2020 до 31.12.2020 г. по фактура №
**********/18.12.2020 г., с мораторна неустойка от 19,75 лв. за периода от 01.08.2020 до
31.12.2020 г.; сумата 395,00 лв. за главница, представляваща неплатени такси за поддръжка
на ж.к. „В.В.“, във вр. сгр.10, ап. 12, за периода от 01.08.2020 до 31.12.2020 г. по фактура №
**********/18.12.2020 г., с мораторна неустойка от 19,75 лв. за периода от 01.08.2020 до
31.12.2020 г.; ведно със законна лихва от 06.01.2021 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело № 537/2021 г . по описа на СРС.
Ищецът твърди, че ответникът е в неизпълнение на парични задължения, като
собственик на ап. 6 и ап.12 в сграда 10, за поддръжка на комплекс, находящ се в (адрес), по
сключен договор за управление и поддръжка. Поради неплащане в срок е начислена
неустойка за забава. Пояснява, че според договора се дължи месечен абонамент от 79 лв. за
всеки месец, платими от 1-во до 5-то число на месеца. Според чл. 2.1 от договора за забавено
изпълнение се начислява неустойка в размер на 0,5 % на ден, но не повече от 5% от
стойността на месечната такса. Претендира съдебни разноски.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер с довод за липса на
облигационно правоотношение между страните, евентуално, че ищецът не е престирал по
договора. Претендира съдебни разноски.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Преценката за наличието на процесуална легитимация по спора се извежда от
1
изложените фактически твърдения в искова молба, с които ищецът обосновава своя правен
интерес за водене на делото. По реда на чл. 411,ал.2, т.1 от ГПК ищецът е излага фактически
твърдения за своята процесуална легитимация, както следва: според договор за управление
и поддръжка от 06.04.2020 г., сключен между етажните собственици на сгради в комплекса,
чрез упълномощен представител Г.Б.,се възлага на ищцовото дружество управлението и
поддръжката на общите части и междублоковите пространства срещу плащане на месечна
такса от всеки собственик на апартамент в комплекса. Ищцовото дружество не събира
дължимите суми от името на етажната собственост, а от свое име за предоставените услуги
по договора, съответно не действа като юридическо лице по смисъла на чл.19, ал.8 от ЗУЕС.
Съдът приема исковете за допустими. Разгледани по същество, исковете са неоснователни
поради липса на активна материална легитимация по спора на ищеца, евентуално поради
липса на една от материалните предпоставки за възникване на спорното право – ищецът, в
качеството на изпълнител, да е изпълнил точно в качествено, количествено и времево
отношение, съобразно уговореното с възложителя и предал изработеното на възложителя, а
ответникът е приел изработената работа.
Видно от договор за управление и поддръжка от 06.04.2020 г. съвместното общо
събрание на етажните собствености в комплекс „В.В.“, представлявани от упълномощен
представител Г.К.Б., в качеството на възложител, и „К.Ф.“ ЕООД, в качеството на
изпълнител, уговарят с чл. 1 от договора, че възложителят възлага, а изпълнителят приема да
изпълнява срещу възнаграждение услугите, описани в договора, свързани с
функционирането и управлението на комплекса. Според чл 2.1 за сграда 10 изпълнителят
предоставя базов пакет услуги по смисъла на приетите общи условия на договора или за
поддръжка на общите части, като услугите са подробно изброени, и за тях се дължи месечна
такса от 79 лв. Съгласно чл.2.1, изр. I от договора, възложителят е съгласен да плаща
дължимата сума на изпълнителя според избрания пакет, като заплащането на цената е
дължима от всеки собственик или ползвател на самостоятелен обект за избрания от сградата
пакет услуги, в която се намира обекта. При систематичното и граматическо тълкуване по
реда на чл. 20 от ЗЗД на клаузите на чл. 2 от договора, регламентиращ цени и начин на
плащане, съдът счита, че волята на страните по процесния договор не е дължимите такси да
се заплащат от всеки един от етажните собственици в полза на изпълнителя, а че месечната
такса се начислява за всеки собственик на самостоятелен обект за избрания от сградата
пакет услуги, в която се намира. Ето защо уговорката на чл. 2.1. няма основание да се счита,
че касае форма на индивидуално договаряне с ответника. В тази връзка не е спорно, а и
ищецът извежда субективното материално право по силата на договор за услуга, сключен с
етажна собственост, поради което съдът определя съглашението по смисъла на чл. 11, ал. 1
т. 11 от ЗУЕС, а т. нар. „базов пакет“ услуги и дължимата за него такса са съответно
дейности и разходи за поддръжка на общите части на сградата по смисъла на чл. 51 от ЗУЕС .
В българския правен ред етажната собственост е правен субект, който не е нито
„физическо лице“, нито „юридическо лице“, но законодателят е предвидил представителство
на етажните собственици в материални и процесуални правоотношения, които възникват по
повод управлението и поддържането на общи части на сграда в режим на етажна
собственост. Така, в исков процес относно общи части или вземания, свързани с общи части,
управителят е законен представител на собствениците в етажната собственост и не е
необходимо личното им участие в делото – чл. 23,ал.4 от ЗУЕС. За встъпването в
облигационно правоотношение следва да се отчете, при наличие на етажна собственост, с
оглед регламентацията в ЗУЕС, собственик на отделен самостоятелен обект в етажна
собственост не би могъл да възлага управлението и поддържането на общите части на което
и да е друго лице, бил той и инвеститор на сградата. Никой от съсобствениците не би могъл
индивидуално да взема решение относно управлението и поддържането на общите части; а
вземането на тези решения законът е възложил на общото събрание на етажната собственост
(вж. определение по гр. д. № 4364/2019 г., ІІІ г. о. на ВКС). Поради това съдът приема, че
общото събрание на етажната собственост може да определя и да задължава с взето решение
всеки един от етажните собственици да заплаща разноски за поддържане на общите части,
но в полза на бюджета на етажната собственост, а не в полза на трето лице. С тези
2
съображения съдът счита, че ищецът не е носител на правото на парично вземане за
главница, съответно не доказа активна материална легитимация по спора, поради което
исковите претенции като недоказани следва да бъдат отхвърлени (вж. решение по в. гр. д. №
6828/2021 г., решение по в. гр. д. № 13099/2020 г., решение по в. гр. д. № 449/2021 г., решение по
в. гр. д. № 2925/2021 г., решение по в. гр. д. № 1960/2021 г., решение по в. гр. д. № 9957/2020 г.,
всички по описа на СГС.) Дори ищецът да се явява материално легитимиран да претендира
спорното право, то съобразно разпределената доказателствена тежест, в качеството на
изпълнител, трябва да докаже, че е престирал точно в качествено, количествено и времево
отношение, съобразно уговореното с възложителя. За установяване на тази материална
предпоставка за уважаване иска ищецът ангажира писмени доказателства- едностранно
подписани фактури, които частни свидетелстващи документи, удостоверяващи изгодни за
издателя факти, съдът не приема като убедителни доказателства; както и гласни
доказателства – св. Р. Д.. Последната съобщава, че собствениците и ползвателите са имали
възражения срещу качеството на услугите, както и че съобразно договора ищцовото
дружество ги е извършвало. За насрещно доказване ответникът е ангажирал гласни
доказателства – показанията на св. Л. М., който потвърждава изнесеното от св. Д. относно
направени възражения срещу качеството на услугите относно организацията за паркиране
на автомобилите, почистване на алеите, поддържане на зелените площи. Поради
бездействието на изпълнителя, договорът с ищцовото дружество е прекратен от живущите в
комплекса. Съдът възприема показанията на свидетелите за достоверни и добросъвестни,
тъй като преценени по правилата на чл. 172 от ГПК, са последователни и житейски логични,
а след анализ и оценка на всички събрани доказателства приема, че ищецът не доказа пълно
и главно всички услуги, които са включени в „базов пакет“ да се предоставени точно,
съответно ищецът да е изправна страна по договора. Поради това искът като недоказан
подлежи на отхвърляне. С оглед неоснователността на главния иск, то такъв се явява и
обусловения от него акцесорен иск по чл. 92,ал.1 от ЗЗД.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът трябва да заплати
на ответника сторените деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение – сумата
400 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Ф.“ ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: (адрес), срещу ИВ. Г. АНД., с ЕИК: **********, с адрес: (адрес), по реда на чл.
422, ал.1 от ГПК иск по чл. 266, ал. 1 и чл. 92, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено по
отношение на ИВ. Г. АНД., че за „К.Ф.“ ЕООД съществува правото на парично вземане за
сумата 395,00 лв. за главница, представляваща неплатени такси за поддръжка на ж.к. „В.В.“,
във вр. сгр.10, ап. 6, за периода от 01.08.2020 до 31.12.2020 г. по фактура №
**********/18.12.2020 г., с мораторна неустойка от 19,75 лв. за периода от 01.08.2020 до
31.12.2020 г.; сумата 395,00 лв. за главница, представляваща неплатени такси за поддръжка
на ж.к. В.В.,, във вр. сгр.10, ап. 12, за периода от 01.08.2020 до 31.12.2020 г. по фактура №
**********/18.12.2020 г., с мораторна неустойка от 19,75 лв. за периода от 01.08.2020 до
31.12.2020 г.; ведно със законна лихва от 06.01.2021 г. до изплащане на вземането,
удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело № 537/2021 г . по описа на СРС.
ОСЪЖДА „К.Ф.“ ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
3
(адрес), да заплати на ИВ. Г. АНД., с ЕИК: **********, с адрес: (адрес), на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, сумата 400,00 лв. – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4