Р Е Ш Е Н И Е
Номер 15.11.2019
г. Град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 15.10. 2019
г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1298 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 186/11.02.2019г. постановено по гр.д. №
6788/2017г. по описа на Районен съд – гр.Стара Загора, с което са отхвърлени,
като неоснователни предявените от „П.К.Б.” ЕООД искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за
признаване за установено по отношение на И.А.И., че му дължи сумата от общо
1183.59 лева за неизплатени задължения за 486.24 лева главница, 224.69 лева възнаградителна лихва и 472.66 лева възнаграждение за
допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № **********/15.03.2016
г., и законна лихва върху тази сума от 14.08.2017 г. до изплащането й, за
изпълнение на които парични задължения е издадена заповед № 3001/15.08.2017 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 4507/2017 г. по
описа на Старозагорския районен съд. Въззивникът „П.К.Б.” ЕООД обжалва изцяло първоинстанционното решение, като излага подробни
съображения в жалбата за неговата неправилност. Моли да се отмени обжалваното
решение, като вместо него се постанови друго, с което да се уважат исковите
претенции, като основателни и доказани. Претендират се разноските във всички
инстанции.
В
законния срок е депозиран писмен отговор от особения представител на въззиваемия – адв. М.С., с който е взето становище по
направените в жалбата оплаквания. Моли въззивният съд
да потвърди обжалваното решение.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след
като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е
предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „П.К.Б.“ ЕООД твърди в исковата си молба, че в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, в изпълнение на разпореждане на СтРС по ч.гр.д. № 4507/2017 г., което получил на 15.11.2017
г., предявявал настоящия установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, относно вземането му срещу ответника по договор за потребителски кредит
(ДПК) ********** - в общ размер от 1183.59 лева, което представлявало
остатъчното му неизплатено задължение по погасителен план, със законната лихва
от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. На 14.03.2016
г. ответникът подал до ищеца попълнено и подписано искане за отпускане на
потребителски П.К.С. със зададени параметри. Получил разяснения, които му дали
възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответствали на
възможностите и финансовото му състояние. Декларирал, че бил запознат и с ОУ на
ищеца. Получил и преддоговорна информация под формата
на стандартен европейски формуляр с допълнителна преддоговорна
информация. Ответникът декларирал възможност и желание за закупуване и на пакет
от допълнителни услуги, и предоставил на ищеца данни за финансовото си
състояние. Бил уведомен, че изборът на пакет от допълнителни услуги не бил
условие за сключване на договора за потребителски кредит, което също било
декларирано и подписано от последния. След като ищецът одобрил отпускането на
заем на 15.03.2016 г., с ответника бил сключен договор за потребителски кредит
№ **********. Същият получил одобрение да закупи и поискания от него пакет от
допълнителни услуги, за получаването на който подписал споразумение за
предоставянето му. Получил бил отново и стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит с допълнителна преддоговорна информация, на които положил имената и
подписа си. Поел задължения съгласно чл. 8 от ОУ по договора за потребителски
кредит със закупен пакет от допълнителни услуги към него, да върне отпуснатия
кредит в срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на
51.74 лева и падеж - всяко 5-то число на месеца. Договорът за кредит и споразумението
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги били подписани при общи условия
/ОУ/. Те били неразделна част от договора и споразумението за предоставяне на
посочения пакет. Предадени му били при подписването им и той декларирал, че бил
запознат със съдържанието им и ги приемал, като нямал забележки към тях и се
задължавал да ги спазва, за което и ги бил подписал. Договорът за кредит бил
сключен при следните параметри: общо задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги към него - 1241.76 лева, което включвало сума на кредита от
500 лева; срок на кредита: 24 месеца; размер на месечната вноска по кредита:
30.91 лева; дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 5-то
число на месеца; ГПР 49.89 %; годишен лихвен процент: 41.17; лихвен процент на
ден: 0.11; общо дължима сума по кредита: 741.84 лева. Параметрите по избрания и
закупен пакет от допълнителни услуги били, както следвало: възнаграждение за
закупен пакет: 499.92 лева; размер на вноската по закупения пакет: 20.83 лева.
Общото задължение по договора, което включвало и задължението по пакета, било
1241.76 лева, общият размер на месечна вноска по договора бил 51.74 лева,
датата на погасяване: 5-ти ден от месеца. Страните се споразумели договорното
възнаграждение по кредита, което възниквало за клиента като задължение към деня
на отпускане на кредита, да се разсрочело и погасявало в рамките на
погасителния план. По същия начин било уговорено и заплащането на
възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги, което възниквало за
клиента като задължение към деня на отпускане на кредита - то било разсрочено и
се погасявало като част от погасителните вноски и в рамките в погасителния план
(т. 4.3 от ОУ към ДПК). Ищецът изпълнил точно и в срок задълженията си по договора,
като превел сумата по договора по посочена от ответника банкова сметка. ***ни
24 вноски, всяка по 51.74 лева, с падеж - всяко 5-то число на месеца.
Погасителният план бил получен от ответника на 15.03.2016 г., заедно с договора
за кредит, стандартния европейски формуляр с допълнителна преддоговорна
информация, споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Ответникът неизпълнил задължението по договора и направил само едно плащане по
заема на 26.05.2016 г., в размер на 58.80 лева, с което била заплатена изцяло
само една вноска по погасителния план - 51.74 лева и частично 6.43 лева от
втората вноска по погасителния план. Заплатени били и 0.63 лева лихви за
забава. След преустановяване на плащанията по договора, били начислени лихви за
просрочие на вноските по погасителния план в размер
на 4.33 лева, които към момента не били заплатени изцяло. Това задължение
възникнало съгласно уговореното в ОУ, които обвързвали страните (т.12.1). В
настоящото производство се отказва да търси незаплатения остатък от лихвите за просрочие в размер на 3.70 лева, поради липса на материален
интерес. Претендира само законна лихва от подаване на заявлението до изплащане
на вземането. След като били отразени направените плащания, оставащото
неизплатено задължение съгласно погасителния план към договор по револвиращ заем № ********** било в размер на 1183.59 лева.
Предвид обстоятелството, че длъжникът неизпълнявал поетите договорни задължения
и изпаднал в забава, което било видно от приложеното извлечение от сметка към
ДПК № **********, след изпадането му в забава и съгласно уговореното в чл. 12.3
от ОУ, договорът бил прекратен, а задълженията по него били обявени за
предсрочно изискуеми на 16.08.2016 г. Договорът за кредит бил прекратен
автоматично от страна на ищеца, за което ответникът бил уведомен чрез
уведомително писмо на посочения от него адрес в договора, въпреки, че в случая
се касаело за договор за кредит с небанкова финансова институция, по отношение
на който не намирала приложение т. 18 на TP 4-2013-ОСГТК относно момента на
настъпване на предсрочната изискуемост на вземане по договор за банков кредит.
В условията на евентуалност, ако съдът счете, че длъжникът не бил уведомен
редовно за предсрочната изискуемост, моли съда да приеме, че същият бил редовно
уведомен с препис от исковата молба. След прекратяването на договора, размерът
на задълженията става предсрочно изискуем, като остава в сила задължението на
клиента да заплати всички дължими суми, които, след като били взети под
внимание направените плащания от страна на ответника, общият размер на
задължението по процесния договор възлиза на 1183.59
лева. Претендираната сума била формирана като в нея
се включват: 486.24 лева неизплатено задължение на длъжника по отпуснатата в
заем сума, 224.69 лева неизплатено задължение за договорно възнаграждение,
разсрочено на вноски в рамките на погасителния план и 472.66 лева неплатено
задължение за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, което
било разсрочено във времето и се погасявало от клиента като част от
погасителните вноски и в рамките на погасителния план. Искането е да се признае
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от общо
1183.59 лева за неизпълнено задължение по договора за кредит. Претендира за
разноските по делото.
Ответникът И.А.И., чрез назначения му от съда особен
представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, оспорва предявените искове, които моли съда
да отхвърли, като неоснователни, с възражения и доводи, изложени подробно в
подадения в срок отговор и в хода на делото по същество.
Безспорно е установено, че на 15.03.2016 г. страните са
сключили договор за потребителски кредит П.К.С. № ********** и споразумение към
него за предоставяне на пакет допълнителни услуги. По силата на договора ищецът
се задължил да предостави на ответника 500 лева кредит, който ответникът се
задължил да му върне в срок от 24 месеца, заедно с 241.84 лева възнаградителна лихва и 499.92 лева възнаграждение за пакет
допълнителни услуги, или общо 1241.76 лева - разсрочено, на равни месечни
погасителни анюитетни вноски, всяка по 51.74 лева,
платими на 5-то число на месеца съгласно погасителен план, като падежът на
първата вноска е 05.05.2016 г., а на последната – 05.04.2018 г. В чл. 12.3 от
общите условия на договора е предвидено, че в случай, че клиентът просрочи една
месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване
на договора за кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е
необходимо кредиторът да изпраща за това на клиента уведомление, покана,
предизвестие и други.
От представеното от ищеца преводно
нареждане и от заключението на назначената по делото съдебно – икономическа
експертиза се установява, че на 15.03.2016 г. ищецът е превел по банковата
сметка на ответника уговорения кредит от 500 лева. За погасяването му
ответникът е платил по банков път на 26.05.2016 г. само сумата от 58.80 лева и
е преустановил плащанията си по него.
По делото е представено уведомително писмо от ищеца до ответника, че
съгласно ОУ, считано от 16.08.2016г. договорът е едностранно прекратен и че
задължението на ответника по договора за кредит е обявено за предсрочно
изискуемо. По делото не са представени доказателства, че горепосоченото
уведомление е изпратено до ответника преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
и че е получено от него.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 4507/2017 г. по описа на Районен съд –
Стара Загора в полза на „П.К.Б.” ЕООД против И.А.И. е издадена Заповед №
3001/15.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
главница в размер на 1183.59 лева и 3.70 лева законна лихва за забава от
06.06.2016 г. до 16.08.2016 г., (която не е предмет на исковата молба). Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради
което на
ищеца е указано да предяви иска по чл. 422, ал. 1 ГПК при условията на чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Безспорно е установено, че по силата на договор за потребителски кредит П.К.С.
№ **********/15.03.2016 г. ищецът “П.К.Б." ЕООД е предоставил на ответника
И.А.И. сума в размер на 500 лева съгласно представеното преводно нареждане. По
делото е представено уведомително писмо от ищеца до ответника, че съгласно ОУ,
считано от 16.08.2016 г. договорът е едностранно прекратен и че задължението на
ответника по договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо. По делото не
са представени доказателства, че уведомлението е изпратено до ответника преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
и че е получено от него. Обстоятелството, че ищецът не е банка, а финансова
институция по смисъла на чл. 3, ал. 1
ЗКИ, не изключва приложението на чл. 60, ал. 2
ЗКИ и съответно указанията на т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника
изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем. Липсва
основание за поставяне на кредитополучателите по договори, сключени с небанкови
финансови институции, в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по
договори за банкови кредити. В този смисъл въззивният
съд намира, че разрешението, дадено в т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прилага
и по отношение на небанковите финансови институции, какъвто е ищеца. Така
предвид гореизложеното съдът приема, че на длъжника не е обявена надлежно предсрочната
изискуемост на кредита на 16.08.2016 г.
Безспорно е установено,
че в хода на производството пред първоинстанционния
съд е настъпил крайният срок на договора, тъй като същият е сключен за срок от
24 месеца, като последната вноска е дължима на 05.04.2018 г. В тази връзка въззивният съд не споделя изложеното от първоинстанциония
съд, че настъпилия в хода на процеса краен падеж на вземанията по процесния договор променя основанието въз основа, на което
е предявен настоящия иск. Основанието
на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава
ищеца в исковата молба, за да извлече претендираното
право, което свързва със заявения петитум на иска. Изменение в основанието на иска е налице, когато ищецът
заменя основанието по първоначалния иск с друго основание или когато прибавя
ново основание. Съгласно задължителните постановки на ТР 8/2017 г. на ОСГТК на
ВКС решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по
делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това
задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска,
ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го
погасяват – например ищецът придобива спорното право след предявяването на
иска, притезанието става изцяло изискуемо в
течение на делото /както е в случая/, ответникът плаща или прихваща след
предявяването на иска. Преценката на съда за основателността на иска следва да
бъде направена с оглед материалноправното положение в
деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня на предявяване на иска. Поради това
съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска,
както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал.
3 от ГПК. Предвид гореизложеното, дължимостта
на всички вноски по процесния договор е настъпила към
момента на приключване на съдебното дирене в първа инстанция, поради което, с
оглед липсата на доказателства за погасяване на задължението, се установява дължимостта на предоставения кредит за главница.
В настоящото
производство ищецът претендира установяване на сума за главница по договора, а
именно на сумата от 1 183, 59 лева. В конкретния случай в заявлението по чл. 410 ГПК, заповедта за изпълнение, както и в настоящата искова молба,
ищецът поддържа искането си за установяване дължимостта
на вземане, представляващо дължима главница по процесния
заем. Никъде не е претендирана възнаградителна лихва, както и възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги. Производството по чл. 422 ГПК
се явява продължение на заповедното производство и съвпада по предмет. Поради това
въззивният съд приема, че е сезиран само с иск за
установяване на главницата по горепосочения договор за кредит, но не и с иск за
установяване на дължимата възнаградителна лихва по
договора, както и неизплатеното задължение за възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги. Видно от заключението на съдебно – счетоводната
експертиза дължимата главница е в размер на 486, 24 лв., за която към момента на приключване на съдебното дирене не
са представени доказателства за заплащането й. От гореизложеното следва, че искът за
заплащане на главница по процесния договор е
основателен само до размера на 486,
24 лева, като над
този размер до пълния претендиран размер от 1 183, 29 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че
обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено в частта, с
която е отхвърлен предявеният иск от „П.К.Б.” ЕООД против И.А.И. за признаване за установено по отношение на И.А.И. съществуване на вземането на „П.К.Б.” ЕООД за сумата от 486, 24 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит №
**********/15.03.2016 г. ведно със законната лихва върху тази сума от
14.08.2017 г. до изплащането й, за която сума е издадена заповед №
3001/15.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело № 4507/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд като вместо
това следва да се признае за установено по отношение на И.А.И.
съществуване на вземането на „П.К.Б.”
ЕООД за сумата от 486, 24 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит №
**********/15.03.2016 г. ведно със законната лихва върху тази сума от
14.08.2017 г. до изплащането й, за която сума е издадена заповед №
3001/15.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело № 4507/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд.
В останалата обжалвана
част макар и поради различни мотиви решението като краен резултат е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По отговорността за
разноски:
С решението по установителния иск съдът се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС. В настоящия случай в производството по ч.гр.дело № 4507/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд ищецът „П.К.Б.” ЕООД е заплатил държавна такса в размер
на 25 лв. и съдът е определил юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв. Така с оглед изхода на делото И.А.И. следва да заплати на „П.К.Б.” ЕООД направените по ч.гр.дело № 4507/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд разноски в размер на 30,
72 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
В първоинстанционното производство ищецът е
заплатил държавна такса в размер на 25 лв., възнаграждение за особен
представител в размер на 156, 43 лв. и депозит за вещо лице в размер на 100 лв.
Въззивният съд на основание чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за правна помощ определя юрисконсултско
възнаграждение на „П.К.Б.” ЕООД в
размер на 100 лв. Така с оглед изхода на делото И.А.И. следва да заплати на „П.К.Б.” ЕООД направените пред първоинстанционния
съд разноски в размер на 156, 70 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Във въззивното
производство ищецът е заплатил държавна такса в размер на 25 лв. и възнаграждение
за особен представител в размер на 156, 43 лв. Въззивният
съд на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правна помощ определя юрисконсултско възнаграждение на „П.К.Б.” ЕООД в размер на 100 лв. за въззивната инстанция. Така с оглед изхода на делото И.А.И. следва да заплати на „П.К.Б.” ЕООД направените пред въззивния
съд разноски в размер на 115.62 лв. съразмерно с уважената част от
исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 186/11.02.2019г.
постановено по гр.д. № 6788/2017г. по описа на Районен съд – гр.Стара Загора в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск от „П.К.Б.” ЕООД
против И.А.И. за признаване за установено по отношение на И.А.И.
съществуване на вземането на „П.К.Б.”
ЕООД за сумата от 486, 24 лв. главница по договор за потребителски
кредит № **********/15.03.2016 г. ведно със законната лихва върху тази сума от
14.08.2017 г. до изплащането й, за която сума е издадена заповед №
3001/15.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело № 4507/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на И.А.И.,
с ЕГН **********, с адрес *** съществуване на вземането на „П.К.Б.” ЕООД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. *****за сумата от 486, 24
лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №
**********/15.03.2016 г. ведно със законната лихва върху тази сума от
14.08.2017 г. до изплащането й, за която сума е издадена заповед №
3001/15.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело № 4507/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА И.А.И., с ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „П.К.Б.” ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
С., бул. *****направените по ч.гр.дело №
4507/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд разноски в размер на 30,
72 лв. съразмерно с уважената част от исковете; направените пред първоинстанционния съд разноски в размер на 156, 70 лв.
съразмерно с уважената част от исковете и направените пред въззивния
съд разноски в размер на 115.62 лв. съразмерно с уважената част от
исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 186/11.02.2019г. постановено по гр.д. № 6788/2017г. по описа на Районен съд
– гр.Стара Загора в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.