Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер…….., 26.07.2017
година,
град Варна,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На двадесет и седми юни две хиляди и седемнадесета
година:
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: Дияна Димитрова,
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО
ДЕЛО № 15566 описа за 2016г.
на ВРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове за заплащане на сумата от 8769.01лв. на осн. чл.59 от ЗЗД и иск за
заплащане на сумата от 90.30лв. на осн. чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
С.Х.М. твърди в исковата си молба, че по
силата на НА ***г. на СВп Варна придобил
собствеността на първи етаж от жилищна сграда, находяща в гр. Варна, ул. „***,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***с предназначение: жилище
апартамент, ведно с избени помещения, находящи се под
първия етаж, както и 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, в което е
построена сградата от праводателите му К.И.Д., И.Н.И.и
Я.Н.И.. Последните са придобили собствеността върху описаните недвижими имоти —
първата на собствено основание като съпруга,
а заедно с останалите двама — по наследство от наследодателя им Н.И.Д.. Н.Д.и
съпругата му К.Д.са придобили собствеността върху описаните имоти по силата на
продажба по НА № 134, т. 9, дело № 894/2002 г. на нотариус Д.С., рег. № *** НК,
ВРС. Преди да закупи описаните недвижими имоти установил, че покривът на
сградата, в който се намира продаваемото жилище е премахнат незаконосъобразно от
съсобствениците на втори жилищен етаж Г.И.Я. и съпругът й С.П.Я.. След
извършването на сделката по покупката на първия етаж от сградата ответницата Я.
категорично му заявила, че няма да му продадат притежавания от тях втори етаж,
и отправили заплахи, че е закупил незаконен строеж, който щял да бъде
премахнат. След проверка установил, че праводателят
на праводателите му Н.И.Д. и ответницата Г.И.Я. са
брат и сестра. С договор за покупко-продажба, обективиран
в нотариален акт ***на СВ-Варна, на
14.10.2002 г. Н.И.Д. и Г.И.Я., са
закупили от родителите си по 1/4 идеални части от дворно място, цялото с
площ от 255 кв. метра, находящо се в гр. Варна, район *** ул. „***,
съставляващо УПИ № ***микрорайон на гр. Варна, ведно с цялата жилищна сграда. Н.Д.е
закупил първия етаж и избените помещения, а Г.Я. — втория етаж и подпокривното пространство, които съставляват реално
обособени обекти.
С
констативен протокол № 116/21.11.2008 г. от РДНСК-Варна е установено незаконно
строителство от ищцата Г.Я. за строеж „Реконструкция и вътрешно преустройство
на части от втори етаж на съществуващата жилищна сграда", за което няма
одобрен проект и издадено разрешение за строеж.
На
05.03.2007 г. комисия от РДНСК - Варна съставила Констативен акт № 50 за
извършеното от ответницата нарушение, представляващо пристройка на три етажа по
цялата северна фасада и надстройка — тавански етаж над съществуващата жилищна
сграда. Пристройката и надстройката са изпълнени със самостоятелна
стоманобетонна конструкция и тухлена зидария. Изграденият тавански етаж
представлява надстройка със застроена площ около 83
кв. метра. Строежът е извършен без необходимите
строителни книжа - без съгласувани инвестиционни проекти и без издадено
разрешение за строеж, без протоколи за строителна линия и ниво, без учредяване
право на пристрояване и надстрояване.
Със
Заповед № РД-14-287/19.06.2007 г. Зам. началника на ДНСК-София е наредил да се
премахне незаконен строеж „Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна
сграда", изпълнен от Г.И.Я. в УПИ № УПИ № ***микрорайон на гр. Варна, ул.
„***.
С
Решение № 46/31.08.2009 г. по адм. дело № 5217/2007
г. Административен съд София-град, отхвърлил жалбата на Г.И.Я. против
посочената заповед на ДНКС.
С
Решение № 7238/06.01.2010 г. по адм. дело №
16505/2009 г. Върховният административен съд оставил в сила решението на
Административен съд София-град.
През
2011 г. незаконното строителство е премахнато по административен ред, за което
е съставен протокол от 29.03.2011г.
С
Решение № 3431/03.08.2015 г.,
постановено гр. дело № 218/2015 г. на ВРС, XXXIX състав, Г.Я. е осъдена да
заплати на праводателите му сумата от 7488.37 лв. за
причинените им вреди в тяхното жилище, на основание чл. 45 от ЗЗД.
С
решение № 2155/28.12.2015 г., постановено по гр. дело (В) № 2887/2015 г.
Варненският окръжен съд е потвърдил решението на ВРС. Решението на ВОС е влязло
в сила на 19.02.2016 г.
Ищецът
твърди че, след проведен разговор с ответницата през месец септември 2016г. обяснил
на същата, че предвид това, че тя е премахнала незаконно покрива на сградата и
е извършили незаконно строителство, следва да изгради покрива на сградата в
първоначалното му състояние, съобразно одобрения проект на сградата към датата
на построяването й. Тъй като тя категорично отказала, започнал възстановяването
на покрива на сградата със собствени средства и усИ.
в началото на месец октомври 2016г. Покривът на сградата бил възстановен от
ищеца изцяло с негови средства, като възстановяването завършило около
23.10.2016 г. Стойността на извършените от него СМР—изграждане на покрив на
сградата на посочения адрес, в това число материали и труд, възлизали общо на
8769.01 лева, които въпреки отправена до ответницата нотариална покана per. ***г.
на нотар. Н. Стоева, per. № ***, НК, ВРС, последната
не му заплатила. Поради това, че в дадения от ищеца тридневен срок, за
заплащане, считан от 27.09.2016г. ответницата не заплати посочената в настоящия
иск сума, претендира до датата на завеждане на настоящия иск и обезщетение за
забавата в размер на 90.30лв. върху главницата.
Ищецът
релевира доводи, че с посочената по-горе сума в
размер на 8769.01лева, представляваща стойността за изграждането на покривната
конструкция в сградата етажна собственост на посочения адрес, ответниците са се
обогатили за негова сметка, предвид на това, че съгласно цитираните по-горе
актове на административните органи и съда, същите са премахнали
незаконосъобразно през периода 2002-2008г. покрива на сградата, като са
осъществили незаконно строителство, и са били длъжни да възстановят покрива в
първоначалното положение, поради което и му дължат посочените суми изцяло.
Претендира законна лихва върху главницата и направените разноски. В съдебно
заседание процесуалният му представител поддържа исковете. Претендира разноски.
С отговора ответниците
Г.И.Я. и С.П.Я. оспорват исковете като недопустими, алтернативно
неоснователни. Във връзка
неоснователността на исковете твърдят, че ищецът не е придобил право на
собственост върху описания в исковата молба самостоятелен обект в сградата,
находящ се на първия етаж на процесната сграда. Съгласно одобрените проекти на
процесната сграда, находяща се в гр. Варна, ул."***, в същата не е
предвидено изграждането на самостоятелни обекти на всеки от етажите й, а
сградата представлява еднофамилна двуетажна жилищна сграда. До настоящия момент
не е налице одобрен инвестиционен проект за обособяване на самостоятелни обекти
(в случая жилища) на първия и втория етаж от процесната сграда. Предвид това
всички сключени до момента сделки, имащи за предмет прехвърляне правото на
собственост върху самостоятелни обекти на първия и втория етаж от сградата,
находяща се в гр.Варна, ул."***, описани в
НА № ***год., том IX, рег. 15290, дело 894/2002 г. на нот. Д.С., рег. № ***
в НК и НА № 163/07.09.2016 год., том III, рег. № 6125, дело № 496/2016 г. на
нот. А.Г., рег. № *** в НК, не са породили вещноправния
си ефект. Поради обстоятелството, че посочените разпоредителни сделки не са
породили вещноправен ефект, праводателите
по първия от двата горепосочени нотариални акта - И.Д.С.и Г.И.С.са останали
собственици на цялата жилищна сграда, в това число на всички фактически
обособени без строителни книжа обекти в нея.
Посочените лица са съпрузи, като с
Договор № 6559/11.01.1968 г. за отстъпване право на строеж върху държавна земя,
в полза на същите е учредено право на строеж за жилищна сградата върху
половината от държавно урегулирано място, представляващо парцел IX в кв. 139 по
действащия към него момент план на кв. "***, гр. Варна. Впоследствие И.Д.С.и
Г.И.С.са закупили по реда на § 1 от ПЗР на ПМС № 235/1996 год. вр. § 27 ПЗР на
ЗИДЗС х/г идеална част от дворното място, върху което е изградена сградата,
представляващо парцел ***по действащия към него момент РП на ***на гр. Варна, ул. "***.
Първоначално сградата е изградена,
съобразно одобрените проекти за същата, но в последствие без да са одобрявани
инвестиционни проекти и без да е издавано разрешение за строеж за извършване на
съответното преустройство, еднофамилната двуетажна жилищна сградата е
фактически преустроена по следния начин: Първият етаж, е фактически обособен
като самостоятелно жилище. Преустройството на първия етаж е извършено от Н.И.Д.
- син на И. и Г.С., купувач на първия етаж от сградата, съгласно НА № ***год. и
наследодател на лицата, продали на ищеца С.Х.М. същия етаж, отразен в
действащата кадастрална карта като самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***.1.1;
Вторият етаж е също фактически обособен
в самостоятелно жилище, като същият е предмет на НА № ***год., купувач по който
е Г.И.Я. - дъщеря на И. и Г.С..
През 2007год. е констатирано незаконното
изграждане на надстройката и пристройката към сградата, находяща се в гр.Варна,
ул. "***, като е издадена заповед № РД-14-287/19.06.2007 год. на зам.
началника на ДНСК за премахването им. Заповедта е потвърдена с Решение №
46/31.08.2009 год. на АС-София-град, по адм.д. №
5217/2007 год., последното потвърдено с Решение № 7238/2010 год. на ВАС, II отд. по адм.д. № 16505/2009 год.
Пристройката и надстройката на съществуващата жилищна сграда, изградени без
надлежни строителни книжа, са премахнати чрез принудително административно
изпълнение, за което е съставен протокол от 29.03.2011 год. от служители на
РДНСК Североизточен район, Сектор Варна.
През 2008 год. е констатирано
незаконното преустройство на първия и втори жилищен етаж на същата сградата,
находяща се в гр. Варна, ул. "***, за което е съставен Констативен акт №
115/21.11.2008 год. на РДНСК - гр. Варна
и е издадена заповед № РД-14-28/01.04.2009 год. на зам. началника на ДНСК за
премахване на незаконен строеж, представляващ „Реконструкция и вътрешно
преустройство на части от избени помещения, първи и втори етажи на съществуваща
жилищна сграда". Заповедта е потвърдена с Решение № 1674/16.10.2009 год.
на АС-Варна по адм.д. № 1282/2009 год., влязло в сила
на 11.11.2009 год.
Реконструкцията и вътрешното
преустройство на избените помещения, първи и втори етаж от процесната сграда са
премахнати чрез принудително административно изпълнение, за което е съставен
протокол от 30.03.2011 год. от служители на РДНСК-Североизточен район, Сектор
Варна, в който е посочено, че строежът е приведен в състояние „негоден за
ползване".
Чрез извършеното принудително
административно изпълнение по отстраняване на надстройката и пристройката към
сградата и отстраняване на извършената реконструкция и вътрешно преустройство
на избените помещения, първи и втори етаж, фактическото обособяване на първия и
втория етаж от сградата като самостоятелни жилищни обекти без надлежните
строителни книжа е премахнато в края на март 2011год. по принудителен
административен ред.
Към датата, на която ищецът С.М. е
закупил с НА 163/07.09.2016 год. първи етаж от процесната жилищна сграда,
описан като самостоятелен обект - жилище, апартамент, състоящ се от две стаи,
кухня, баня, тоалет и коридор, такъв обект фактически не е съществувал, като
съществено за обособяването на такъв обект в обема на еднофамилната двуетажна
жилищна сграда, приведена в състояние „негодна за ползване", не са
одобрявани инвестиционни проекти и не е издавано разрешение на строеж.
Предвид липсата на вещноправен
ефект на двете горепосочени разпоредителни сделки, сключени през 2002 и 2016
год., правото на собственост върху обектите - предмет на сделките не е
преминало в патримониума на купувачите. След смъртта
на продавачите по първата от тези сделки - Г.И.С.и И. Д.С., собствеността върху
съществуващата еднофамилна двуетажна жилищна сграда е придобита по наследство
от техните наследници по закон, които притежават в съсобственост процесната
сграда, а не в режим на етажна собственост.
Ответникът С.П.Я. не е наследник по
закон нито на Г.И.С., нито на И. Д.С.. Наследници по закон на същите са дъщеря
им Г.И.Я. и съпругата и децата на починалия им син Н.И.Д. - К.И.Д., И.н Н.И., Я.Н.И.,
поради което същите притежават процесната еднофамилна двуетажна сграда в
съсобственост при квоти: 1/2 за Г.И.Я., и по 1/6 за всеки от тримата наследници
на починалия Н.И.Д..В съдебно заседание процесуалният им представител поддържа
отговора. Моли съда да отхвърли исковете. Претендират разноски.
Съдът, след преценка на
представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства, прие за
естановено следното от фактическа страна: От представяния по делото нотар.акт ***г.
на СВп Варна,
се установява че ищецът е придобил
собствеността на първи етаж от
жилищна сграда, находяща в гр. Варна, ул. „***, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***с предназначение:
жилище апартамент, ведно с избени помещения, находящи се под първия
етаж, както и 1/4 ид.ч. от
ПИ с идентификатор ***, от наследниците на Н.И.Д., б.ж. на гр. Варна, починал на 08.05.2011г. - К.И.Д. – преживяла съпруга; И.Н.И.–
син и Я.Н.И. – дъщеря.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти ***г. на нотариус Д.С., действаща
в района на ВРС, рег.№*** в регистъра на НК е видно, че Н.И.Д. е придобил правото на собственост върху ¼ ид. част от дворно място, находящо се
в гр. Варна, район *** ул. ***, съставляващо ***по плана на града, заедно с
първи етаж от построената в него сграда, с предназначение:
жилище, на едно ниво, със
застроена площ от
По силата на същия
договор за покупко- продажба
Г.Я. е станала собственик на втория етаж с площ 54 кв.м.
и подпокривното пространство с площ
54 кв.м., както и
на ¼ ид.ч. от дворното място.
От Удостоверение за граждански брак ***на ОбНС Варна е видно, че ответниците
по делото са сключили граждански брак на 26.12.1982г.
Въз основа на Констативен акт №50/05.03.2007
г. на РДНСК Варна е издадена Заповед
№РД-14-287/19.06.2007 г., с която е наредено да бъде премахнат незаконен
строеж - Пристройка и надстройка на
съществуваща жилищна сграда, изпълнен от Г.Я. в ***който строеж е в нарушение
разпоредбите на ЗУТ, без необходимите строителни книжа и без съгласие на всички
съсобственици. Заповедта е потвърдена с Решение № 46/31.08.2009 год. на
АС-София-град, по адм.д. № 5217/2007 год., последното
потвърдено с Решение № 7238/2010 год. на ВАС, II отд.
по адм.д. № 16505/2009 год. Пристройката и
надстройката на съществуващата жилищна сграда, изградени без надлежни
строителни книжа, са премахнати чрез принудително административно изпълнение,
за което е съставен протокол от 29.03.2011 год. от служители на РДНСК
Североизточен район, Сектор Варна.
През 2008 год. е констатирано
незаконното преустройство на първия и втори жилищен етаж на същата сградата,
находяща се в гр. Варна, ул. "***, за което е съставен Констативен акт №
115/21.11.2008 год. на РДНСК - гр. Варна
и е издадена заповед № РД-14-28/01.04.2009год. на Зам. началника на ДНСК за
премахване на незаконен строеж, представляващ „Реконструкция и вътрешно
преустройство на части от избени помещения, първи и втори етажи на съществуваща
жилищна сграда". Заповедта е потвърдена с Решение № 1674/16.10.2009 год.
на АС-Варна по адм.д. № 1282/2009 год., влязло в сила
на 11.11.2009 год.
Реконструкцията и вътрешното
преустройство на избените помещения, първи и втори етаж от процесната сграда са
премахнати чрез принудително административно изпълнение, за което е съставен
протокол от 30.03.2011 год. от служители на РДНСК-Североизточен район, Сектор
Варна, в който е посочено, че строежът е приведен в състояние „негоден за
ползване".
С договор за изработка на покривна
конструкция от 13.10.2011г. ищецът е възложил на трето лице Г.В.Н.изработка на покривна конструкция на
сградата в гр.Варна, ул.”***, в това число дървена покривна конструкция/греди,
ламперия/ и полагане на изолация, цигли доставка и монтаж на улуци. Срокът на
договора е до 20.10.2016г. С разписка от 20.10.2016г. изпълнителят е декларирал
получаването на сумата от 3750лв., представляваща цена по договора.
Като
доказателства за закупувани материали
във връзка с изграждане на покрива по делото са представени фактури за
закупувани стоки и материали.
С нотариална покана per. ***г. на нотар. Н. Стоева, per. № ***, НК, ВРС, ищецът поканил
ответницата да му заплати извършените от него СМР във връзка с изграждане
покрив на сградата в размер на 9314.01лв. Същата й е връчена на 27.10.2016г.
Във връзка с доказване размера на иска
по делото е назначена основна и допълнителна СТЕ. От заключението на вещото
лице инж.Е.В. се установява че стойността на изпълнените СМР от ищеца е в
размер на 6814.43лв. с начислени 12% печалба и 20% ДДС. Вещото лице е
констатирало че материалите описани в представените фактури не съответстват на
вложените такива в изградената покривна конструкция, поради което при
ценообразуването и използвана кн.4/2016г. от
Справочник за цените в строителството. Вещото лице е отразило в първото си
заключение, че жилищните обекти предмет на двата описани нотариални акт не
съответстват на одобрения проект на сградата.
В последното по делото съдебно заседание
се представи Констативен акт № 1/01.06.2017г. на Община Варна, с който е
констатирано, че изградения от ищеца покрив представлява незаконен строеж по
смисъла на чл.225, ал.2 т.2 от ЗУТ, извършен е без инвестиционен проект и без
разрешение за строеж в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ. Със
Заповед № 1795/20.06.2017г. на Зам.Кмета на Община Варна е наредено премахване
на незаконния строеж „покривна конструкция” на жилищна сграда, находяща се в ПИ
ПИ-***, ***по плана на ***.ул.”***, кв.*** гр.Варна.
По делото са разпитани и свидетели от
показанията на които се установява, че към датата на която ищецът е закупил
имота къщата е била без покрив. Изграден е от ищеца през месец октомври –
ноември 2016г. Преди това са премахвали незаконен строеж правен от ответницата
през 2007г. Вътрешното стълбище е било зазидано и не е имало връзка между двата
етажа по желание на ответницата и брат й. В момента в плочата между двата етажа
има дупка.
Съдът кредитира показанията и на тримата
разпитани по делото свидетели – И.н И., Ж.И.и К.Г., като счита че те са
непринудени, точни и ясни в обясненията си. Имат непосредствена представа от състоянието
на къщата преди премахване на незаконните строежи и към момента. Не са
противоречиви по отношение на факта, че ищеца е изградил сам покрива на същата.
При така
установеното от фактическа страна съдът достигна до следните изводи: Съгласно чл. 30, ал.3 от ЗС всеки съсобственик
участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Съобразно
трайната съдебна практика, съдът следва да извърши разграничение на претенциите
като посочи кои от твърдените дейности представляват необходими разноски и кои
полезни разноски /подобрения/, изхождайки от тяхното предназначение.
Необходимите разноски са свързаните с неотложни /аварийни/ ремонтни дейности за
поддържането и/или възстановяването на вещта, предизвикани от непредвидено,
неочаквано събитие или се свързват с необходимостта от текущи или основни
ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване, като чрез тях се цели да
се запази вещта или да се приведе в състояние, годно за живеене или съобразно
предназначението на вещта. При необходимите разноски е без значение, дали
съсобственикът, който ги е извършил сам си служи с вещта или тя се ползва и от
другите съсобственици, тъй като тези разноски произтичат от действия по
управлението на вещта. Подобренията са тези разноски, които увеличават
стойността на вещта. За разлика от необходимите, полезните разноски не са
наложителни, запазването и поддържането на вещта не е обусловено от тяхното
извършване. При необходимите разноски се присъждат действително изразходваните
средства съобразно частта на съсобственика. Дали извършените от единия от
собствениците на вещта ремонтни дейности съставляват необходими или полезни
разходи, зависи от фактическия проблем на конкретното състояние на вещта преди извършването
им, както и от причината, наложила тази подмяна, като преценката следва да се
извърши за всеки конкретен случай съобразно доказателствата по делото. В
настоящият случай липсват каквито и да е твърдения от ищеца извършените
разноски да са били необходими такива, с оглед запазване на имота.
Както
е прието в съдебна практика /Решение № 820 от
20.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1009/2009 г., I г. о., ГК/, задължение на
съда, а не на ищеца, е да определи характера на претендираните от ищеца
строителни работи /кои от тях представляват необходими разноски за вещта и кои-
подобрения/, да определи в качеството на владелец или на държател
съсобственикът е извършвал подобренията и дали те са били извършени със
знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици, или без тяхното
знание, или въпреки противопоставянето им. В зависимост от това съдът, а не
ищецът, е длъжен да даде правилната правна квалификация на предявения иск /по чл. 72 ЗС,
по чл.
74 ЗС, по чл. 30, ал. 3 ЗС, по чл. 61 ЗЗД или чл.
59 ЗЗД/ и да присъди на съсобственика дължимата съобразно тази правна
квалификация сума.
Предявеният
главен иск съдът е квалифицирал с правно основание чл.59 от ЗЗД, и съобразно
разясненията, дадени в Постановление № 6/1974 г. на Пленума на ВС и решение №
612/1995 г. по гр. дело № 375/1995 г. на I-во г.о. ВКС на РБ, които дават
разрешение на въпроса и сочат, че са приложими
материалноправните норми на чл. 60 ЗЗД, респ.
на чл. 59 ЗЗД, регламентиращи правилата на водене на чужда работа без
пълномощно - при липса на съгласие на останалите съсобственици, или по
правилата на неоснователното обогатяване, ако останалите съсобственици не са се
противопоставили на извършването на подобренията.
Доколкото ищецът твърди, че ответницата е имала задължение да
изгради покрива на сградата, след премахване на незаконните строежи през
2007г., а тя не го е сторила, поради което му дължи пълният размер на извършените
от него СМР по изграждането му, с които неоснователно се е обогатила,
спестявайки си тези разходи за негова сметка, съдът квалифицира претенцията
като такава по чл.59 от ЗЗД.
Към
момента на изграждане на покрива на къщата през месец октомври 2016г. страните
са били съсобственици на покрива на жилищната сграда в ПИ ***, като обща част
на същата. Въпросът с валидността на правните сделки въз основа на които страните
са признати за собственици на обекти в сградата – първи и втори етажи, е ирелевантен за спора и възраженията на ответниците в тази
насока, че сделките по нотариалните актове не са произвели вещноправни
последици и за ищеца и за ответниците не следва да се обсъжда в настоящото
производство.
От
събраните по делото писмени доказателства се установи, че ответниците не са
изразили изрично несъгласие за изграждане на покривна конструкция, но не са се
и противопоставили за извършването й, поради което следва да отговарят по
правилата на неоснователното обогатяване, като върнат това, с което са се
обогатили, но до размера на обедняването.
Покривната конструкция е изградена
изцяло със средства на ищеца без да е налице разрешение за строеж от
съответните административни и технически служби към Общината. Съгласно чл.151,
ал.1, т.2 и 4 ЗУТ не се изисква разрешение за строеж за подменяне на покривни
материали и текущ ремонт на сгради. Съгласно §5, т.42 от ДР на ЗУТ „Основен
ремонт” на строеж е частично възстановяване и/или частична замяна на
конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа,
както и строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени
материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или
се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им
годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация.
Следователно изграждане на нова цялостна покривна конструкция е по-скоро
основен ремонт, а не текущ такъв, каквото изключение въвежда чл.151 ЗУТ. Следователно за цялостната подмяна на покрива е било нужно издаване на
разрешение за строеж, каквото в случая липсва.
От друга страна по делото са представени безспорни доказателства
за това, че извършените строителни и монтажни работи на покрива
възложени от ищеца на трето лице са изпълнени без строителни книжа. СМР
представляват незаконен строеж по смисъла на чл.225,ал.2,т.2 във връзка с
чл.137,ал.3 и чл.148,ал.1 от ЗУТ,който подлежи на премахване съгласно чл.225а,ал.1
от ЗУТ.
С оглед на изложеното съдът
намира,че предявения главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен,
доколкото никой не следва да черпи права от собственото си недобросъвестно
поведение.
Съдът счита за неоснователно
възражението на ответниците, че исковете са неоснователни само защото се
претендират солидарно от двамата ответници. Съгласно чл.121 от ЗЗД солидарна
отговорност възниква само ако е предвидена в закона или ако е уговорена. В
конкретния случай е
безспорно, че ответниците са съпрузи и съсобственици на втори етаж от жилищната сграда, но
ищецът не твърди те да са приели да дължат солидарно, а при съсобственост
винаги е налице обикновено другарство, което обуславя извода, че всеки от
ответниците следва да заплати на ищеца направените необходими разноски
съобразно дела си в съсобствеността, а оттам и в общите части. В случай на
основателност на претенцията, съдът би могъл и сам да определи дяловете на
всеки един съобразно разпоредбите на СК, без да е необходимо ищецът да ги
посочва изрично.
Искът за присъждане на обезщетение по чл.86 от ЗЗД върху
главницата до датата на исковата молба е акцесорен
спрямо главния иск и уважаването му зависи от уважаване на главната претенция. Тъй
като това в случая не е налице, искът като неоснователен следва да се отхвърли от съда.
С оглед изводите на съда и на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно изводите на съда ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответниците направените по делото разноски в размер на 1057лв. съгласно
представен списък, включващ 250.80лв. внесен депозит по двете експертизи и
800лв. реално изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от С.Х.М.
***, против Г.И.Я. и С.П.Я.,***, обективно и субективно съединени искове за
солидарно заплащане на сумата от
8769.01лв. главница и 90.30лв. обезщетение за забава върху главницата за
периода 30.10.2016г. до 08.12.2016г., с които неоснователно са се обогатили за
негова сметка, спестявайки си разходи за възстановяване на покрива на сградата
в първоначално състояние, след премахване на незаконно строителство в периода
2002-2008г., с прави основания чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С.Х.М.
с ЕГН-********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.Т.Г.
да заплати на Г.И.Я. с ЕГН-********** и С.П.Я. с ЕГН-********** ***, сумата от
1057.40лв., представляваща направени по делото разноски на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: