№………./........ 08.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
като разгледа докладваното
от съдия Д. Томова
въззивно търговско дело №
1263 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
вх. №45827/25.06.2019г. по описа на ВРС, на „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище град София, подадена чрез пълномощник адвокат Т.С., срещу решение №2558/10.06.2019г. на Варненски районен съд, 39 състав, постановено по гр.д. №15820/2018г. по описа на ВРС, в частта му,
с която застрахователното дружеството – жалбоподател е осъдено да заплати на
ищеца В.З.В., ЕГН **********, от гр. Варна, сума над 1 340,64 лева до
присъдените 1 668 лева,
представляваща дължимото обезщетение за
обезвреда на претърпените от него имуществени вреди по собствения му лек
автомобил марка „Субару”, модел „
Импреза” с ДК № ****, както и сумата 3 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие
на ПТП, настъпило на 13.02.2018г. в гр. Варна по вина на водача на л.а. „Мерцедес 412 Д” с ДК № В 9973 КН, Златко Иванов, обхванат от
действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие,
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №
BG/23/117002819665 със срок на действие от 26.10.2017г. до 25.10.2018г., издадена от „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”
АД, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 23.10.2018г. до окончателното им плащане, на
основание чл.432, ал.1, във вр. с чл.493 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
І. По допустимостта на
въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в
чл.259, ал.1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа
изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и е надлежно
администрирана. Дължимата държавна такса за въззивното производство в размер на
85 лева е внесена.
Препис от въззивната жалба е бил надлежно връчен на насрещната страна –
ищеца В.З.В.. В срока по чл.263 ГПК същият, чрез пълномощника си по делото адвокат Р.Р., АК-Варна,
е подал писмен отговор.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на
подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
ІІ. По предварителните
въпроси.
Изложените във въззивната
жалба съображения се квалифицират като оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение.
Като твърди, че ищецът не е представил в хода на процеса надлежни
доказателства, които
да обосновават необходимостта процесният автомобил, на възраст 10 години към
датата на ПТП, да бъде отремонтиран с оригинални автомобилни части и в сервиз,
който притежава европейски сертификат за качество ISO 9001:2008,
при значително по-високи цени на материали и труд, жалбоподателят счита, че
неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че действителната
стойност на увреденото имущество следва да се определи в общ размер на 6 214,87
лева. Счита, че общата стойност на необходимите разходи за отстраняване на
щетите по автомобила следва да се определи по средните пазарни цени на резервни части от алтернативни доставчици и
цени на труд в три сервиза, които не притежават европейски сертификат за
качество, чийто размер според заключението на първоначалната експертиза възлиза
на 2
972,40 лева. С оглед на това и като се приспадне вече платеното от застрахователя обезщетение за
претърпени имуществени вреди от 1631,76 лв., дължимата сума за доплащане е в
размер на 1 340,64 лв., а не присъдената с обжалваното решение сума от 1 668
лв.
По отношение на присъденото обезщетение за
неимуществените вреди се твърди, че първоинстанционният съд е направил необосновани
изводи от фактическа страна за характера, интензитета и времетраенето на
претърпените от ищеца вреди и в противоречие с чл.52 от ЗЗД е определил общ
размер на дължимото обезщетение от 4 000 лв. Счита, че от събраните по делото доказателства и от
заключенията на изслушаните експертизи – медицинска и психологична, не се установяват действително причинени на ищеца
неимуществени вреди, които да подлежат на допълнително обезщетяване от
застрахователя над вече изплатеното обезщетение от 1000 лв., като твърди, че
тази сума обезщетява в достатъчна степен ищеца за претърпените от процесното
ПТП болки и страдания.
При тези основни
оплаквания и твърдения ответникът моли
въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да
постанови ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени – изцяло за
търсеното обезщетение за неимуществени вреди, съответно за разликата над 1340,64 лв. до присъдения размер от 1668 лв. за
обезщетението за имуществени вреди.
Претендира и присъждане на разноските, сторени за производството по делото.
С въззивната жалба
не се посочват и представят нови
доказателства.
В отговора си на въззивната жалба въззиваемата страна В.З.В., гр. Варна оспорва въззивна жалба. Подробно излага коментара си по оплакванията на
ответника и приложимите към спора законови разпоредби и обосновава искане въззивната
жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Съставът на
въззивния съд намира, че устният доклад кореспондира на процесуалните действия
на страните в хода на осъществената размяна на книжата, основан е на
твърденията и възраженията на страните, изложени в исковата молба и в отговора.
Не се установяват допуснати процесуални нарушения, които да налагат повтаряне
на действията в първото съдебно заседание на първата инстанция.
Във връзка с
исканията на страните за присъждане на разноски за въззивното производство,
следва да се укаже необходимостта от представянето на списък на разноските
най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл.80 от ГПК).
Искането на страна, представлявана от юрисконсулт, за плащане на адвокатско
възнаграждение – чл.78, ал.8 от ГПК, ще се разгледа само ако е претенцията е
достатъчно конкретизирана по основание и размер в списъка по чл.80 от ГПК.
За събиране на
становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно
заседание, поради което и на основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №45827/25.06.2019г. по описа на ВРС, на „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище град София, подадена чрез пълномощник адвокат Т.С., срещу решение №2558/10.06.2019г. на Варненски районен съд, 39 състав, постановено по гр.д. №15820/2018г. по описа на ВРС, в частта му,
с която ответното застрахователно дружеството е осъдено да заплати на ищеца В.З.В., ЕГН **********, от гр. Варна, сума над 1 340,64 лева до присъдените 1 668 лева,
представляваща дължимото обезщетение за
обезвреда на претърпените от него имуществени вреди по собствения му лек
автомобил марка „Субару”, модел „
Импреза” с ДК № ****, както и сумата 3 000 лeва, представляваща дължимо обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 13.02.2018г. в гр. Варна по
вина на водача на л.а. „Мерцедес 412 Д” с ДК № В 9973 КН, Златко Иванов, обхванат от
действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие,
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №
BG/23/117002819665 със срок на действие от 26.10.2017г. до 25.10.2018г., издадена от „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”
АД, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 23.10.2018г. до окончателното им плащане, на
основание чл.432, ал.1, във вр. с чл.493 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за
22.10.2019г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните на
посочените по делото съдебни адреси чрез пълномощници.
УКАЗВА
на страните, че следва най-късно до приключване
на последното заседание по делото, ДА
ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).
Препис от определението да се
връчи на страните ведно със съобщението за насроченото открито съдебно
заседание, представляващо Приложение №2
към Наредба №7 от 22.02.2008г. на Министерство на правосъдието.
На въззивника ДА СЕ ИЗПРАТИ и препис от подадения
отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.