Р Е Ш Е Н И Е
№….
гр. Пазарджик, 29.05.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното заседание на двадесет и седми
май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от
районен съдия Петкова АНД № 98/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба от Г.В.К., ЕГН **********, с адрес ***, против Електронен фиш Серия
К № ****/****г. издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4
във вр. с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева.
В
бланкетната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на ЕФ, поради допуснати
съществени процесуални нарушения, поради което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява, не изпраща и процесуален представител. По делото не е депозирано
писмено становище по същество.
За въззиваемата страна- териториалната структура на ОД
на МВР- Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител. Не
изпраща писмено становище.
Районният съд провери основателността на жалбата и
съобрази изложеното в същата, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени доказателства и веществени
доказателствени средства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 07.10.2019
г., в 16,02 часа, в гр. Пазарджик, на бул. „Стефан Стамболов“ № 10, в посока
към кръстовище с ул. „Димитър Греков“, е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, негова собственост, като
се е движел с превишена скорост от 71 км/ч, при максимално допустима за
движение в населено място 50 км/час. Скоростта била заснета и установена с автоматизирано техническо
средство (АТТС)- мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 11743bb. Системата
отчела движение със скорост именно от 71 км/час, т.е. превишение на скоростта от 21 км/час,
но от това превишение били извадени 3 км, каквато е възможната технически
допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост под
100 км/час, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението от
18 км/час.
Въз основа
на това бил издаден атакуваният ЕФ. По делото липсват доказателства за връчване
на ЕФ на жалбоподателя, въпреки изричното изискване на документ от АНО. При
това положение съдът намира, че подадената от жалбоподателя (санкционираното
лице) жалба е допустима.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и веществено доказателствено средство- фотоси от видеоклип и
снимка към Протокол за използване на АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното съдът намира, че жалбата против атакувания ЕФ е
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
В хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се
доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.182 ал.1
т.2 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на Г.К. е ангажирана на основание
чл.188 ал.1 от ЗДвП, а именно като собственик на управляваното МПС, по
отношение на което е регистрирано процесното нарушение. За това, че К. е
собственик на управлявания автомобил свидетелстват и данните от справката за
собственост и регистрация на ПС от ЦБ-КАТ (л.5 от делото). Тези факти не се оспорват и от санкционираното лице в депозираната жалба.
По-нататък в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от
законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз
основа, на които да се анулира издадения фиш. Такива действия, от узнаването за
издадения ЕФ, не са предприети от страна на жалбоподателя, поради което с оглед
нормата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, правилно е бил санкциониран, в качеството му на
управляващ МПС. В случаите на засичане на нарушение за скорост с АТСС се
санкционира собственика на МПС, ако е ФЛ (както е в конкретния случай),
съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, респ. законовият представител на
ЮЛ, ако такова е собственик на ПС (чл. 182 ал.2 от ЗДвП). Освен това е дадена
от закона възможност, за която и санкционираният е уведомен в ЕФ, че в
14-дневен срок може да декларира кой е бил водач на МПС, при регистриране на
нарушението и да представи копие от неговото СУМПС. В случая в
законоустановения срок такава декларация не е подадена от собственика на МПС, а
същият директно е обжалвал фиша.
Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на нарушението
в лицето на санкционирания е безспорно доказано.
Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице.
На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице
нарушение- установено и заснето с техническо средство, тогава се издава
електронен фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове,
в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател.
Неговото съдържание съответства на изискванията на чл.189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП, т.е. отразява териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с
данните от техническото средство, изведени на фотосите.
Описано е нарушението по време, място и констатирано
превишение на скоростта, а именно на 07.10.2019
г. в 16,02 часа, в гр. Пазарджик, на бул. „Ст. Стамболов“ № 10, в посока на
движение към кръстовището с ул. „Д. Греков“, заснет с мобилна радарна система ARH САМ S1 и отчетен
толеранс от минус 3 км/час от измерената скорост, с МПС л.а. „***“ с рег. № ***,
е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство с № 11743bb- установена стойност на скоростта- 68 км/ч. Посочена е и посоката на движение на лекия автомобил.
Разминаване между скоростта, която се сочи като измерена по данните от
фотосите- 71 км/ч и възприетата като установена в ЕФ- 68 км/час се отдава на
редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3 км/час
при засичане на скорост под 100 км/ч, която е отчетена в полза на нарушителя.
Посочена е нарушената разпоредба на ЗДвП- чл. 21 ал.1, както и наложената глоба
по размер, място, начин и срок на плащане. Индивидуализирано е в пълна степен и
техническото средство, с което е извършено видеозаснемането и е засечена
превишената скорост.
Вярно е че не е посочено какво е ограничението на
скоростта и по какъв начин е въведено, но пък от мястото нарушението става
ясно, че се касае за засечена скорост в населено място, където максимално
допустимата скорост на движение е 50 км/час. В този смисъл няма съмнение, че
ограничението на скоростта е 50 км/час с оглед на това, че движението се
извършва в населено място.
Работният режим на АТСС е посочен в изготвения
Протокол за използване на АТСС, съгласно чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г.
на МВР (л.6 от делото), видно от който е че АТСС е работела в режим на
измерване стационарен. Следва да се посочи, че и според самото методическо
ръководство за работа с процесното АТСС е указано, че същото работи в
стационарен режим- чрез статив и в автомобил, чрез стационарното му закрепване.
Правилно в ЕФ е посочена стойността на установената скорост, след отчитането на
толеранса от минус 3 км/час и стойността на превишението, като сред реквизитите
не е утвърдения метод на изчисление на същата.
По-нататък съдът намира, че от моментните фотоснимки, придружаващи
ЕФ, имащи статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189
ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че снимките, заснети от техническото
средство, с което е било регистрирано нарушението са напълно валидни и
изготвени в съответствие с техническите изисквания (виж Ръководство за работа
със СПУКС).
Визираните реквизити в долната част на фотоса напълно
съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на
нарушението. Засичани са били приближаващите се автомобили. Отчетената скорост
е на заснетия автомобил, а не на друг лек автомобил, тъй като камерата е
насочена и е засякла автомобила, движещ се във втората лента на бул. „Ст.
Стамболов“ в посока към кръстовището с ул. „Д. Греков“ (виж снимка на л.30 от
делото), а видно от фотосите точно там се движи процесния автомобил (виж снимки
към ЕФ).
Процесното техническото средство е одобрен тип
средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението
е било технически изправно (виж удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протоколи от проверка на л.7-9 от делото). От приложената снимка
към АНП към Протокол за използване на АТСС (л.30 от делото) пък е видно, че е
заснето и разположението на АТСС, непосредствено преди започването на работния
режим на системата и съответства на данните от протокола за използване на АТСС,
съгласно чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР. Тоест изпълнено е
императивното изискване на посочената разпоредба. Съставен е и протокол за
използване на АТСС като в същия са посочени всички изискуеми от закона
реквизити (виж протокола на л.6 от делото).
Следва да се посочи също, че при заснемането с мобилна
радарна система, какъвто е настоящият случай, контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава
ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и
демонтира,
т.е. поставя начало и край на работния процес, а когато
става дума за стационарна система, участието на контролния орган е изключено
изцяло. В този смисъл не може посочените дейности на контролния орган относно
поставянето на началото и края на работния процес на мобилното АТСС да се
приравнят на намеса в работата на същото. В този смисъл, съгласно промените в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП и
Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с мобилни
камери, може да се издава електронен фиш.
В случая с оглед на приложимата посочена по-горе
наредба, редът за засичане скоростта на МПС и производството за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя са спазени.
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния
случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство
съгласно разпоредбите на чл.189 ал.4 от ЗДвП във вр. с §6 т.65 от ДР на ЗДвП,
при спазване на правилата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015
г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът намира
също, че от формална страна обжалваният ЕФ отговаря на законовите изисквания.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява осъществен състав на нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, която
предвижда забрана за водачите при избиране скоростта на движение на пътно
превозно средство да превишават установени стойности на скоростта, като за населено
място тази стойност е 50 км/час съгласно същия член. При установяване на
скоростта на движение е отчетен толеранс от минус 3 км/час от измерената
скорост, което е в рамките на техническата грешка допустима за техническото
средство за измерване, поради това посочената на снимковия материал, отчетената
скорост на движение на МПС от 71 км/час, съответства на описаната в ЕФ скорост
от 68 км/час.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, чрез
налагане на предвидената глоба в абсолютно определен от закона размер,
съответен на стойността на превишението на скоростта. Поради твърдо определения
в закона размер на глобата, а именно 50 лева за превишение от за превишение от 11 до
20 км/час, т.е. размерът на глобата е твърдо фиксиран и съдът няма правомощия и
възможност да го коригира.
По изложените до тук съображения Районен съд Пазарджик в настоящия състав,
след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН,
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Електронен
фиш Серия К № ****/****г. издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на Г.В.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.2
от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50
(петдесет) лева, като
законосъобразен.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: