№ 349
гр. София, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело №
20211001001044 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца в производството
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представляван по
делото от Министъра на енергетиката, срещу първоинстанционно решение №
261153 от 21. 07. 2021 г., постановено от Софийски градски съд, Търговско
отделение, VI-12 състав по т.д. № 1403 по описа на съда за 2020 г., с което е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „ЛАТИТ“ ООД, ЕИК:
*********, иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. чл. 61, ал. 1
от Закона за подземните богатства /ЗПБ/ за установяване наличието на
вземания за концесионни възнаграждения за периода от 31. 07. 2013 г. до 31.
03. 2017 г. в размер на 52 020 лева, по Договор за предоставяне на концесия за
добив на подземни богатства от 16. 08. 2011 г., както и законна лихва върху
сумата, считано от 04. 05. 2017 г. до окончателното изплащане на същата, със
законните последици.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на
1
обжалваното първоинстанционно решение, иска се отмяната му и
постановяване на друго решение по съществото на спора, с което предявеният
от жалбоподателя иск да бъде уважен, претендират се разноски.
Ответникът по жалбата оспорва същата, не претендира разноски в във
въззивното производство.
Във въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, като
извърши проверка на редовността на въззивното производство, както и на
обжалваното първоинстанционно решение, при условията и в пределите,
установени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съобразно която въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в
обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата, намира следното:
Въззивната жалба, като подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно по
същество, по следните съображения:
Решението, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата
се от закона писмена форма, в рамките на дискреционните правораздавателни
правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му
молба относно обстоятелствата, на които се основава искането, и търсената от
съда защита, е валидно и допустимо.
Преценено, съобразно релевираните от въззивника оплаквания в жалбата
му, първоинстанционното решение се явява и правилно, поради следното:
Въззивният състав не споделя твърденията на ответника по делото,
възприети и от първоинстанционният съдебен състав в насока на това, че
процесният договор за концесия е сключен под отлагателно условие по см. на
чл. 25 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/. Съобразно същият
законов текст, договорът се счита сключен под условие, когато действието
или прекратяването му биват изрично поставени, съобразно ясната воля на
страните, в зависимост от настъпването на едно бъдещо несигурно събитие,
2
каквато воля на страните в случая от съдържанието на процесния договор не е
видно да е налице. Напротив – в чл. 20, ал. 3 от договора ясно е уговорено,
както това се излага и от жалбоподателя по делото, че договорът влиза в сила
/т.е. поражда действието си, като валидна облигационна връзка – източник на
насрещните права и задължения на страните по него/, от датата на
подписването му от страните, поради което и съдът счита, че фактическото
започване на добива на подземни богатства, съобразно предмета му и при
уговорените в договора условия, не съставлява съобразно действителната
воля на страните, условие за пораждането на действието му или пък –
обратното – незапочването на такъв съставлява по необходимост условие за
прекратяването му с обратно действие.
В същото време обаче основателни са възраженията на ответника срещу
дължимостта въобще на претендираните от ищеца по делото концесионни
възнаграждения за периода на действие на договора, през който време
ответникът въобще не е нито започнал, нито осъществявал добив на подземни
богатства, съобразно предмета и при условията му, поради което правилни са
и решаващите изводи на първоинстанционния съд в насока на
неоснователността въобще на предявения иск, поради следното:
Както ЗПБ в своя чл. 61, така и издадената по законова делегация /срв.
чл. 61, ал. 3 от с.з./ Наредба за принципите и методиката за определяне на
концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на
закона за подземните богатства, приета с ПМС № 127 от 21. 06. 1999 г.,
обвързват както заплащането на концесионно възнаграждение въобще, така и
принципите, и методите за определяне на конкретното му възнаграждение
във всеки отделен случай, с реалното, фактическо извършване на добив на
подземни богатства, съобразно предмета и условията на конкретната
концесия, и сключеният за предоставянето и договор.
Изцяло в съответствие с непосредствено предходно изложеното е и
съдържанието на чл. 17 от процесния договор между страните, именуван
„Размер и начин на изпълнение на задължението за концесионно плащане“,
където от първите му три алинеи ясно е видно, че заплащането на
възнаграждението се определя, съобразно „единица“ или на „база“ добита
суровина, съответно - добито подземно богатство. Все в този смисъл
съдържанието и на договора е ясно в насока на това, че визира реално
3
осъществено, фактическо добито подземно богатство, съобразно предмета на
концесията, а не някакво хипотетично, илюзорно и бъдещо, подлежащо на
добиване такова.
Доколкото съобразно разпоредбата на чл. 2 от договора, добивът на
подземни богатства започва след влизането в сила на положително решение
по оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/ или на решение да
не се извършва ОВОС, то и при установеното по делото, че в случая нито е
налице положително решение по ОВОС, нито пък решение такова да не се
извършва, съответно – и че добивът на подземни богатства – предмет на
договора, също и именно поради това въобще не е и започвал, и не е
извършван през периодите на действие на договора, за които се претендира
процесното концесионно възнаграждение – по това не се спори по делото,
установено е и от всички, събрани по делото, и неоспорени доказателства, то
и за въззивния състав се налага краен извод, аналогичен на този, направен и
от първоинстанционния съд в насока на това, че при тези, установени по
делото обстоятелства, ответникът – концесионер, не дължи въобще
концесионно възнаграждение.
В този смисъл добиването на подземни богатства фактически, реално, не
е условие за влизането в сила на договора или за неговото действие по см. на
чл. 25 от ЗЗД, но е условие, за да се намери за правно приемливо и търпимо
въобще, концесионерът да дължи и да заплаща, също фактически и реално,
уговореното в договора като насрещна престация за планирания, но
неосъществен, и неосъществяван въобще, такъв добив.
Процесният договор за концесия е двустранен /поражда задължения и за
двете страни/, консенсуален, възмезден, но и каузален /а не абстрактен/ -
съдържанието му се заключава в уреждането, уговарянето /съответно – и
изисква изпълнението/, на насрещни права и задължения на страните, като с
оглед изтъкнатите му възмездност и каузалност, всяко от задълженията на
една от страните, има за свое основание, схващано като причина за поемането
и изпълнението му от страна по договора, в поемането и изпълнението на
друго такова на насрещната страна. Съответно с оглед търговския характер на
взаимоотношенията, гледани от страна на концесионера, типичната причина,
каузата, основанието за поемането на задълженията му по договора,
включително и това да заплаща процесното възнаграждение, е не друго
4
/дарствено намерение или такова да изпълни свой дълг/, а да придобие едно
право – при определени условия да добива подземни богатства с цел
реализирането на търговска печалба.
Установеното по делото неосъществяване на добив на подземни
богатства по предмета на договора за целия период след сключването му, в
пълно противоречие с обективираните в договора търговски цели и
намерения на ответника за също целия процесен период, с оглед и на
изтъкнатото по-горе нормативно обвързване на плащането на концесионно
възнаграждение, със самото добиване на такива богатства, сочи за настоящия
въззивен състав на възприетата и от първоинстанционния съд,
неоснователност на исковата претенция, която и правилно е отхвърлена с
обжалваното по въззивен ред първоинстанционно решение.
При всичко така установеното и изложено, за въззивния състав се налага
извод за неоснователност на жалбата, с която е сезиран, поради което и
обжалваното с нея първоинстанционно решение, като валидно, допустимо и
правилно по същество, следва да бъде потвърдено, със законните последици.
С оглед изхода на делото във въззивната инстанция и на основание чл.
272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите и на обжалваното
първоинстанционно решение.
При този изход на делото жалбоподателят няма право на разноски, а
ответникът по жалбата има такова право, но не претендира такива.
Воден от горното, Софийският апелативен съд, Търговско отделение,
Пети състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261153 от 21. 07. 2021 г., постановено от
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-12 състав по т.д. № 1403 по
описа на съда за 2020 г.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България, при условията на чл. 280 и сл. от ГПК, в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6