Р Е Ш
Е Н И Е №
707
гр.Бургас, 24.02.2020г.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
втори януари през две хиляди и двадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 10715 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск по чл.124,
ал.1, вр. с чл.439, ал.2 от ГПК, предявен от Ц.В. *** против “ЕОС Матрикс“
ЕООД, гр.С.
От Съда се иска
да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи сумата 505.49 лв. главница
по договор № 0804100227289628/10.04.2008г. за издаване на национална кредитна
карта РайКАРТ, сключен с “РайфайзенБанк /България/“ ЕАД, изменен и допълнен с
Анекс № 1 от 14.10. 2009г., вземанията по който са били прехвърлени от банката
на дружеството с договор за цесия от 25.04.2012г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 11.11.2011г. до окончателното плащане, сумата 29.80 лв. –
редовна лихва за периода от 05.02.2011г. до 04.10.2011г., сумата 55.08 лв. –
наказателна лихва за периода от 05.03.2011г. до 10. 11.2011г., и сумата 25 лв. –
деловодни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело №
9839/2011г. на РС Бургас и е образувано изп. дело № 1424/2011г. на ЧСИ С. Н,
поради погасяване на задълженията по давност. Претен-дират се деловодните
разноски.
С писмения си
отговор ответникът е признал основателността на иска. Направил е възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК – за прекомерност на платеното от ищеца адвокат-ско
възнаграждение.
С молба от 20.01.2020г. ищецът е
поискал от Съда да постанови решение – при условията на чл.237 от ГПК.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките на
горната разпоредба, по-ради което следва да постанови решението си съобразно
направеното от ответника при-знание на исковете.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени на-правените деловодни разноски – 50 лв. за държавна такса и
360 лв. платено адвокатско възнаграждение, което е в минималния размер от 300
лв., с начислен ДДС от 60 лв. и не следва да бъде намалявано – по реда на
чл.78, ал.5 от ГПК.
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.С, район ””, ЖК “”, ул.“ – ” № , че Ц.В.Т., ЕГН: **********,***, не дължи сума-та 505.49 лв. – главница по Договор № 0804100227289628 от 10.04.2008г. за издаване
на национална кредитна карта РайКАРТ, сключен с “РайфайзенБанк /България/“ ЕАД,
из-менен и допълнен с Анекс № 1/14.10.2009г., вземанията по който са били
прехвърлени от банката на дружеството с договор за цесия от 25.04.2012г., ведно
със законната лих-ва върху нея, считано от 11.11.2011г. до окончателното
плащане, сумата 29.80 лв. –до-говорна лихва за периода от 05.02.2011г. до
04.10.2011г., сумата 55.08 лв. – наказателна лихва за периода от 05.03.2011г. до
10.11.2011г., и сумата 25 лв. – деловодни разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. дело № 9839/2011г. на РС Бургас и е образувано изп.
дело № 1424/2011г. на ЧСИ С. Н, поради погасяване на задълженията по давност.
ОСЪЖДА “ЕОС Матрикс”
ЕООД да заплати на Ц.В.Т. на-правените по делото разноски – 50 лв. за държавна
такса и 360 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връч-ването му на страните.
Съдия: /п/ Калин
Кунчев
Вярно с
оригинала: З.М.