РЕШЕНИЕ
№ 40
гр.Поморие, 19.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Поморие, наказателна колегия, в открито заседание на девети февруари през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ :
Димитър Димитров
при участието на секретаря Атанаска Ганева,
като разгледа докладваното от районния съдия НАХД N 530 по описа за 2017 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е
образувано по жалба от М.С.Д. *** против наказателно постановление (НП) № 17-0320-00944/28.08.2017 г. (л.11 от делото), на
началник група към ОДМВР – Бургас, РУ – Поморие, с което на жалбоподателя са
наложени административни наказания глоба в размер 2 000 лв. и лишаване от право
да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 24 месеца, на основание
чл.174, ал.3 ЗДвП, затова, че на 23.08.2017 г., около 12.30 ч., в гр.Поморие,
на ул. „Солна”, управлявал лек автомобил „Сузуки Суифт” с рег. № LR07EHZ, като отказал да
му бъде извършена проверка с техническо средство дръг тест-5000 с № ARAM-0005, за установяване
употребата на наркотични вещества или техните аналози. На водача е издаден
талон за медицинско изследване с № 0238466. Водачът не желае да даде кръв за
химически анализ.
С обжалваното НП, на основание Наредба № Iз-2539 на МВР, на жалбоподателя
са отнети 12 контролни точки.
В
жалбата се иска от съда да отмени НП, като незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалните правила и
при неправилно приложение на материалния закон.
Твърди
се от жалбоподателя, че не е извършил
нарушението, а описаното в НП и в акта за установяване на административно
нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено НП не отговаря на истината.
Сочи се от
жалбоподателя, че изцяло е съдействал на контролните органи, бил проверен за
употреба на алкохол, като показанията на техническото средство били нулеви,
след което му било заявено, че трябва да бъде откаран до гр.Бургас поради липса
на тестове за установяване употребата на наркотични вещества. Жалбоподателят не
се съгласил да бъде отведен до гр.Бургас с аргумента, че ако трябва да бъде
проверяван, то това следва да стане на място и/или да му издадат талон, но
контролните органи настоявали да бъде откаран в гр.Бургас.
Твърди се от жалбоподателя, че не е отказвал да му бъде
извършена каквато и да е проверка, но след като отказал да отиде до гр.Бургас,
контролните органи му диктували какво да напише върху талон, като му обяснили,
че само ако напише това, няма да го отвеждат принудително до гр.Бургас.
Твърди, че не е съзнавал какви последици ще има текста,
който му казали да напише.
След проверката се консултирал с юрист и се оказало, че е подведен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
се явява. Представлява се от редовно упълномощен (л.26) процесуален
представител – адв.И.И., който поддържа подадената жалба, като в допълнение на
същата сочи, че при проверката, при която е издаден процесния АУАН, на
жалбоподателя са съставени още два акта, като проверката е продължила повече от
час, а жалбоподателят е бил с пътници. Пълномощникът застъпва становище, че при
липсата на тест за установяване употребата на наркотични вещества на мястото на
проверката, незаконосъобразно контролните органи за заявили на жалбоподателя да
попълни текста в издадения талон, с аргумент, че попълването на текста е
единственият начин да не бъде водача отвеждан в гр.Бургас. Твърди, че тест за
употреба на наркотични вещества на място не е извършван, поради което АУАН е
неверен в тази му част. Сочи, че при издаване на талон за медицинско изследване
са възможни две хипотези, първата от които е водачът да откаже да го получи,
който отказ се удостоверява с подпис на свидетел, а втората е ако водачът го
получи да спази предписаното в него, т.е. да даде кръвна проба и да представи
резултатите. Пълномощникът счита, че тези законови предписания не са спазени от
контролните органи. Сочи, че издаденият талон за медицинско изследване,
представен от АНО, е с грешно посочен автор и е за изследване на кръв за
установяване употреба на алкохол.
На база на изложените съображения застъпва становище, че
жалбоподателят не е отказвал да му бъде извършвана проверка за установяване на
употреба на наркотични вещества, тъй като с тест, с който да бъде извършена
проверката, контролните не са разполагали, както и не е отказвал да даде кръв
за анализ, тъй като не му е издаден надлежен талон за изследване.
В допълнение сочи допуснато процесуално нарушение при
съставянето на АУАН и издаването на НП, изразяващото се в посочване в АУАН и в НП на два отделни състава на нарушение –
отказ да се извърши проверка и неизпълнение на предписание за медицинско
изследване.
Твърди, че въпреки допуснатите нарушения жалбоподателят е
направил опит да даде кръв за медицинско изследване.
Заявява становище, че жалбоподателят е бил подведен от
контролните органи, че под тяхна диктовка е написал и подписал в талона текст,
без да съзнава последиците от написаното и подписаното.
Прави искане съдът да не взема предвид при произнасянето
си представената от АНО справка за водач и основаното на справката твърдение на
АНО за допуснати от жалбоподателя множество нарушения на ЗДвП, тъй като
посочените в справката нарушения са за нередовности в документите на водача и
незаплатени предходни глоби.
АНО не взема участие в производството. Представя
преписката по проведеното пред него производство, като в придружаващото
преписката писмо е изразеното становище за оставяне на жалбата без последствия
и потвърждаване на наложеното наказание.
Жалбата
е допустима. Същата е подадена от надлежно лице,
посочено в обжалваното НП като нарушител. НП е връчено на жалбоподателя на 21.12.2017 г.,
видно от отразяването в същото, а жалбата е депозирана в съда на 22.12.2017
г.
Безспорно жалбата е подадена в нарушение на
чл.60, ал.1, изр.първо ЗАНН, но съдът намира, че неспазването на тази
разпоредба, въведена с цел бързина и процесуална икономия във връзка с
необходимостта от комплектоване на жалбата с административнонаказателната
преписка, не води до недопустимост на жалбата и същата следва да бъде
разгледана по същество като подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
НП съдът взе предвид следното.
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на акт за установяване на извършено административно нарушение (АУАН) серия Д, бл.№ 205299/23.08.2017 г. (л.12), съставен от С.М.Ж.
– мл.автоконтрольор в РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, надлежно оправомощен да
осъществява контролна дейност и да съставя АУАН по ЗДвП със заповед №
8121з-952/20.07.2017 г. (л.24-25), на Министъра на вътрешните работи, т.1.2 от
същата.
При съставяне на АУАН са спазени изискванията
на чл.40 ЗАНН, актът притежава
изискуемите от чл.42 ЗАНН реквизити. Актът е съставен в присъствието на лицето, посочено в него като нарушител
и на двама свидетели. Подписан е от свидетелите и от нарушителя с отбелязване
от последния, че няма възражения. Препис от акта е връчен на нарушителя, за
което също е положен подпис от него. Въз основа на акта е издадено обжалваното
НП. В обстоятелствената част на акта е посочена фактическа обстановка,
идентична с описаната в НП.
НП е издадено от компетентно длъжностно лице по чл.189,
ал.12 ЗДвП – началник група в РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, надлежно определен
да издава НП по ЗДвП с посочената № 8121з-952/20.07.2017 г., на Министъра на
вътрешните работи, т.2.9 от същата, съдържа реквизитите по чл.57, ал.1 ЗАНН и е
подписано от лицето, което го е издало.
По отношение на фактическата обстановка по делото съдът
намира следното.
Съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното.
Процесният АУАН е съставен от компетентен орган по чл.189, ал.1 ЗДвП вр.с чл.165, ал.1, т.1 ЗДвП. При съставяне на АУАН са спазени изискванията
на чл.40 ЗАНН, актът притежава
изискуемите от чл.42 ЗАНН реквизити и е подписан от актосъставителя,
свидетел и нарушителя. Препис от акта е връчен на нарушителя.
Предвид изложеното съдът
приема, че АУАН, като редовно съставен се
ползва с презумпция за вярност на установените в него факти.
Въз
основа на АУАН и останалите събрани по делото доказателства, в това число
показанията на актосъставителя С.М.Ж., изслушан от
съда в качеството на свидетел по делото, се установява следната фактическа
обстановка.
На
посочените в АУАН и НП дата –
23.08.2017 г., около 12.30 ч. и място – в
гр.Поморие, по ул. „Солна”, жалбоподателят М.С.Д.
управлявал
лек автомобил „Сузуки Суифт” с рег. № LR07EHZ, собственост на С.
М.Д. – баща на жалбоподателя, също изслушан като свидетел по делото.
В автомобила на жалбоподателя, като пътници, се намирали
и св.П.В.М.и трето лице.
На горепосочената улица, в близост до дом № 16,
жалбоподателят бил спрян за проверка от
контролни органи по спазването на правилата за движение в лицето на служители
на РУ – Поморие.
При проверката водачът представил личните си документи и
документи на автомобила – застраховка и копие от талон.
Във връзка със затруднения в разчитането на представената
застраховка и с оглед представянето на препис от талона, на мястото на
проверката бил извикан актосъставителят, който извършил
проверка на жалбоподателя за употреба на
алкохол с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух – дрегер
ARSM
0078.
Техническото
средство отчело нулеви показатели на концентрация на
алкохол в кръвта на жалбоподателя.
Водачът бил поканен от актосъставителя да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества или техните аналози.
С такова техническо средство контролните органи не
разполагали на мястото на проверката, поради което на водача било обяснено, че
проверката с техническо средство следва да бъде извършена в сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР – Бургас, находящ се в гр.Бургас.
Жалбоподателят отказал да придружи контролните органи до
гр.Бургас.
С оглед отказа на жалбоподателя бил попълнен талон за
медицинско изследване с № 0238466.
Установява се от показанията на актосъставителя, че
талонът е попълнен от негово име от друг служител на РУ – Поморие.
Екземпляр от талона е връчен на водача срещу подпис.
Водачът отбелязал в талона, че отказва кръвна проба или
тест за наркотични и упойващи вещества или техните аналози и положил подпис.
Безспорно се установява от представените по делото
преписи от НП № 17-0320-00932/28.08.2017 г. (л.16 от делото) и НП № 17-0320-00938/28.08.2017
г. (л.18 от делото), двете също издадени от началник група към ОДМВР – Бургас,
РУ – Поморие , че на жалбоподателя при проверката са съставени и АУАН бл.№
118172/23.08.2017 г., за нарушение на чл.190, ал.3 ЗДвП – незаплащане на наложено
наказание глоба в едномесечен срок, както и АУАН бл.№ 118171/23.08.2017 г., за нарушение на чл.157, ал.6 ЗДвП
– управление на МПС с АУАН, заместващ отнет контролен талон, след изтичане на
максимално допустимия едномесечен срок за това.
Със съставяне на процесния АУАН било отнето СУМПС на жалбоподателя.
Сочи се от св. С. М.Д., че бил уведомен от жалбоподателя
за извършената му проверка от контролните органи, както и че му е отнето СУМПС,
а така също и ключът на управлявания от жалбоподателя автомобил, собственост на
свидетеля. Последното обстоятелство се твърди и от св. св.П.М.
Св.С. Д. твърди също така, че пристигнал в гр.Поморие,
разгледал съставените от контролните органи документи, забелязал сред тях
талона за медицинско изследване и заедно с жалбоподателя отишли в болница в
гр.Бургас, за да направят предписаните на жалбоподателя изследване. Сочи, че
приелото ги в лечебното заведение медицинско лице се запознало с талона и
заявило, че последният е за изследване за употреба на алкохол, а в него е
отразено, че алкохола е нула, поради което на водача не била взета кръвна
проба.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл.174, ал.3 ЗДвП (ред.
ДВ, бр. 101 от
За да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на
водач по чл.173, ал.3 ЗДвП, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да
му бъде извършена проверка с техническо средство или неизпълнение на
предписанието за медицинско изследване. Разпоредбата съдържа два алтернативни
способа и отказ на който и да е от тях, при липса на отчетен резултат, изпълва
състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона
изпълнителни деяния – отказ от изпробване с техническо средство или
неизпълнение на предписание за медицинско изследване, се осъществява едно и
също нарушение – това по чл.174, ал.3 от ЗДвП – Решение № 2262/22.12.2017
г. по к. а. н. д. № 2895/2017 г. на АдмС – Бургас.
Към датата на процесното нарушение, както и към датата на
издаване на обжалваното НП, редът, по който се установява употребата
на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства се е уреждал с Наредба № 30/27.06.2001
г. за реда за установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (отм. ДВ бр.
61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.).
Съгласно чл.1, ал.2 от Наредба № 30/27.06.2001
г. (отм.), употребата на
алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на
съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания.
Първият спорен въпрос в производството е дали на
процесната дата жалбоподателят е отказал да бъде проверен със съответно
техническо средство за установяване употреба на
наркотични вещества или техни аналози и отговорът на
този въпрос е обусловен от отговора на въпроса дали проверката с техническо
средство следва да бъде извършена от контролните органи на мястото, на което
водачът е спрян за проверка или е допустимо проверката да бъде извършена на
друго място, в случая в сектор „ПП” при ОДМВР – Бургас.
В разпоредбите на Наредба № 30/27.06.2001
г. (отм.) липсва изрична уредба, от която да се направи
извод, че контролните органи следва да извършат горепосочената проверка с
техническо средство
на мястото, на което водачът е спрян.
От друга страна съгласно разпоредбата на чл.5 от Наредба
№ 30/27.06.2001 г. (отм.), при
невъзможност за извършване на проверка с техническо средство на място от всички
участници в пътнотранспортното произшествие се вземат проби от лекар или
медицински специалист в лечебното заведение, в което са транспортирани за помощ
или настанени за лечение. В тези случаи длъжностното лице от съответната служба
за контрол не попълва талон за медицинско изследване.
Нормата на чл.5 от Наредба № 30/27.06.2001
г. (отм.) визира хипотеза, в която физическото състояние на
лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство на
място, т.е. обективна невъзможност за извършване на
проверка.
Според настоящия съдебен състав такава обективна
невъзможност е налице и когато контролните органи не разполагат на място с
техническо средство, с което да извършат проверката.
В този случай разпоредбите на Наредба № 30/27.06.2001
г. (отм.), а и норми на ЗМВР не въвеждат задължение за
водача да придружава контролните органи до друго място, на което да бъде
извършена проверката, нито въвеждат правомощия на контролните органи да
отвеждат водача до такова място.
В
съвкупност от изложеното съдът приема, че отказът на водача да придружи
контролните органи до сектор „ПП” гр.Бургас не следва да бъде приравняван на
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство по смисъла на ЗДвП и
Наредба № 30/27.06.2001 г. (отм.).
В
подкрепа на извода на съда, че контролните органи следва да извършат проверката
с техническо средство на място е и сега действащата разпоредба
на чл.3, ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017
г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, съгласно която при извършване на
проверка на място от контролните органи употребата на алкохол се установява с
техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с
тест.
Предвид гореизложеното при обективна невъзможност за извършване
на проверка с техническо средство на място, която обективна
невъзможност се дължи на обстоятелството, че контролните органи не разполагат
със съответното техническо средство, следва по аналогия да се приложи чл.5 от Наредба № 30/27.06.2001
г. (отм.), като в тези случаи длъжностното лице от
съответната служба за контрол следва да
попълни талон за медицинско изследване.
Именно по този начин са процедирали и контролните органи
в случая, попълвайки талон за медицинско изследване с № 0238466.
Безспорно се установява от показанията на
актосъставителя, че талонът е бил попълнен от друго длъжностно лице, различно
от актосъставителя, по последният не отрича авторството на документа, а също така
е безспорно, че талонът е подписан от жалбоподателя и последният е получил
екземпляр от него.
Тук следва да се отбележи, че талонът за медицинско
изследване по образец приложение № 1 към чл.3, ал.2 от Наредба №
30/27.06.2001 г. (отм.), се издава в случаите при които констатиране
на концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество.
От друга страна, съгласно чл.2, ал.2 от Наредба
№ 30/27.06.2001 г. (отм.), с лабораторно изследване се установява
употребата на алкохол или друго упойващо вещество, когато водачът откаже или
физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо
средство, т.е. талон се издава и при отказ на водача да му бъде
извършена проверка, но в образеца не се съдържа реквизит, от който може да се
установи, че талонът е издаден в хипотезата на отказ от изследване с техническо
средство.
Действително тази непълнота на съдържанието на талона е
преодоляна с приемането на Наредба
№ 1/19.07.2017 г., при действието на която е налице възможност в талона да се отбележи, че лицето отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство, но е била налична при
действието на Наредба
№ 30/27.06.2001 г. (отм.).
Предвид посочената непълнота, с оглед
действително извършената проверка за алкохол, при попълване на процесния талон
с № 0238466 длъжностното лице коректно е отразило проверката за алкохол,
зачертавайки в талона упойващото вещество, тъй като проверка за употреба на
последното не е извършена.
Съответно
попълнени са и останалите реквизити по чл.3, ал.3 от Наредба № 30/27.06.2001 г. (отм.), с вписване в талона на лечебното заведение, в което жалбоподателят е следвало да
се яви – МБАЛ – Поморие и срока на
явяването - до 45 минути.
Талонът е връчен на жалбоподателя в 12.30 ч. на
23.08.2018 г., а последният е следвало да се яви в лечебното заведение до 13.15
ч. на същата дата.
Не се спори, че в талона водачът и жалбоподател е
отбелязал, че отказва кръвна проба или тест за наркотични и упойващи вещества
или техните аналози и е положил подпис.
Изцяло неоснователно е възражението, че жалбоподателят е
бил подведен от контролните органи да попълни текста и да положи подпис и че не
е съзнавал последиците от написаното от него в талона.
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв
е задължен да изпълнява предписанията на ЗДвП, включително и нормите относно
дължимото от него поведение при осъществяване на проверки за установяване
употребата на алкохол или упойващи вещества.
Недоказани са твърденията, че водачът се е явил в лечебно
заведение, за да даде кръв за изследване, но му било отказано вземането на
такава от съответните медицински лица. Показанията на св. С. Д. в тази насока
не се кредитират от съда, тъй като този свидетел, като баща на жалбоподателя,
безспорно е пряко заинтересован от благоприятен за последния изход от делото.
Нещо повече, дори и съдът да кредитира показанията на
свидетеля, то не се установя законосъобразно поведение на жалбоподателя тъй
като последният не се е явил в посоченото в талона лечебно заведение – МБАЛ –
Поморие, а в друго такова – МБАЛ – Бургас.
Не на последно място следва да се посочи, че дори и да се
приеме за установен отказ на медицински
лица да вземат кръв за изследване, то не се установява жалбоподателят да е
уведомил контролните органи за този отказ и пряк резултат от бездействието му е
липсата на отчетен резултат за употреба на упойващи вещества.
В съвкупност от посоченото съдът приема, че се установи
безпорно неизпълнение от жалбоподателя на дадено му предписание за
медицинско изследване на концентрацията на наркотични вещества
или техни аналози, поради което АНО правилно и законосъобразно е
ангажирал отговорността му по чл.174, ал.3 ЗДвП (ред. ДВ, бр. 101 от
Наложените
на жалбоподателя наказания за извършеното от него нарушение са в императивно
определените от закона размери – лишаване от право да управлява МПС за срок от от
две години и глоба 2000 лв., които са фиксирани и не могат да бъдат изменяни –
чл.27, ал.5 ЗАНН.
Обжалваното НП е законосъобразно и правилно, поради което
същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.63, ал.1 ЗАНН, Районен съд – Поморие
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-0320-00944/28.08.2017 г., на началник група
към ОДМВР – Бургас, РУ – Поморие.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :