РЕШЕНИЕ№260105
гр.
Кюстендил, 17.05.2021 г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на девети март две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
Председател: Росица Савова
Членове: Татяна
Костадинова
Калин Василев
при
участие на секретаря Симона Цикова, като разгледа докладваното от съдия Савова
в. гр. дело № 581 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Л.П.К., обжалва
Решение № 423/22.07.2020 г. постановено по гр.д.№ 2204 / 2019 г. на Районен съд
– Дупница , с което е отхвърлен като неоснователен иск с правно основание чл.
49 от ЗЗД предявен от въззивницата К.
срещу СОУ „Св. Паисий Хилендарски“ – гр. Дупница, за осъждане на ответника да
ѝ заплати сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените ѝ неимуществени вреди, свързани с увреждане на здравето
ѝ и явяващи се пряка и непосредствена последица от негативното и
тенденциозно отношение на директора на учебното заведение към нея, както преди
уволнението, така и след възстановяването й на работа от съда, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното заплащане; респ.осъдил е Л.П.К. да заплати на ответника СОУ „Св.
Паисий Хилендарски“ – гр. Дупница направените разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева.
Сочат се доводи за неправилност
на атакуваното решение, породена от незаконосъобразността му. Поддържа се, че
изводите на първоинстанционния съд не са съобразени със събраните доказателства
по делото , тъй като исковата претенция е доказана относно изложените от ищцата
твърдения за влошеното й здравословно състояние и същите се потвърждават от
писмените доказателства, представени с исковата молба и от събраните в хода на
производството гласни доказателства, както и заключението на съдебно –
психиатричната експертиза, която се поддържа, че доказва по несъмнен и категоричен начин
причинно-следствената връзка между преживения психически и емоционален стрес и
заболяването на ищцата.
Излага твърдението, че работодател на
делинквента е ответното СОУ „Паисий Хилендарски“ гр. Дупница. В тази връзка се
позовава на постановени от ВКС решения, цитирани във въззивната жалба.
Акцентира, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, като преценката се извършва на база конкретни обективно
съществуващи обстоятелства .
По същество се иска
отмяна на решението на Дупнишкия районен съд и уважаване в цялост на предявения
иск с правно основание чл.49 ЗЗД. Претендират се разноски на осн. чл.38, ал.1 и
ал.2 от Закон за адвокатурата за две съдебни инстанции.
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна - СОУ „Паисий Хилендарски“ гр. Дупница.
Оспорва се основателността на депозираната въззивна жалба. Наведените същата твърдения се оспорват като неправилни. Твърди
се, че от личното трудово досие на ищцата се установява соченото от директора
на училището нейно недобросъвестно поведение и предприети законосъобразни мерки, а не както
ищцата твърди психо - емоционален тормоз. Позовава се на показанията на разпитаните
свидетели Д. и С.за липса на пререкания между директорката и служителката.
Изтъква се, че ищцата не е доказала, че болестта, която има – смесено-тревожно
депресивно разстройство, е настъпила вследствие на упражнен натиск – психически
и емоционален от страна на директора. Посочва
се, че не става ясно кога е упражнен соченият от ищцата тормоз,
доколкото след възстановяване на същата на работа, е подала молба за
пенсиониране. Акцентира се, че свидетелите на ищцата не са възприели конкретни
случки, а пресъздават нейни твърдения за такива.
Иска се отхвърляне на жалбата като неоснователна с
последица потвърждаване на обжалваното решение. Въззиваемата страна претендира
разноски пред въззивната инстанция.
Кюстендилският окръжен съд счита, че
въззивната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на въззивна проверка
първоинстанционен съдебен акт, поради което е допустима. При констатираната
допустимост на жалбата съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и съответно допустимо .
Обстоятелствата, на които
ищцата основава своята претенция, са за наличие на негативното и тенденциозно
отношение на директора на ОУ „Паисий Хилендарски" към нея, което е в пряка
причинно-следствена връзка със силно увреденото й здраве.Поддържа се, че през
2013 г. директорът на учебното заведение започнал да упражнява спрямо нея
емоционален и психически тормоз: изисквал обяснения, твърдейки, че е събирала
пари от ученици и родители, които присвоила, че се държи зле с децата, че
родители не желаят да записват децата си в нейния клас. Разпределението на
часовете било правено в неин ущърб.Това лично и персонално негативно отношение
към ищцата водело до ежедневно натрупване на нервно напрежение и се отразило на
здравето й - развила захарен диабет ІІ-ри тип и се наложило да бъде лекувана
нееднократно.
Въпреки липса на обективна причина за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните, същото било прекратено със заповед №
1458/10.09.2014 г., на основание чл.328, т.12 от КТ, като уволнението било
резултат от отношението на директора към нея.
След отмяна на
посочената заповед за уволнение и
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, К. се
завърнала на работа, но било изисканано от нея да подаде молба за ранно пенсиониране, а след
отказа й й било заявено от директора, че „започва да я дебне". Директорът забранил на нейни колеги да говорят с нея, а
на 23.02.2016 г. сутринта, преди първия час, отново имало закани от страна на
директора на училището, при което на ищцата й прилошало, а синът й, който бил
извикан от колежка, я превозил до Спешна помощ и след прегледа в спешния център
ищцата била консултирана с психиатър и постъпила на лечение в психиатрично
отделение.Здравословното състояние на ищцата се влошавало, като се наложило
нееднократно да бъде лекувана и от смесено тревожно-депресивно разстройство.
В първоинстанционното
производство са събрани доказателства за отмяна на уволнението, извършено със
заповед №1448/10.09.2014г.на Директора на въззиваемото училище, с която заповед
трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн.чл.328,ал.1,т.12 от КТ – обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор- срвн.решение
№154 от 14.05.2015г. по гр.д.№205/2015г., влязло в сила на 01.02.2016г.; с
което са уважени и исковете за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „старши учител“ в СОУ „П.Хилендарски“, Дупница, и за заплащане на
обезщетение за шестмесечен период , през който К. е останала без работа
вследствие уволнението – в размер на 4968лв .
Видно от Заповед № 0899/18.02.2016г.на
Директора на СОУ „Паисий Хилендарски“, по заявление вх.№0260/15.02.2016г., с което ищцата
изразила желание да започне работа на 22.02.2016г., същата била възстановена,
считано от посочената от нея дата.
За следващата дата –
23.02.2016г., е изготвен доклад от помощник-директора и старши учител в същото
училище, в който доклад е отразено влошаване на здравословното състояние на
ищцата още в първия час, като К. споделила на помощник-директора Н.В. , че не
се чувства добре и не е сигурна дали ще може да издържи до края на работния
ден, а след приключване на първия учебен час ищцата отишла в стаята на класа на старши учителя Р.П. и
казала на последната, че е много зле и моли за помощ, при което П. позвънила на
сина на ищцата да я прибере, за които обстоятелства била уведомена директора на
училището.
За периода от
посочената дата 23.02.2016г.до 03.03.2016г.бил издаден от д-р А.П./психиатър/ болничен лист на Л.К., с посочена диагноза
„разстройство в адаптацията“, общо заболяване.
В приложеното
Експертно решение №0321 от 17.04.2015г.,
Втори специализиран състав по вътрешни болести на НЕЛК са отразени заболявания
на ищцата , сред които диагностициран през 2011г.захарен диабет, постоперативен
хипотироидизъм след извършена през 2013г.оперативна интервенция на щитовидната
жлеза, артериална хпертония II стадий-умерена към
тежка степен, като в решението се сочи, че от 10г. има повишени стойности на
артериалното налягане.Определена е 56% ТНР.С последващо ЕР на ТЕЛК – общи
заболявания към МБАЛ“Св.Иван Рилски“-Дупница, е определена 66% трайно намалена
работоспособност с водеща диагноза :смесено тревожно-депресивно разстройство.
От ищцата са представени и 4 бр. епикризи с посочената диагноза „смесено тревожно
депресивно разстройство“ – от лечение в психиатрично отделение на МБАЛ“Св.Иван
Рилски“-Дупница съответно за периодите 04.03.2016г. - 14.03.2016г.;
14.04.2016г. - 19.04.2016г.; 20.05.2016г. -30.05.2016г.;
30.06.2016г.-13.04/7/.2016г., в първата
от които психическият статус на пациентката е характеризиран като такъв
със свръхценни идеи за безперспективност, безнадеждност, обреченост, вина, а в
останалите – с наличие на обсесивно-компулсивни черти – натрапливи мисли за
болест и увреда.Отделно е приложена и епикриза за лечение на ищцата през
периода 30.03.2014г.-02.04.2014г. във вътрешно отделение на МБАЛ“Св.Иван
Рилски“-Дупница. Трудовото правоотношение между страните е прекратено , считано
от 15.09.2016г. поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
по желание /срвн.Заповед №1853/14.09.2016г./.
В първоинстанционното
производство са събрани гласни доказателства, като от показанията на свидетелите Ц. Ш.и Г. Ц. се
установява,че в разговорите им К. споделяла за проблеми с директора на
училището, в което работи – упражняван натиск да напусне работа. Свид.Ц. визира
период 2014-2015г.,в който ищцата му е споделяла , че има проблеми с директора,
а през 2016г.е била възстановена; респ. свид.Ш. сочи, че уволнението е през
2015-2016г. и след възстановяването е имала проблеми с директора, като К. му се
е оплаквала, че директора по всякакъв начин искала да я махне от училището. Според
тези свидетели К. се променила видимо, не била същият човек, изглеждала
разстроена и плачела.
Видно от заключението
на вещото лице-психиатър д-р Д. П. по
назначената съдебно-медицинска експертиза, при ищцата е налице продължаващ във
времето отговор на стресогенно събитие, довело до посттравматично стресово
разстройство, което с времето би могло да отшуми, но в някои случаи може да
придобие хроничен характер и да доведе до трайна промяна на личността, като
вещото лице визира като стресогенно събитие уволнението, което е засегнало достойнството
на К. като човек и учител, при което е изпитала чувства на обида, подценяване
на нейните професионални качества.
От друга страна, свидетелите
Е.Д.и Е.С. – учители в ответното училище, твърдят, че не са присъствали на
пререкания между директора и ищцата, като свидетелката Д. е чувала за скандал
между тях, посочвайки случай от преди 4-5г.за събрани пари от класа на К.,
които били задържани. И двете свидетелки визират сочения случай отпреди 4-5 години на оплаквания от
родители във връзка със събраните пари, като свидетелката Стоичкова твърди, че
имало родители, претендиращи от тази свидетелка в качеството на възпитател на
класа на ищцата да им върне взетите от ищцата пари. Според показанията на С., броят
часове на ищцата бил, колкото този на останалите учители.При отсъствията на
ищцата другите й колеги я замествали и се справяли , като свидетелката визира
тежкото здравословно състояние и честите й отсъствия по болест с прекарана
тежка пневмония, не знае за други заболявания. Свид.Д.пояснява, че директорът И.
прави забележки пред колектива, но не и поименни, а дори се е изразявала в
защита на ищцата при негодувание от колегите й, че К. при програмата за есента
настоявала да няма първите часове и искала да бъдат взети от други колеги, защото
пътувала.Приложени са доказателства за разрешен платен годишен отпуск на ищцата
за периода 15.08.2016г.-14.09.2016г.
Отделно с отговора
ответникът е представил 2 бр. доклади от м.06 и м.07.2013 г. съответно от
помощник-директор и от педагогически съветник в ответното училище относно
постъпили оплаквания от родители срещу ищцата и относно пропуски в дейността й
по организиране на родителски срещи.
При горната
фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:
В разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД
е установено задължение за всеки, който е възложил изпълнението на определена
работа на друго лице да обезщети вредите, причинени от изпълнителя при или по
повод на възложената работа. Отговорността на възложителя е обективна,
гаранционно - обезпечителна и безвиновна, тя има за цел да репарира вредите,
които са настъпили като пряка и непосредствена последица от извършването на
възложената работа в патримониума на трето лице. Тази отговорност е
функционално обусловена и възниква само тогава, когато са налице предпоставките
на чл. 45 от ЗЗД
по отношение поведението на прекия причинител, а именно - виновно и
противоправно поведение /действие или бездействие/, вреда и причинно-следствена
връзка между поведението и вредата.
В процесния случай,
преценявайки в съвкупност събраните доказателства, настоящият съдебен състав
приема, че не са налице основания за носене на деликтна отговорност при
предпоставките на чл. 49,
във вр. с чл. 45 от ЗЗД
от ответника за визирани от ищцата като извършени спрямо нея действия от страна
на директора на училището.
Досежно такива, свързани с
уволнението, признато за незаконосъобразно, с оглед на факта, че се изисква
нещо допълнително (установяване на недобросъвестност на уволнението), за да се
ангажира отговорността на работодателя в пълен размер, е неприложима и
презумпцията за вина, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Гражданският закон презумира вината единствено във формата на
небрежност – неполагане на дължимата грижа. Когато законът изисква доказване на
по-тежка форма на вина – умисъл или недобросъвестност, тя не се предполага.
Поради това и при отговорността за недобросъвестно уволнение не се прилагат
презумпции, а вина под формата на умисъл – при това във форма на намерение за
увреждане чрез незаконосъобразно уволнение, следва да се докаже от страната,
която я твърди. Указания в този смисъл са дадени и в практиката на ВКС –срвн.
Определение № 873/21.12.2016 г. по гр. д. № 3095/2016 г., ІІІ ГО, като ясно се разграничават хипотезите на презумирана вина
във формата на неположена грижа и засилена отговорност при наличие на
квалифицирана вина (умисъл или недобросъвестност). В съдебната практика е застъпено
становище, че при положение, че се твърди непозволено увреждане от уволнение ,
признато по съдебен ред за незаконно, двете принципни положения са съвместени с
приемането на т.1 от ППВС № 4 от 30.10.1975г ; в разясненията по въпроса ,
дадени с решение №758/2011г по гр.д .№1243/2009г ІV г.о на ВКС по реда на чл.
290 ГПК , а също така и в установената практика на ВКС по прилагането на чл. 8 КТ. Съгласно чл. 8, ал.2 КТ се презумира, че работодателят е действал добросъвестно
при извършеното уволнение, така че оборването на презумпцията е изцяло в тежест
на работника или служителя –решение №
232/13.06.2011г. по гр.д. № 781/2010г. на ІV г.о.р.№ 239/2012г. по гр.д. №
779/2011г. на ІV г.о,решение № 284/2012г
по гр.д № 284/2012, ІV г.о , решение № 40 /2014г по гр.д № 4973/2013г., ІV г.о
на ВКС и др.
В случая липсват каквито и да било
данни и доказателства в такава насока.
Отделно от това, самото основание
за уволнение, макар и преценено от съда като неотносимо, е за обективна
невъзможност за изпълнение на трудовите задължения / в решението на КнОС се
сочи отсъствие поради заболяване и обсъждане на решение на ТЕЛК, а в
представено такова се визира установено заболяване – захарен диабет още от
2011г. , далеч преди уволнението , респ.преди възстановяването на К. на работа
, т.е. не може да се свърже възникването му с твърдяното негативно отношение от
директора по повод уволнението и възстановяването на ищцата на работа.
Като стресогенно
събитие, довело до посттравматично стресово разстройство, в съдебно-медицинската
експертиза е определено именно
уволнението, като предвид изложеното, е налице субективно възприятие на
ищцата за засягане на нейното достойнство и подценяване на нейните
професионални качества, като няма данни директорът на училището И. да е
коментирала в негативен план същите. Непосредствени свидетели на
взаимоотношенията им дори визират до голяма степен толерантност спрямо ищцата,
проявена в такава насока – поемане при нужда часовете й от други колеги,
разрешаване на отпуск при начало на учебната година и пр. Не е установено
неадекватно предприемане на мерки от страна на работодателя – чрез
упълномощеното лице - по повод докладите
за случаи от практиката на К. и изразено в тази връзка родителско отношение.
При обсъждане на
изготвената медицинска документация е необходимо да се отбележи, че самият
болничен лист по повод прилошаването й непосредствено след възстановяване на
работа визира проблем с адаптирането, а психичното й състояние при провеждани
стационарни лечения е характеризирано като такова с :“обсесивно-компулсивни
черти – натрапливи мисли за болест и увреда“.
Не се установява и
извършена ли е обективно /чрез съответни действия, поведение/ , от кого, кога ,
в какво се изразява принудата ищцата да упражни свое обективно потестативно
право на т.нар.“ранно пенсиониране“ – същото е
предвидено в разпоредбата на чл. 69в. КСО (в сила от 1.01.2016 г.) , в ал.1 на който е
посочено, че учителите придобиват право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и
10 месеца от жените при учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца ;
докато данните по делото са, че прекратяване на трудовото правоотношение между
страните е станало считано от 15.09.2016г., след като преди това на К. е бил разрешен платен годишен
отпуск до тази дата, и когато възрастта
на ищцата е 60г. и 2 мес., а посоченото основание е придобито право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст по желание.
При горната преценка на
доказателствата следва извод, че не е
доказано от ищцовата страна при условията на пълно и главно доказване
наличие на вреди от непозволено увреждане, които вреди в конкретния случай да подлежат на репариране.
Поради съвпадение на крайните
изводи на настоящата и на предходната инстанция за неоснователност на
претенцията въззивният съд намира, че атакуваното решение, с което искът е
отхвърлен, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и
направеното искане за присъждане на разноски, на въззиваемата страна ще бъдат
присъдени такива, посочени в списъка по чл.80 ГПК , и съгласно приложения
договор за правна защита и съдействие, имащ качеството на разписка, с отразено
заплащане на адвокатско възнаграждение / в брой/ в размер на 500лв.
Мотивиран от горното,
Кюстендилският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 423/22.07.2020 г.
постановено по гр.дело № 2204 / 2019 г. на Районен съд – Дупница.
ОСЪЖДА Л.П.К., ЕГН **********, да
заплати на СОУ „Св. Паисий Хилендарски",гр.Дупница, направените разноски по делото в настоящата инстанция
в размер на 500 лв.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от връчването
му.
Председател:
Членове: 1.
2.