РЕШЕНИЕ
№ 505
Хасково, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - I състав, в съдебно заседание
на единадесети януари две хиляди и
двадесет и четвърта година в състав:
|
Съдия: |
ВАСИЛКА
ЖЕЛЕВА |
При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА като разгледа докладваното от
съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА административно дело №
20237260701197 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.29, ал.3 от Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на П. И. И. от [населено
място], [улица], ***, подадена чрез пълномощника му адвокат М. С., с посочен по
делото съдебен адрес: гр.София, [улица], против Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2020, с изх.№02-260-6500/543 от
12.01.2023 г., издадено от Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие”, в частта му, с която е извършено прихващане на сума в размер на 17
245,55 лв. от оторизираната за финансово подпомагане по СЕПП за кампания 2020
сума в размер на 45 987,16 лв. (Таблица 2).
В жалбата се твърди, че в обжалваната му част
писмото било немотивирано и издадено при неправилно приложение на материалния
закон. Излагат се съображения, че прихванатата сума в размер на 17 245,55 лв.
не била ликвидна и изискуема и ДФЗ не разполагал с правно основание да я
прихване. Прихващането било извършено по писма, които към датата на издаване на
оспореното писмо са били отменени. Сочи се, че с решение по адм.дело №623/2022
г. по описа на АС – Хасково било отменено уведомителното писмо на жалбоподателя
за кампания 2020, като решението било влязло в законна сила. С решение по
адм.дело №1169/2021 г. по описа на АС – Хасково бил отменен Акт за установяване
на публично държавно вземане с изх.№02-260-6500/8775 от 08.10.2021 г., издаден
от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, решението
също било влязло в законна сила. Оспореното уведомително писмо било издадено
при пълна липса на правни и фактически основания. Тъй като цитираните по-горе
актове били отменени, на ставало ясно на какво основание е прихваната
процесната сума. В тази връзка било извършено недопустимо прихващане на
вземания, които не били ликвидни и изискуеми. Административният орган не бил
спазил императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за мотивиране на
административния акт, което накърнявало правото на защита на неговия адресат и
препятствало възможността за извършване на контрол и проверка. Съдържанието на
акта сочело на пълно отсъствие на фактически и правни основания за издаването
му. Органът не бил посочил фактите, от които черпи упражненото право на
прихващане – кое е вземането, с което е направено прихващането, какъв е
неговият произход, установеност, вид, размер, ликвидност и изискуемост, както и
нормативната разпоредба, в която това е предвидено. Твърди се, че с оспорения
акт било извършено прихващане от оторизираната сума за финансово подпомагане на
жалбоподателя, като прихващането засягало голяма част от одобрената сума по
схемите и меките за директни плащания. Основанията за извършеното прихващане не
можели да бъдат извлечени и от съпоставка на данните в таблиците, а в
обясненията към Таблица „Извършени плащания“ в относимата част за колона „Прихваната
сума“, административният орган единствено бил изброил възможните хипотези за
прихващане на суми, без да посочва коя е приложил в случая и защо. Нямало
конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на произхода на
прихванатата сума и нейната ликвидност и изискуемост. Данни и доказателства,
обосноваващи приложимостта на предвидените хипотези, не се съдържали в акта,
като волята на административния орган не се изяснявала и от документацията,
съпътстваща издаването на оспореното уведомително писмо. В посочените обяснения
за колона „Прихваната сума“ към Таблица „Извършени плащания“ от уведомителното
писмо били дадени различни хипотези, но липсвали твърдения и информация за
издаден срещу дружеството АУПДВ с предмет наложени санкции или възстановяване
на недължимо изплатени суми за финансово подпомагане, както и информация за
наличие на изискуеми, т.е. подлежащи на изпълнение, задължения жалбоподателя
във връзка с други схеми и мерките за финансово подпомагане. Обясненията към
таблицата (под нея) не внасяли конкретност и обоснованост на прихващането, тъй
като очертавали три независими хипотетични възможности за прихващането. Органът
бил длъжен да посочи в акта фактическия и правен източник на сумата,
претендирана като дължима, което не било сторено. Прихващането било способ,
който замества принудителното изпълнение и изисквал вземането на прихващащата
страна (активното вземане) да е ликвидно и изискуемо към момента на изявлението
за компенсация, т.е. последното се явявало извършено без основание. Вземането
на разплащателната агенция не било ликвидно и изискуемо, поради което и
компенсационното волеизявление на заместник изпълнителния директор на ДФЗ било
незаконосъобразно.
Претендира се в оспорената му част
Уведомителното писмо са бъде отменено.
Ответникът, Заместник изпълнителен директор на
Държавен фонд (ДФ) „Земеделие”, не ангажира становище по делото.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
О. П. И. И., с УРН: 370326, УИН 26/260521/13667,
входящ номер 19514263/20.04.2021 г. на общо заявление за подпомагане (л.42),
пред Държавен фонд „Земеделие“ е било подадено Заявление за подпомагане 2021,
форма за Физически лица от 27.05.2021 г. (л.75 и сл.), с което са заявени следните
схеми и мерки за подпомагане: СЕПП; СПП; ЗДП; МЗС; СП (други); СЗ-ДККП;
СЗ-МЗДП; СПК; ПНДП; Мярка 10; Мярка 11; Мярка 12; Подмярка 13.1/НР1 и Подмярка
13.2/НР2. Приложени са Таблица на използваните парцели 2021 (л.77 и сл.) в
изброени землища, и други приложения и документи.
Представени са доказателства за редакция на
заявлението за подпомагане, със Заявление за подпомагане 2021 от 31.05.2021 г.
(л.98 и сл.). Приложени са Резултати от автоматични проверки на въведените
данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2021 и
Резултати от автоматични проверки на въведените данни по ЗДП в заявлението за
подпомагане по директни плащания за кампания 2021 (л.95 и сл.), с дата на
обработка 12.05.2021 г., последно стартиране 31.05.2021 г., с които заявителят
е запознат срещу подпис на 27.05.2021 г.
С оспореното Уведомително писмо
изх.№02-260-2600/6500 от 12.01.2023 г. за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ
за кампания 2021, Зам.изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“
уведомява П. И. И. от [населено място], за оторизирана и изплатена субсидия по
отношение на заявените схеми/мерки, базирани на площ в подаденото от него
заявление за подпомагане с УИН 26/260521/13667 за кампания 2021.
В писмото е посочено, че общата оторизирана сума
е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след
извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място
(в съответствие с чл.37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за
подпомагане, които били сравнени със съответната налична информация, съдържаща
се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП.
В Таблица 1: „Оторизирани суми (в лева)“ са
посочени оторизираните суми по отделните схеми/мерки със съответните намаления.
По отношение на Схема за единно плащане на площ (СЕПП) в Колона 6 на таблицата
е вписано Оторизирана сума 46 445,12 лева.
В Таблица 2: „Извършени плащания (в лева)“, в
табличен вид са представени оторизирана сума – колона 3, прихваната сума и/или
удържан данък общ доход – колона 4, и изплатена сума – колона 5, поотделно по
заявените схеми/мерки. По отношение на СЕПП с дата (на която е извършено
плащането) 16.12.2021 г., като оторизирана сума е вписана 45 987,16 лв.,
прихванатата сума в Колона 4 е в размер на 17 245,55 лв. и изплатена сума – 28
741,61 лв. Вписана е схема/мярка СЕПП с дата 10.08.2022 г. – оторизирана сума
457,96 лв., без прихваната сума.
По отношение съдържанието на Таблица 2, за
Колона 3: „Оторизирана сума“ е пояснено – „сумата, посочена в колона 6 на
таблица 1“.
По отношение на Колона 4, е посочено, че
„Прихваната сума“ отразява приспаднатите от оторизираната субсидия суми, в
резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ,
или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки,
администрирани от ДФЗ и/или „удържан данък общ доход“ – отразява сумата на
данъка, който на основание чл.65, ал.14, във вр. с чл.38, ал.15 от ЗДДФЛ се
удържа и внася от ДФ „Земеделие“, в качеството му на администратор на
съответната помощ, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на
придобиването на дохода. Съгласно чл.38, ал.15 от ЗДДФЛ, с окончателен данък се
облага брутната сума на придобитите от физически лица, нерегистрирани като
земеделски стопани, облагаеми доходи, получени под формата на държавни помощи,
субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието,
от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет.“
Като „Забележка“ е вписано, че посочените суми
се прихващат в съответствие с член 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) №908/2014
на Комисията, и че ако сумите не могат да бъдат изцяло прихванати в
съответствие с посочения член в продължение на три календарни години след
годината на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира.
Съгласно приложеното (л.35) Известие за
доставяне/връчване на Уведомително писмо, Уведомително писмо №02-260-6500/543 е
изтеглено от СЕУ от П. И. И. на дата 18.10.2023 г.
Жалбата срещу Уведомителното писмо е подадена до
съда чрез ДФ „Земеделие“ на 24.10.2023 г.
С представянето на административната преписка в
съда, по делото е приложено и подписано от Зам.изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ Становище с изх.№02-260-6500/543#4 от 01.11.2023 г. (л.6 и сл.),
относно постъпилата жалба.
В Становището се сочи, че с Уведомително писмо с
изх.№02-260-6500/680 от 10.03.2022 г., изтеглено от СЕУ на 21.06.2022 г.,
кандидатът П. И. И. бил уведомен, че по схемите, базирани на площ, администрирани
съгласно чл.19 от Делегиран регламент (ЕС) №640/2014 на Комисията, за кампания
2020 са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, в размер
на: СЗ – ДККП – 17 245,55 лв. В писмото за кампания 2020 се казвало още, че
посочените суми се прихващат в съответствие с член 28 от Регламент за
изпълнение (ЕС) №908/2014 на Комисията, ако сумите не могат да бъдат изцяло
прихванати в съответствие с посочения член в течение на три календарни години
след годината на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира.
Издаден бил АУПДВ №02-260-6500/8775 от
08.10.2021 г. (за установена недължимо изплатена сума в размер на 4 627,53 лв.
по схема СЗ – ДККП, която е преведена по банков път по банковата сметка,
посочена от бенефициера в заявлението за подпомагане), който бил обжалван пред
Административен съд – Хасково и отменен с Решение №6382 от 09.06.2022 г. по
адм.дело №1169/2021 г. по описа на този съд.
Сочи се, че Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания,
базирани на площ, за кампания 2020 с изх.№02-260-6500/680 от 10.03.2022 г. било
отменено с влязло в сила Решение №688 от 19.10.2022 г. по адм.дело №623/2022 по
описа на АС – Хасково. Съгласно влязлото в сила съдебно решение, Държавен фонд
„Земеделие“ издал писмо с изх.№02-260-6500/680#5 от 20.10.2023 г., като
санкциите за бъдещ период, наложени по СЗ – ДККП, в размер общо на 17 245,55
лв., които са резултат от установените недопустими площи, оставали валидни.
То било получено от бенефициента на 24.10.2023 г., като оспорването не спирало
неговото изпълнение.
Жалбата е процесуално допустима за
разглеждане, като депозирана при спазване на установения в чл.149, ал.1 от АПК
14-дневен срок от съобщаване на акта. Същата е насочена срещу годен за съдебно
оспорване индивидуален административен акт и подадена от адресат на акта, чиито
права са негативно засегнати от обжалваната част на този акт, доколкото е
видно, че с нея от оторизираната сума по СЕПП е прихваната сума в размер на 17
245,55 лв., съответно тази сума не е изплатена на жалбоподателя.
Съдът, като прецени доказателствения материал по
делото, както и валидността и законосъобразността на обжалваната част на
административния акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
писмо е обективирано в писмена форма,
подписано е от издателя си и е издадено от административен орган, разполагащ с
материална компетентност.
Съгласно чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП,
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно §1, т.13 от ДР на ЗПЗП,
Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски
фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на
чл.20а, ал.4 от ЗПЗП предвижда възможност изпълнителният директор да делегира
със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от
националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл.2д,
ал.2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските фондове при споделено управление и по този закон и
по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори
и на директорите на областните дирекции на фонда.
В случая, видно от представената по делото (л.37
и сл.) Заповед №03-РД/3088/22.08.2022 г., издадена от Изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“, на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – В. И.
К., са делегирани правомощия, включително (по т.1 от заповедта) да издава и
подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, които са подали
заявления по реда на Наредба №5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Персоналната
компетентност на подписалото Уведомителното писмо лице също е удостоверена по
делото с представеното (л.36) решение на Управителния съвет на фонда от
19.08.2022 г. за избирането на В. И. К. за заместник изпълнителен директор на
ДФ „Земеделие“.
Съдът споделя възражението на оспорващия, че при
издаване на Уведомителното писмо не е спазено въведеното с чл.59, ал.2, т.4 от АПК изискване към неговото съдържание, и същото в обжалваната си част е
немотивирано.
Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК,
административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за
издаването му. Мотивите на административния акт представляват единство от
фактически и правни основания за издаването му, и тяхното наличие позволява на
адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно
правата и интересите си. Те имат съществено значение и при осъществяване на
съдебния контрол за законосъобразност, тъй като липсата им възпрепятства този
контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт.
В настоящия случай в Уведомителното писмо е
посочено само, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след
извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място
на данните по подаденото заявление за подпомагане, както и че тези данни са
сравнени с информацията във външните регистри на ИСАК. Никъде в акта обаче не е
посочено какви факти обосновават неоторизирането и неизплащането (прихващането)
на сумата от 17 245,55 лв., вписана в ред първи, Колона 4 на Таблица 2 от
Уведомителното писмо.
Посоченият в забележката под обясненията към
Таблица 2 на Уведомителното писмо член 28, озаглавен „Възстановяване чрез
прихващане“ от Регламент за изпълнение (ЕС) №908/2014 на Комисията от 6 август
2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС)
№1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разплащателните
агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките,
правилата за проверките, обезпеченията и прозрачността, гласи следното: „Без да
се засягат други правоприлагащи действия, предвидени в националното
законодателство, държавите членки прихващат неизплатените задължения на
бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от
бъдещите плащания към бенефициера от разплащателната агенция, отговаряща за
възстановяването на дълга.“
В оспореното Уведомително писмо обаче не е
посочено на какво конкретно основание е извършено прихващането на сумата от 17
245,55 лв. от оторизираната такава по СЕПП в размер на 45 987,16 лв., като не
са изложени никакви фактически обстоятелства в тази насока. Това не става ясно
и от обясненията към Таблица 2 за Колона 4.
В административната преписка по издаване на
оспореното Уведомително писмо липсват каквито и да било данни, от които да се
установява наличието на някоя от хипотезите на недължимо оторизирани суми, за
които да има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по
други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ и/или удържан данък общ доход, както
се сочи в оспорения акт. Следователно, касае се за пълна липса на мотиви, която
не дава възможност на съда да провери доколко е законосъобразен оспореният
административен акт.
Едва в допълнително изготвеното Становище с
изх.№02-260-6500/543#4 от 01.11.2023 г. административният орган е направил
някакви разяснения относно сумата от 17 245,55 лв., като е посочил, че това са
санкции за бъдещ период, наложени по СЗ – ДККП, като резултат от установените
недопустими площи с Уведомителното писмо с изх.№02-260-6500/680 от 10.03.2022
г. за предходната кампания 2020, които оставали валидни и след издаване на
писмо с изх.№02-260-6500/680#5 от 20.10.2023 г.
Макар да е издадено от същия административен
орган, който е издал и обжалваното Уведомително писмо, цитираното Становище не
представлява документ, съставен с оглед предстоящото издаване на оспореното
Уведомително писмо, нито е част от административната преписка по неговото
издаване. е изготвено по повод вече депозираната до съда жалба, с която
частично е оспорено издаденото Уведомително писмо, т.е. на практика с него
волята на административния орган е мотивирана за първи път едва след издаване
на административния акт и образуване на съдебното производство по обжалването
на този акт, т.е. не са налице хипотезите, разгледани в Тълкувателно решение
№16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на РБ.
Допуснатото в случая нарушение на изискването за
спазване на законоустановената форма на акта е съществено, тъй като препятства
възможността на оспорващия да изгради адекватно защитата си, което е достатъчно
да обоснове незаконосъобразност на акта по смисъла на чл.146, т.2 от АПК и
неговата отмяна в обжалваната част.
Дори да се възприеме допълнително заявеното от
ответника твърдение, че сумата от 17 245,55 лв. представлява приспаднати суми
от задължения на жалбоподателя към фонда по СЗ – ДККП за предходната кампания
2020, произтичащи от издаденото му Уведомително писмо изх.№02-260-6500/680 от
10.03.2022 г. на Зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (приложено по
делото на л.30-35), то следва да се отчете, че с постановеното по адм.дело
№623/2022 г. на Административен съд – Хасково Решение №688/19.10.2022 г.
визираното Уведомително писмо изх.№02-260-6500/680 от 10.03.2022 г., в частта,
с която е отказано подпомагане, включително по СЗ – ДККП (при искана сума 17
245,55 лв., намаления 17 245,55 лв. и оторизирана сума 0 лв.) за кампания 2020
г. и санкция за бъдещ период по СЗ-ДККП в същия размер, е отменено, и
преписката изпратена на административния орган за ново произнасяне по
заявлението на П. И. И. за кампания 2020 г., като съдебното решение е влязло в
законна сила на 11.11.2022 г.
В издаденото въз основа на съдебното Решение
№688/19.10.2022 г. Уведомително писмо изх.№02-260-6500/680#5 от 20.10.2023 г.
(л.15-28) е посочено, че „по схемите и мерките, базирани на площ,
администрирани съгласно чл.19 от №640/2014 на Комисията са наложени
санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер общо на 17 245,55
лв., представляващи произведение на декларираната площ, умножена по ставката за
схемата: СЗ (ДККП) 8,25 ха ⁎ 2090,37 лв. = 17 245,55 лв.“, но това Уведомително
писмо е издадено на 20.10.2023 г., т.е. след процесното Уведомително писмо от
12.01.2023 г. и не може да се цени като фактическо основание за прихващането,
извършено с последното.
Освен това от страна на жалбоподателя по делото
бяха представени писмени доказателства (л.145-151) за обжалването на
Уведомително писмо изх.№02-260-6500/680#5 от 20.10.2023 г. пред Административен
съд – Хасково, включително в частта му за наложени санкции за бъдещ период по
СЗ – ДККП в размер на 17 245,55 лв., с депозирана на 31.10.2023 г. жалба, по
която е образувано адм.дело №1240/2023 г., неприключило към настоящия момент.
Съответно се установява, че към датата на
издаване на оспореното в настоящото производство Уведомително писмо –
12.01.2023 г., липсва влязъл в сила или подлежащ на изпълнение административен
акт, с който сумата от 17 245,55 лв. се налага на жалбоподателя като санкция за
бъдещ период по СЗ – ДККП за кампания 2020. Не се доказва от страна на
ответника към този момент да са налице суми, представляващи такива в резултат
на санкции, или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или
приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани
от ДФЗ, които да бъдат приспаднати като прихваната сума от оторизираната
субсидия по процесното Уведомително писмо за кампания 2021.
По тези съображения в обжалваната му част –
относно прихванатата сума от 17 245,55 лв., административният акт следва да
бъде отменен.
Предвид изхода на спора, в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят своевременно поисканите и извършени
разноски по делото, платими от ответника. Същите възлизат на 1010 лв., от които
10 лв. – внесена държавна такса и 1000 лв. – възнаграждение за един адвокат по
Договор за правна защита и съдействие от 12.02.2023 г.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2021, с изх.№02-260-6500/543 от
12.01.2023 г., издадено от Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”,
в обжалваната му част, с която в Таблица 2 „Извършени плащания (в лева)“, ред
първи – СЕПП, Колона 4, е посочена като прихваната сума 17 245,55 (седемнадесет
хиляди двеста четиридесет и пет лв. и петдесет и пет ст. ) лева.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие”, гр.София,
[улица], да заплати на П. И. И., [ЕГН], от [населено място], [улица], ***,
разноски по делото в размер на 1010 (хиляда и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
|
Съдия: |
|