№ 160
гр. Варна , 27.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20203100901113 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:31 часа се явиха:
ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ИЩЕЦ „УП БЪЛГАРИЯ 4“ ЕООД, редовно
призовано по реда на чл. 42, ал. 3 ГПК, представлява се от адвокат П.П., редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
редовно призовано, представлява се от адвокат Н.Б., редовно упълномощен и приет от съда
от днес.
ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“
ЕАД, нередовно призовано, липсва върната призовка, не се представлява.
СЪДЪТ докладва постъпило становище вх. № 7793/23.04.2021 г., подадено от
третото лице-помагач „НЕК“ ЕАД,в частта, в която, се съдържа изявление, че на 05 април му
е връчено определение № 360/01.04.2021 г., като съдът приема, че същото е редовно
призовано, с оглед изявлението, че на 05 април е получено определение № 360/01.04.2021 г.
и другите книжа по делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните по делото и след
спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални
пречки по хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата
страна на спора като поканва страната да изрази становище по проекта за доклад на делото.
АДВ. П.: Нямам допълнения към исковата молба и допълнителната искова молба.
Поддържам същите и оспорвам депозираните отговори. Запознат съм с проектодоклада и
нямам възражения по същия.
АДВ. Б.: Нямам допълнения към отговора и допълнителния отговор. Оспорвам
исковете. Запознат съм с проектодоклада и нямам възражения по същия.
СЪДЪТ докладва постъпило становище вх. № 7793/23.04.2021 г., подадено от третото
лице-помагач „НЕК“ ЕАД,в частта за неоснователност на предявения иск.
СЪДЪТ, като съобрази поведението на страните и невъзможността за постигане на
спогодба между тях, на основание чл. 145, ал. 3, пр. последно вр. чл.146 от ГПК, пристъпи
към УСТЕН ДОКЛАД на делото в смисъла, в който е докладван с Определение №
360/01.04.2021 година, както следва:
Предявени са в условията на обективно съединяване искове от „УП БЪЛГАРИЯ 4“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, срещу "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ"
АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от
ЗЗД.
Твърди се в сезиралата съда искова молба, че ищецът е собственик вятърна
електроцентрала, която е присъединена към електроразпредел. мрежа на основание договор
за присъединяване № 2024/17.06.2009-3020-ВГ-06.07.2009-4003-ВГ-04.01.2010, сключен на
27.01.2010 год. между ищеца и „Е.ОН България Мрежи“ АД. Ищецът излага, че по силата на
Договор за изкупуване на електрическа енергия № 175/30.08.2011 год., сключен с „ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени
от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена,
определена от ДКЕВР с Решение № Ц-018/20.06.2011 год. Сочи, че въведената с Решение №
Ц-018/20.06.2011 год. преференциална цена за изкупуване на ел. енергия се прилага трайно в
отношенията между страните. Излага, че с оглед изменение на разпоредбата на чл.31, ал. 5
от ЗЕВИ с Решение № СП-1/31.07.2015 год. на КЕВР е установено нетно специфично
производство на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциални цени за
изкупуване на енергията, произвеждана от ВЕИ, като е установено нетно специфично
производство от 1907 kWh при цена 191 лева/ MWh., без ДДС, за ВяЕЦ, работещи до 2250ч.
/т.2.7/ и НСП от 2139 kWh при цена 173.06 лева/MWh, без ДДС, за ВяЕЦ, работещи над
2250ч. /т.2.8/. Сочи, че през м. август 2017 год. е произвел и доставил ел. енергия в размер на
144,243 мWh , произведена след достигане на границата от 1907 kWh НСП, за което
издадена фактура № 106/12.09.2017 год. на стойност 2 674.37 лева с ДДС. Тъй като през м.
септември 2017 год. ВяЕЦ е достигнала прага от 2139 kWh НСП, е издадено дебитно
известие № 107/30.09.2017 год. към фактурата на стойност 27 280,86 лева с ДДС и дебитно
2
известие № 109/01.10.2017 год. към фактура № 106 на стойност 3 105.26 лева с ДДС, с които
е коригирана продажната цена за ел.енергия в размер на 144,243 мWh до размера на
преференц.цена, дължима по т. 2.7 от Решение СП-1. Посочените суми не са заплатени от
ответника, поради което ищецът претендира и обезщетение за забава в размер на 7 608.34
лева за забава на плащането на сумата от 27 280.86 лева, считано от 01.01.2018 год. до
подаване на настоящата искова молба, както и сума в размер на 866.05 лева за забава на
плащането на сумата от 3 105.26 лева, считано от 01.01.2018 год. до датата на подаване на
исковата молба. Сочи, че през м. септември 2017 год. е произвел и доставил ел.енергия в
размер на 319,757 мWh, произведена след достигане на границата от 1907 kWh НСП, но
преди достигане на границата от 2 250 ефективни часове на работа, за което е издадена
фактура № 108/30.09.2017 гoд. на стойност 66 404.58 лева с ДДС, като продажната цена за
това количество ел. енергия е 173.06 лева/МWh. Тъй като през целия месец септември
процесната ВяЕЦ не е достигнала 2 250 ефективни годишни часове на работа, ищецът издал
дебитно известие № 110/01.10.2017 год. към фактура № 108 на стойност 6 883.73 лева с ДДС,
с което коригира продажната цена до размера на преференциалната цена, дължима по т. 2.7
от Решение СП-1 (191 лева/МWh) за количеството електроенергия, произведено през месец
септември 2017 год. след достигане на 2 139 kWh НСП в размер на 319,757 мWh. Излага, че
ответникът е заплатил само част от дължимата сума по фактура № 108 в размер на 6 185.49
лева, като неизплатения остатък възлиза на 60 219.09 лева. Претендира обезщетение за
забава върху неизплатения остатък по фактура № 108, както и върху сумата по дебитно
известие № 110 в размер съответно на 16 794.42 лева и на 1 919.54 лева, считано от
01.01.2018 год. до датата на подаване на исковата молба.
Счита, че ако ВяЕЦ достигне 2250 ефективни годишни часове работа, то
произведената ел.енергия над 2250 ефективни годишни часове работа следва да се изкупува
по т. 8 от Решение Ц-18, а ако не достигне - по цена на излишък на балансиращ пазар.
Излага доводи, че предвид отмяната на Решение СП-1 в частта по т. 2.7 и т. 2.8 с Решение
по адм.д.№ 14112/2018 год. на ВАС, с обратно действие са заличени установеното НСП,
поради което и не съществува НСП, което да ограничава изкупуването на ел.енергия по
преференциални цени, а единственият приложим критерий за определяне на цената е този
дали централата работи до или над 2250 ефективни годишни часа. Твърди, че ответникът
следва да заплати количеството ел. енергия до 15 работни дни след получаване на фактурата,
както и че срокът за заплащане е изтекъл, с което обвързва дължимостта на сумите по
процесните фактури/дебитни известия и съответното им обезщетение за забава. Намира
отказът на ответника да изпълни задължението си, обосновавайки го с позицията на НЕК, за
неправилен, тъй като за ответника не съществуват договорни или законодателни причини да
прилага друг механизъм за заплащане извън вече приетия в отношенията между страните.
Излага, че ответната страна е в забава и дължи обезщетение за това в горепосочените
размери.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД депозира
писмен отговор, с който изразява становище за допустимост на исковете, но за тяхната
3
неоснователност. Не оспорва факта на сключен между страните договор за изкупуване на ел.
енергия. Счита, че не дължи заплащане на процесните суми, тъй като те не са съобразени с
императивни правни норми, Решение СП-1/31.07.2015 год. и индивидуалните договорености
между страните. Счита, че прагът, след който не се дължи преференциална цена за
произведената енергия, е съответстващото за категорията НСП, а не ефективните часове за
ценовата категория. Оспорва твърдението за отпадане с обратна сила на установеното НСП,
тъй като отмяната на акта, с който се установява възникналия факт води до възобновяване
на задължението на административния орган да извърши отново установяване на същия
факт по предвидения от закона ред, което е сторено от КЕВР с Решение СП-1/15.10.2020
год. Намира за неправилно твърдението на ищеца за приложимост последователно на две
преференциални цени към една и съща ВяЕЦ, а счита, че достигането на НСП съставлява
прага, до който се дължи преференциална цена.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която
оспорва възраженията в отговора, като твърди, че Решение СП-1/15.10.2020 год. е предмет
на административно обжалване. В евентуалност прави искане за осъществяване на
инцидентен съдебен контрол на това решение, считайки го за нищожно и
незаконосъобразно, тъй като претендира, че КЕВР няма компетентност да постанови акт с
обратно действие.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор на
допълнителната искова молба, с който оспорва доводите на ищеца и поддържа/развива
своите за неоснователност на иска.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем източник
– ВяЕЦ; ответникът е краен снабдител на електрическа енергия; наличието на договорно
правоотношение между страните за изкупуване на ел.енергия; НЕК е обществен доставчик,
изкупуващ от ответника закупената от последния ел.енергия; произведеното през м. август
2017 год. количество ел.енергия в размер на 144,243 мWh и произведеното през м.
септември 2017 год. количество ел.енергия в размер на 319,757 мWh са платени от
ответника по цена за излишък на балансирания пазар; до достигане на НСП ищецът е
продавал ел.енергия по преференциална цена по т.7 от Решение Ц-18.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото
на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните
твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които
основава исканията и възраженията си.
Ищецът следва да докаже наличието на възникнало договорно правоотношение,
изпълнение на задължението си по договора, механизма за определяне на приложимата
цена.
4
В тежест на ответника е да установи твърдения си във връзка със собствената му
изправност, както и останалите правоизключващи и правопогасяващи спорното право
факти, на които основава своите възражения, включително заплащане на дължимата цена за
изкупената ел. енергия.
УКАЗВА на страните, че се позовали на всички релевантни за очертаване на
основанието на иска и насрещните възражения факти и са ангажирали допустими
доказателства за обстоятелствата, за които носят доказателствена тежест.
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище
във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия
помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор. В случай
на постигната спогодба, половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца,
на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 6832/12.04.2021 г., подадена от ищцовата
страна, чрез адвокат Р.М., с която в изпълнение на определение № 360/06.10.2020 г. по
делото са представени писмени документи: писмо от 18.01.2018 г. на „Енерго Про
Продажби“ АД, писмо от 30.05.2008 г. на ДКВЕР и писмо от 24.05.2015 г. на КВЕР, както и
доказателства за внесена държавна такса, в размер на 15.35 лева.
АДВ. П.: Моля, да приемете приемете като доказателство по делото представените с
исковата молба писмени документи, както и тези с молба от 12.04.2021 г.
АДВ. Б.: Моля, да приемете като доказателство по делото представените с отговора
на исковата молба писмени документи.
СЪДЪТ намира, че представените с исковата молба, с допълнителната искова молба,
с отговора на исковата молба и допуснати до приемане писмени документи следва да бъдат
приети като доказателство по делото.
Като доказателство по делото следва да бъдат приобщени и представените от
ищцовата страна писмени документи, с молба от 12.04.2021 г.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените с исковата
молба писмени документи: заверен препис на електронна справка за актуално състояние на
ищеца; заверен препис на електронна справка за актуално състояние на ответника; договор
за изкупуване на електрическа енергия между Енерго-Про Продажби и ищеца; договор за
присъединяване между Енерго-Про Мрежи и ищеца; фактура № 106; Дебитно известие №
107; 4.5 Дебитно известие № 109; Фактура № 108; Дебитно известие № 110; Писмо от КЕВР
5
от 2008 г.; Писмо изх. № Е-04-01-4/28.04.2015 г.; Писмо от Енерго-Про; Изчисление на
обезщетение за забава за Иск I; Изчисление на обезщетение за забава за Иск II; Изчисление
на обезщетение за забава за Иск III; Изчисление на обезщетение за забава за Иск IV.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените с отговора на
исковата молба писмени документи: извлечение от решение СП-1/15.10.2020 г. на КВЕР.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените с
допълнителната искова молба писмени документи: справка от електронната система на
АССГ за висящо дело № 10875/2020 г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените от ищцовата
страна с молба от 12.04.2021 г. писмени документи: писмо от 18.01.2018 г. на „Енерго Про
Продажби“ АД, писмо от 30.05.2008 г. на ДКВЕР и писмо от 24.05.2015 г. на КВЕР.
АДВ. П.: Моля, да спрете производство по настоящото дело до окончателното
приключване на административно дело № 1719/2021 г. по описа на АССГ, което има за
предмет проверка на законосъобразността на решение СП-5 на КВЕР. Представям копие от
разпореждане, с което се доказва, че това дело е висящо. Представям и определение №
183/18.03.2021 г. по търговско дело № 1184/2020 г. по описа на ВКС, като по това дело е
допуснато до обжаване решение на Апелативен съд – Варна, с аргументи, че следва да бъде
проверена допустимостта му поради отказът на Апелативен съд – Варна да приложи
нормата на чл. 229, ал. 1, . 4 от ГПК. Налице е и друго определение № 217/01.04.2021 г. на
ВКС по гр.д. № 1219/2020 г. Считам, че са налице основания за спиране на производството
по настоящото търговско дело.
АДВ. Б.: Искането за спиране е допустимо, но по същество го намирам за
неоснователно. Съображенията ми са в следния смисъл: запознах с представеното от
колегата определение по търговско дело № 1184/2020 г. на ВКС, като с него е допуснато
касационно обжалване за проверка за вероятна недопустимост на решението на Апелативен
съд – Варна. Следва да се отбележи, че по поставените въпроси касаторът по това изобщо не
е обосновал недопустимост, но предвид служебната проверка, която дължи и ВКС е
допустимо решението до касационно обжалване. За да допусне, ВКС се е позовал на
служебно известно нему определения на ВКС, в които определения, ВКС е оставил без
уважение касационни жалба на EVN България Електроснабдяване срещу определение на
Апелатевен съд, с което е спряно производството по тези дела, на основание чл. 229, ал. 1, т.
4 ГПК. Обръщам внимание, че от ВКС е поставена и трета група актове, а именно:
определение № 597/30.09.2019 г. по ч.т.д. № 1628/2019 г. на ВКС. С този акт, ВКС по жалба
на „Енерго Про Продажби“ е отменено определение на Апелативен съд – Варна, с което
делото е било спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. За разлика, обаче от посочените от мен
предходни определения на ВКС, в този акт, ВКС се е произнесъл по същество. Произнесъл
се е по поставения въпрос и отменил определението на Апелативен съд – Варна, с което
делото е било спряно. Аналогията с настоящия спор е ясно проследима. ВКС е посочил, че
6
отмяната на индивидуален административен акт е нов факт, е не факт, включен в
настоящото спорно право, на което се основава искът. В тази връзка, ВКС е посочил, че този
административен акт вече е породил своето действие на основание чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. Т.е.
неговото допуснато, по силата на закона предварително изпълнение. Именно по тези
съображения, намирам, че не са налице основания за спиране на производството по
настоящото търговско дело.
СЪДЪТ като взе предвид направеното от ищцовата страна искане намира същото за
неоснователно.
Вероятното произнасяне на ВКС в производство по чл. 280 от ГПК не съставлява
основание за спиране на производството по настоящото дело, а посоченото
административно дело № 1719/2021 г. по описа на АССГ, СЪДЪТ намира, че не съставлява
пречка за движение на настоящото производство по съображения вече изложени в
определение № 360/01.04.2021 г.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за спиране на
производството по настоящото търговско дело до приключване на производството по
административно дело № 1719/2021 г. по описа на АССГ, респективно до прознасяне по
търговско дело № 1184/2020 г. по описа на ВКС.
АДВ. П.: Представям списък на разноските по чл. 80 ГПК. Нямам други
доказателствени искания. Моля, да бъде даден ход на делото по същество.
АДВ. Б.: Представям списък на разноските по чл. 80 ГПК. Нямам други
доказателствени искания. Моля, да бъде даден ход на делото по същество.
АДВ. П.: Правя възражение за прекомерност по отношение размера на
претендираните от ответната страна разноски.
СЪДЪТ предвид изчерпването на доказателствените искания, намира, че са налице
предпоставките за даване ход на устните състезания, поради което и на основание чл. 149,
ал. 1, изр. ІІ от ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВОТО НА СПОРА
АДВ. П.: Моля, съдът да осъществи косвен съдебен контрол върху оспорения
административен акт, като съобрази всички предпоставки за нищожност и
незаконосъобразност, посочени в исковата молба и допълнителната искова молба, както и
7
предпоставките чл. 146 АПК.
Моля, да уважите предявените искове като основателни и доказани, като присъдите
сторените разноски и да ми дадете възможност да представя писмена защита.
АДВ. Б.: Моля, да отхвърлите предявените искове като неоснователни и недоказани.
Моля, да ми дадете срок за писмена защита, като присъдите сторените разноски.
По отношение на искането за инцидентен съдебен контрол намирам същото за
неоснователно. В представеното от ищеца определение на ВКС ясно е видимо, че по всички
поставени въпроси, вкл. по тези задължена ли е първата инстанция, в конкретния случай,
въззивната такава да извърши косвен съдебен контрол, тези въпроси са оставени без
разглеждане, изобщо няма произнасяне по тях. В този смисъл не следва да бъде извършван
инцидентен съдебен контрол на решение СП-5, доколкото същото не поражда права и
задължения за някоя страна, а единствено има декларативен ефект.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, като дава
възможност на процесуалния представител на ищцовата страна да изложи правните си
доводи по съществото на спора, в писмена форма, в едноседмичен срок,считано от днес,
респективно на процесуалния представител на ответната страна, в 10-дневен срок и обяви,
че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.44 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
8