Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.П., 16.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд, в публично заседание
на 17.02.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при
секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.8083/19 г.
за да се произнесе, взема предвид:
Претенция с правно осн. чл.127 ал. 2 от СК.
Ищцата З.Я.Х., е предявила срещу Х.К.М., искове за
определяне на родителска отговорност по чл. 127 ал. 2 от СК по отношение на
малолетното им дете Х.Х.М.род. на ***г. Твърди, че с ответника нямат сключен
граждански брак и в момента не живеят заедно. Твърди, че след раздялата се
разбрали детето да прекарва по две седмици при всеки от родителите. Твърди, че
ответникът започнал да упражнява психически тормоз върху нея поради раздялата и
да я следи лично и чрез зет си, който е полицай. Твърди, че ответника няма
необходимите възпитателски качества, манипулира детето, обижда я пред него,
заплашва я, че ще вземе детето и няма да ѝ дава да го вижда. Счита, че поведението на ответника не е в
интерес на детето, то се обърква. Твърди също, че ответника играе хазарт и
тегли кредити. Заявява, че в интерес на детето е то да живее при нея и тя да
упражнява родителските права върху него, а на ответника да бъде определен
подходящ и съобразен с възрастта на детето режим на лични отношения. Твърди, че
ответника има транспортна фирма, реализира добри доходи и има възможност да
заплаща по 300 лв. месечна издръжка за детето Х.. Сочи, че разполага със
самостоятелно жилище, има подкрепа от родителите си. Заявява, никога не е
говорила пред детето против баща му и неговите близки, и не е пречила на
контактите помежду им. Моли съда да постанови местоживеенето на детето да е при
нея и тя да упражнява родителските права върху него, да определи на бащата
подходящ режим за лични отношения с детето, да осъди ответника да ѝ
заплаща, като майка и законен представител на детето по 300 лв. месечна
издръжка, считано от подаване на исковата молба. Претендира разноски.
Ответникът счита, че искът е допустим, но
неоснователен. Не оспорва посочената раздяла между страните и уговорката детето
да бъде по две седмици при всеки от родителите си. Твърди обаче, че под влияние
на новия си интимен приятел, ищцата се отказала от постигнатото споразумение.
Сочи, че след това отношенията им се влошили заради поведението на ищцата,
която вземала решения за грижата за детето под влияние на приятеля си и не
полагала достатъчно грижи за него поради
служебните си ангажименти. Твърди, че грижи за детето полагат бабите и
родителите на ищцата, че тя се прибира не по-рано от 19-20 часа всяка вечер и
не отделя достатъчно време за детето. Твърди, че тя не желае той да се включва
повече в преките грижи за детето, и именно това е довело до лошите им
отношения. Оспорва, че ѝ налага психически тормоз. Счита, че има
възпитателски качества, равни с тези на ищцата, че преди раздялата
преимуществено той е полагал преките грижи за детето, включително и когато то е
боледувало, тъй като е имал тази възможност и време, за разлика от ищцата.
Оспорва, че е манипулирал и настройвал детето срещу майката, твърди, че тя е
настройвала детето срещу него. Твърди, че е опитвал доброволно да уредят
отношенията си като родители. Оспорва, че е зависим от хазарт, че тегли
непрекъснато кредити, като заявява, че това прави ищцата. Твърди, че има битови
условия, възможности като време, умения и желание да се грижи за детето,
поддържа добри отношенията с него, има подкрепяща среда, може да полага родителските
грижи за него. Заявява, че в удостоверението за доходи на ищцата е вписана
нереална сума за действителния ѝ доход, т.к. вноските ѝ по кредити
са над 1000лв., и че поради това исканата издръжка е висока. Моли съда да му
предостави упражняването на родителските права върху детето, да определи на
майката максимално разширен режим на лични отношения с детето. Заявява
готовност за споразумение, оспорва дължимост на разноските на ищцата.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото
доказателства, намери за установено следното: От представените удостоверения за
раждане по акт ***, е видно, че детето Х.Х.М.е родено на ***г., малолетно към
момента, на 3 години, и е с майка – ищцата З.Х., и баща – ответникът Х.М.. Безспорно
по делото е, че страните не са сключвали граждански брак, а са живели на съпружески
начала до м. август 2019г., от което съжителство е родено детето Х., както и че
след раздялата за известно време детето е живяло по две седмици при всеки от
родителите си. От служебна бележка от 29.11.2019г. на детска градина ***се
установява, че от м. септември 2018г. то посещава яслена група към тази детска
градина, а приходните квитанции от нея сочат, че при пълна посещаемост за
месец, таксата е в размер на 45.00лв. От удостоверението на работодателя на
ищцата – ***е видно, че брутния доход на ищцата за последните 6 месеца преди
завеждане на делото е средномесечно от 918.70лв. Ответникът не представя
доказателства за своя доход, въпреки указанията на съда относно фактите, за
които носи доказателствена тежест. Социалното проучване на ДСП П. сочи, че детето
живее при майката след раздялата на родителите си, жилището е собственост на
родителите ѝ, и детето е живяло в него и преди раздялата. Битовите
условия в него са добри и подходящи за детето, съобразени с възрастта и
потребностите му, осигурени са всички социални, образователни, емоционални и
здравни грижи. Майката има подкрепяща среда. За бащата е установено, че има
собствен бизнес – частна фирма, занимаваща се с транспортна дейност, като пред
изготвилия проучването той е заявил месечен доход от 1000лв. Ответникът живее
сам в жилище, собственост на родителите му, с добри битови условия и осигурени
подходящи условия за отглеждане на детето, той също има подкрепяща среда. Понастоящем
отношенията между родителите са влошени, майката има сформирано нова
съжителство и детето познава партньора ѝ. Заключението на социалния
доклад сочи, че и двамата родители поотделно са отговорни, притежават
необходимите жилищни условия, финансови възможности, имат подкрепяща среда, а
детето има емоционална привързаност и към двамата. Никой от тях не го е
информирал по подходящ начин за раздялата си, то знае само, че не живеят
заедно. Не е даден извод за желанието на детето при кой родител желае да
продължи да живее. От изготвената психологическа оценка на детето, с оглед вероятността
от проява на родителско отчуждение, се установява, че към момента то има положителна
емоционална връзка с всеки един от родителите си и не се отчита въздействие в
тази насока. Родителите са демонстрирали
осъзнатост, че не следва да въвличат детето в техния конфликт и разбират
значимостта на фигурите си като майка и баща. Въпреки твърденията на страните
за пречене на връзките, не са се събрали убедителни данни някой от тях да е
пречил на другия относно нормалните контакти с детето. Въпреки твърденията, че
всеки от родителите е настройвал детето срещу другия, то липсват достатъчно данни
за манипулативно въздействие върху детето, но изказани отрицателни твърдения
срещу другия родител могат да променят мнението на детето, т.к. ниската му
възраст не позволява сам да прави преценка или да приеме това което друг му е
казал.
По делото бяха разпитани свидетели, водени само от
ищцата. Св. Я.Х., неин баща посочи, че от
раздялата на родителите през лятото на 2019г. действително е имало уговорка за
престой на детето по две седмици при всеки от тях, но ответникът го взел само
веднъж за пълни две седмици, а после – само за по един ден. Заяви, че майката
не пречи на бащата да вижда и взема детето. Описа я като обична и внимателна
майка, посочи, че има всички условия за гледане на детето. Посочи, че сутрин тя
води детето на ясла, а вечер го взема той или майката на ищцата, която работи в
същата детска градина. Посочи, че той е разведен с майката и че настоящата му
жена е личен лекар на детето. Заяви, че след раздялата ответникът няма нормални
отношения с дъщеря му, тормози я, взел е коритото и леглото на детето, които
бил купил. Твърди, че ищцата се справя финансово сама с малко помощ от тях,
сама плаща таксите за градина, не е получавала издръжка от ответника. Твърди,
че преди раздялата майката също е полагала много грижи за детето, основно тя го
водела на ясла, а те или ответника го вземали. Посочи, че работното време на
дъщеря му е до 18-18.30ч. и единични били случаите тя да се прибере след 20ч.
от работа. Заяви, че ищцата има нов интимен приятел, с който не живее заедно,
но че го е виждал с детето и е виждал, че се отнася много добре с него, както и
че се отнася добре и към собственото му дете, с което детето Х. също се
познава. Св. К., колежка на ищцата, потвърди, че знае за раздялата, за
уговорката за гледане на детето и че ответникът все по-рядко го вземал. Посочи,
че работното време на ищцата е от 8.00 до 17.30ч., че знае, че тя води детето
на ясла, но т.к. яслата е до 16.00ч., детето се взема от родителите на ищцата.
Посочи, че ищцата не остава след работно време и не работи в събота.
Изслушана по реда на чл. 59 ал. 6 от СК, ищцата заяви,
че смята, че може да се справи с отглеждането на детето, че ответникът
настоявал да уредят отношенията си по съдебен ред, пресирал я да отиде при
адвокат, иначе той щял да отиде, не очаквал, че тя ще предприеме реални
действия. Посочи, че първоначалната уговорка била за съвместни родителски
права, но ответникът бил все в опозиция и за всеки въпрос щяло да се стига до
съд. Заяви, че желае тя, а не ответника да упражнява родителските права спрямо
детето Х., но заяви, че не пречи на контактите, напротив посочи случай в хода
на делото, при който детето е пожелало да отиде при семейството на бащата и тя
извикала лелята, която го взела от тях. Заяви, че ответникът не помагал
финансово, платил само преглед, който сам пожелал за второ мнение при болест на
детето. Сочи, че размерът на издръжката, която претендира за детето е в такъв
размер, т.к. е теглила кредити за ответника, които сега плаща сама. Въпреки
задължаването от съда за лично явяване на ответника за изслушване, той не
присъства в съдебното заседание и не твърдя наличие на уважителни причини за
неявяването си. Твърденията са, че по необясними причини, при постигнато
извънсъдебно споразумение между страните, ответникът се отказал от него.
При така събраните доказателства, съдът
прави следните изводи: По предявения иск на осн. чл.127 ал.2 от СК, уреждащ
изцяло въпросите касаещи родителската грижа за дете, ищцата следваше да докаже
възможността си да отглежда детето и неговите нужди. Воден от принципа, че
предоставянето на родителски права следва да бъде разглеждано в интерес на
децата, както и съобразно критериите дадени в ППВС № 1/1974 г., съдът прави
следните изводи: Относно родителските и възпитателски качества на всеки един от
двамата родители, съдът намира, че с по-добри такива качества към момента е майката,
процесуалното ѝ поведение сочи, че тя отговорно се отнася към уреждане на
грижите за детето. Съдът дава вяра на показанията на св. Х., въпреки
роднинската му връзка с ищцата, доколкото той пряко и доброволно се е ангажирал
с помощ в отглеждането на детето и има наблюдения за спазването на
първоначалната уговорка между страните. Поради горното, съдът приема, че не
ищцата е пречила на уговорения с ответника режим на съвместно упражняване на
родителски права, а ответникът не е положил грижи той да бъде спазван. Друг
критерий - битовата и социална среда, осигурени от родителите за отглеждане на
детето, сочи и двамата родители като осигурили еднакво подходящи среди за
детето. Следва обаче да се отбележи, че средата на майката е тази, с която то е
свикнало от раждането си. Доходите на двете страни са заявени при социалното
проучване в размер на 1000лв. месечно, но докато майката е представила
доказателства за това, ответникът само е заявил такъв доход, при заявен
собствен бизнес. За личностните характеристики на двете страни - от
доказателствата по делото се установява, че и двамата родители имат емоционална
връзка с детето, търсят го, но негативен за ответника факт е соченото вземане
от негова страна на вещи на детето, които е закупил преди раздялата и психически
тормоз над майката след това. Укоримо и за двамата родители е обстоятелството,
че детето не е информирано от никой от тях, че те не само, че не живеят заедно,
а че са разделени и не му е обяснено по подходящ начин какво значи това. Няма данни за влошено здравословно състояние на детето
при отглеждането му от майката, споменатото болестно състояние е прието
сериозно и от двамата родители, осигурили две мнения за лечението. И при
двамата родители се установи, че са налице подпомагащи лица за отглеждане на детето,
които също са в силна емоционална връзка с детето. Възрастта на детето Х. – почти
навършени 3 години към датата на устните състезания, предполага все още нужда
от непосредствена майчина грижа, без значение от неговия пол.
Поради гореизложения превес на положителност на
критерии при майката, като взе предвид и обстоятелството, че само майката към
момента лично и непосредствено пред съда е изразила желание да поеме родителската
грижа за детето, а бащата, въпреки че в отговора е поискал също родителските
права, не е положил усилия да докаже желанието и възможностите си с ангажиране
на доказателства, съдът намира, че упражняването на родителските права върху детето
Х., следва да се предоставят на майката, и да се постанови то да живее при нея.
При това положение, на ответника следва
да се определи режим на лични контакти с детето, който съобразно социалния
доклад, психологическата оценка, а и самото становище на ищцата следва да бъде
разширен – всеки първи петък от месеца, от 17.00ч. бащата да взема детето при
себе си, като го връща на майката следващия петък в 19.00ч. на адреса на
майката, както и двадесет дена през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск, като уведомява майката за дните, през лятото, когато ще вземе
детето най-късно до 31.05. всяка календарна година.
По иска за
определяне на издръжка от бащата за детето, съдът намира, че нуждите на детето
не предполагат специфика за възрастта му. Бащата е заявил, че за него не би
представлявал проблем размер от 200лв. месечно, и съдът счита, че този размер
на издръжка за детето е достатъчен за покриване на нуждите и съответен на
възможностите на ответника. Тази сума следва да бъде присъдена от датата на
завеждане на иска – 18.12.2019г., до настъпване на законни причини за нейното изменение
и прекратяване, ведно със законните последици при просрочие на всяка една
вноска, като бъде определен падеж за плащането ѝ – до 05 число на месеца,
за който се отнася.
По искането за присъждане на ищцата на направените по
делото разноски, съдът намира следното: тези разноски, представляващи ДТ и адв.
хонорар, не следва да се присъждат, с оглед характера на производството на
спорна съдебна администрация при спор относно родителските права в случаите,
когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика
от стандартното исково производство, в спорната съдебна администрация не се
решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването
на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване
на родителските права, признати и гарантирани от закона. Съдебното решение,
изхождащо от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на детето,
ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка
страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на
спора – в този смисъл е ***Искането в частта за присъждане на ищцата на сумата
за ДТ и адв. хонорар следва да се отхвърли на това основание.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ПлРС ДТ върху размера на присъдената издръжка – 288.00лв.,
както и 5.00лв. – такса, в случай на издаване на изп.лист.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
На осн. чл. 127 ал. 2 от СК, ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА по отношение на малолетното дете Х.Х.М.ЕГН **********, на майката З.Я.Х.,
ЕГН **********, и определя МЕСТОЖИВЕЕНЕ
на детето – при майката в ***ОПРЕДЕЛЯ на бащата Х.К.М., ЕГН **********,***, режим на лични контакти с малолетното
дете Х.Х.М.ЕГН ********** – всеки първи петък от месеца, от 17.00ч. бащата да
взема детето при себе си, като го връща на майката следващия петък в 19.00ч. на
адреса на майката, както и двадесет дена през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск, като уведомява майката за дните, през лятото, когато ще
вземе детето най-късно до 31.05. всяка календарна година.
ОСЪЖДА Х.К.М., ЕГН **********,***, да
заплаща за малолетното дете Х.Х.М.ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител З.Я.Х., ЕГН **********, ежемесечна
издръжка в размер на 200.00лв., до 05 число на месеца, за който се отнася,
считано от 18.12.2019г., до настъпване на законни причини за нейното изменение
и прекратяване, ведно със законните последици при просрочие на всяка една
вноска.
ОСЪЖДА Х.К.М., ЕГН **********,***, да
заплати в полза на ПлРС, ДТ върху размера на присъдената издръжка – 288.00лв.,
както и 5.00лв. – такса, в случай на издаване на изп.лист.
Решението подлежи на обжалване пред П.ски
ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: