Решение по дело №8631/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 825
Дата: 20 февруари 2020 г. (в сила от 11 март 2020 г.)
Съдия: Йоана Николаева Вангелова
Дело: 20193110108631
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

    

гр. Варна, 20.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА

 

при участието на секретаря Димитричка Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8631 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ.

Ищецът А.А.Н. твърди, че на 13.08.2018 г. сключил с ответника „***договор за имуществена застраховка ***“, обективиран в застрахователната полица ***, за личният си лек автомобил ***. Посочва, че срокът на действие на договора бил от 16.08.2018 г. до 15.08.2019 г., като застрахователната премия в размер на 515.87 била заплатена при сключване на договора.

Ищецът излага, че на 17.01.2019 г. паркирал автомобила в гр. Варна, ж. к. „***“, на паркинга пред блок 112. Сутринта на 18.01.2019 г. установил, че предна броня, преден десен калник и десен фар са охлузени от неизвестно МПС. За констатираните увреждания уведомил застрахователя, който извършил оглед на автомобила, като описал следните увредени детайли: предна броня – боя, преден калник десен – боя, фар десен – подмяна. Ищецът заявява, че на 18.04.2019 г. застрахователят му изплатил по банков път обезщетение в размер на 194.52 лева. Поддържа, че действителната стойност на щетите възлиза на 1241.60 лева, като неизплатеният остатък от обезщетението възлиза на 1047.00 лева.

Отправя искане до съда за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от сумата от 10.00 лв., представляваща частичен иск от общо 1047.00 лева – незаплатен остатък от застрахователно обезщетение в общ размер от 1241.60 лева за имуществени вреди, причинени в резултат на застрахователно събитие, установено на 18.01.2019 г. в гр. Варна, по застраховка ***“, застрахователна полица *** от 13.08.2018 г., за лек автомобил ***, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 04.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В проведеното на 14.02.2020 г. съдебно заседание е допуснато изменение на иска, като същият е окончателно предявен за сума в общ размер на ***лева.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „***, който оспорва предявения иск като неоснователен. Потвърждава, че към 18.01.2019 г. между ищеца и ответното дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка на МПС.  Поддържа, че не всички констатирани при извършения опис щети са настъпили в срока на действие на застрахователния договор. Твърди, че към датата на сключване на застрахователния договор е съществувала повреда по предната броня на процесния автомобил, поради което стойността за възстановяване на този детайл е изключено при изчисляване размера на дължимото застрахователно обезщетение. Счита, че стойността на необходимия ремонт възлиза на 194.52 лева, като с изплащането на посочената сума застрахователят е изпълнил задължението си.

Развива подробни съображения за обвързващата сила на Общите условия. Твърди, че с подписването на процесната застрахователна полица ищецът е потвърдил, че е получил общите условия по застраховката, съгласен е с тях и ги приема като неразделна част от застрахователния договор. Поддържа, че дължимото застрахователно обезщетение е изчислено съобразно Общите условия по договора и Указания /вътрешни правила на застрахователя/ за извършване на ликвидационна дейност по застраховка ***“ и „Гражданска отговорност“, одобрени от Комисията по финансов надзор. Заявява, че в уведомлението за щета застрахованият изрично е посочил, че желае щетите да му бъдат възстановени по експертна оценка, в какъвто смисъл е и застрахователният договор. Поради изложеното счита за задължително приложението на Методиката за определяне на застрахователни обезщетения на застрахователя. Посочва, че само ако застрахованият представи доказателства за причинени в резултат на застрахователно събитие вреди и за извършен ремонт в специализиран сервиз, застрахователят не може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства, при условие че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват реалната възстановителна стойност.

Позовава се на чл. 19, ал. 1 и 2 от Общите условия, съгласно които при частични щети застрахователят определя размера на обезщетението въз основа на опис на увредените детайли, изготвен при огледа и го предоставя по експертна оценка, съгласно действащата Методика за определяне на застрахователни обезщетения на застрахователя или МПС се ремонтира в посочен от застрахователя сервиз, с който има сключен договор - доверен сервиз. В този смисъл намира за недопустимо застрахованият да се отклонява от така уговорените методи за оценка на щетите.

Оспорва размера на предявения иск като прекомерен.

Моли предявеният иск да бъдат отхвърлен и да му бъдат присъдени извършените по делото разноски.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 405 КЗ, следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) валидно облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2) настъпили вреди в срока на договора, които да са причинени от застрахователно събитие – покрит риск.

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за застраховка ***“, обективиран в застрахователна полица *** от 13.08.2018 г., за лек автомобил ***, със срок на действие от 16.08.2018 г. до 15.08.2019 г., както и че във връзка с процесното застрахователно събитие ответното дружество е заплатило на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 194.52 лева.

Спорни по делото са въпросите дали всички описани в исковата молба щети са настъпили в срока на застрахователното покритие, както и относно начина, по който следва да се определи размерът на дължимото застрахователно обезщетение.

            От приложения на л. 8 от делото талон се установява, че на 15.08.2017 г. представител на застрахователя е извършил оглед на процесния лек автомобил, като в графа „забележки“ е отразено, че е констатирано увреждане по предната му броня. Същото е отбелязано с „Х“ на схемата в талона, в средната част на предната броня.

            В приобщения към доказателствата по делото опис-техническа експертиза по щета от 18.01.2019 г. /л. 12/, служител на ответното дружество е описал, че е констатирал увреждания по следните детайли на автомобила: броня предна, калник преден десен и фар десен.

По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, заключението по която съдът кредитира като компетентно изготвено, подробно и обосновано. Съгласно същото механизмът на настъпване на процесните щети е следният: при маневра от друго МПС със задна или предна броня и прилежащ детайл /калник/ последното е причинило уврежданията. В допълнението към първоначалното заключение, изготвено след запознаване с цветни снимки на автомобила, вещото лице изразява категорично становище, че всички констатирани от застрахователя увреждания /в т. ч. и по предната броня на автомобила/ са настъпили по едно и също време вследствие на едно и също събитие. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че на цветните снимки, заснети при огледа на автомобила от застрахователя, са видими следи от червена боя по фара и калника, от което съди, че са причинени от едно събитие. По отношение на бронята посочва, че няма подобни следи. Независимо от изложеното счита, че всички детайли са увредени по едно и също време поради разположението им. По отношение на отразеното в талона за оглед на автомобила увреждане по предната броня на автомобила вещото лице посочва, че доколкото отбелязването е направено в средната част на бронята, то увреждането е било именно там. Поради изложеното счита, че същото не съвпада с процесното увреждане на предната броня, което е в дясната ѝ част.

Предвид коментираните по-горе доказателства и в частност – заключението по съдебната автотехническа експертиза настоящият съдебен състав намира, че всички описани в исковата молба увреждания са настъпили вследствие на процесното застрахователно събитие и подлежат на обезщетяване от застрахователя.

Колкото до размера на действително претърпяната вреда, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в размер, равняващ се на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като негова горна граница е уговорената застрахователна сума /арг. от ал. 1/. В случаите на пълна увреда обезщетението се съизмерва с действителната стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/. При частична увреда релевантна е възстановителната стойност – цената за възстановяване на имуществото от същия вид /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Целта на законодателната уредба е да бъдат гарантирани правата на застрахования, така че в пълен обем да бъдат репарирани настъпилите вследствие на реализирания застрахователен риск вреди, обезпечени със застрахователния договор. Трайната съдебна практика е еднопосочна – в случаите на съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение се определя по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, а уговорки, съдържащи се в общите условия на застрахователя и водещи до ограничаване обема на отговорността на застрахователя са непротивопоставими на застрахования. Последните представляват единствено минимална долна граница при определяне на застрахователното обезщетение, като при наличието на спор между страните относно неговия размер, съдът следва да съобрази действителната стойност на вредата.

Поради така изложените съображения съдът намира, че клаузата на чл. 19, ал. 1 от Общите условия, съгласно която размерът на обезщетението се определя по експертна оценка съгласно действащата методика на застрахователя, в доверен сервиз или по представени оригинални разходни документи, е приложима единствено в случаите, когато между страните не е налице спор относно размера на дължимото застрахователно обезщетение. При съдебно предявена претенция за плащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи обезщетението съобразно предвидените императивни законови правила.

Съгласно заключението по съдебната автотехническа експертиза стойността на необходимия ремонт, определена по средни пазарни цени към датата на произшествието – 18.01.2019 г., е в размер на 1014.18 лева с ДДС. След приспадане на изплатената сума от 194.52 лева дължимият остатък от застрахователното обезщетение възлиза на 819.66 лева.

Предвид горното предявеният иск за сумата от ***лева се явява основателен и следва да бъде уважен.

 

По разноските:

При този изход на делото и предвид направеното искане от страна на ищеца, на последния следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски. Същите включват държавна такса в размер на 50 лева, депозит за САТЕ в размер на 100 лева, както и адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 850 лева. Своевременно в процеса е отправено възражение от ответната страна за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съдът, като съобрази, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, намира че следва да бъде определен размер на адвокатското възнаграждение от 300 лева съобразно минималния еднократен такъв по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това, окончателният размер на разноските, който следва да бъде присъден в полза на ищеца, възлиза на 450 лева.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „З.О.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.А.Н., ЕГН **********,***, ж. к. „***“, бл. 112, вх. 4, ап. 48, СУМАТА ОТ ***лева /осемстотин и седем лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща незаплатен остатък от застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на застрахователно събитие, установено на 18.01.2019 г. в гр. Варна, по застраховка ***“, застрахователна полица *** от 13.08.2018 г., за лек автомобил ***, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 04.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

ОСЪЖДА „З.О.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.А.Н., ЕГН **********,***, ж. к. „***“, бл. 112, вх. 4, ап. 48, СУМАТА ОТ ***/четиристотин и петдесет/ лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

УКАЗВА на ответника „З.О.“ АД, че може да преведе сумите, присъдени в полза на ищеца А.А.Н., по банкова сметка *** ***, открита в  „Първа инвестиционна банка“ АД.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: