Р  Е  Ш  Е  Н   И   Е  №260425

                                             гр.К., 23.11.2021 год.

 

                                 В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

          К. районен съд, гражданско отделение в публично заседание на седемнадесети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.

 

при секретаря...........................Х. К.……………..………........като разгледа докладваното от съдията............................................гр.дело №2754 по описа за 2020 год.  за да се произнесе взе предвид следното:

            Предявеният иск е с правно основание чл.213 ал.1 от КЗ /отм./ вр. с чл.45 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 03.10.2015г. в гр.К., на кръстовището на бул.“23-ти П.Ш.п.“ и ул.“И.“ водачът на ППС велосипед марка „Б.“ – Д.П.И. не съобразила поведението си с пътен знак „Б2“, отнела предимството на лек автомобил марка „БМВ“, модел ***, с рег.№****** и станала причина за настъпване на пътнотранспортно произшествие, при което били нанесени имуществени вреди по лекия автомобил марка „БМВ“. Към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие лекият автомобил марка „БМВ“, модел ****, с рег.№****** имал сключена валидна застраховка „Каско“ в З. „А.Б.“ с полица №14-0305/380/0000148. След подадено Уведомление в З. „А.Б.“ била образувана щета с №0305/15/231/500019, изготвени опис на щетите и доклад, въз основа на които на автосервиза, извършил ремонта на увреденото МПС било изплатено застрахователно обезщетение в размер на *** лв. с преводно нареждане на кредитен превод от 12.01.2016г. Съгласно съставения Протокол за ПТП №1461529 от 03.10.2015г., пътнотранспортното произшествие било настъпило по вина на водача на ППС марка „Б.“ – Д.П.И.. Във връзка с гореизложеното и на основание чл.213 КЗ /отм./ до Д.П.И. била изпратена регресна покана за заплащане на сума в общ размер на *** лв., представляваща изплатеното застрахователно обезщетение по щета 00305/15/231/500019. Ответникът не е заплатила претендираната сума, което обусловило правният интерес от предявяване на иска. Моли съда, да постанови решение, с което да осъди Д.П.И., да заплати на З. „А.Б.“ сумата от *** лв. главница, явяваща се изплатено застрахователно обезщетение по щета №0305/15/231/500019, както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане сумата. Претендира съдебни разноски. На основание чл.127, ал.4 от ГПК банкова сметка, ***: BG16BUIN74441010002091, BIC:*** „А.б.Б“ АД.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК  ответникът чрез пълномощникът си оспорва предявеният иск като неоснователен, както и всички твърдения в исковата молба. Оспорва посочения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП на 03.10.2015 г., както и вината на ответника. Констативният протокол за ПТП не се ползвал с доказателствена сила в частта, в която се описвали обстоятелствата, нарушенията, причините и условията за ПТП и неправилно ищецът обосновавал вината на ответника, тъй като актосъставителят не бил компетентният орган, който да се произнася по въпроса за вината. Твърди, че за реализиране на катастрофата виновен бил водачът на застрахования при ищеца л.а. „БВМ“, с рег.№****** П.А.А.. Налице били влезлите в сила Решение №26/22.01.2018 г. по АНД№661/2017 г. по описа на РС -К. и Решение №62/17.04.2018 г. по ВАНД №1037/2018 г. по описа на ОС -С., в които водачът на л.а. „БВМ“, с рег. №****** П.А.А., бил признат за виновен в това, че на 03.10.2015 г. в гр.К., движейки се по бул.“23-ти П.Ш.п.“, в посока изток-запад, при управление на моторното превозно средство, като нарушил правилата за движение по пътищата по ЗДвП- чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, по непредпазливост, причинил средна телесна повреда на велосипедистката Д.П.И. - престъпление по чл.342, ал.1, б.“б“, пр. 2-ро, вр. чл.342, ал.1 от НК, бил освободен от наказателна отговорност и на основание чл.78а от НК му било наложено наказание -глоба. Съдебните решения имали същата З.ължителна сила, както влязлата в сила присъда, съгласно чл.300 от ГПК досежно деяние, противоправност и виновността на дееца П.А.А.. С оглед на изложеното, суброгация в правата на застрахованото лице, на която се позовавал ищеца не е настъпила. Като пострадала в ПТП, не следвало да носи отговорност за действията на виновния водач. Оспорва имуществените вреди, техния размер, както и причинно-следствената връзка между тях и ПТП. Извършеното плащане не било по средни пазарни цени, т.е. не била действителната стойност на извършения ремонт. Оспорва дължимостта на законна лихва за забава поради акцесорния ѝ характер и недължимост на главното вземане. Моли съда да отхвърли претенциите като неоснователни и недоказани. Претендира съдебни разноски. Прави възражение за недължимост на юрисконсултско/адвокатско възнаграждение, респ. на прекомерност на претендираните разноски.

         От събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът  намира за установено следното:          

          Представено е заверени копия на  свидетелство за регистрация на МПС, свидетелство за управление на МПС и застрахователна полица №14-0305/380/0000148, ведно с добавък №14-0305/380/0000148/01 и добавък №14-0305/380/0000148/02, за сключена в З.„А.Б.“ застраховка „Каско“ на лек автомобил марка „БМВ“, модел ****, рег.№****** с период на покритие от 04.11.2014 г. до 03.11.2015 г.. С уведомление от 05.10.2015 г. собственикът на  лекия автомобил БМВ ****, рег.№****** декларирал пред З. „А.Б.“ застрахователно събитие, настъпило на 03.10.2015 г. при движение от изток на запад на кръстовище на бул.“23-ти П.Ш.п.“ и кв.Индустриален до предприятие „Кремона“, другия участник с велосипед на изчаква преминаването на автомобилите, навлиза в лентата за движение на МПС и се удря в колата отляво. Приет по делото опис на щета №0305/15/231/500019 от 05.10.2015 г.  от който е видно, че са повредени е видно, че повредени са предна броня, преден капак, преден ляв калник, предна лява колона, предна лява врата, дръжка п.лява врата и ляво огледало. С възлагателно писмо от 05.10.2015 г. ремонтът на лек автомобил БМВ рег.№****** е възложен на „А.-ДСД“ ЕООД гр.К., а видно от фактура №**********/12.12.2015 г. и фактура №**********/12.11.2015 г.  стойността на ремонта е *** лв., цената на огледалото е ***лв. С преводно нареждане от 18.10.2019 г. застрахователят З.„А.Б.“ е превел по сметка на „А.-ДСД“ ЕООД сумата от *** лв., с посочено основание: щета №0305/15/231/500019, №****** ф-ра №**********“.

          По делото е представено заверено копие на протокол за ПТП №1461529 от 03.10.2015 г., съставен от органите на МВР-  сектор „Пътна полиция“, от който е видно, че на 03.10.2015 г. в 9:30 часа в гр.К., бул.“23-ти Пех.Шип.полк“ на кръстовището с ул.“И.“, велосипедистът Донка П.И. /участник 1/ не спазва пътен знак „Б2“, отнема предимството на лек автомобил БМВ *** с рег.№******, управляван от П.А.А. /участник 2/, следствие на което настъпва ПТП. Протоколът е подписан от съставителя, от Донка П.И. и от П.А.А., като в него са описани видимите щети.

         С решение №26/22.01.2018 г., постановено по а.н.д.№661/2017 г. по описа на РС-К. /л.36/, П.А.А., с ЕГН-********** е признат за виновен в това, че на 03.10.2015 г. в гр.К., обл.С., движейки се по бул.“23 - ти П.Ш.п.“, в посока изток - запад, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка “БМВ“ с рег.№******, като нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата: чл.5, ал.2, т.1 – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства”;- чл.20, ал.2 – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, с деянието си по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на велосипедистката Д.П.И., с ЕГН-**********, изразяваща се в счупване на тялото и напречния израстьк на първи поясен прешлен, довели до трайно затруднение на движенията на снагата - престьпление по чл.343, ал.1, б.“б“, предл. II-ро, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание- глоба в размер на хиляда лева.

       С влязло в сила  решение №62/17.04.2018 г., постановено по в.а.н.д.№1037/2018 г. по описа на ОС-С. /л.40/, Решение №26/22.01.2018 г. постановено по а.н.д.№661/2017 г. на РС-К. е изменено в частта му, с която П.А.А., с ЕГН-********** е признат за виновен за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, предл.2, вр. чл.342, ал.1 от НК, във връзка с чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП, като го признава за невинен и го оправдава да е извършил престъплението чрез тези нарушения на правилата за движение по пътищата и потвърждава решението в останалата му част.

      Съгласно показанията на свидетеля П.А.А. инцидентът станал, когато шофирал лекия автомобил по бул.“23-ти П.Ш.п.“ в посока изток-запад към хипермаркет Кауфланд. На излизане от подлеза на моста до предприятие Кремона, жена с колело се ударила в колата. Видял велосипедистката, че криволичи. Тя навлязла в платното много бързо от лявата страна на автомобила. Веднага спрял след удара и звъннал на полицията. Преди това опитал жената дали има нужда от медицинска помощ, а тя му отговорила „не“ и преместила колелото „за да не го сгазели колите“. Полицаите дошли, съставили протокол за ПТП и акт на жената. Платната за движение в участъка, където станало ПТП-то били две двойни ленти. Той шофирал в крайно дясна лента. Велосипедистката навлязла  от лявата му страна, след спускане от южната страна на булеварда. Тя не спряла на знака стоп, навлязла много бързо в лентата му за движение и се ударила странично на автомобила /“.. Там е прав участък. Аз излизам от под моста по улицата в посока запад. Аз съм на стръмното, на изкачването изпод моста, от подлеза.. за нея, то е спускане..“/. По автомобила му имало щети.

        По делото е назначена съдебна-автотехническа експертиза, с депозирано заключение, неоспорена от страните. Съгласно заключението от техническа гледна точка след съпоставка с описания механизъм на настъпване на сблъсъка /ПТП/ с частите и детайлите, които са били сменени и отремонтирани по лек автомобил „БМВ“ ****, с рег.№****** е налице причинно-следствена връзка между механизма на сблъсъка и описаните щети по автомобила.  При контакта на велосипеда с автомобила посредством предното колело е изкривено кормилото и деформиран багажника на велосипеда, а на автомобила -счупено предно огледало, охлузване по предна броня, калник, предна врата. Щетите са описани в протокола за ПТП.  Пазарната стойност на щетите по л.а. рег.№****** в следствие на сблъсъка е равна на ***лв.

        От така установеното съдът прави следните правни изводи:

        Съгласно чл.213, ал.1 от КЗ /отм./, но приложим по силата на § 22 КЗ в сила от 01.01.2016 г., с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер. В това производство следва да бъде установено, от една страна, наличието на валидно застрахователно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на З.ълженията му по застрахователното правоотношение. От друга страна, следва да бъдат установени и елементите от фактическия състав на деликта. За да се ангажира отговорността по реда на чл.45 от ЗЗД  следва да са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди. Съобразно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е да обори законовата презумпция.

       Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско“ е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема З.ължение срещу заплащане на застрахователна премия да заплати на застрахования, застрахователно обезщетение при настъпване на определен риск. В случая от писмените доказателства съдът приема за установено наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и третото за спора лице- собственик на лек автомобил, „БМВ“ ****, рег.№******, настъпило застрахователно събитие на 03.10.2015 г., при което застрахования автомобил „БМВ“ ****,рег.№****** е претърпял щети и изплащане от застрахователя на обезщетение на застрахования.      

     Съгласно трайната съдебна практика, протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни за лицето факти, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. В случая представеният протокол за ПТП е съставен от служител на МВР, в присъствието на участниците в ПТП в т.ч. ответника и е подписан от нея без възражения поради което обективира нейното извънсъдебно признание относно обстоятелствата за ПТП и видимите щети. Предвид това съдът приема, че на 03.10.2015 г. в гр.К., на кръстовище на бул.“23-ти П.Ш.п.“ и ул.“И.“ водачът на велосипед марка „Б.“ Д.П.И. не е спазила пътен знак „Б2“, навлиза в лентата за движение на лек автомобил марка „БМВ“, модел ***, с рег.№******, настъпва удар, при който са причинени твърдените от ищеца щети.

        Велосипедът е пътно превозно средство по смисъла на § 6, т.19 от ДР на ЗДвП. Съгласно  чл.50, ал.1 и ал.2 от ЗДвП: "На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Когато на кръстовище е указано, че пътят с предимство променя направлението си, водачите, които се намират на този път, се ръководят помежду си от правилата на чл.48.“. В случая ответникът е нарушила правилата за движение на пътищата като не е съобразила разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП.

            Съгласно чл.300 от ГПК и чл.413, ал.2 от НК влязлата в сила присъда е З.ължителна за гражданския съд относно извършването на деянието от осъдения, неговата вина и противоправността на извършеното. Съгласно т.15 на ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, решението по  чл.78а от НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда. С решението по чл.78а НК наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата - за дееца, деянието, противоправността му и за вината. Разликата се състои само във вида на отговорността - освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца. Деянието и в този случай си остава престъпление, а не административно нарушение, и решението по чл.78а от НК с което е наложено административно наказание, е приравнено на влязла в сила присъда. С присъдата и с решението по чл.78а НК фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред и постановеното от наказателния съд, и в двата случая, има обвързващата сила по чл.300 от НК за гражданския съд.  В случая влязлото в сила решение по чл.78а от НК, постановено по а.н.д.№661/2017 г. по описа на РС-К. и в.а.н.д.№1037/2018 г. по описа на ОС-С. е задължително за гражданския съд поради което безспорно е установена вината на застрахования водач на лек автомобил марка „БМВ“, модел ****, рег.№****** за причинената на велосипедиста Д.П.И. средна телесна повреда при ПТП на 03.10.2015 г. в гр.К.. Следва да се отбележи, че изрично в мотивите към а.н.д. е посочено, че вина за настъпване на пътнотранспортното произшествие на 03.10.2015 г. има и велосипедиста Д.П.И., която е нарушила забраната, въведена с пътен знак Б2- „Спри“. Макар да е установена вината на водача на лекия автомобил марка „БМВ“, рег.№****** за причинените на ответника Д.И. вреди, то тя /вината/ няма значение за противоправността на поведението на ответника, доколкото и само същата би имала основание за намаляване на отговорността й, в случай, че беше релевирано възражение за съпричиняване. Такова възражение не е инвокирано от ответника. По делото, няма писмени данни и доказателства, водачът на МПС –л.а. БМВ ****, рег.№****** да се е движел с висока или по-висока скорост от разрешената такава. При това положение не са налице основания за изключване или намаляване на отговорността на ответника, затова съдът счита за доказан в своето основание правопораждащият регресното вземане на ищеца, фактически състав.

      По арг. от чл.213, ал.1, изр.1 от КЗ /отм./ обемът на отговорността по регреса е обусловен от размера на застрахователното обезщетение, платено от застрахователя, което съгласно чл.208, ал.3 от КЗ /отм./ е съизмеримо с действителната стойност на вредите, причинени на застрахования, определена към датата на застрахователното събитие. При частична щета на застрахованата вещ, каквато е налице в процесния случай, дължимото застрахователно обезщетение се определя на база пазарната стойност на ремонта за възстановяване на предхождащото увреждането състояние към момента на реализиране на застрахователния риск. Обезщетението следва да компенсира всички разходи за нови части и труд, необходими за отстраняване на повредите, настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие, с които се намалява имуществото на застрахованото лице. От заключението на САТЕ се установи, че стойността на ремонта за отстраняване на щетите по процесния автомобил възлиза на ***лв., определена по пазарни цени за вложени нови части, възстановени части и труд към датата на ПТП. Така изчислената сума определя действителните разходи за отремонтиране на автомобила по пазарна стойност към релевантния момент съобразно изискването на чл.208, ал.3 от КЗ /отм./. Съдът намира, че обезщетението следва да бъде присъдено в установения от САТЕ размер по средни пазарни цени, а не по цената на оторизирания сервиз, защото именно средните пазарни цени са обективният критерий за действително причинените вреди, доколкото по средни пазарни цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество, като увредената вещ. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен за сумата ***лв., а за разликата до предявения размер – *** лв. претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

         Съдът не дължи произнасяне по възражението на ответника за погасяване на вземането по давност, тъй като е заявено след срока по чл.131 от ГПК и на основание чл.133 от ГПК е преклудирано.

         Относно разноските:

          Ищецът претендира разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК в общ размер ***лв. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което е в размер на ***лв. с ДДС. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнаграждението е: при интерес от 1000 до 5000 лв. – 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. или при цена на иска *** лв. размерът е ***лв. Съгласно разпоредбата на §2а от ДР на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Следователно върху минимално дължимо според Наредба №1 възнаграждение следва да се прибавят и 20% ДДС - в случая ***лв. + ***лв. ДДС. Съдът намира възражението по чл.78, ал.5 от ГПК за неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение е в предвидения в наредбата минимален размер. В процесуалния закон /ГПК/ изрично е уредено, че разноски за производството са разходите, необходими за извършването на поисканите от страните и по инициатива на съда процесуални действия, а те са за вещи лица, свидетели, оглед, за особен представител в хипотезата на чл.47, ал.6 от ГПК. Предвид това претендираните от ищеца 10 лв. разноски за удостоверения не следва да бъдат присъждани.  С оглед изхода на спора ответникът следва заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на ***лв., представляващи държавна такса, разноски за свидетел, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.

      Ответникът претендира разноски в размер на *** лв. с ДДС адвокатско възнаграждение. Ищецът е направил своевременно възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Отчитайки фактическата и правна сложност на делото и съблюдавайки разпоредбата чл.7, ал.2, т.2 и §2а от ДР от Наредба №1/2004 г., адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до размер на ***лв. с ДДС. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на ***лв. за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.

            Водим от гореизложеното съдът   

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА Д.П.И., с ЕГН-********** ***, да заплати на ЗАД “А.Б.“ с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ вр. с чл.45 от ЗЗД сумата от ***лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил БМВ *** с рег.№****** по щета №0305/15/231/500019, ведно със законната лихва, считано от 06.11.2020 г. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над ***лв. до претендираните *** лв. като неоснователен.

            ОСЪЖДА Д.П.И., с ЕГН-********** ***, да заплати на ЗАД “А.Б.“ с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдебни разноски в размер на ***лв.

          ОСЪЖДА ЗАД “А.Б.“ с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.П.И., с ЕГН-********** ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК съдебни разноски в размер на ***лв.

 

           Банковата сметка на ЗАД “А.Б.“, по която да се преведат присъдените суми е с IBAN:***, BIC:*** „А.б.Б“ АД.

 

       Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                         Районен съдия: