Разпореждане по дело №1546/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 276 - чл. 283 от ЗИНЗС.

Образувано е по искане вх. № 11800/14.07.2025 г. подадено от В. Ц. К., [ЕГН], който изтърпява наказание "лишаване от свобода" в Затвора Пловдив срещу действия и бездействия на началника на Затвора Пловдив, свързани с извършването на строително-ремонтни работи в Затвора Пловдив, застрашаващи живота и здравето на К..

С искането се моли да бъдат преустановени извършването на строително-ремонтни дейности в Затвора – Пловдив по начин, застрашаващ живота и здравето на К..

Иска се прекратяване на визираното действие, в нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.

В съдебно заседание К. лично, поддържа искането си.

Иска се съдът да задължи ръководството на Затвора да извърши необходимите действия така че извършваните в Затвора Пловдив строително-ремонтни работи да се осъществяват по начин който не застрашава живота и здравето на К..

Ответникът оспорва искането с доводи за неговата неоснователност.

Строително-монтажните работи в Затвора – Пловдив са започнати във връзка с издадено РС № 129/27.05.2024 г. на гл.архитект на община Пловдив, с което се разрешава на ГДИН строителство на обект „Подобряване на материалните условия в корпуса на затвора [населено място] – вътрешен ремонт“. Същото е представено и прието като доказателство по делото.

От фактическа страна се установява, че К. е постъпил в Затвора – [населено място] на 17.05.2024 г. за изтърпяване на наказание „доживотен затвор“ за извършване на престъпления по чл.338, ал.2 и чл.116, ал.1 НК при първоначално постановен специален режим.

Извършваните ремонтни работи в Затвора – Пловдив са започнати във връзка с издадено РС № 129/27.05.2024 г. на гл.архитект на община Пловдив, с което се разрешава на ГДИН строителство на обект „Подобряване на материалните условия в корпуса на затвора [населено място] – вътрешен ремонт“. Същите имат за цел подобряване на битовите и санитарно-хигиенните условия в помещенията, където се изпълняват наказанията „лишаване от свобода“ и поставените мерки за неотклонение „задържане под стража“. Ответната страна не оспорва факта, че в резултат на извършващите се ремонтни дейности е налице известен дискомфорт както за лишените от свобода, така и за пенитенциарните служители като се сочи, че етапното ремонтиране на „зона за засилен надзор и охрана“ за доживотно осъдени лица е процес с висока степен на сложност поради необходимостта от спазване на множество изисквания – както технически и архитектурни, така и тези, свързани с правата на затворниците и сигурността на персонала.

Посоченото в жалбата за настъпили наранявания на К. вследствие паднал метален шкаф в изолатора, където е той, не се оспорва от ответната страна макар и да се сочи съпричиняване. Същото се доказва и посредством представен протокол за настъпили травматични увреждания – л.25 и сл. по делото. На 26.06.2025 г. в изолатор №5, в който е настанен К. и към настоящия момент, е паднал метален шкаф за съхранение на личните вещи на лишените от свобода. Случаят е регистриран с докладна записка № 3379/27.06.2025 г. на мл.инспектор Д. Г. – надзирател и прилежащите към нея обяснения и становище от инсп. Пайтакова – ИСДВР. На л.св.К. е оказана навременна медицинска помощ в МЦ към Затвора – Пловдив като нараняванията му се изразяват в повърхностни охлузвания на горните крайници и оток на дясната предмишница. Видно от становището на инсп. Г. – НС НОД, при ремонта на съседното помещение – изолатор № 6 са прерязани металните винкели, държащи закрепването на метален шкаф. Същите са заварени и за шкафа на л.св.К.. Становището на затворническата администрация в резултат на извършен оглед е, че въпреки прерязването на металните винкели шкафът в изолатора №5 е останал закрепен за стената с два винкела, плътно забити с дължина около 20 см., което е навело ответната страна на извод, че само умишлено прилагане на определена сила на издърпване би довело до освобождаване на закрепването и падането на металния шкаф при л.св.К.. Дори и да е така, изводът на съда е, че в крайна сметка е нямало да се стигне до процесния инцидент, ако СМР при извършвания ремонт се осъществяват по начин, по който да не се застрашава здравето на лишените от свобода, което пък е задължение на органа по изпълнението на наказанието.

По аналогичен начин стои и въпроса с втория посочен в искането на К. инцидент, при който макар и да не е бил наранен лишения от свобода К., на 09.07.2025 г. около 10 ч. по време на престой на открито за доживотно осъдени лица от намираща се в близост сграда са паднали „големи парчета тухли и мазилка“.

Крайният извод на съда е, че извършващите се СМР в Затвора – Пловдив във връзка с издадено РС № 129/27.05.2024 г. на гл.архитект на община Пловдив, с което се разрешава на ГДИН строителство на обект „Подобряване на материалните условия в корпуса на затвора [населено място] – вътрешен ремонт“, които имат за цел подобряване на битовите и санитарно-хигиенните условия в помещенията, където се изпълняват наказанията „лишаване от свобода“ и поставените мерки за неотклонение „задържане под стража“ следва да се осъществяват по начин, по който не се застрашава живота и здравето на лишените от свобода вкл. ако това налага преместването на лишените от свобода в части на Затвора, където не се извършват строително-ремонтни работи без да се нарушават условията на присъдата и определения там режим.

При така установената, на база доказателствата по делото, фактическа обстановка, от правна страна, Съдът намира следното:

Искането е допустимо, като изхожда от лице, което твърди, че е засегнато от твърдяното от него нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС. Разгледано по същество е основателно.

Съгласно чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3; извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3. Според ал. 2 липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не е пречка искането по ал. 1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението на чл. 3.

За да се предизвика разпоредената с правната норма на чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС последица - прекратяване на фактически действия и бездействия, е необходимо същите да представляват нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС. В това отношение, съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал. 2 от същата разпоредба е разписано, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочената разпоредба е в корелация с установените в практиката на ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ.

В конкретният случай органите на ГДИН не осигуряват адекватно изпълнение на наказанието дотолкова доколкото у К. се е породило чувство на страх и незащитеност в резултат на извършваните в Затвора Пловдив строително-ремонтни работи, довели и до нараняването му, което е нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС и следва да бъде прекратено.

Възраженията на ответника са неоснователни. Действително, извършването на ремонт в Затвора – Пловдив е необходим, но тези дейности следва да се осъществяват по начин, по който да не се застрашава здравето на лишените от свобода. Освен това, в обясненията си пред съда К. сочи, че единствено лишените от свобода с доживотна присъда са оставени в сградата, в която се извършват ремонтните дейности, а всички останали затворници са изведени от нея.

След като е налице нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС следва да бъде предоставена исканата защита по чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС.

При всички положения, задължение на органите на ГДИН е да осигуряват адекватна на изтърпяваното наказание защитеност на здравето на лишените от свобода.

При така установените факти, съдът намира, че е налице незаконосъобразно действие, което нарушава забраната по чл. 3 от ЗИНЗС. Като такова, същото следва да бъде преустановено.

Ето защо, на основание чл. 280, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС, Съдът

Р А З П О Р Е Д И:

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 280, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС, Началника на Затвора [населено място] при Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", незабавно да прекрати безусловно действията, представляващи нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, по отношение на В. Ц. К., [ЕГН], чрез преместването му на място в Затвора Пловдив, където не се извършват строително-ремонтни работи, застрашаващи здравето му, без да се нарушават условията на наложеното му наказание и определения режим на изтърпяването му.

Разпореждането може да се обжалва в тридневен срок от обявяването му пред тричленен състав на същия съд, съгласно чл. 281, ал. 1 ЗИНЗС, като жалбата не спира изпълнението.