Р Е Ш Е Н И Е №
02.06.2020г.,
град Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенски районен съд VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
на
02.06.2020 година
в
публично заседание в следния състав:
Председател : МИНЧО
МИНЕВ
секретар:
РОСИЦА ДЗОБЕЛОВА
прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО
МИНЕВ
гр. дело № 4739 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
В
молбата на Районна прокуратура- Сливен се излага, че лицето К. Р.Г., ЕГН **********,
род. на ***г*** 264 и има три дъщери и син- М.С.Г., ЕГН **********; Г.С.Г., ЕГН
**********; З.С.Г., ЕГН ********** и С.С.Г., ЕГН **********, а съпруг й е С.И.Г.,
ЕГН **********.
Твърди
се, че тя починала на 16.01.2016г. в МБАЛ „Царица Йоанна“- гр. Сливен и
лечебното заведение издало съобщение за смърт, което било предоставено на М.С.Г.
и С.С.Г.. Обяснено било на близките й, че трябва да отидат в общината, за да
бъде съставен акт за смърт. Това те
сторили около 10 дни по-късно, като посетили кметството в с. Градец, но били
насочени за издаване на документа към община Сливен. Там също им било отказано
издаване на акт за смърт, тъй като били изтекли повече от 48 часа от настъпване
на събитието.
Тъй
като акт за смърт не бил издаден нито в община Сливен, където починала Г., нито
по последния й адрес ***, а роднините й бездействали няколко години и
позовавайки се на разпоредбата на чл.38 ал.4 от Закона за гражданската
регистрация /ЗГР/, прокурор при РП Сливен депозира молба с искане съда с
решение да приеме за установено, че К. Р. Г., ЕГН ********** е починала на
16.01.2016г. в гр. Сливен, както и да задължи община Сливен да състави акт за
смъртта й.
В
нарочното съдебно производство пред Сливенски районен съд участие взеха
цитираните по-горе най-близки родственици на жената с изключение на последния-
съпруга й, тъй като се установи, че той е починал още и много, преди
образуването на делото. От тях активност прояви единствено С.С.Г., който се
явяваше на проведените открити заседания и освен, че заяви искане в горния
смисъл, изложи своите знания относно фактите по смъртта на майка му.
В
тези заседания се явяваше представител на Районна прокуратура Сливен- прокурор,
който поддържа молбата, въз на която е образувано делото и направеното в нея
искане.
Въпреки
че община Сливен също бе конституирана като участник в производството, не бе
представлявана и за нея не бе изразено становище по искането на прокурора при
РП Сливен.
След
като обсъди събраните по делото доказателства- поотделно, а и в тяхната
съвкупност, съда приема за установена следната фактическа обстановка:
От
материалите по преписка с вх.№ 4136/2020г. по описа на РП Сливен се установява,
че тя е образувана по сигнал от Котелски районен съд и е предназначена за
извършването на проверка за това починала ли е К. Р. Г., кога и къде, издаден
ли е акт за смърт и ако не е- по каква причина. Установява се също, че тя е
ответник в заповедно производство, образувано пред Котелски районен съд по
заявление на ВиК Сливен ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
В един от документите по частното гражданско дело на този съд- разписка,
удостоверяваща опит на призовкар да връчи заповедта за изпълнение на К. Р. Г.
на адрес *** на 12.08.2020г. е записано, че тя е починала. С писмо изх. №351/01.09.2020г. кмета на с.
Градец, община Котел информира РС Котел, че по данни на децата М.Г. и З.Г., К.
Р. Г. е починала на 10.01.2016г. в МБАЛ „Царица Йоанна“ гр. Сливен и е
погребана в с. Градец. В картотечните регистри на населението на Градец липсват
данни, че тази жена е починала, съответно не е съставян акт за смъртта й- писмо
изх. №179/19.10.2020г.
Издадено
е и нарочно удостоверение от кмета на с. Градец за липсата на съставен акт за
смърт и то също е част от доказателствения по делото материал.
Съдът
служебно извърши действия/положи усилия, за да събере доказателства за К. Р. Г.,
по-скоро за това починала ли е тя, кога и къде. Във връзка с коментирани
по-горе документи, че жената е починала в болница „Царица Йоанна“ гр. Сливен
съда изиска информация от това лечебно заведение. От писмено заявление- отговор
на И. Б. в качеството му на управител на „Царица Йоанна“ гр. Сливен съда
приема, че след процедура по ликвидация МБАЛ „Царица Йоанна“ гр. Сливен е
прекратила дейността си като лечебно заведение и е продължила да функционира с
фирма „Царица Йоанна-22“ ЕООД. Също, че в болничните архиви липсват данни К. Р.
Г. да е била лекувана там през месец януари 2016г., както и да е починала в
него и болничната администрация да е издавала съобщение за смърт.
Събрани
бяха гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите С. З. С.- внук
на К. Г. и син на дъщеря й З.Г.; В. Г. М. и К. Х. Л., последните двама без
родство и особени отношения. От показанията им съда приема, че К. Р. Г. е
починала в началото на 2016г. в гр.Сливен, болница „Царица Йоанна“. Също, че
след смъртта й роднините й я взели от там и я погребали в с. Градец. Тези показания съда кредитира, тъй като са
дадени от лица, лично познати на К. . Г. и имащи преки впечатления от нея и за
факта на смъртта й.
Може
да се коментира, че в писмо управителя на търговското дружество, в което е
трансформирана МБАЛ „Царица Йоанна“ ЕООД посочва, че там няма документи от
които да се установи, че жената е била лекувана в това болнично заведение и е
починала там, докато свидетелските показания са точно в този смисъл. Въпреки
това съда им дава вяра и приема тези факти за доказани чрез гласните доказателствени
средства, защото всички свидетели установяват сходна, а дори идентична,
фактическа обстановка, която при това напълно се покрива със сведенията, дадени
от най-близките й родственици- децата й, конституирани като заинтересовани
участници в настоящото производство.
От
справката за предоставяне на данни по реда на наредба № 14 от 18.11.209г. се
установява, че К. Р. Г. е имала за свои постоянен и настоящ адреси***. От
справката НБД население, Пълни данни, се установява, че жената има четири деца
и това са М.С.Г., Г.С.Г., З.С.Г. и С.С.Г..
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Делото
е образувано по молба с пр.осн.чл. 38 ал.4 от ЗГР и 14 ал.2 от ЗЛС, а процедурата
като съдебно производство е уредена в част шеста от ГПК- „Охранителни
производства”. Приложими са и текстовете на чл.чл.549-552 вкл. от същия нормативен
акт.
Съдът
намира, че в случая е налице правен интерес от настоящото производство, тъй
като акт за смъртта на лицето К. Р. Г., ЕГН ********** не е съставян. Тя обаче е починала- още
през 2016-та, а съгласно Закона за гражданската регистрация, акта за смърт е
един от трите акта за гражданско състояние, като съставянето му е задължително.
В случая от писмени и
главно- гласни, доказателствени средства се установи, че жената е починала,
като това се е случило в началото на 2016-та година, а смъртта е настъпила в
болница „Царица Йоанна“ в гр.Сливен. Повече подробности не се установиха по
делото, но и тези данни са достатъчни, за да може съда да постанови решение, с
което да уважи молбата на прокурор при РП Сливен, както и са достатъчни, за да
бъде съставен след това акт за смърт на лицето- защото както изрично посочва
законодателя, съда определя деня, а по възможност /т.е. не задължително и
безусловно/- и часа на смъртта.
Причина за това, че акт за
смърт на жената не е съставен, е забавянето на нейните роднини да съобщят този
факт в общината. Действия в тази насока са предприели няколко дни след смъртта,
а закона изисква да бъде сторено в срок до 48 часа- чл.54 ал.1 от ЗГР. По тази
причина пък съдебния ред е единствената възможност да се достигне до съставяне
на акт понастоящем.
При
изложеното и на осн. 38 ал.4 от ЗГР и 14 ал.2 от ЗЛС, Сливенски районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Р.Г. с ЕГН **********,*** е починала в началото на 2016-та
година в гр.Сливен.
ЗАДЪЛЖАВА
община Сливен да състави, след влизане на решението в сила, акт за смърт на това лице.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на
участниците в производството.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: