Решение по дело №761/2016 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 20.06.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, втори въззивен състав, в публично заседание на деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЩЕРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.

мл. съдия КАТЕРИНА НЕНОВА

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от младши съдия Ненова в. гр. д. № 761 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 131/20.05.2016 г., постановено по гр. дело № 1/2015 г., Районен съд – Б. по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признал за установено по отношение на Д.Ц.Д., С.И.Б., Л.Г.В., П.Г.В. и Й.Г.В., че В.Н.Г. е собственик на 1/6 и. ч., придобита по наследство от Н.Г. В., починал на 16.11.2009 г.; М.Н.Г. е собственик на 1/6 и. ч., придобита по наследство от Н.Г. В., починал на 16.11.2009 г. и Я.С.В.а е собственик на 4/6 и. ч., придобити чрез договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, сключен на 09.03.1983 г. с Нотариален акт № 60 от същата дата, както и по наследство от Н.Г. В., починал на 16.11.2009 г., върху недвижим имот, находящ се в землището на Б., С.област, м. „Ч.”, представляващ ПИ с идентификатор 05815.105.17, с площ 1347 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), заедно с построената в имота вилна сграда, състояща се от две стаи, хол, мазе и таванска стая, със застроена площ от 60 кв. м. С решението в тежест на Д.Ц.Д., С.И.Б., Л.Г.В., П.Г.В. и Й.Г.В. са възложени и разноските в първоинстанционното производство в размер на 1302,71 лв., дължими на В.Н.Г..

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата С.И.Б., като същата е обжалвала първоинстанционния акт. В жалбата се твърди, че решението на районния съд е необосновано. Анализът на свидетелските показания бил неправилен, а оттам погрешен бил и изводът, че вилната сграда в имота е построена преди 1944 г. Разпитаните свидетели били твърде млади, за да имат непосредствени впечатления дали сградата е съществувала в този период. На следващо място е отбелязано, че се касае за имот по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, т. е. в местност, в която след внасянето на имотите в ТКЗС, същите са били отдавани за ползване на трети лица. Показанията противоречали на заключението от съдебно – техническата експертиза, според която строителството на сградата е извършено до 60 – те години на миналия век. Освен това вещото лице било посочило, че останалото застрояване в района е извършено около 70 – те години, след предоставянето на имотите за ползване. Следователно не можело да се приеме, че към момента на образуването на ТКЗС районът е имал селищен характер и е бил застроен. Фактът, че имотът бил включен в ТКЗС сочел, че същият е имал земеделски характер. Въззивницата се позовава на ТР № 104/64 г. ОСГК на ВС, като акцентира, че не подлежали на масовизация чрез внасяне в ТКЗС само дворни места, застроени с жилищни и стопански постройки, но не и с вилни такива. В заключение се твърди нарушение на материалния и процесуалния закон. Молбата към съда е да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск и да присъди в полза на въззивната страна сторените по делото разноски.

В законоустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор, наименован „становище”, от В.Н.Г. и Я.С.В.а, чрез адв. П.В. от САК. В отговора се сочи, че жалбоподателката С.Б. още в отговора на исковата молба се била отказала от твърдението си, че е собственик на процесния имот на основание наследство и реституция. Оплакванията във въззивната жалба не били относими към спора, а именно кога била построена сградата и какви постройки били изградени около нея. Въззивницата не била представила оригинал на решението на ПК и не оборила показанията на разпитаните свидетели. Възраженията във въззивната жалба били голословни, атакуваното решение било законосъобразно и следвало да се потвърди. Претендират се и разноски.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция страните не се явяват. Процесуалният представител на въззиваемия В.Г. заявява, че от името на своя доверител поддържа доводите и исканията, заявени в отговора на въззивната жалба.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, с оглед пределите на въззивната проверка съгл. чл. 269 ГПК, като обсъди доводите на страните и прецени относимите доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, допълнително уточнена впоследствие, на В.Н.Г., М.Н.Г. и Я.С.В.а срещу Д.Ц.Д., С.И.Б., Л.Г.В., П.Г.В. и Й.Г.В.. В молбата се сочи, че наследодателят на въззиваемите Н.Г. В. през 1983 г. по силата на нотариален акт е придобил собствеността върху дворно място от 1600 кв. м., ведно с построената в него вилна сграда, състояща се от две стаи, хол, мазе и таванска стая, находящи се в м. „Ч.“, в землището на гр. Б., извън регулационния план. През 2009 г. Н.В. починал като процесният имот преминал по наследство в собственост на въззиваемите. Уточнено е, че наследодателят Н.Г. В. е бил в граждански брак с Я.С.В.а, считано от 02.10.1960 г. до своята смърт.  Четири месеца преди депозирането на исковата молба, ищците и въззиваеми в настоящото производство разбрали, че въззивниците са инициирали съдебна делба на различни имоти, като сред тях е и процесният. По гр. д. № 582/2013 г. по описа на Софийски окръжен съд индивидуализираното по – горе дворно място, ведно с вилната сграда, били допуснати до делба. Насрещните страни се легитимирали като собственици на база Заповед № 19/07.07.2008 г. на Кмета на Община Б., по силата на която се възстановявало правото на собственост върху имота на наследниците на Й.Г. М.. Считано от 1982 г. дворното място и вилната сграда били във владение първо на наследодателя Н.В., а след неговата смърт фактическата власт продължили да упражняват наследниците му. Въззиваемите не били уведомени, че имотът е придобил статут на земеделска земя. Трети лица никога не били предявявали претенции по отношение на имота. Молбата към първоинстанционния съд е да  признае за установено по отношение на ответниците, че процесният имот е собственост на В.Г. (1/6 и.ч. по наследство) и М.Г. (1/6 и.ч. по наследство), както и на Я.С.В.а (4/6 и.ч. на основание алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане и по наследство).

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Д.Ц.Д., който признава предявения иск за основателен.

Постъпил е и отговор, наименуван „становище – възражение“, от въззивника П.В.. Последният счита иска за неоснователен. Акцентира, че от представените доказателства не се установявала идентичност на имотите, индивидуализирани в НА № 743/82 г., отнасящ се за 1600 кв. м.; НА № 168/83 г, отнасяш се за 1600 кв. м.; Удостоверението от ОбНС № 133/04.10.1982 г. за 1200 кв.м.; и двете искови молби – първата за 1600 кв. м., а втората за 1347 кв.м.

Въззивницата С.Б. също е депозирала отговор, в който излага своите съображения за неоснователност на исковата молба. Сочи се, че първоначалните праводатели С.и М. Д., не били собственици на процесния имот. В тяхна полза бил издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка, съгласно който съпрузите Д. са придобили имота на основание давностно владение. Това обстоятелство не отговаряло на истината. Имотът до включването си в ТКЗС бил собственост на Й.Г. М. – наследодател на въззивниците и ответници в първоинстанционното производство. Затова и процесната земеделска земя била възстановена на наследниците на Й.М. с Решение № 1392-1/05.09.2002 г., ведно със заверената скица към него. Впоследствие, след влизане в сила на одобрения План за новообразуваните имоти за м. „Ч.“, землището на гр. Б., за имота било издадено ново решение на поземлената комисия по чл. 14, ал. 1, т.3 от ЗСПЗЗ, а именно Решение № 1392-1/07.02.2006 г., ведно със заверена скица към него. Със Заповед № 19/07.07.2008 г. на Кмета на Община Б. същият имот е възстановен на наследниците на Й.М. като имот № 17, в район 105 по кадастър, в м. „Ч.“, землището на гр. Б., с площ от 1 346,69 кв.м. Имотът никога не бил включван в урбанизирана територия. Сочи се още, че след като имотът е бил включен в ТКЗС, придобиването му по давност в последващ период е изключено. В таи връзка се оспорва НА № 76, том III, дело № 743/82 г. на БРС, издаден по обстоятелствена проверка.

Въззивницата Й.В. чрез особения си представител също е депозирала отговор на исковата молба. Твърди неоснователност на исковата претенция, поради факта, че наследодателят на ответниците е владял процесния имот повече от 20 години преди образуването на ТКЗС. Оспорва НА № 16, том III, дело 743 от 1982 г. на БРС и НА № 60, том I, дело № 168/1983 г. на БРС.

Искането към първоинстанционния съд е да отхвърли предявения иск като неоснователен.

С Нотариален акт № 16, том III, дело № 743/1982 г. от 11.10.1982 г., съставен от районен съдия И.Й.при БРС, С.К.Д. въз основа на обстоятелствена проверка е признат за собственик по давност по отношение на дворно място от около 1600 кв. м., с построена върху него вилна сграда, състояща се от две стаи, хол, мазе и таванска стая, застроена на около 60 кв. м., находяща се в м. „Ч.”, землището на гр. Б., извън регулационния план на града, при съседи: от запад – регулиран асфалтов път; от юг – наследниците на И.К.; от изток – лично ползване на Х.Н.и от север – Й.А..

Съгласно Удостоверение от 27.09.1982 г. на Общински народен съвет – гр. Б., същото е издадено в полза на С.К.Д., за да послужи пред съд. ОбНС е удостоверил, че дворно (вилно) място от 1200 кв. м., дворно място от 0,4 дка (т.е. 400 кв.м., оценени по различна тарифна оценка) и жилищна сграда на един етаж, находящи се в м. „Ч.” са извън регулация.

По силата на Нотариален акт № 60, том I, дело № 163/1983 г. от 09.03.1983г., съставен от районен съдия И.Й.при БРС, е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка между С.К.Д. от една страна и Н.Г. В. от друга. С.Д. е прехвърли собствеността върху гореописания имот от приблизително 1600 дка, ведно с построената в него вилна сграда, на Н.В.. Като насрещна престация последният се е задължил да поеме гледането и издръжката на С.Д. чрез трети лица. Сред представените при съставяне на акта документи, е изрично посочено и Удостоверение от 24.02.1982г. на Б.ския народен съвет за дадено съгласие по чл. 21 от Закона за собствеността на гражданите (отм.). Следователно, било е дадено изискуемото по тогава действащия закон съгласие, под формата на предварително разрешение, от председателя на изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет по местонахождението на имота.

С Договор за издръжка и гледане от 1983 г. М. С. Д.и С.С.Д. са се съгласили да поемат гледането и издръжката на С.К.Д., срещу еднократно предварително заплащане от Н.Г. В. на сумата от 7500 лв.

Видно от Удостоверение за наследници изх. № 865/19.08.2014 г., наследодателят Н.Г. В., починал на 16.11.2009 г., след смъртта си е оставил като наследници ответниците в първоинстанционното производство – Я.С.В.а (съпруга), М.Н.Г. (дъщеря) и В.Н.Г. (син).

От представения Акт за женитба № 28 се установява, че Н.Г. В. и Я.С. И.са сключили граждански брак на 02.10.1960 г. Съгласно Удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 02 от 08.01.2015 г., имената Я.С. И.и Я.С.В.а са имена на едно и също лице.

В хода на администрирането на въззивната жалба от първоинстанционният съд е починала ищцата Я.С.В.а, като на основание чл. 227 ГПК са конституирани нейните наследници М.Н.Г. и В.Н.Г. – въззиваеми в настоящото производство.

            Видно от Удостоверение за наследници № 000596/07.05.2008 г., Й.Г. М., починала на 24.09.1971 г., е оставила като свои наследници по закон въззивниците Д.Ц.Д., Л.Г.В., Й.Г.В. и П.Г.В., както и Т. Л.К.(майка на праводателката на въззивницата С.Б.).

По силата на Договор за продажба на наследство от 30.12.2008 г. Р. М. Г. е продала цялото наследство от майка си Т. Л.К.на въззивницата С.И.Б..

С Решение № 4671/21.09.1993 г. на Поземлена комисия – Община Б. е възстановено правото на собственост на наследниците на Й.Г. М. върху два имота, вторият от които лозе от 1,200 дка, шеста категория, находящ се в землището на гр. Б., м. „Ч.”, при съседи: път; наследници на Д. Ив. Д.в; наследници на В. В.А.; наследници на Д.Г. М..

Приложено е заверено копие от цялата административна, образувана по Заявление вх. № 1392/04.10.1991 г., включително Решение № 11868/30.07.1998 г., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Й.Г. М. върху гореописания недвижим имот лозе от 1,200 дка, шеста категория, находящ се в землището на гр. Б., м. „Ч.”, при съседи: път; наследници на Д. Ив. Д.в; наследници на В. В.А.; наследници на Д.Г. М..

С Решение № 1391-1/05.09.2002 г. на ОСлЗ – Община Б. на наследниците на Й.Г. М. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 1,331 дка, шеста категория, в м. „Ч.”, имот № 001199 по картата на землището, при съседи: път от две страни; нива на наследниците на Г. Г. Ч.и нива на Й.Т.А..

След влизане в сила на одобрения План за новообразуваните имоти за м. „Ч.”, землището на гр. Б., на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, със Заповед № 19/07.07.2008 г. на Кмета на Община Б. е възстановено правото на собственост на наследниците на Й.Г. М. върху новообразуван имот с № 17, кадастрален район 105, в м.„Ч.” с площ 1346,69 кв.м., при съседи: имоти с номера 105.2; 105.8; 106.67 и 105.45. Заповед № 19/07.07.2008 г. на Кмета на Община Б. е представена по делото, ведно със скица № 656/10.11.2009 г.

Показанията на свидетелите Й.А., С. К.и Н.Н.се еднопосочни по отношение на факта, че през 1983 г. процесният имот е закупен от бащата на въззиваемия В.Г. ***. Тримата свидетели сочат, че вилната сграда е била построена в имота още отпреди и наследодателят на въззваемите го е закупил, ведно с изградената вилна постройка.

Заключението на съдебно – техническата експертиза, неоспорено от страните, установява, че е налице идентичност между имота, описан в НА № 60/1983 г., имот № 001199, който е възстановен през 2002 г. с Решение № 1392-1/05.09.2002 г. като нива и имотът по новото заснемане с кадастрален № 105.017, който е възстановен като лозе. Вещото лице не се е ангажирало с категоричен отговор дали първоначално процесната земя е била само дворищно място, дворищно място с лозови насаждения в една част или само лозе, т.е. земеделска земя. В експертното заключение е отбелязано също, че в архивите на ТКЗС, общинска администрация и НОИ не са му предоставени документи, от които да се направи извод, че процесният имот е бил внесен в ТКЗС. Съдейки по конструкцията и технологията на строителство, вещото лице е стигнало да заключение, че вилната сграда в имота е построена до 60 – те години на миналия век.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, след като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, позовавайки се на закона, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Съдът в първоинстанционното производство е бил сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което жалбата се явява допустима и настоящият съдебен състав я разгледа по същество.

С оглед пределите на проверката по чл. 269 от ГПК, настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното решение е изцяло валидно и допустимо. По отношение правилността на акта, съдът е ограничен изцяло от посочено във въззивната жалба.

Въззиваемите, ищци в първоинстанционното производство, се легитимират като собственици на процесния имот въз основа на наследствено правоприемство. Поначало, за да се уважи исковата претенция на това придобивно основание, е достатъчно да се представи титул за собственост на наследодателя и удостоверение за наследниците на последния, каквото в случая е сторено. Ангажирани са като доказателства НА № 60, том I, дело № 163/1983 г. от 09.03.1983г. за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка и Удостоверение за наследници изх. № 865/19.08.2014 г., от което е видно, че наследодателят Н.В. след смъртта си е оставил като наследници въззиваемите.

Една от принципно възможните хипотези за защита на насрещната страна е да се оспори правото на собственост на наследодателя. В случая обаче е оспорено правото на собственост не на наследодателя Н.В., а на неговите праводатели С.К.Д. и М.Н. Д.. Същите са признати за собственици по давност на процесния недвижим имот с НА № 16 от 11.10.1982 г. Следователно десетгодишната придобивна давност по отношение на имота следва да е изтекла в тяхна полза, считано от 11.10.1972 г. до 11.10.1982 г. Твърдението на въззивницата С.Б. е, че през 1957 г. имотът е бил обобществен, като от момента на внасянето му в ТКЗС се изключва възможността същият да се придобие по давност. Това възражение обаче е недоказано и поради това неоснователно.

Базисният въпрос, който следва да се изясни по делото, е какъв е бил статутът на имота към годината на образуване на ТКЗС в гр. Б. – 1957 г. В случай, че същият е бил земеделска земя, несъмнено по отношение на него няма да намира приложение оргинерният способ приодобивна давност. Това е така, защото след колективизацията на земеделските земи, фактическата власт върху тях спира да се упражнява в реални граници, а вместо това възниква кооперативно земеползване в рамките на кооперативните блокове. Ако обаче имотът е имал селищен характер и не са били налице законови ограничения по ЗРПВПВННИ (отм.), по чл. 29 от Закона за собствеността на гражданите (отм.), а впоследствие и по чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, то тогава няма пречки за придобиването му по давност (в този смисъл Решение № 189/05.08.2011 г. по дело № 1150/2010г. на ВКС, ГК, II г.о.; Решение № 88/17.07.2015 г. по дело № 6225/2014 г. на ВКС, ГК, I г.о.; Решение № 2354/14.01.2005 г. по гр. д. № 2132/2003 г., IVг.о. на ВКС и др.).

В конкретния случай, процесният недвижим имот към момента на придобиването му от Н.В. през 1983 г., а и винаги преди това е бил извън регулация, което страните не оспорват, но не е имал характер на земеделска земя. Неслучайно имотът е отразен като „дворно място“, ведно с построената в него вилна сграда, в Нотариален акт № 16, том III, дело № 743/1982 г. от 11.10.1982 г., в Удостоверение от 27.09.1982 г. на Общински народен съвет и в Нотариален акт № 60, том I, дело № 163/1983 г. от 09.03.1983г.

На първо място, при съставянето на Нотариален акт № 60, том I, дело № 163/1983 г. от 09.03.1983г. от районен съдия И.Й.при БРС е съобразено Удостоверение от 24.02.1982г. на Б.ския народен съвет за дадено съгласие по чл. 21 от Закона за собствеността на гражданите (отм.). Т.е. предварително даденото разрешение от председателя на изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет по местонахождението на имота води до извод, че пречки за разпореждане с имота по смисъла на ЗСГ (отм,) не са били налице.

Отделно от това, в имота още преди придобиването му от наследодателя  Н.В., е била построена процесната вилна сграда. Макар същата да фигурира в писмените доказателства по делото като „вилна сграда”, нейното естество е да задоволява жилищните нужди на домакинството. Процесната вилна сграда се състои от две стаи, хол, мазе и таванска стая. Нещо повече, тя е посочена в Удостоверение от 27.09.1982 г. на Общински народен съвет – гр. Б. като „жилищна сграда на един етаж”. Според показанията на св. Й.А., който има непосредствени впечатления за имот от 1983 -1984 г., процесната сграда представлява „къща, с каменни основи и дървени греди”, като към нея има и стопански постройки. Свидетелят споделя още, че родителите на въззивниците са живели в имота до достигане на старост, когато се оттеглили да живеят в града. Всичко изложено сочи, че спорното дворно място е било застроено с жилищна и обслужващи го стопанска сгради, обективно е служело за  задоволяване на жилищните нужди на домакинството. В тази връзка правило първостепенният съд е съобразил естеството и на останалите имоти в м.”Ч.”, фактът, че и те са били застроени със сгради, използвани като жилища и в местността са реализирани благоустройствени мероприятия като водопровод, захранване с електроенергия, изградени са общински пътища и т.н. Всичко изложено обосновава извод, че процесното дворно място, ведно с построената сграда, така като са описани в исковата молба и титулите за собственост на въззиваемите са имали не земеделски, а селищен характер към 1957 г.

Процесната сграда в имота е изградена преди 09.09.1944 г., което се установява от съвкупния анализ на свидетелските показания и заключението от СТЕ. Не може да бъде споделен доводът на въззивницата С.Б., че разпитаните свидетели са твърде млади, за да помнят дали постройката е съществувала в периода преди 1944 г. Всъщност меродавно е дали сградата е била налична в имота преди твърдяното му внасяне в ТКЗС през 1957 г. Действително към 1957 г. свидетелят Й.А. не е бил роден, а останалите двама са били на твърде млада възраст. Показанията на свидетелите се базират основно на разказаното от техните предци, което обаче не е основание за игнорирането им. Въззивният съд съобрази обстоятелството, че свидетелят Н.Н.има и непосредствени впечатления от имота. Спомня си ясно, че преди 1983 г., когато е бил в достатъчно зряла възраст, за да разбира случващото се, фамилията Д. от гр. С.е предлагала за продажба процесния имот на него и неговото семейство, като при водените по този повод разговори, самите собственици лично казвали, че вилата е строена преди 09.09.1944 г. Неоснователно е и възражението, че между събраните гласни доказателствени средства и заключението на вещото лице се откривали противоречия. Според експертното заключение на СТЕ вилната сграда в имота е построена не през 60-те години на миналия век, а „до 60-те години на миналия век“, което кореспондира с изложеното от свидетелите.

По отношение насрещното доказване от въззивната страна, последната не е ангажирала доказателства, който да опровергаят извода на съда, че процесният недвижим имот е имал селищен характер и никога не е бил внасян в ТКЗС.

Идентичността на имота по искова молба и по последното му заснемане се установява от заключението на съдебно – техническата експертиза. В о.с.з. от 21.03.2016 г. вещото лице е уточнило, че страните по делото спорят за един и същи имот. Имотът, както е индивидуализира по исковата молба е идентичен с имот кадастрален № 05815.105.17 и с лозето, възстановено на въззивниците с кадастрален № 105.017.

Твърдението на въззвниците, че спорният недвижим имот е бил включен в колективното стопанство не се доказва от никакви документи, налични в приложената в цялост административна преписка образувана по Заявление вх. № 1392/04.10.1991 г. Несвоевременно е ангажиран като писмено доказателство препис от заявление – декларация на Й.Г. М. от 19.03.1957 г. Документът е изключен от доказателствената съвкупност по делото с изрично определение и на основание чл. 183, изр. второ от ГПК, тъй като не е представен в оригинал, каквото искане е направила насрещната страна. Ето защо въззивният съд не обсъжда по същество посочения препис от заявлението – декларация.

При тези обстоятелства, реституционните актове, въз основа на които въззивницата С.Б. твърди, че е собственик на процесния имот, не обвързват съда. Въззивният съд намира, че поради селищния характер на бившето дворно място (понастоящем ПИ с идентификатор 05815.105.17, с площ 1347 кв. м. в м. „Ч.”, землището на гр. Б.) същото неправомерно е включено в плана за новообразуваните имоти и неправомерно е възстановено в собственост на наследниците на Й.Г. М. на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ със заповед на кмета на общината, ведно със съответната скица. Поради изложеното, правилно първата инстанция не е зачела представените решения на ОСЗ, ПК и заповедта на Кмета на Община Б., като съображенията й се споделят от въззивния съд.

В заключение, спорният имот е имал селищен характер, никога не е обоществяван чрез включване в ТКЗС, поради което не е налице пречка да бъде придобит по давност от изначалните му праводатели - С.и М. Д., което се е случило и на практика по силата на Нотариален акт № 16, том III, дело № 743/1982 г. от 11.10.1982 г. След отчуждаването на имота през 1983 г., същият е станал семейна имуществена общност на Н.Г. В. и Я.С.В.а, тъй като е придобит по време на брака им. След смъртта на Н.В. през 2009 г., преживялата го съпруга е получила половината от прекратената семейна имуществена общност, както и част от личното имущество на починалия, равна на частта на всяко едно от децата им. По описания начин, Я.С.В.а е собственик на 4/6 и.ч. от процесния имот, въззивникът В.Н.Г. е собственик на 1/6 и.ч. от имота и въззивницата М.Н.Г. също е собственик на 1/6 и.ч. от спорния имот.

Поради изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По разноските:

Предвид изхода на спора и на основание чл. 273 вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК,  право на разноски във въззивното производство имат двамата въззиваеми В.Н.Г. и М.Н.Г.. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съгласно който се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. За сторения разход е представен договор за правна помощ и процесуално представителство, с изрично отбелязване, че посочената сума е заплатена в брой, имащо характера на разписка. Доколкото сумата е заплатена от въззиваемия В.Н.Г. и починалата в хода на процеса Я.С.В.а, а и адв. В. е процесуален представител само на въззиваемия, разноските следва да се присъдят в полза на В.Н.Г..

Така мотивиран, Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, втори въззивен състав, на основание чл. 269 и чл. 271, ал. 1 от ГПК

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 131/20.05.2016 г., постановено по гр. дело № 1/2015 г. на Районен съд – Б..

           

ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК Д.Ц.Д. с ЕГН: **********, С.И.Б. с ЕГН: **********, Л.Г.В. с ЕГН: **********, П.Г.В. с ЕГН: ********** и Й.Г.В. с ЕГН: ********** да заплатят на В.Н.Г. с ЕГН: ********** сумата от 1000 лв. (хиляда лева), представляващи сторени разноски във въззивното производство за адвокатски хонорар.

 

            Преписи от настоящото решение да се изпратят на страните!

 

            Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му, при наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: