Решение по дело №1469/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Национално ТОЛ Управление при Агенция „Пътна инфраструктура“ против решение № 454/17.05.2023г. по АНД №954/2023г. на РС – Бургас, с което е било отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 001755/06.01.20213г. издадено от Директора на Национално ТОЛ Управление при АПИ, с което за нарушение на чл.139, ал.6 ЗДвП на нарушителят е било наложено наказание глоба в размер на 300,00 лева на основание чл.179, ал.3 ЗДвП.

В касационната жалба са изложенивъзражения, според които изводите за липса на териториална компетентност за изготвяне на АУАН по отношение на актосъставителя са неоснователни, което обосновава необходимостта от отмяна на оспореното решение и потвърждаване на издаденото НП, поради наличието на доказателства за всички елементи на санкционираното противоправно деяние.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, се представлява от надлежноупълномощен юрисконсулт, който не възразява по хода на делото, не сочи доказателства и поддържа касационната жалба.

Ответникът по касация, С.Б.Т. не се явява лично, но се представлява от процесуален представител, който изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас отменил наказателно постановление № 001755 от 06.01.2023г., издадено от Директора на Национално ТОЛ управление, към АПИ, гр. София, с което на С.Т., за нарушение на чл.139, ал.6, вр. чл.179, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.3, е наложена глоба в размер на 300 лв.

За да постанови решението, съдът приел за установена фактическата обстановка отразена в АУАН и НП, както и че в хода на производството били допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, поради липса на териториална компетентност на актосъставителя – инспектор при НТУ на АПИ, сектор „Контрол и управление“ Велико Търново. Т.е. изложил е мотиви за допуснато съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяната на издаденото и оспорено НП.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 14.07.2022г. в 18.10 ч., длъжностно лице – актосъставителят инспектор Станимир Георгиев в сектор Контрол и правоприлагане – Велико Търново, извършили проверка на ППС лек автомобил БМВ , модел 320Д с рег. № Р 29 21 КР, управляван от жалбоподателя. При проверка в електронната система за събиране на такси било установено, че проверяваното МПС на 05.07.2022г. в 12:01 ч. било засечено по път II-99, км.6+156, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за него, към същата датата и час, не била заплатена пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. Бил генериран доказателствен запис от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП. В същия ден бил генериран АУАН № 001755/05.07.2022г., връчен на нарушителя при проверката му на 14.07.2022г., който не вписал възражения.

АНО извършил формална проверка на фактите, изложени в обстоятелствената част на АУАН, приел ги за надлежно установени и доказани, и издал обжалваното НП.

Касационните възражения за наличие на компетентност настоящият съдебен състав намира за основателни.

Като дата на постановяване на процесния АУАН е посочена 05.07.2022г., когато е осъществено самото нарушение. Същата противоречи на датата, посочена в обстоятелствената част на АУАН, която е 14.07.2022г. но този дефект съдебният състав не приема за съществен, доколкото не се спори, кога и от кого е била извършена проверката на жалбоподателя на път I-4 км.123+800, което място след справка се установява да е на входа на гр, Велико Търново, където актосъставителят е разполагал с компетентност да спре и извърши проверка на нарушителя. Нарушението е установено чрез официални документи, каквито по същество представляват дигиталните записи и кадри, извършвани от контролните устройства на електронната система за събиране на пътни такси. За разлика от нормативноустановеното ограничение в териториалната компетентност на административно-наказващите органи, уредено в разпоредбата на чл.48, ал.1 ЗАНН („Административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението.“), ЗАНН не поставя ограничение и специални изисквания за териториалната компетентност на актосъставителите. В тази материя той препраща към специалните закони или към обема компетентности, предоставен им от АНО. В конкретния случай разпоредбата на чл.21г, т.7 ЗП оправомощава Председателя на управителния съвет на АПИ да определя длъжностни лица, които да съставят актове за установяване на административни нарушения в случаите, предвидени в закон. Това е било сторено с негова Заповед РД-11-486/20.04.2021г., в която актосъставителят присъства, поради което съдът приема АУАН за надлежносъставен от компетентен орган.

Като е достигнал до изводи противоположни на изложените, обосноваващи неоходимостта от отмяна на НП, Районен съд – Бургас постановил валидно и допустимо, но неправилно решение, което следва да бъде отменено.

При този извод на съдебния състав атакуваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане поради липса на изложени мотиви от страна на въззивната инстанция по съществото на спора.

Процесуалният представител на касатора е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По същото следва да се произнесе въззивната инстанция, съобразно крайния изход от спора след разглеждането му по същество.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХXVI състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 661 от 22.06.2022 г., постановено по АНД № 5557/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е било отменено наказателно постановление № 454/17.05.2023г. по АНД №954/2023г. на РС – Бургас, с което е било отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 001755/06.01.20213г. издадено от Директора на Национално ТОЛ Управление при АПИ, с което за нарушение на чл.139, ал.6 ЗДвП на нарушителят е било наложено наказание глоба в размер на 300,00 лева на основание чл.179, ал.3 ЗДвП.

ВРЪЩА делото за повторно разглеждане от друг състав на Районен съд – Бургас с указания за произнасяне по съществото на спора.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: