№ 2024
гр. Бургас, 20.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20212100502077 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 274 - чл. 279 от ГПК и е образувано по
частната жалба на ищеца Етажна собственост на комплекс „Съни вю Централ 2“, подадена
чрез упълномощения му процесуален представител адв. Кирил Няголов против
определение № 667 от 01.11.2021г., постановено по гр.д.№ 1119/2021 г. по описа на РС –
Несебър, с което на основание чл.129, ал. 3 от ГПК производството по делото е прекратено
и исковата молба на ищеца е върната поради неизпълнение на задължението му за внасяне
на определеното от съда възнаграждение за особен представител на ответника по делото.
В частната жалба се изразява недоволство от обжалваното определение, като се
излагат съображения за неговата неправилност с искане за отмяната му и връщане на делото
на първоинстанциония съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Жалбоподателят сочи, че е внесъл определения депозит по чл. 47, ал. 6 от ГПК съгласно
разпореждането на съда от 24.09.2021г. в рамките на предоставения му тридневен срок за
това – на 11.10.2021г., като за целта в същия ден е изпратил в съда и подписана с
електронен подпис молба, към която са приложени доказателства за внесения депозит.
Счита, че е изпълнил указанията на съда, дадени в разпореждането му от 24.09.2021г.,
поради което районният съд неправилно е формирал извод за наличие на правно основание
за прекратяване на производството. В подкрепа на твърденията си представя писмени
доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид материалите по делото и доводите по
частната жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК от процесуално
легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда по смисъла на чл.274, ал.1,
1
т.1 от ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, настоящата инстанция намира частната жалбата за
основателна, по следните съображения:
Производството пред районният съд е образувано по исковата молба на ищеца
Етажна собственост на комплекс „Съни вю Централ 2“ против ответницата Р. Г. П..
От данните по делото е видно, че ответницата не е била намерена на адреса, посочен
в исковата молба, поради като връчването е извършено по реда на чл. 47, ал. 1 вр. с ал. 3 от
ГПК чрез залепване на уведомление. Районният съд е счел, че са налице предпоставките на
чл. 47, ал. 6 от ГПК за назначаване на особен представител на ответницата на разноски на
ищеца. Предвид това, с разпореждане от 24.09.2021г. съдът е указал на ищеца в тридневен
срок от съобщението да внесе по сметка на РС-Несебър депозит в размер на 340 лв., като в
разпореждането липсват указания до ищеца освен да внесе сумата и да представи
доказателства за внасянето в съда в същия срок, като липсват и указания какви са
последиците от неизпълнение на това задължение.
Разпореждането от 24.09.2021г. е редовно връчено на ищеца на 07.10.2021г., като
тридневния срок за изпълнение, изтекъл на 11.10.2021г. /чл. 60, ал. 5 вр. с ал. 6 от ГПК/
указанията са били изпълнени.
С обжалваното определение от 01.11.2021г. районният съд като е приел, че ищецът не
е изпълнил в дадения му срок вмененото му задължение за внасяне на разноски за
назначаване на особен представител на ответницата, по аргумент на чл. 129, ал. 3 от ГПК е
прекратил исковото производство и е върнал исковата молба.
Настоящата инстанция намира, че обжалваното определение е постановено при
неправилно приложение на чл. 129, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.
За да бъде прекратено производството по делото и да бъде върната исковата молба
като нередовна на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК съдът следва да даде точни и ясно
указания на ищеца, както и изрично да му укаже и последиците от неизпълнението им в
дадения срок.
С оглед трайната съдебна практика по чл. 47, ал. 6 от ГПК, указанията за внасяне на
възнаграждението за особен представител следва да бъдат дадени по реда на чл. 129, ал. 2
ГПК, независимо че внасянето от страна на ищеца на възнаграждение за назначен на негови
разноски особен представител на ответника не е сред изискванията за редовност на исковата
молба, съдържащи се в чл. 127 и 128 от ГПК. Това е така, защото участието на особен
представител в производството е задължително, съответно неучастието му представлява
процесуална пречка за извършване на съдопроизводствени действия. Затова невнасянето на
определеното от съда възнаграждение за назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител на ответника е основание за прилагане на чл. 129, ал. 3 от ГПК.
В случая районният съд е указал на ищеца единствено, че в тридневен срок от
съобщението следва да внесе по сметка на съда депозит по чл. 47, ал. 6 от ГПК в размер на
340 лв. Тъй като в разпореждането липсва вменено в тежест на ищеца задължение в същия
2
или друг срок да представи и доказателства за внасяне на сумата, това означава, че
указанията се считат за изпълнени единствено с депозиране от ищеца в тридневния срок на
посочената сума по сметка на съда.
Видно от приложеното към частната жалба платежно нареждане от 11.10.2021г., на
посочената дата в рамките на дадения му от съда тридневен срок /макар и в несъответствие
с минималния предвиден в нормата на чл. 129, ал. 3 от ГПК едноседмичен срок, който съдът
не може да намалява / ищецът е внесъл по сметката на РС- Несебър сумата от 340 лв. за
депозит по чл. 47, ал. 6 от ГПК. С това се счита, че ищецът е изпълнил задължението си
съобразно указанията, дадени в разпореждането от 24.09.2021г. Тъй като в същия съдебен
акт обаче липсва вменено на ищеца задължение освен да внесе сума и да представи и
доказателства за извършеното плащане, дали такива доказателства са били депозирани от
ищеца по делото в същия тридневен срок, е ирелевантно, тъй подобни указания не са
давани от съда. Освен това, независимо дали ищецът е изпълнил указанията, предвид
обстоятелството, че в разпореждането от 24.09.2021г. липсва предупреждение за
последиците при неизпълнението им съгласно чл. 129, ал. 3 от ГПК, съдът не е могъл да
прекрати делото и върне исковата молба на основание посочената норма, тъй като
последиците й не са били съобщени на ищеца.
С оглед горните съображения въззивният съд намира, че районният съд е постановил
неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото следва да бъде върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 667 от 01.11.2021г., постановено по гр.д.№ 1119/2021
г. по описа на РС – Несебър, с което на основание чл.129, ал. 3 от ГПК производството по
делото е прекратено и исковата молба на ищеца е върната поради неизпълнение на
задължението му за внасяне на определеното от съда възнаграждение за особен
представител на ответника по делото.
ВРЪЩА делото на РС–Несебър за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3