№ 136223
гр. София, 25.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110155938 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ
искове процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
295550/19.09.2024 г. от Д. Х. К. ЕГН: **********, адрес за кореспонденция:
гр. С----, тел. - e-manl: **************@***.** срещу „-" ЕООД, със седалище
и адрес: гр. С--.
В исковата молба се твърди, че ответникът има претенция към ищеца за
сумата от 2156,86 лв. по договор за кредит от 29.09.2014 г. Излага доводи, че
ответникът непрекъснато е търсил ищеца по телефона, тъй като е колектор на
това задължение по цитирания договор. Твърди, че ответникът не е обосновал
и доказал претенцията си за размера и основанието на задължението. Сочи, че
подала жалба до „-" ЕООД с искане да преустановят обработването и
подаването на личните й данни, което е нарушение на чл.6, пар.1, б. Е във
връзка с чл.17 и чл. 21, 6.1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския
парламент и на Съвета от 27.04 2016 г. Твърди, че нейните лични данни
продължават да се обработват и подават към ЦКР от ответника. Излага
доводи, че ответникът непрекъснато подава данни към ЦКР, независимо от
нейното противопоставяне.
Формулира следния петитум (защита) – моли да бъде признато за
установено, че не дължи на ответника сумата от 2156.86 лв. като погасени по
давност на основание чл. 110 и чл. 111 б. Б и В от ЗЗД по договор за кредит от
дата 29.09.2014 г.
Моли съда да уважи иска.
Претендира разноски в производството. Към исковата молба са
представените следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1.
1
Вносна бележка за платена такса. 2. Копие от искова молба за ответника „-" ЕООД / 3
листа/ 3. Копие на Удостоверение за непогасени задължения /1 лист-поискано от мен и
изпратено на e-mail/
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от
страните, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
По процесуалното представителство
Ищецът не се представлява на този етап.-
Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл.32, т.3 вр.
чл.30 ГПК.
По държавната такса
Материалният интерес е сумата от 2156.86 лева, поради което
дължимата държавна такса е 86.27 лева. Представен е документ по чл.128, т.2
ГПК (л.2 от делото)
По редовността на ИМ
На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че
ответникът продължава да обработва нейни лични данни, въпреки
противопоставянето й. Позовава се на Общият регламент за защита на
личните данни (Регламент (ЕС) 2016/679) и че ответникът й причинява вреди.
Ето защо при изложени тези факти, може да се направи извод, че ищецът
извежда правния спор, от това, че въпреки противопоставянето й, ответникът
продължава да обработва лични данни. Това е иск по чл.39, ал.1 ЗЗЛД вр.
чл.17 от Регламента – да преустанови обработката на лични данни.
Същевременно, ако претендира вреди от неправомерно обработване на лични
данни това е иск по чл.39, ал.1 ЗЗЛД вр. чл. 82 ОРЗЛ (Регламент (ЕС)
2016/679). Следователно в исковата молба са изложени твърдения за два вида
защита – петитуми – да преустанови обработка на лични данни и за вреди –
обезщетение от дейността на ответника.
От друга страна, в петитума се иска да бъде признато, че вземането по
цитирания кредит е погасено по давност, т.е. не съществува такова вземане –
иск по чл.124, ал.1 ГПК. В тази връзка това е отрицателен установителен иск,
с който да бъде признато, че вземането не съществува. Но за този петитум
(търсена защита) липсва такива твърдения в обстоятелствената част.
Следователно е налице противоречие между обстоятелствена част на
исковата молба и петитума (търсена защита) – твърдят се факти различни, от
търсената защита.
Ето защо исковата молба с вх. № 295550/19.09.2024 г. следва да бъде
оставена без движение, като нередовна, на основание чл.129, ал.2 вр.чл.127,
ал.1, т.4-5 ГПК, като се укаже на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от
получаване на настоящото разпореждане, следва да отстрани нередовностите
на исковата молба, с препис за противната страна, както и в същия срок да
2
представи доказателства за това пред настоящия съд:
1. ако търси защита, че вземането не се дължи, тъй като е погасено по
давност - иск по чл.124, ал.1 ГПК да изложи твърдения в тази насока – защо
счита, че вземането не се дължи на ответника
2. ако търси защита ответникът да преустанови да я търси и да
обработва личните й данни – иск по чл.39, ал.1 ЗЗЛД вр. чл.17 от Регламента,
да формулира такъв петитум – каква защита иска
3. ако търси защита от претърпени неимуществени вреди – иск по чл.39,
ал.1 ЗЗЛД вр. чл. 82 от Регламента, да формулира такъв петитум – каква
защита иска.
4. Да посочи кратко, точно и ясно какво иска от съда – петитум и да
изложи фактически твърдения в тази насока – търси да се преустанови
обработката на лични данни, обезщетение на вреди от тази обработка или да
се признае, че вземането не съществува.
Следва да се укаже на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок,
исковата молба ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Предварителни въпроси
Въпреки, че искът е установителен, съдът служебно следва да прикани
страните да уредят спора доброволно по отношение на предявения
осъдителен иск – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен
способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях
начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може
да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните
предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е.
същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
3
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба с вх. № 295550/19.09.2024
г. като нередовна, на основание чл.129, ал.2 вр.чл.127, ал.1, т.4-5 ГПК, като
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на
настоящото разпореждане, следва да отстрани нередовностите на исковата
молба, с препис за противната страна, както и в същия срок да представи
доказателства за това пред настоящия съд:
1. ако търси защита, че вземането не се дължи, тъй като е погасено по
давност (иск по чл.124, ал.1 ГПК) да изложи твърдения в тази насока –
защо счита, че вземането не се дължи на ответника
2. ако търси защита ответникът да преустанови да я търси и да обработва
личните й данни (иск по чл.39, ал.1 ЗЗЛД вр. чл.17 от Регламента) да
формулира такъв петитум – каква защита иска.
3. ако търси защита от претърпени неимуществени вреди (иск по чл.39, ал.1
ЗЗЛД вр. чл. 82 от Регламента) да формулира такъв петитум – каква
защита иска.
4. Да посочи кратко, точно и ясно какво иска от съда – петитум и да изложи
фактически твърдения в тази насока – търси да се преустанови
обработката на лични данни, обезщетение на вреди от тази обработка или
да се признае, че вземането не съществува.
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, исковата молба ще
бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
УКАЗВА на ищеца възможността да ползва правна помощ, ако има
необходимост и право на това.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
4
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от М- на тел. 02/8955423 или на ел.
адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес:
гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
5
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ищеца на посочения от него
адрес и на електронната поща.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6