№ 880
гр. В., 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20223110201466 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, и е образувано по
жалба на „Мезето" ЕООД, против Наказателно постановление № 03-
2100257/08.12.2021г., издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по
труда"- В., с което за нарушение на чл. 415, ал.1 от КТ на основание чл.416,
ал.5 вр.чл.415, ал.1 от КТ на дружеството е наложено административно
наказание „имуществена санкция" 2 500 / две хиляди и петстотин/ лева.
В жалбата се излагат твърдения, че при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и при издаването на
наказателното постановление са допуснати съществени процесуални
нарушения.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована не се явява
и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се
представлява от ю.к.Боянова, който оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено.
През месец май 2021г. служители на Д"ИТ" - В. извършили проверка
по спазване на трудовото законодателство от страна на „Мезето" ЕООД
стопанисващо кулинарен магазин в гр.В., бул.“с.“, в което дружество
работели наети по трудов договор лица. Съставен бил протокол ПР
2115178/25.05.2021г., с който на работодателя били дадени задължителни
предписания. Съобразно т.4 от същите, той следвало да изпълни изискването
1
„Работодателят да постави знак за безопасност за маркиране на опасността от
удар в препятствие при влизане в подземно складово помещение по вити
стълби на кулинарен магазин Мезето, находящ се в гр. В., бул. с. № 83,
където тавана е с недостатъчна височина и има праг между двете нива,
съгласно чл. 5 ал.1 във връзка с чл. 10 ал.4 от Наредба №РД -07/8 за
минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и и/или здраве
при работа /ДВ, бр.3/2009 г. Срокът за изпълнение на това предписание бил
до 08.06.2021г.
Дружеството било уведомено за издаденото предписание на
25.05.2021г., чрез връчването му лично на управителят. При последваща
проверка през месец ноември 2021 г., въз основа на изискани от
проверяващите и представени от дружеството документи, друг служител на
Д"ИТ"- св.М. М.-Жечева установила, че това предписание не е изпълнено. За
констатираното в хода на проверката бил съставен констативен протокол
№ПР2136231/30.11.2021г.
Данни за изпълнение на указанието не били представени и до
приключване на проверката.
Поради това бил съставен АУАН срещу въззивното дружество за
нарушение по чл.415 ал.1 от КТ. Актът бил връчен на упълномощено лице от
представляващия дружеството, което го подписало без възражения.
Възражения не били депозирани по административно наказателната преписка.
Въз основа на АУАН било издадено процесното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно
от писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за
извършена проверка, писма, обратни разписки и др., които съдът
кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни, логични и добросъвестни, съдът
кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от актосъставителя св.М.-
Жечева.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и
приложени към жалбата, не оспорени от страните и приобщени към
доказателства по делото.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна- лице спрямо, което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд - по
местоизвършване на твърдяното нарушение.
2
Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок.
Поради това и жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по
делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. В случая
НП е било издадено Директора на Дирекция „ИТ" В., който е бил надлежно
оправомощен от ИД на ИА „ГИТ".
Административнонаказателното производство е проведено в рамките
на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и
регламентира не само случаите, в които не следва да се образува АНП, а и
случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати. При цялостната
проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението,
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които е
извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.
Спазено е от страна на административно -наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да
бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното
административно нарушение. Съдът не споделя възраженията наведени в
жалбата, че при издаването на АУАН и НП са нарушени административно
производствените правила.
На въззивника е възведено обвинение за извършено нарушение на чл.
415 ал.1 от КТ, като по силата на тази разпоредба лице /независимо дали
юридическо или физическо/, което не изпълни задължително предписание на
контролен орган за спазване за трудовото законодателство се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1 500лв. до 10 000лв. За да е
съставомерно това деяние следва на първо място да е налице дадено
задължително предписание, от орган който контролира изпълнението на
трудовото законодателство - в настоящия случай това е Дирекция „Инспекция
по труда" В., към ИА „ГИТ" София, на основание чл. 399 вр. чл. 404 ал.1 от
КТ и даденото предписание да не е отстранено в указания от контролния
3
орган срок. Пределно ясно е за какво е ангажирана отговорността на
въззивното дружество и тя е за неизпълнение на предписанието в указания
срок. Видно от материалите по делото с Протокол ПР 2115178/25.05.2021 г.,
на наказаното дружество в т.4 са дадени задължителни предписания на
основание чл. 404, ал. 1, т.1 от КТ, „Работодателят да постави знак за
безопасност за маркиране на опасността от удар в препятствие при влизане в
подземно складово помещение по вити стълби на кулинарен магазин Мезето,
находящ се в гр. В., бул. с. № 83, където тавана е с недостатъчна височина и
има праг между двете нива, съгласно чл. 5 ал.1 във връзка с чл. 10 ал.4 от
Наредба №РД -07/8 за минималните изисквания за знаци и сигнали за
безопасност и и/или здраве при работа /ДВ, бр.3/2009 г./.", със срок на
изпълнение 08.06.2021 г. Установява се безспорно и факта, че от страна на
наказаното лице това задължително предписание не е изпълнено, като
наказаното лице не е представило доказателства, за изпълнение на даденото
му задължително предписание. Няма доказателства, че в последствие това
задължение е било изпълнено. Тук следва да се посочи, че адресатът на
предписанието е възз. жалбоподател, същото следва да бъдат изпълнено
именно от него.
Съдът намира, че органите на Д"ИТ"-В. могат да дават задължителни
предписания за изплащане на дължимите трудови възнаграждения. Съгласно
чл. 404, ал.1, т.1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията
на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната
служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400
и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации
могат да прилагат принудителна административна мярка, като : дават
задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели,
органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на
нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с
държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото
обслужване на работниците и служителите и на задълженията за
информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и
по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в
многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества,
както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и
4
безопасни условия на труда. От друга страна НАРЕДБА № РД-07/8 от 20
декември 2008 г. За минималните изисквания за знаци и сигнали за
безопасност и/или здраве при работа в разпоредбите си е въвела задължения
към работодателите - чл.5 ал.1 указва, че Работодателят поставя знаци и
сигнали за безопасност и/или здраве при работа съгласно тази наредба на
места, където рисковете не могат да бъдат предотвратени или намалени чрез
средства за колективна защита или мерки, методи или процедури за
организация на работата. Нормата на чл. 10 ал.4 от Наредбата указва, че на
Местата, където съществува риск от удар в препятствие или от падане, се
маркират трайно с цветове за безопасност съгласно приложение № 5 и/или с
табели съгласно приложение № 2.
Тези разпоредби вменяват в задължение на работодателя
изпълнението на минималните изисквания за осигуряване на знаци и сигнали
за безопасност и/или здраве при работа. В този смисъл неизплащането им
безспорно представлява нарушение на трудовото законодателство и като
такова спрямо него могат да се прилагат принудителни административни
мерки визирани в гл.19 от КТ, включително и чрез издаване на задължителни
предписания до работодателя за изплащане на възнагражденията. Правилно
АНО е констатирал, че деянието е извършено именно на датата, следваща
посочената такава като краен срок за изпълнение на предписанието,
доколкото именно от посочения момент бездействието се явява неправомерно
и със същото се реализира състава на нарушение по чл._415._ал._1_от_КТ.
Правилно е определено и мястото на извършване на нарушението. В случая
нарушението се състои в бездействие, а именно непредприемане на
необходимите действия за изплащане на дължимите трудови възнаграждения.
Трайно установено положение в съдебната практика е, че при задължения за
бездействия мястото на нарушението е там, където е било дължимо правно
значимото действие, а именно по седалището и управлението на дружеството.
Субект на това нарушение може да бъде само лице притежаващо
специално качество, а именно работодател или длъжностно лице, доколкото
адресати на задължителните предписания съгласно чл. 404 от КТ могат бъдат
само работодателите или длъжностни лица и то лице на което е дадено
задължително предписание.
По делото няма спор, че въззивното дружество има качеството на
5
работодател.
Датата на нарушението е определена правилно, тъй като именно на
тази дата проверяващите са установили, че в обекта не е изпълнено
предписанието за поставяне на знак за безопасност и маркиране на опасност
от удар от удар в препятствие.
Съдът намира, че този вид нарушения не са отстраними по реда на КТ,
както и не може да се приеме, че от неизпълнение на предписанието за
поставяне на знак за безопастност не са произлезли вредни последици за
работниците. От правна страна съдът приема, че инкриминираното в
атакуваното НП деяние съставлява от обективна страна административно
нарушение, доколкото в съдебното производство с необходимата
категоричност се установи неправомерната деятелност на жалбоподателя,
намерила адекватен административно-наказателен израз в атакуваното
наказателно постановление. Неизпълнението с категоричност се установява
от приложения по делото доказателства, включително и от протокола по
извършена последваща проверка. Предвид гореизложеното, съдът намира за
доказано от обективна страна нарушението на посочената норма. С оглед на
това, извода на АНО, че е налице извършено нарушение на нормата на чл. 415
ал.1 от КТ е правилен и законосъобразен. Субективната страна не следва да се
изследва в случая, тъй като се касае за обективна безвиновна отговорност на
юридическо лице.
Случаят не е маловажен и по см.чл. 28 ЗАНН. Не са налице
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го отличават по степен на
обществена опасност от обикновените случаи от този род. Напротив, налице
са отегчаващи отговорността обстоятелства, като не са изпълнени още три
предписания на контролните органи, което сочи на системно неизпълнение и
несъобразяване с разпоредбите на трудовото законодателство за този
работодател. Нещо повече, в случая са засегнати значими обществените
отношения, свързани с материалното обезпечаване на работниците и
служителите, поради което и нарушението не би могло да се толерира, а
следва да се накаже с необходимата строгост на закона.
Съдът счита, че нарушението не може да се квалифицира като
маловажен случай по смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ, тъй като в едни
продължителен период от време, след като е бил длъжен, работодателят не е
6
изпълнил даденото му предписание. Извършеното нарушение се отличава с
присъщата за съответния вид степен на обществена опасност. Конкретното
нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му всякога
застрашава обществените отношения, гарантиращи контрола по спазване на
здравословните и безопасни условия на труд. Ето защо налагането на санкция
на дружеството-работодател за конкретното нарушение е справедливо и
адекватно на обществената опасност на деянието и нарушителя. Само по този
начин, според настоящия състав, биха се изпълнили целите по чл. 12 от
ЗАНН, като се превъзпита работодателя да полага повече дължима грижа към
изискванията за спазване на законодателството за осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд.
За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил
имуществената санкция на дружеството - работодател над нейния
минимален размер, предвиден от законодателя. В действителност в НП
липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция. В хода на
производството са събрани доказателства, видно от протокол
№ПР2136231/30.11.2021г., за допуснати други нарушения на трудовото
законодателства. Установено е не само, че не са изпълнени задължителните
предписания, а и впоследствие след тяхното даване работодателят отново е
допуснал нарушение на трудовото законодателство. АНО обаче не е изложил
твърдения защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния размер на
санкцията. По преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят
да е бил санкциониран с други влезли в сила НП. Обстоятелството, че при
проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото законодателство
има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът приема, че
конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени
наказанието до предвидения в чл. 415, ал.1 от КТ минимум- 1500 /хиляда и
петстотин/ лева, като намира, че именно тази санкция е съответна на
допуснатото нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила
от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд,
както и в касационното производство страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е
процесуална и е приложима от 23.12.2021 г. Съдът се произнася по
разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали
7
това. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли
оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на АНО дружество следва да бъдат присъдени
сторените разноски по делото за юристконсултско възнаграждение съобразно
уважената част на иска.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 вр. чл.63, ал.2, т.1
вр.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2100257 от 08.12.2021г.,
издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по труда"- В., с което на
„Мезето" ЕООД за нарушение на чл. 415, ал.1 от КТ на основание чл.416,
ал.5, вр.чл.415, ал.1 от КТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция" 2 500/ две хиляди и петстотин/ лева, като
НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция" от 2 500/ две
хиляди и петстотин/ лева на 1 500 /хиляда и петстотин / лева.
ОСЪЖДА „Мезето" ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда"-В. сумата от 48.00лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- В. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и
мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8