№ 1541
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20251110201645 по описа за 2025 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично
заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 1645 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ***, срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-
2400521/ 10. 01. 2025 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда" - София, с
което на *** на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал.1 от КТ е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева, за нарушение на чл. 28, ал. 1, вр. ал. 5 от
Наредбда за служебните командировки и специализации в чужбина.
Жалбоподателят-редовно призован, изпраща предсатвител-адв. С.К. от САК, който
пледира за отмяна на НП по изложените в жалбата съображения. Излага довод за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на НП. В жалбата са наведени аргументи
за липса на съществени реквизити в издаденото НП-непосочване на датата, мястото и
обстоятелствата относно извършеното нарушение. Сочи се липса на доказателства, свързани
с реализиране на вмененото на дружеството нарушение, както и неправилно приложение на
материалния закон. Намира санкцията за непропорционална на тежестта на нарушението.
1
Алтернативно моли съда да приложи чл. 28 от ЗАНН. Претендира присъждане на
направените от жалбоподателя разноски.
Въззиваемата страна – редовно призована, представлява се от ст.юрк. *** която
пледира за потвърждаване на НП като законосъобразно и поради осъществен състав на
нарушение. Представят се писмени бележки. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
В периода от 25.10.2024Г. до 21.11.2024г. ***а-Г. в качеството главен инспектор в
Д“ИТ-София“ извършила проверка по спазване на трудовото законодателство от ***. При
проверката били изискани и представени документи от дружеството. Проверяващият
констатирал, че в качеството на работодател с трудов договор, подписан между ***, ЕГН
********** и ***, работникът *** бил назначен на длъжност „шофьор на товарен автомобил
(международни превози)" на пълно работно време, считано от 28.02.2020г. Със Заповед №
ВП 2407/09.09.2024г., на основание чл. 121 от КТ и Раздел IV от Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина *** бил командирован в Кралство Белгия,
Федерална Република Германия, Френска Република, Република Австрия, Кралство
Нидерландия, Република Гърция и Европейски съюз, за срок от 24 дни, считано от
10.09.2024г. до 03.10.2024г., със задача извършване на международен транспорт. Пътните
разходи, както и тези по извършването на медицинска застраховка по командироването на
лицето са за сметка на ***. Дневните и квартирните разходи били за сметка на ***.
Командировката е била съгласувана с работника. На 25.09.2024г., *** е намерен починал от
колега в камиона в Германия.
Със Заповед № 20/ 26.09.2024г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 11 от Кодекс на труда
/КТ/, считано от 26.09.2024г., било прекратено трудовото правоотношение на лицето. До
приключване на проверката, работодателят не представил документи удостоверяващи, че
*** е бил застрахован с медицинска застраховка за времето на командироване на работника.
Не били представени и документи, свързани с разходите за транспортиране на *** до
Република България. Съставен бил Протокол от извършена проверка № ПР 2441992 от
21.11.2024 г. , в който били отразени обстоятелствата обстоятелствата от проверката.
Проверяващият гл.инспектор ***а-Г. приела, че е налице нарушение на чл. 28, ал. 1,
вр. ал. 5 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, извършено
от *** на 25.09.2024г. в предприятието. За констатираното нарушение на 21.11.2024 г. главен
инспектор в Д „ИТ“ – София съставила АУАН № 22-2400521/21.11.2024 г.
Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП.
2
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и съпоставката
на следните събрани по делото доказателства: показанията на акт. ***а-Г. и на
св. ***; АУАН № 22-2400521/21.11.2024 г.; НП № 22-2400521/ 10.01.2025 г.; Протокол
за извършена проверка № ПР 2441992 от 21.11.2024 г.; Заповед за командировка в чужбина;
Заповед № 20/ 26.09.2024г. за прекратяване на трудовото правоотношение; Ведомост за
заплати; Извлечение от сметка; Декларация от управителя на *** ***; длъжностна
характеристика; Трудов договор; Допълнително споразумение; Препис
извлечение от акт за смърт; Пълномощни и др.
Съдът кредитира изцяло показанията на акт. ***а-Г. като ясни,
непротиворечиви и последователни като отчете, че съответстват на описаните
констатации в съставения АУАН и на останалите писмени доказателства по
делото. От показанията на актосъставителя се установява времето, мястото и
начинът на извършване на проверката, както и констатираната липса на
представени от дружеството- работодател на документи удостоверяващи, че
работникът *** е бил застрахован с медицинска застраховка за времето на
командироване, както и на документи, свързани с разходите за транспортиране
на лицето до РБ.
Нейните показания частично се подкрепят от изложеното от св. ***, който
дава данни, че е установил починалия си колега си *** в РГермания, както и че
е присъствал при провеждане на разговор от управителя на дружеството с
близки на починалия и било отказано от наследниците на работника
предложеното да поеме разходите, свързани с транспортирането до РБ. Съдът
отчете, че показанията на св. *** касаят субективните му възприятия в частта за отправено
предложение към конкретно установени близки на работника за транспортиране на
починалия до РБ и не се подкрепят от никакви други доказателства, в т.ч и не
кореспондират на приложените писмени доказателства по делото, поради което не се довери
на изложеното от посочения свидетел.
Съдът кредитира приложените по реда на чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 283 от
НПК писмени доказателства като непровиречиви и съответни на показанията на
актосъставителя, като възприе за обектгивна липсата на доказателства
удостоверяващи, че работникът *** е бил застрахован с медицинска
застраховка за времето на командироване, както такива, свързани с разходите
за транспортиране на лицето до РБ.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
3
АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид нормата на чл. 416, ал. 1 от КТ, а НП
е издадено от компетентен по смисъла на чл. 47, ал. 1 от ЗАНН орган, оправомощен
съобразно чл. 416, ал. 5 от КТ. Съдът служебно констатира, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН като е налице пълно
съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
Несъмнено бе установено, че *** е осъществило състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 28, ал. 1, вр. ал. 5 от Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина. Съгласно посочената норма на чл. 28, ал. 1, вр.
ал. 5 от Наредбата: "Ведомствата и предприятията задължително застраховат
командированите лица с медицинска застраховка за времето на командировката. ", както и
при настъпилата смърт на командированото лице да поеме всички свързани с това разходи,
включително разходите за транспортиране на командирования до Република България, които
са за негова сметка, когато застрахователната полица не ги покрива.
От събраните по делото доказателства се установи, че служителят на дружеството-
жалбоподател ***, е бил командирован извън РБ, считано от 10.09.2024 г. до 03.10.2024г.,
без да е била сключена медицинска застраховка за времето, през което лицето е било
командировано. Несъмнено в хода на извършената проверка и до приключване на съдебното
следствие по настоящото дело дружеството не е представило каквито и да е доказателства,
че действително е била сключена медицинска застраховка по отношение на лицето по време
на командироването му, както и документи, свързани с разходите на транспортирането на
починалия работник до РБ след настъпилата смърт. С оглед на това съдът счита, че
дружеството-жалбоподател е осъществило състава на вмененото му административно
нарушение.
От обективна страна ясно и пълно в АУАН и в издаденото НП са посочени
съществените обстоятелства, относими към състава на административното обвинение.
Посочени са с нужната конкретика времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение
и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност.
В тази връзка неоснователни са възраженията, изложени от процесуалния представител на
жалбоподателя относно незаконосъобразността на съставения АУАН и издаденото въз
основа на него НП поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати
съществени проц.нарушения. Аргументът, че АНО е накърнил съществено правото на
защита на дружествното-жалбоподател като е определил като датата на нарушението -
25.09.24г. , която е датата на смъртта на работника, съдът не приема за основателен. По
недвусмислен начин в АУАН и в НП са изложени всички значими обстоятелствата, свързани
с констатираното нарушение- установено е, че лицето работи на трудов договор в
дружеството като „шофьор“, описано е командироването му, мястото на командироване,
периодът на командироване, както и липсата на документи удостоверяващи, че
4
работникът е бил застрахован с медицинска застраховка за времето на
командироване, и на документи, свързани с разходите за транспортиране на
починалия до РБ, посочено и мястото на нарушението, където е дължимо
поведението на дружеството. Поради изложеното не е допуснато твърдяното
съществено процесуално нарушение, тъй като за жалбоподателя не е налице
неяснота относно съществените елементи на вмененото му административното
нарушение, нито на обстоятелствата по осъществяването му. В контекста на изложеното не е
накърнено и правото на защита на санкционираното дружество да разбере в цялост
параметринате на адмиситративното обвинение.
Предвид обстоятелството, че нарушението е извършено от юридическо лице, то е
безпредметно да се обсъжда субективната страна на извършеното административно
нарушение.
Относно доводите за приложение на чл. 28 от ЗАНН, съдът счита, че така извършеното
нарушение не е маловажно. Съобразно характера на защитените обществени отношения,
свързани със засилена защита на трудовите права на работниците и служителите, както и
фактът, че за осъществяването на фактическия състав не се изисква настъпването на
определен противоправен резултат, не се касае за маловажно нарушение.
При индивидуализацията на административното наказание за извършеното нарушение,
законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ налагане на "глоба" или
"имуществена санкция" в размер от 1500 до 15 000 лева. Санкцията обаче, наложена
дружеството не е съобразена с обстоятелствата предвидени в разпоредбата на чл. 27 от
ЗАНН, като липсват данни за други нарушения, по влезли в сила НП поради нарушения на
трудовото законодателство от дружеството. В НП не се сочат аргументи защо АНО е приел,
че размерът на санкцията, наложена на дружеството следва да бъде определена над
минимума, а именно да е в размер на 2 000 лева. Ето защо съдът намира, че доколкото с
оглед правилното приложение на закона, и при отчитане на обстоятелството, че
нарушението е първо от този вид, размерът на имуществената санкция следва да бъде
минималната предвидена в закона, а именно в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
При този изход на спора и съобразно разпоредбите на чл. 63д, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН,
основателно е искането на ответната страна по жалбата за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и че са проведени
две съдебни заседания в настоящото производство, намира, че в полза на Дирекция “ИТ“-
София следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-2400521/ 10. 01. 2025 г., издадено
от Директор на Дирекция „Инспекция по труда" - София, с което на *** на основание чл.
416, ал. 5, вр. чл. 414, ал.1 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две
хиляди) лева, за нарушение на чл. 28, ал. 1, вр. ал. 5 от Наредбда за служебните
командировки и специализации в чужбина, като определя имещуствена санкция в размер на
1500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА *** да заплати на Дирекция "Инспекция по труда " – София,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр. София в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6