№ 30125
гр. София, 09.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20221110129882 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 и сл. ГПК.
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 128, т. 2 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 224, ал. 1 КТ и чл.
221, ал. 1 КТ за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер
на сумите, както следва: 1 650 лв., представляваща неплатено нетно трудово
възнаграждение за м. август 2021 г.; 1 747,08 лв., представляваща неплатено нетно трудово
възнаграждение за м. септември 2021 г.; 389,05 лв., представляваща неплатена част от нетно
трудово възнаграждение за м. октомври 2021 г.; 49,96 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. август 2021 г., начислена
за периода от 01.10.2021 г. до 17.01.2022 г.; 37,85 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. септември 2021 г.,
начислена за периода от 01.11.2021 г. до 17.01.2022 г.; 5,19 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за неплатена част от нетно трудово възнаграждение за м. октомври
2021 г., начислена за периода от 01.12.2021 г. до 17.01.2022 г.; 107,21 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск; 1,43 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, начислена за
периода от 01.12.2021 г. до 17.01.2022 г.; 2 251,45 лв., представляваща обезщетение в размер
на едно брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието при прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ; 30,02 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
начислена за периода от 01.12.2021 г. до 17.01.2022 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.01.2022 г. до
окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 1131/2022 г. по описа на РС –
Стара Загора, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.03.2022 г.
Ищецът С. К. К. твърди, че по силата на трудов договор № 213/2021 г. е бил в трудово
правоотношение с ответника „...“ АД, в рамките на което е изпълнявал длъжността
„специалист, технически контрол“, с място на работа „TV+“, гр. София, при уговорено
месечно трудово възнаграждение в размер на 817 лв., надбавка за трудов стаж и
професионален опит, както и допълнително текущо материално стимулиране при
постигнати резултати. Поддържа, че до 15.10.2021 г. надлежно е изпълнявал трудовите си
задължения, но въпреки това ответният работодател не му е заплатил дължимото трудово
възнаграждение за м. август 2021 г., м. септември 2021 г. и за отработената част от м.
октомври 2021 г. Сочи, че поради неплащане на трудовите му възнаграждения за посочения
1
период е предприел действия за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, като със заповед № 147/15.10.2021 г. същото е било
прекратено, считано от 15.10.2021 г. Заявява, че с прекратителната заповед ответникът е
признал част от задълженията си към него, а именно: 2 251,45 лв. – обезщетение по чл. 221,
ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ
и 107,21 лв. – обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. Допълва, че неплащането им е станало
причина да подаде жалба до дирекция „Инспекция по труда“ – гр. София, която след
извършена проверка с отговор с изх. № 22002218/14.01.2022 г. е констатирала неплащането
на начисленото му трудово възнаграждение за м. август 2021 г. в размер на 1 650 лв., за м.
септември 2021 г. в размер на 1 747,08 лв., за м. октомври 2021 г. в размер на 389,05 лв.,
обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 107,21 лв., както и обезщетението по чл. 221,
ал. 1 КТ в размер на 2 251,45 лв. Твърди, че въпреки дадените предписания за изплащане на
същите до 31.01.2022 г. ответникът все още не е сторил това, с което обосновава и правния
си интерес от образуване на производството по ч. гр. дело № 1131/2022 г. по описа на РС -
Стара Загора, както и от последващото предявяване на настоящите исковете. Претендира и
разноски.
Ответникът „...“ АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по
размер, тъй като не се доказва какъв е размерът на следващото се на ищеца допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, което е с постоянен характер
и не е в зависимост от постигнатите резултати. В тази връзка се позовава на Правилата за
оргазнизация на работната заплата в предприятието /ПВТРОРЗ/, според които при при него
се прилагат индивидуални форми на организация на работата и заплащане на труда според
отработеното време и постигнати резултати, като се прави разграничение между
допънителните трудови възнаграждение с постоянен и непостоянен характер. Сочи, че по
естеството си уговореното в трудовия договор на ищеца текущо материално стимулиране
/ТМС/ представлява допълнително трудово възнаграждение по чл. 13, ал. 1 от НСОРЗ, което
няма постоянен характер и не следва да се включва в брутното трудово възнаграждение, на
основание чл. 20 от НСОРЗ и чл. 41 от ПВТРОРЗ. Допълва, че преценката относно личния
принос на служителя и проявения от него професионализъм при изпълнение на работата му
може да се извърши само при реално положен труд, поради което допълнителното трудово
възнаграждение за материално стимулиране за постигнати трудови резултати не се дължи за
времето, през което работникът или служителят не е бил на работа. Сочи, че в представената
от ищеца платежна ведомост за м. септември 2021 г. погрешно е било начислено и текущото
материално стимулиране в размер на 1 393,37 лв. като част от брутното му трудово
възнаграждение, което обаче не се явява дължимо, като тази счетоводна грешка е пренесена
автоматично и в издадената заповед № 147/15.10.2021 г. С тези съображения отправя искане
за отхвърляне на предявените искове.
Съдът намира, че в частта относно предявения иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ
исковата молба страда от нередовности, поради което на ищеца следва да бъдат дадени
указания в едноседмичен срок от съобщението да уточни периода на претенцията си за
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 107,21 лв., като посочи за
колко дни се отнася тя, за кои години и как е формиран размерът на претенцията по години.
Наред с това, с оглед извършването на преценка за спазване на срока по чл. 131, ал. 1
ГПК от ответника, съдът намира, че следва да се изиска информация от куриерска служба
„Еконт Експрес“ относно датата на подаване на куриерска пратка № 5300423836985 от
страна на адв. Б. Ц..
По разпределяне на доказателствената тежест:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 128, т. 2 КТ
В тежест на ищеца е да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника
и е полагала труд за периода, за който претендира да му се заплати трудово възнаграждение,
2
размера на дължимото трудово възнаграждение за процесния период и падежа на
вземанията. При установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже плащане на претендираните суми в случай, че твърди това, за което той не сочи
доказателства.
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 224, ал. 1 КТ
В тежест на ищеца е да установи прекратяване на трудовото правоотношение, без
значение на основанието за прекратяване, както и размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец. При установяване на
посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже или ползването на отпуска за
процесния период, или изплащане на обезщетението за неползването му в случай, че твърди
това, за което той не сочи доказателства.
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 221, ал. 1 КТ
В тежест на ищеца е да установи, че е работил по трудово правоотношение с
ответника, което е прекратено на твърдяното основание – чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, както и
размера на месечното му брутно трудово възнаграждение. При установяване на посочените
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума в случай,
че твърди това, за което той не сочи доказателства.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
В тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг; изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава. При установяване на посочените обстоятелства
в тежест на ответника е да установи, че е погасил дълга на падежа в случай, че твърди това,
за което той не сочи доказателства.
С оглед неоспорването му от ответника с отговора на исковата молба и на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по
делото следва да се отделят обстоятелствата относно наличието на съществувало между
страните трудово правоотношение по силата на трудов договор № 213/2021 г., в рамките на
което е изпълнявал длъжността „специалист, технически контрол“, с място на работа „TV+“,
гр. София, като със заповед № 147/15.10.2021 г. считано от същата дата, то е било
прекратено, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
Спорният по делото въпрос касае размерът на нетното и брутно трудово
възнаграждение на ищеца в рамките на исковия период, както и начина на формиране на
последното и конкретно характера на допълнителното такова, наименовано текущо
материално стимулиране /ТМС/ при постигнати резултати.
Съдът следва да се произнесе по исканията на страните и по допускане на
доказателствата.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо. Искането на ищеца за допускане на ССчЕ следва да бъде уважено,
като вещото лице след запознаване с материалите по делото и извършена проверка в
счетоводството на ответника да отговори на посочените в исковата молба задачи. Вещото
лице следва да отговори и на въпроса какъв е размерът на последното получено от ищеца
брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на прекратяване на
трудовото правоотношение, респ. какъв е размерът на брутното му трудово възнаграждение
по смисъла на чл. 228 КТ, както и какъе в размерът на всяка от претенциите за мораторна
лихва върху отделните главници. Доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190
ГПК следва да бъде уважено единствено в частта относно материалите от трудовото досие
на ищеца, като в останалата част същото е неконкретизирано.
Следва да се приложи по делото ч. гр. дело № 1131/2022 г. по описа на РС – Стара
Загора.
3
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗИСКА информация от служба „Еконт Експрес“ относно датата на подаване
на куриерска пратка № 5300423836985 от страна на адв. Б. Ц., като СЕ ИЗПРАТИ и препис
от товарителницата.
УКАЗВА на ищеца С. К. К. в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба в
препис за другата страна да:
- уточни периода на претенцията си за обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 107,21 лв., като посочи за колко дни се отнася тя, за кои години и как е
формиран размерът на претенцията по години.
УКАЗВА на ищеца, че ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията исковата молба ще
бъде върната в тази част, а производството по делото – ПРЕКРАТЕНО.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА изслушване на съдебносчетоводната експертиза, която да отговори на
посочените в исковата молба задачи, както и на тези в мотивната част на настоящото
определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л. Б. Б..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 300 лв., вносим от
бюджета на съда.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника „...“ АД в едноседмичен срок от
съобщението да представи по делото материалите от трудовото досие на ищеца С. К. К.,
като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата част.
ПРИЛАГА по делото ч. гр. дело № 1131/2022 г. по описа на РС – Стара Загора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.02.2023 г. от
10:30 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба и
приложенията.
Вещото лице да се уведоми за възложената задача, тъй като депозитът е за сметка на
бюджета на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4