Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София,06.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 863 по описа за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 329760 от
02.02.2018 г. по гр.д. № 7611/2014 г. по описа на СРС, 52 с-в са уважени
осъдителни искове, с които „Т.И.“ ЕООД е осъдено да заплати на „Н.И Я.Т.“ ЕООД,
на основание чл. 189, ал. 1, във връзка с чл.87 и чл.191 от ЗЗД, сумата 12
612.60 лева, представляваща стойността/цената по разваления Договор за покупко-продажба
на МПС „Рено Премиум 420 ДЦИ“ от 23.07.2012г., заедно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на исковата молба 12.02.2014 г. до
окончателното й изплащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата 237.14 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 04.12.2013г. до 12.02.2014 г.
Със същото решение е
уважен осъдителен иск, с който „Х.А.Р.Б.“ ООД е осъден да заплати на „Т.И.“
ЕООД, на основание чл. 219, ал. 3 ГПК вр. чл.189 ЗЗД, сумата 10 201.20 лева,
представляваща стойността/цената по разваления Договор за покупко-продажба на
МПС „Рено 420 ДЦИ“ от 06.02.2012г., заедно със законната лихва върху тази сума
от датата на предявяването му-24.04.2014г. до окончателното й изплащане, на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата 82.34 лева, представляваща мораторна лихва
за периода от 15.01.2014г. до 12.02.2014г., като е отхвърлил иска за разликата
до пълния предявен размер от 329.93 лева и за периода от 20.12.2013г. до
17.04.2014г.
Решението е постановено
с участие на „Х.А.Р.Б.“ ООД, като подпомагаща страна на страната на ответника
/при допусната очевидна фактическа грешка в решението на СРС в посочената част/.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника „Т.И.“ ЕООД срещу постановеното
решение, с което са уважени осъдителните искове срещу него. Счита, че решението
е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния
закон, и необоснованост. Заявява, че погрешно съдът е приел, че процесното МПС
принадлежало изцяло на трето лице, съответно, че ищецът притежава правата по
чл. 189 ЗЗД и му се дължи връщане на продажната цена и разноските. Съдът не бил
обосновал изводите си, че МПС-то принадлежи на трето лице. Документите получени
по съдебната поръчка до Република Франция имали по-малка доказателствена
стойност от тези представени от МВР, които представлявали официални документи и
не били оспорени по реда на чл. 193 ГПК. Поддържа, че праводателят на третото
лице - „С.О.Д.С.“ не бил собственик на МПС към момента на покупко-продажбата, поради
което дружеството „С.О.Д.С.“ не е собственик на вещта. Дори да се е приеме, че
испанското дружество не е било собственик на процесното МПС, то К.Г.е придобил
собствеността на автомобила на основание чл.78 ЗС. Недоказано било
обстоятелството, че МПС било предмет на кражба. Също така от датата на
регистрацията до датата, на която е предадено владението на компетентните
органи били изминали повече от 5 години, поради което правото на собственост е
придобито по давност. Така ищецът не е предприел действия по защита на правото
на собственост и погрешно е предал МПС на органите на реда. Така не е
възникнало правото на ищеца да развали договора, съответно да ангажира
отговорността на ответника за връщане на сумата и за заплащане на разноските.
Трето лице помагач „Х.А.Р.Б.“
ООД в срока по чл. 265 ГПК се присъединява към въззивната жалба на
подпомагащата го страна и изразява становище за нейната основателност.
Въззиваемата страна –
ищец в срока по чл. 263 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, в който
заявява становище, че жалбата е
неоснователна, а постановеното от СРС решение е правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени
представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
оспорения съдебен акт:
Съгласно нормата на чл.
269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивната жалба е
допустима, доколкото е подадена в срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
Обжалваното съдебно
решение е валидно и допустимо, като по отношение на правилността във връзка с
доводите в подадената въззивна жалба, съдът намира следното:
За да уважи исковете по
чл. 189, ал.1 от ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че между страните е
сключен договор за покупко-продажба на МПС -„Рено П. 420 ДЦИ“ с № на рама VF622GVA*********.
Въз основа на представените по съдебната поръчка доказателства,
СРС е приел, че трето лице „С.О.дьоС.САРЛ“ притежава право на собственост върху
вещта предмет на договора за продажба - „Рено Премиум 420 ДЦИ“ с № на рама*******. В постановеното решение СРС е приел, че автомобилът е откраднат в Испания и намерен в Република България, както
и че същият е бил предаден на органите на реда в РБългария във връзка с
образуваната преписка в Окръжна прокуратура Благоевград. Приел е, че в
производството е установено, че ищецът е развалил договора за покупко-продажба
на МПС, сключен между него и ответника, с нотариална покана от 02.12.2013 г.,
поради неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли собствеността
върху автомобила.
От приетите пред първата
инстанция писмени доказателства се установява, че първата регистрация на
автомобил, влекач, марка „Рено“, модел „Премиум 420 ДЦИ“ с № на рамата ********, е
била на 13.02.2002 г. в Република Франция, като същият е регистриран от С.Р.Ж.П.Т./
талон от Префектура на град Тарн/.
Чрез представената
декларация за покупка на превозно средство втора ръка, представен чрез
проведена съдебната поръчка до Република Франция се установява, че „С.О.Д.С.“
ООД е декларирал закупуване на процесното превозно средство на 02.10.2008 г.
Страните не спорят и се
установява, че на 01.08.2012 г. от трето лице - „С.О.Д.С.“ ООД е подадено
заявление за кражба или искане за издирване на превозното средство, в което е
посочено, че дружеството през 2007 г. е отдало под наем процесното МПС на
дружество в Испания за срок от пет години, като след изтичане на срока
испанското дружество не е върнало автомобила, тъй като бил откраднат.
Установява се, че на
03.10.2007 г. е сключен между „Т.Т.“ ООД и К.Д.Г.договор за
покупко-продажба на процесното МПС. В
резултат на това посоченото лице К.Г.регистрира автомобила за първи път в
Република България на 26.10.2007 г. под регистрационен номер СА1224МА. След тази
дата на 07.02.2012 г. е сключен между „Х. А.-А.-Л.“ ООД и „Т.И.“ ЕООД договор
за покупко-продажба на автомобила с нотариално заверени подписи.
Страните не спорят и се
установява, че между настоящите страни е сключен договор за покупко-продажба на
автомобил с нотариално заверени подписи. На 08.07.2013 г. при излизане от
страна на товарния автомобил, след извършена проверка в АИС „Граничен контрол“
е установено, че за автомобила има въведен сигнал за извършена кражба в ШИС с
идентификатор № ES 8202911810800 0000 02,
подаден на 01.08.2012 г. Така с протокол за доброволно предаване от 08.07.2013
г. е предаден автомобила на органите на ГПУ-Петрич.
Съгласно чл. 188 ЗЗД
продавачът отговаря, щом трето лице има права върху продадената вещ, които може
да противопостави на купувача в две Х.тези. В първата Х.теза третото лице е
предявило правата си и купувачът вече е отстранен от вещта, която е купил, въз
основа на съдебно решение по иск на трети лица - налице е осъществена евикция.
Във втората Х.теза правата на трето лице само са предявени по съдебен ред или
дори още не са предявени, но могат във всеки момент да бъдат предявени и
противопоставени на купувача. Вещта още не му е отнета, но съществува реална
заплаха от това - налице е евентуална евикция. Законът не прави разлика между
реализирана или предстояща евикция, защото и в двата случая става въпрос за
пълно неизпълнение или неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото
на собственост, за налични права на трето лице, противопоставими на купувача,
вече реализирани или които ще се реализират в бъдеще. Затова купувачът може да
развали договора за продажба по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД и да търси
обезщетение за вредите, които претърпява от неизпълнението /чл. 189, ал. 1 ЗЗД/, стига да е добросъвестен, т.е. по време на купуването да не е знаел, че
купува от несобственик или че трети лица имат права върху купуваното от него
/чл. 188 ЗЗД/.
Настоящият състав
възприема изразеното становище в Решение № 424 от 24.01.2012 г. по гр.д. №
1872/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, Решение
№ 162 от 17.06.2013 г. по гр.д. № 1317/2012 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и
Решение № 261 от 26.10.2012 г. по гр.д. № 390/2012 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС, всичките
постановени по реда на чл.290 ГПК. Същевременно с решение № 424 от 24.01.2012
г. по гр. д. № 1872/2010 г., ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290-чл.
293 ГПК е дадено тълкуване във връзка с приложението на института на
т.н.”евентуалната евикция” - за да се упражни надлежно правото на разваляне на
договора по реда на чл. 189, ал. 1 изр.1 във вр.с чл. 87, ал. 3 ЗЗД от
добросъвестния приобретател на спорния имот, следва ли да бъде установено със
съдебно решение по положителен и безспорен начин притежаването от третото лице
право върху имота или е достатъчно това право да е вероятно основателно предвид
представените доказателства. Прието е, че съгласно чл. 188 ЗЗД продавачът
отговаря, щом трето лице има права върху продадената вещ, които може да противопостави
на купувача в две Х.тези. В първата Х.теза третото лице е предявило правата си
и купувачът вече е отстранен от вещта, която е купил, въз основа на съдебно
решение по иск на трети лица - налице е осъществена евикция. Във втората Х.теза
правата на трето лице само са предявени по съдебен ред или дори още не са
предявени, но могат във всеки момент да бъдат предявени и противопоставени на
купувача. Вещта още не му е отнета, но съществува реална заплаха от това -
налице е евентуална евикция. Законът не прави разлика между реализирана или
предстояща евикция, защото и в двата случая става въпрос за пълно неизпълнение
или неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на собственост,
за налични права на трето лице, противопоставими на купувача, вече реализирани
или които ще се реализират в бъдеще. Затова купувачът може да развали договора
за продажба по реда на чл.87, ал. 3 ЗЗД и да търси обезщетение за вредите,
които претърпява от неизпълнението /чл. 189, ал. 1 ЗЗД/, стига да е
добросъвестен, т.е. по време на купуването да не е знаел, че купува от
несобственик или че трети лица имат права върху купуваното от него /чл. 188 ЗЗД/.
С оглед тези становища,
настоящия състав намира за установено в производството, че трето за спора лице „С.О.дьоС.САРЛ“
е заявило пред държавен орган – в случая първоначално на 01.08.2012 г. пред
полицейските власти на град de Mollet Del Valles в предградията на гр.Барселона, а впоследствие пред Окръжна
прокуратура Благоевград по образувана наказателна преписка № 2663/2013 г. по
описа на ОП Благоевград право на собственост по отношение на МПС, което е
предмет на сключения на 23.07.2012 г. договор за покупко-продажба между
страните – продавач: „Т.И.“ ЕООД, ЕИК ******** и купувач „Н.И Я.Т.“ ЕООД, ЕИК ********
с индивидуализация - „Рено Премиум 420 ДЦИ“ с № на рама VF622GVA*********.
Правата, които това трето за спора и сключения договор лице е заявило се
отнасят за период преди датата на сключване на договора за покупко-продажба, не
са предявени пред съд, т.е. не е налице реална евикция, според изразените
становища в цитираните по –горе решения на касационната инстанция. Доколкото
автомобилът, предмет на договора е бил предаден доброволно от ищеца /купувач по
договора/ на органите на реда по
образуваната в Република България наказателна преписка с протокол от 08.07.2013
г. /л.190 от делото на СРС/ на основание чл.69а, ал.2 ЗМВР във връзка с
Постановление на ОП Благоевград от 19.08.2013 г. /л.15 от делото на СРС/, в
производството е установено, че закупената от ищеца вещ му е била отнета във
връзка именно с претенции за собственост на това трето за спора лице. С оглед
това, настоящия състав намира че е установено в производството, че е налице
реална заплаха от отстраняване на купувача от вещта - налице е евентуална
евикция, доколкото не е проведен съдебен процес за установяване правото на
собственост върху автомобила, по който по обвързващ страните начин да е
установено кому принадлежи собствеността върху автомобила. В настоящето
производство такъв спор не е бил въведен като предмет на образуваното
производство по надлежния ред, поради което съдът не дължи произнасяне по него.
Последното и при съобразяване, че страна по спора не е това трето лице, което заявява
самостоятелни права върху закупената от ищеца вещ.
Следователно,
налице е евикция. За продадения лек автомобил са налице данни, че към 23.07.2012
г. е бил откраднат от владението и е собственост на трето лице, а не на продавача.
Продавачът, чиято е доказателствената тежест, не е установил изправността си по
основното задължение да прехвърли собствеността върху продадената вещ.
Съдържанието на дължимата престация на продавача от друга страна - да бъде
направен приобретателя собственик, включва и недопускането да настъпят пречки
за запазване на правото му, дължащи се на поведението на праводателя или на
отношенията му с трети лица. Отговорността на последните не зависи от това дали
са знаели, че товарния автомобил е бил откраднат, т.е. че е чужда вещ /чл. 188
от ЗЗД/. Съдебната практика приема, че за уважаването на иска е ирелевантно
дали третото лице е предявило правата си и купувачът е отстранен от вещта, или
купувачът не е отстранен от вещта, защото към предявяването му е налице висящ
спор или третото лице въобще не е предявило претенциите си по съдебен ред, но
съществува възможност за това. Това е така, защото и в двата случая става
въпрос за пълно неизпълнение на задължението да се прехвърли правото на
собственост. Неоснователни в тази връзка са доводите за недоказано извънсъдебно
отстраняване на купувача.
Покупко-продажбата
е транслативен способ за придобиване на право на собственост. 3а да настъпи
прехвърлителния ефект на сделката е необходимо продавачът да е собственик на
вещта. В противен случай, макар договорът да е действителен, същият не поражда
целената правна последица - преминаване на правото на собственост от
патримониума на продавача в патримониума на купувача. Това е така, защото никой
не може да прехвърли повече права отколкото сам притежава (Nemo plus iuris
transferre potest quam ipse habet).
От съвкупния анализ
на представените по делото доказателства става ясно, че към момента на
извършване на сделката ответникът не е бил собственик на процесния автомобил.
Това е така, защото ответното дружество черпи правата си от договор за
покупко-продажба, сключен на 08.11.2007 г. сключен с третото лице помагач „Х.А.Р.Б.“ ООД, което
също не е било собственик на вещта. Идентичен извод се налага и за
праводателите на „Х.А.Р.Б.“ ООД – М.81
ООД по договор от 05.11.2007 г., К.Д.Г.по договор от 03.10.2007
г. сключен с „Т.Т.“ ООД. Последното
при съобразяване, че към този момент-03.10.2007
г. и към момента на регистриране на автомобила на територията на Република
България на 26.10.2007 г. под регистрационен номер*******същият този товарен
автомобил е бил вече регистриран на територията на Франция /първоначална
регистрация на 13.02.2002 г. – регистрационен талон на л.129 от делото/ от
собственика към този момент С.Р.Ж.П.Транспорт/, който е продал същия на търг на
27.09.2006 г. видно от извършеното отбелязване, т.е. преди датата на покупката
извършена на 08.11.2007 г. При тези
данни с оглед изследване правата на праводателите на продавача – ответник в
производството и третото лице, което е заявило права на собственост върху същия
автомобил се установява по несъмнен начин, че „С.О.Д.С.“ ООД притежава право на собственост върху товарния автомобил като
правоприемник на собственика към момента на първоначална регистрация на
автомобила - С.Р.Ж.П.Транспорт.
Сделката от
проведения на 27.09.2006 г. търг предхожда договора от 03.10.2007 г., с който
първоначалния праводател на ответника - „Т.Т.“
ООД се легитимира като собственик,
поради което ответникът не е могъл да прехвърли на ищеца право, което не е
придобил.
Същевременно няма
данни купувачът да е знаел, че автомобилът не е собственост на продавача към
момента на сключване на процесния договор. Нещо повече, МПС е чужда вещ, която
подлежи на възстановяване на истинския собственик след приключване на
наказателното производство. С изпращане на нотариалната покана с искане за
връщане на дадената продажна цена, ищецът е отправил в писмена форма изявление
за разваляне на договора по смисъла на чл.87, ал. 1 от ЗЗД, достигнало до
знанието на продавача. От разпоредбите на чл. 87, ал. 1 и, ал. 3 от ЗЗД следва,
че развалянето на договорите, поради неизпълнение става извънсъдебно с
едностранно волеизявление на развалящата страна. Изключение правят само
договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни
права върху недвижими имоти, какъвто договорът за продажба на товарния
автомобил явно не е. Следователно, договорът за покупко продажба е развален,
поради което платената цена от купувача на продавача следва да бъде върната,
като дадена на отпаднало основание. Предявеният иск е основателен и следва да
се уважи.
Възражението на
ответника- продавач, че ищецът е придобил собствеността върху закупеното МПС и
на оригинерно основание – чл.78 ЗС не му принадлежи, поради което съдът намира
същото за недопустимо. В проведеното производство в тежест на ответника е да
установи изпълнение на задължението му по сключения договор – да прехвърли собствеността
върху автомобила на купувача – ищец в производството. При съобразяване, че
договорът за покупко-продажба е бил сключен на 23.07.2012 г. и съответно – автомобилът
е предаден на органите на реда на 08.07.2013 г. във връзка с подаден в Испания
на 01.08.2012 г. сигнал в ШИС с идентификатор № ES 8202911810800 0000
02, то, несъмнено указаният в посочената разпоредба /чл.78 ЗС/ срок за
придобиване собственост върху МПС по първичен способ не е изтекъл за купувача.
Доводите на въззивника,
че ищецът не е защитил правата си по образуваната наказателна преписка и не е
доказал правото си на собственост, съдът намира за неоснователни, доколкото
както бе посочено в случая с цитираните разпоредби е признато право на купувача
да развали договора за покупка и при съществуваща реална заплаха от съдебно
отстранение от закупената вещ.
При надлежно упражнено
право за разваляне на договора за покупко-продажба на МПС по реда на чл.87,
ал.1 ЗЗД с изпратената от ищеца на ответника нотариална покана на 02.12.2013 г.
/л.23 от делото на СРС/, правилно и законосъобразно СРС е уважил предявените
осъдителни искове.
Поради сбъдване на
положителното вътрешно процесуално условие - уважаване на главните искове,
съдът правилно се е произнесъл и по предявените от ответното дружество обратни
искове срещу третото лице помагач.
Поради
съвпадане изводите на двете инстанции, постановеното от СРС решение следва да
бъде потвърдено в обжалваните части, като правилно и законосъобразно.
По
разноските:
С оглед изхода на спора на въззивника не
следва да бъдат присъждани разноски.
С оглед цената на иска
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал.
3, т.1 ГПК.
Воден от горното,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 329760 от 02.02.2018 г. по гр.д. № 7611/2014 г. по описа на СРС, 52 с-в, В
ЧАСТТА, с която са уважени предявените от „Н.И Я.Т.“ ЕООД, ЕИК ******** с адрес
село Василовци, община Брусарци, област *********срещу „Т.И.“ ЕООД, *** шосе*********офис
№ 19, осъдителни искове по чл.189, ал. 1 вр. с чл.87, ал.1 вр. чл.191 от ЗЗД и
чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата 12 612.60 лева,
представляваща стойността/цената на МПС- „Рено Премиум 420 ДЦИ“ с № на рама VF622GVA*********
по развален Договор за покупко-продажба на МПС от
23.07.2012г., сключен между продавача „Т.И.“ ЕООД, ЕИК ******** и купувача„Н.И
Я.Т.“ ЕООД, ЕИК ********, заедно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаване на исковата молба -12.02.2014 г. до окончателното й изплащане, както
и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 237.14 лева, представляваща
мораторна лихва върху сумата 12 612.60 лева за периода от 04.12.2013г. до
12.02.2014 г. при допусната от СРС, 52 с-в очевидна фактическа грешка в
постановеното решение изразяваща се в непосочване в диспозитива на съдебното
решение, че в производството е участвала като подпомагаща страна на страната на
ответника „Х.А.Р.Б.“ ООД, ЕИК *********.
Решението е постановено
с участие на подпомагаща страна - „Х.А.Р.Б.“ ООД, ЕИК ********* на страната на
ответника „Т.И.“ ЕООД, ЕИК ********.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
След влизане в сила на
настоящето решение делото да се изпрати на СРС, 52 с-в за отстраняване на
очевидна фактическа грешка в постановеното решение № 329760 от 02.02.2018 г. по
гр.д. № 7611/2014 г. по описа на СРС, 52 с-в досежно отразяване формираната
воля от съда, че решението е постановено с участие на „Х.А.Р.Б.“ ООД, ЕИК *********,
като подпомагаща страна на страната на ответника„Т.И.“ ЕООД, ЕИК ********.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2