№ 12617
гр. С., 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20241110107749 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът ФИРМА твърди, че има вземане към ответника Б. Б. А. за сумата 4948,42
лв., представляваща стоиност на потребена вода на адрес гр. С., ж.к. Л., бл. ..., вх..., ет..,
ап..., кл. № ....., за периода от 23.03.2016г. до 31.03.2023г., както и за сумата 2213,93 лв.
– лихва за забава за периода от 09.11.2017г. до 07.05.2023г., за които му е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.No61199/2023г. по описа на СРС, 77-ми
състав. Ответникът е възразил срещу заповедта, поради което моли съда да постанови
решение, с което да признае горните вземания за установени. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни
общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника ВиК услуги (доставка на питеина вода и отвеждане на отпадни
води) в посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена, както и
обезщетение за забава върху нея за периода от датата на падежа, посочен във
фактурите.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. Б. А. е депозирал отговор на ИМ, с които
оспорва исковете. Оспорва да има облигационни правоотношения с ищеца с предмет
доставка на ВиК услуги за процесния имот, като твърди, че не е собственик на
1
процесния имот. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.198о, ал.1 от
Закона за водите:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е
потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно
правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в
претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на
претендираните суми.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
От приложената по делото справка по партидата на Б. Б. А. в Служба по
вписванията – С. /л.5-7 от делото/, се установява, че на 04.08.2006г. ответникът е
придобил от общината собствеността върху процесния недвижим имот, находящ се в
гр.С., ж.к.Л., бл...., вх...., ет..., ап..., като по делото няма данни имотът да е прехвърлен
на трето лице след посочената сделка. Видно от представеното писмо от СО, дирекция
„Общински приходи“, отдел „Л.”/л.59-63 от делото/, процесният недвижим имот е
деклариран от ответника Б. Б. А. в качеството му на негов собственик, съответно е
приложено заверено копие на подадената от него данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ
/л. 59-63/.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост.
Следователно, доколкото се установи, че ответникът е собственик на процесния имот,
той е и потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в него.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само
един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл.198о, ал.1 и ал.2 ЗВ. В
настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. С. е
ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях)
лица и от съответния регулаторен орган, като не се предвижда сключването на отделен
2
писмен договор с всеки потребител. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая
несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са
били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като за процесния период
приложение намират ОУ, одобрени с решение на КЕВР от 13.07.2016г. и влезли в сила
на 28.08.2016г. Съответно според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат
различни условия. По делото не са релевирани подобни трърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради
изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице облигационни
отношения по неформален договор за продажба на водоснабдителни и канализационни
услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и
съгласно приложимите към съответния период Общи условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 във връзка с чл. 25 от ОУ от 2016г.,
доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води в
сгради – етажна собственост се заплаща въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, като същото се разпределя въз основа
на отчет на общия водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К
оператора, и отчетите по индивидуалните водомери, с включени всички разходи и
загуби на вода в сградната и вътрешната водопроводна инсталация. Отчитането на
показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на В и К услуги в
присъствието на потребителя или на негов представител (чл. 23, ал. 4 от ОУ от 2016г.),
като клаузата на чл. 24, ал. 1 от ОУ от 2016г., регламентира задължението на
потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни
лица на В и К оператора за извършване на отчети на индивидуалния водомер,
монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното количество изразходвана
питейна вода.
По делото се установява спазване на описаната процедура за разпределение на
количеството доставени В и К услуги в процесния имот. Изготвената СТЕ
потвърждава, че процесният имот е водоснабден, като количеството доставени В и К
услуги до имота е отчитано по водомери и изчислявано въз основа на предишен реален
отчет за периодите без отчет. Вещото лице представя в Таблица № 1 към СТЕ
събраната и проверена информация на база приложените по делото доказателства и
допълнително изискани от ищеца материали – извлечение от информационна система
на дружеството за процесния отчетен период, за доставени количества В и К услуги,
3
начин на отчитане, издадени фактури, формирани задължения и извършени плащания,
в това число 66 броя фактури и 3 броя кредитни известия дубликат на клиентски №
********** с титуляр Б. Б. А.. От съдържанието се установява, че през процесния
период в жилището е извършен отчет и самоотчет на монтираните в имота два
водомера с фабрични № 2116062 и 004002, които са измервали ползваните В и К
услуги. Вещото лице по СТЕ определя количеството на доставените В и К услуги за
процесния период, а именно от 23.03.2016г. до 31.03.2023г., в размер на 1878,731
куб.м. вода. Същевременно, експертът по ССчЕ посочва, че стойността на
предоставените за този период услуги възлиза в размер на 4840,66 лв., като същата е
определена в съответствие с изчислените количества и утвърдените от КЕВР цени.
Вещото лице пояснява, че за формиране на претендираната сума в общ размер на
4948,42 лв., към така определената стойност от 4840,66 лв. са прибавени сумите от
12,24 лв. /с кредитно известие е прихваната лихва за забава срещу фактура № 94251957
от 08.01.2020г./ и от 95,52 лв. /прихванати задължения до процесния период/. Съдът
намира, че доколкото по делото не са ангажирани писмени доказателства в подкрепа на
изложената информация, настоящият състав не може да извърши надлежна преценка
за относимост на извършените прихващания към процесните вземания, още повече, че
сумата от 95,52 лв. е отразена като прихванати задължения до процесния период, тоест
преди него, поради което не следва да бъдат съобразени.
Съдът кредитира изцяло заключението на приетата комплексна съдебно-
техническа и счетоводна експертиза като компетентно изготвени въз основа на
доказателствата по делото и при съобразяване на приложимата нормативна уредба. Ето
защо, при съвкупна преценка на доказателствения материал по делото и процесуалното
поведение на страните, настоящият съдебен състав намира за установена реалната
доставка на В и К услуги от ищеца в имота ползван от ответника през посочения
период, като вещите лица са изчислили, че за процесния период от 23.03.2016 г. до
31.03.2023 г. е дължима стойност на доставени В и К услуги в размер на 4 840,66 лв.,
т.е. установява се наличие на вземане на ищеца срещу ответника за посочената сума.
При установената основателност на иска следва да бъде разгледано релевираното
от ответника възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по тълк. дело
№3/2011г. на ВКС, ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл.111,
б.„в“ от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Следователно еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане
нямат отношение към характеристиката му като периодично, като единствено е
4
необходимо той да е предварително определен или определяем.
Вземанията на ищцовото дружество съдържат изброените признаци на понятието,
поради което представляват периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в“ ЗЗД и за
тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от водоснабдителните дружества услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
– договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания
са с еднакъв или различен размер.
Предвид обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК е подадено на 07.11.2023г., като от тази дата установителният иск се
счита предявен (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК), погасителната давност за претендираните
вземания е прекъсната – арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
В периода на изтичане на погасителната давност е приет специалният Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС
от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с §13 от ПЗР на ЗИД на
Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020г., в сила от 14.05.2020г.), съгласно чл. 3, т. 2 от
който за срока от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. давностните срокове спират да текат. Ето
защо към тригодишния давностен срок следва да се прибавят тези 2 месеца и 7 дни
/или общо 69 дни/, поради което всички задължения, чиято изискуемост е настъпила
преди 31.08.2020г., са погасени по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ищцовото дружество, потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен
срок след датата на фактуриране. С фактурирането потребителят се уведомява за
задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2
ЗЗД, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало. Ето защо в случая давността тече от
деня, в който съответното месечно задължение е възникнало, т.е. от деня, следващ
изтичането на съответния месец.
Предвид изложеното, извън обхвата на погасителната давност са вземанията за
периода от 01.08.2020г. до 31.03.2023г. включително – задължението за м.08.2020г. по
фактура № ********* от 07.10.2020г. е станало изискуемо на 01.09.2020г. Същите
съгласно Таблица № 3 към ССчЕ възлизат в общ размер на сумата от 2 461,73 лв. До
размера на посочената сума и за посочения период искът се явява основателен и следва
да се уважи, а в останалата част до пълния предявен размер от 4 948,42 лв. и за периода
от 23.03.2016г. до 31.07.2020г. следва да се отхвърли.
По иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
5
Съгласно клаузата на чл. 44 от ОУ от 2016г., при неизпълнение в срок на
задължението за плащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К
оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след
настъпване на падежа. Договорната клауза съответства на правилото на чл. 84, ал. 1
ЗЗД – денят за изпълнение на задължението е определен (30 дни след издаването на
фактура), поради което длъжникът изпада в забава след изтичането му. Следователно,
с оглед релевираното от ответника възражение за давност, Б. Б. А. дължи обезщетение
за забава върху дължимата от него непогасена главница от 2 461,73 лв. за периода от
09.10.2020г. /когато е изпаднал в забава за заплащане на задължението за м.08.2020г.,
фактурирано на 08.09.2020г., с настъпил падеж на 08.10.2020г./ до заявената от ищеца
крайна дата 31.03.2023г., в размер на общо 329,23 лв. съгласно заключението на ССчЕ
/Таблица № 3/. До размера на посочената сума и за посочения период акцесорният иск
се явява основателен и следва да се уважи, а в останалата част до пълния предявен
размер от 2 213,93 лв. и за периода от 09.11.2017г. до 08.10.2020г. следва да се
отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода от спора правото на разноски имат и двете страни по делото,
съобразно уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
В полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени
разноски съобразно уважената част от исковете в размер от 289,62 лв. /за държавна
такса, депозит за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение/, както и разноски по
ч.гр.д. № 61199/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав в размер от 75,30 лв. /за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/.
Ответникът е защитаван от адв. В. С., който е осъществявал безплатна правна
помощ по делото. Последният претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 3 ЗА, което определено по реда на Наредба №1/2004г. /изм. и доп., бр. 88 от
04.11.2022г./ и при съобразяване на отхвърлената част от исковете, е в размер на 620,24
лв., което на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.1, т.3 ЗА следва да
бъде присъдено на адвоката.
Ответникът няма право на отделно адвокатско възнаграждение в заповедното
производството за подадено възражение и такова не следва да му бъде присъждано /в
този смисъл Определение №45/23.01.2019г. по ч.т.д.№3074/2018г. на ВКС, I ТО,
Определение №140/19.03.2020г. по ч.т.д.№236/2020г. на ВКС, II ТО и др./.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че Б. Б. А., ЕГН
6
**********, дължи на ФИРМА, ЕИК .........., сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №61199/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав, както следва:
– на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите
сумата от 2 461,73 лв., представляваща стоиност на потребена вода на адрес гр. С., ж.к.
Л., бл. ..., вх..., ет.., ап..., кл. № ....., за периода от 01.08.2020г. до 31.03.2023г., ведно със
законната лихва от 07.11.2023г. до изплащане на вземането;
– на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 329,23 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 09.10.2020г. до 07.05.2023г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
198о, ал. 1 от Закона за водите до пълния предявен размер от 4948,42 лв. и за периода
от 23.03.2016г. до 31.07.2020г., както и иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
до пълния предявен размер от 2213,93 лв. и за периода от 09.11.2017г. до 08.10.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. Б. А., ЕГН **********, да заплати на
ФИРМА, ЕИК ........, сумата от 289,62 лв. разноски в исковото производство, както и
сумата от 75,30 лв. разноски по ч.гр.д. № 61199/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 ЗА ФИРМА,
ЕИК ........, да заплати на адв. В. Ф. С., ЕГН **********, сумата от 620,24 лв. –
полагащо се адвокатско възнаграждение за защита по исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7