№ 4232
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110126677 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от
********,със седалище и адрес на управление ********,******** бизнес
център,представлявано от ********,******** и ********,с пълномощник
адв.С. З.,с адрес ********,против М. О. ******** – ********,ЕГН
**********,с адрес ********,с искане да бъде постановено решение,с което
да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от
388,07 лева главница за електрическа енергия за периода 17.02.2021 г. до
16.06.2021 г.,сумата от 11,61 лева лихва за забава за периода 10.04.2021 г. до
27.08.2021 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно
правоотношение относно доставка и продажба на електрическа енергия за
клиентски номер ********,при което дружеството има задължението да
доставя електрическа енергия,а ответницата е задължена да заплаща същата.
Ищецът поддържа,че е изправна страна по договора и претендира
заплащането на цена,съответстваща на действително консумирана
електрическа енергия. Претендирани са парични суми,както следва : за
периода 17.02.2021 г. до 18.03.2021 г. – 120,47 лева,за периода 19.03.2021 г. до
17.04.2021 г. – 161,36 лева,за периода 18.04.2021 г. до 18.05.2021 г. – 105,88
лева,за периода 19.05.2021 г. до 16.06.2021 г. – 0,36 лева. В исковата молба се
твърди,че предвид допуснато неизпълнение на задължение за заплащане
цената на електрическа енергия в предвидения срок ищецът е начислявал и
мораторна лихва,съответно в размер на 4,62 лева,4,76 лева,2,23 лева. Исковата
претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на
заповедното производство,но с оглед депозирано възражение е налице правен
1
интерес от предявяване на иска.
Ответната страна М. О. ******** – ******** не е подала писмен
отговор,но в депозирано възражение по чл.414 от ГПК излага доводи,че
паричната сума е заплатена.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 09.09.2021 г. „********
претендира от М. О. ******** – ******** сумата от 388,07 лева главница за
електрическа енергия за периода 17.02.2021 г. до 16.06.2021 г. и 11,61 лева
мораторна лихва за периода 10.04.2021 г. до 27.08.2021 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 52509/2021 г. по описа на СРС,42
състав.
Представена е лицензия,издадена на „******** за доставка на
електрическа енергия и за търговия с електрическа енергия.
Приети са общи условия на „******** за продажба на електрическа
енергия.
Видно от фактури,издадени от „******** с получател М. О. ******** –
********,за доставена електрическа енергия са претендирани парични
суми,както следва : по фактура от 26.03.2021 г. – 120,47 лева,по фактура от
27.04.2021 г. – 161,36 лева,по фактура от 28.05.2021 г. – 105,88 лева,по
фактура от 25.06.2021 г. – 0,36 лева.
По делото е представено заявление от 27.09.2018 г.,с което М. О.
******** – ******** е поискала услуга за имот на ********
С преводно нареждане от 10.10.2022 г. М. О. ******** – ********
нарежда сумата от 388,07 лева в полза на ******** за клиентски номер
********,а на 17.10.2022 г. – 300 лева съдебни разходи.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран,за да бъде установено дали съществува
вземането,за което е издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта
за изпълнение е подадено възражение или е връчена при условията на чл.47
от ГПК. Това означава,че този иск има предмет,идентичен с предмета на
заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на
соченото основание и в претендирания размер. Регламентирането на иска като
положителен установителен иск обосновава извода,че е възложено в тежест
на ищеца да проведе доказване за наличието на материалноправни
предпоставки за уважаване на иска,а именно да докаже,че страните са
обвързани от правоотношение по доставка и продажба на електрическа
енергия и да установи доставеното количество електрическа
енергия,съответно цената на същата. Законът регламентира фикция,че искът
се явява предявен на датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е
2
постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за
предявяване на иск,т.е. на 09.09.2021 г. Разпоредбата на чл.235,ал.3 от ГПК
предвижда,че при постановяване на съдебното решение съдът взема предвид
и настъпилите в хода на производството обстоятелства,които са от значение
за спорното право. Фактът на плащането на паричната сума е такова
обстоятелство,което съдът е длъжен да отчете при постановяване на
решението си,тъй като ако ищецът е получил паричната сума,която
претендира,вземането му се явява погасено чрез плащане,респективно в този
случай искът подлежи на отхвърляне. Софийският районен съд намира,че
ответницата ******** – ******** е реализирала плащане на претендираната
парична сума за електрическа енергия на 10.10.2022 г.,когато е заплатила
главницата,поради което предявената искова претенция за главница подлежи
на отхвърляне,защото ищецът е получил изпълнение,макар изпълнението да е
настъпило в хода на производството. Така мотивиран,съдът счита,че искът за
главница следва да бъде отхвърлен.
Софийският районен съд приема,че исковата претенция подлежи на
уважаване по иска по чл.86 от ЗЗД,както и за законната лихва върху
главницата за периода от предявяване на иска – 09.09.2021 г. до изплащането
на главницата на 10.10.2022 г. Искът по чл.86 от ЗЗД може да бъде уважен,ако
парична сума не е заплатена на падежа или в предвидения срок,при което за
периода на забава длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на
мораторна лихва. За да бъде изпълнението на задължението за заплащане
цена на електрическа енергия точно,необходимо е електрическата енергия да
бъде заплатена в предвидения по общите условия срок. Съгласно чл.19 от
общите условия цената на електрическа енергия се заплаща в срок от десет
дни от съобщението,а ал.8 сочи,че неполучаването на съобщение не
освобождава потребителя от задължението да заплати цената. Предвид
това,че задълженията за процесния период не са заплатени в срок,съдът
счита,че искът по чл.86 от ЗЗД подлежи на уважаване.
Софийският районен съд намира,че предвид това,че искът за главница е
отхвърлен единствено поради реализираното плащане в хода на исковото
производство – плащането е реализирано през м.10.2022 г.,ищецът има право
на присъждане на разноски и за заповедното,и за исковото производство. С
оглед обстоятелството,че общият размер на разноските е 340 лева,а
същевременно ответницата е заплатила сума в размер на 300 лева,за които е
посочено,че представляват плащане на разноски,съдът приема,че следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 40 лева.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл415 от
ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,предявен от ********,със седалище и адрес на
управление ********,******** бизнес център,представлявано от
********,******** и ********,с пълномощник адв.С. З.,с адрес
********,против М. О. ******** – ********,ЕГН **********,с адрес
********,за признаване за установено,че съществува вземане на ищеца в
3
размер от 388,07 лева главница за електрическа енергия за периода 17.02.2021
г. до 16.06.2021 г.,поради реализирано плащане в хода на производството.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.86 от ЗЗД по отношение на против М. О.
******** – ********,ЕГН **********,с адрес ********,че съществува
вземане на ********,със седалище и адрес на управление ********,********
бизнес център,представлявано от ********,******** и ******** в размер от
11,61 лева ( единадесет лева шестдесет и една стотинки ) лихва за забава за
периода 10.04.2021 г. до 27.08.2021 г.,както и за законната лихва върху
главница в размер от 388,07 лева,считано от предявяване на иска – на
09.09.2021 г. до изплащане на вземането на 10.10.2022 г.,за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 52509/2021 г. по описа на
СРС,42 състав.
ОСЪЖДА М. О. ******** – ********,ЕГН **********,с адрес
******** да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на
********,със седалище и адрес на управление ********,******** бизнес
център,представлявано от ********,******** и ********, сумата от 40 (
четиридесет ) лева сторени съдебноделоводни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4