№ 31908
гр. София, 16.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Частно
гражданско дело № 20211110154854 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
При проверка на подаденото заявление, съдът намира следното:
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от фирма
срещу В. АС. СТ., с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника за
суми по договор за заем, сключен със фирма за непогасена главница, договорна и мораторна
лихва и неустойка.
Съдът намира, че по отношение на търсеното вземане за неустойка заявлението следва да
се отхвърли по следните съображения:
Съдът служебно следи за наличието на нищожни клаузи по потребителските договори и
ако намери, че са налице такива, то вземанията, основани на тях, се приемат за недължими –
аргумент от чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК вр.чл.7 ГПК.
Сключеният между страните по заемното правоотношение договор има характер на
потребителски договор. Търси се сумата от 786.38 лева – остатък от неустойка за
неизпълнение на задължение за обезпечаване на заема с поръчителство или безусловна
банкова гаранция, които потребителят е следвало да осигури след подписване на договора.
Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Със
задължителна практика в ТР на ОСТК №1/2009г. /т.3/ е дадено разяснение, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции,
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, следва да
се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора и то служебно от
съда /и без направено в тази насока възражение/, като могат да бъдат използвани някои от
следните примерно изброени критерии – естество на задължението, което се обезпечава с
уговорената неустойка, размер на обезпеченото по този начин вземане, вид на уговорената
1
неустойка и на неизпълнението, от което произтича, съотношение на размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
Неустойката в настоящия случай е санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв
начин не кореспондира с последиците от неизпълнението, независимо от размера й.
Начислена по този начин, тази неустойка по същество е добавък към възнаградителната
лихва на търговеца – заемодател, и поради това го обогатява неоснователно, което
противоречи на принципа за справедливост в гражданските правоотношения. С нея рискът
от оценката на кредитоспособността на потребителя се прехвърля неоправдано към
ответника, което е недопустимо и от гледна точка на това, че именно заемодателят е този,
който следва да извърши преценка на риска от отпускане на заема на база събраната
предварителна информация, която дейност е част от упражняваното от него занятие.
Изхождайки от тези мотиви, съдът намира уговорката за неустойка за противоречаща на
добрите нрави и поради това нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради което
отхвърля заявлението в тази част.
С оглед частичното отхвърляне на заявлението, на заявителя са присъдени частично
разходите за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, като са признати следните
суми: 17.86 лева – държавна такса (да горницата до 42.08 лева не се присъждат) и 21.22 лева
юрисконсултско възнаграждение, като за горницата до определените от заповедния съд
50.00 лева не се присъждат. Доколкото разходите са последица от уважаване/отхвърляне на
заявлението, отделен диспозитив не се дължи.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено
от фирма, ЕИК *********, в частта относно сумата от 786.38 лева – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за обезпечаване на задълженията по договор за заем
№ 391227/24.01.2020г., сключен с В. АС. СТ..
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2