Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260041/16.9.2020 г. 16.09.2020г.
, гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – ІХ състав
в публично заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесета година:
Председател: НИКОЛАЙ КИРКОВ
секретар В.Г.,
като разгледа докладваното от съдия Кирков
АНД №809/2020 г. по описа на ЯРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
след решение на Административен съд гр.Ямбол , с което е отменено Решение №
153/02.06.2020 и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Районният съд е сезиран с жалба от на М.Л.П. ***-0814-000220/12.11.2019
г., издадено от Началника на РУ Стралджа при ОД на МВР - Ямбол, с което на
основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя
са наложени административни наказания глоба в размер на 1050 лева и три месеца
лишаване от право да управлява МПС, и по силата на Наредба № Iз-2539 на МВР е
постановено отнемане на 12 контролни точки, за нарушение по чл.21, ал.1 от
същия закон.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на наказателното
постановление, изразяващи се в
допуснати процесуални нарушения при издаването му.Оспорва се както извършеното
нарушение ,така и годността на
техническото средство ,с което е
установена превишената скорост.
Жалбоподателят, редовно
призован, не се явява в с.з.
Въззиваемата страна редовно призована
,чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.Счита нарушението за безспорно установено при
спазване условията и реда за използване
на автомотизираната система.В тази връзка се
иска НП да бъде потвърдено и да се
присъди юрисконсултско възнаграждение.
ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 10.08.2019г. в 14.58 часа одобрен тип АТС - TFR1-М, № 594, преминало последваща проверка и технически изправно, заснело лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ 4 МАТИК”, с рег. № ***, движещ се със скорост от 137 км/ч в с. Зимница, Ямболска област, по път І-7, км.241+800, в посока АМ „Тракия“, при максимално разрешена за движение в населено място 50 км/ч.
Въз основа на данните от АТС, обективирани в клип 17796, и с оглед обстоятелството, че за констатираното нарушение е предвидено и наказание лишаване от право да управлява МПС, на жалбоподателя била изпратена покана да се яви на 11.09.2019г. в 09:00 часа в РУ – Стралджа за съставяне на АУАН за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Поканата била получена от П. на 14.09. 2019г. и в предоставения му тридневен срок до 18.09.2019г. той не се явил в РУ-Стралджа, поради което АУАН е бил съставен в негово отсъствие при условията на чл.40 ,ал.2 от ЗАНН.
В последствие на 12.11.2019г., въз основа акта, при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу жалбоподателя е издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка се установява по категоричен начин отпоказанията на разпитаните по делото свидетели и приобщените по делото веществено доказателствено средство- видиозапис ,както и веществено доказателство- снимка с разпечатка от използваното средство за измерване и писмените доказателства-докладна записка, протокол за използване на автоматизирано техническо средство, протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол и справка за нарушител.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно отменителното решение на ЯАС при издаване на акта и процесното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до тяхната незаконосъобразност, поради което настоящия съдебен състав няма да обсъжда наведените в жалбата доводи в тази насока .
Съгласно чл.21 ,ал.1 от ЗдвП при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство- лек автомобил в населено място е забранено да превишава скорост от 50 км /час.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява извършеното административно нарушение на чл.21, от ЗДвП .Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал и видеозаписа, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административно наказателния процес. На кадрите от снимковия материал и видеоклипа се наблюдава ясно автомобила, визиран в наказателното постановление, чието разположение и посока на движение в момента на сработването на мобилното средство за видеоконтрол, изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС.
Категорично по делото е установено ,че АТСС, с която е констатирано нарушението е одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по административната преписка Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Системата е работила на автоматичен режим, което е в съответствие с изискването на чл.9 от Наредбата, която дава правомощия на служителя единствено еднократно да насочи уреда в контролираната посока, да го включи и извърши първоначални настройки. Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал.1 от наредбата /, съставен от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства - точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване, идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано АТСС, началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис.
Правилно НП е било издадено против жалбоподателя, тъй като съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.АУАН е бил връчен по предвидения от закона ред и жалбоподателя е иимал възможността да се възползва от правото си по чл.188, ал.5 от ЗДвП да декларира, че МПС се управлява от друго лице, но не го е сторил.
При посочване на наказуемата скорост е съобразен и приспаднат толеранс от 3процента от действително измерената скорост в полза на нарушителя. Основанието за приспадане на този толеранс следва от техническите характеристики на мобилната система и изрично е отразено в протокола от проверка, където под таблицата с измерените скорости изрично е посочено, че допустимата грешка при измерване на скоростта възлиза на 3% за скорости над 100 км/час. Въпросната редукция е извършена от наказващия орган и след приспадане на толеранс от 3% за наказуема скорост е приета стойност от 133 км/час, както е отразено в НП И при това положение, превишението на допустимата скорост от 50 км/час е с повече от 50 км/час, поради което санкционната норма по чл. 182 ал.1 т.6 от ЗДвП е правилно избрана и приложена.
Съдът намира за неоснователен довода в жалбата,че в случая следва да се приложи ТР № 1/26.02.204г. на ВАС
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Анализът на посочените правни норми обосновават извод, че нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на ЕФ и НП не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС ,съответстват на изискванията, посочени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВАС. Разрешението, дадено в това Тълкувателно решение, че в хипотезата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства. Затова е прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата , издаването на електронен фиш и НП за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, ,функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър.
В настоящия случай както се посочи по- горе са били спазени изискванията на цитираната Наредба, а именно: било е използвано автоматизирано техническо средство АТС - TFR1-М № 594, одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало проверка по надлежния ред , съставен е и протокол за използването му ,поради което не може да се направи извод за приложимост на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 год. по т. д. № 1/2013 год. на ВАС, което е изгубило силата си след последвалите законодателни промени в§ 6, т. 65 от ДР на ЗДвП .
По изложените съображения, съдът намира,
че обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
С оглед на изложеното и на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.63, ал.5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсулскто
възнаграждение в размер на 100 лв. се явява основателно и следва да се уважи.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в
съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по
реда на АПК. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването,
както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на
жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от
юрисконсулт (както е в случая за ОД на МВР – Ямбол), се присъжда възнаграждение
в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Доколкото размерът на
поисканото възнаграждение не надхвъря определения в
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ максимален размер, претендираната сума следва да се присъди в тежест на
жалбоподателя.
Искането за присъждане на юрисконслуско
възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата
страна за участието му в предходното
разглеждане на делото от ЯРС и ЯАС е неоснователно , тъй като не е не направено
искане за присъждането им в тези производства.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление НП
№ 19-0814-000220/12.11.2019 г., издадено от Началника на РУ Стралджа при ОД на
МВР - Ямбол, с което на М.Л.П.
*** ЛНЧ ********** , на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по
пътищата са наложени административни наказания глоба в размер на 1050 лева и
три месеца лишаване от право да управлява МПС, и по силата на Наредба № Iз-2539
на МВР е постановено отнемане на 12 контролни точки, за нарушение по чл.21,
ал.1 от същия закон
ОСЪЖДА, М.Л.П. с посочени по-горе данни, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР - Ямбол сумата
от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва
пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: