№ 434
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело №
20241001000355 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 34351/25.03.2024 г. от „ТЕРРА БЪЛГАРИЯ
ИНДЪСТРИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Ботевградско шосе“, № 264 и „МАК ПАРТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Иван
Сусанин“, № 45 срещу Решение № 258/19.02.2024 г., по т.д. № 1663/2023 г.,
на СГС, VI-4 с., с което по иск на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ, със седалище в гр. София, бул. „Дондуков”, № 52 e обявявена
за недействителна спрямо Държавата сделката сключена между „МАК
ПАРТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* и „ТЕРРА БЪЛГАРИЯ
ИНДЪСТРИ“ ЕООД, ЕИК *********, обективирана в Договор за покупко-
продажба на МПС – „БМВ 730Д“, рама № WBA7C210X0G809669, двигател №
71635057, ДК № ********, по който е издадена фактура №
**********/14.02.2023 г., като извършена във вреда на публичен
взискател, по която страна е свързано с длъжника лице, на осн. чл. 216, ал.
1, т. 6 ДОПК.
Въззивниците считат обжалваното решение за постановено в нарушение
на материалния закон и съдопроизводствените правила. Считат за неправилен
извода на съда, че е налице свързаност между страните по сделката, тъй като е
налице свързаност между физическите лица А. Т., управител на купувача и Т.
Т., управител на продавача. Цитират се мотивите към т. 2 от ТР № 3/2013 г.,
ОСГТК на ВКС и се извежда, че свързаността по сватовство на физическите
лица, управители на двете дружества, не може да доведе до свързаност на
1
представляваните от тях дружества, тъй като последните са страни по
сделката, а не техните органни представители. Считат, че изброяването в
разпоредбата на пар. 1 от ДР на ДОПК е изчерпателно и не подлежи на
разширително тълкуване.
Оспорват извода за наличие на декларирани публични задължения
преди датата на сделката. Считат за неправилен извода на съда, че публични
задължения се установяват в представената Справка от 07.09.2023 г., издадена
от Гл. публ. Изпълнител, която била официален свидетелстващ документ с
обвързваща материална доказателствена сила, кото не бил оспорен от
ответниците. Считат, че в разпоредбата на чл. 226 ДОПК са посочени
официалните документи, които публичният изпълнител е овластен да издава.
Сочи, че посочената справка има характер на частен свидетелстващ документ,
а освен това ответниците с отговора оспорили наличието на публични
задължения и обстоятелството първия ответник да е подавал декларации или
справки по ЗДДС. Счита, че представените справки-декларации по ЗДДС и
деклараци обр. № 6, които не били подписани по никакъв начин. Още сочи, че
разпоредбата на чл. 54 ДОПК е неприложима, тъй като касае
административното производство. По същество моли за отмяна на
атакуваното решение и отхвърляне на предявенияте в условията на
евентуалност, искове.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна
НАП, депозира отговор вх. № 47973/24.04.2024 г., в който счита въззивната
жалба за неоснователна, а постановеното решение за правилно и
законосъобразно. Сочи, че още с исковата молба всички декларации, с които е
декларирано наличието на публични задължения и техния размер, са
представени в надлежно заверен вид. Представените справки удостоверявали
наличието или липса на промяна в размера на главницата и лихвите по
задълженията, към момента посочен в тях. Излага, че още с исковата молба са
представени разпореждания за присъединявани и постановления за налагане
на обезпечителни мерки, издавани в границите на образуваното изпълнително
дело, които са официални документи и от които се виждали задълженията, как
са установени и какъв е техния размер към посочения в документите момент.
Тези актове на публичния изпълнител кореспондирали с представените
декларации, подадени от юридическото лице. Излага доводи и досежно
наличието на предпоставките за уважаване на предявените искове. По
същество моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Отправя искане разноските за процесуално представителство на въззивниците
да бъдат съобразени с минималните размери.
В съдебно заседание въззивниците и въззиваемият, чрез
процесуални представители, поддържат оплакванията, възраженията и
доводите, изложени във въззивната жалба и отговора.
Софийски Апелативен Съд, по предмета на спора, съобрази
следното:
Производството пред СГС е образувано по искова молба вх. №
80987/07.09.2023 г., уточнена с молба вх. № 90120/06.10.2023 г. от Национална
агенция за приходите, чрез публичен изпълнител, с която са предявени
евентуално съединени искове за обявяване за недействителна по отношение на
Държавата, на сделката – покупко-продажба на лек автомобил, сключена
между „ТЕРРА БЪЛГАРИЯ ИНДЪСТРИ“ ЕООД, ЕИК ********* и „МАК
ПАРТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, след датата на деклариране на
2
публични задължения, извършена във вреда на публичните взискатели, по
която страна е свързано с длъжника лице, обективирана в Договор за покупко-
продажба на МПС, без дата и фактура № 1697/14.02.2023 г., на осн. чл. 216, ал.
1, т. 6 ДОПК, евентуално като сключена с намерение да се увредят
публичните взискатели, на осн. чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК.
Ищецът е твърдял, че размерът на публичните задължения по
декларации на първия ответник – „Мак Партс България“ ЕООД, към
14.02.2023 г. (дата на атакуваната сделка) възлизал на 559090.86 лв., главница
и лихви – 9831.98 лв. и били установени с данъчни декларации (справки-
декларации) по ЗДДС за периода 01.05.2022 г. – 31.01.2023 г., както и с
Декларации-обр. 6 от ЗДДФЛ, за периода 01.03.2022 г. – 31.12.2022 г.,
индивидуализирани подробно в исковата молба и касаещи начисляване на
данък върху доходите от трудови правоотношения, ДОО, здравно осигуряване
и УПФ. Твърди, че с подадените декларации дружеството само е определило
вида и размера на задълженията си за съответните периоди, но същите не били
внесени в законово установените срокове. Сочи, че освен посочените към
14.02.2023 г. дружеството е продължило да декларира задълженията си и да не
ги заплаща, в резултат от което за периода от м. 01.2023 г. до м. 06.2023 г. били
натрупани още задължения, индивидуализирани в исковата молба. От
посочения факт извежда наличието на намерение за увреждане. Излага, че
след натрупване на посочените задължения дружеството, с Договор от
14.02.2023 г., продало на „Терра България Индъстри“ ЕООД, лек автомобил
„БМВ 730 Д“, ДК № ********, за сумата 59999.99 лв.
Още излага, че между управителя и едноличен собствени на капитала на
първия ответник и управителя и едноличен собственик на капитала на втория
ответник съществува свързаност, на осн. пар. 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ДОПК, тъй
като А. Ц. е съпруга на Ц. Т., който е баща на управителя Т. Т. като бракът им
бил сключен на 24.05.2014 г. Отделно сочи, че А. Ц., освен управител и ЕСК
на „Терра България“ е в ТПО с „Мак Партс“ за длъжността „мениджър екип
контактен център“, считано от 03.05.2022 г., от което извежда че е налице и
свързаност на осн. пар. 1, т. 3, б. „б“ от ДР на ДОПК. Като израз на
намерението за увреждане ищецът сочи и обстоятелството, че след
отчуждаването на имуществото, постъпилата сума не е била използвана за
погасяване на съществуващите задължения.
В границите на срока по чл. 367 ГПК, от страна на ответниците „Мак
Партс България“ ЕООД и „Терра България Индъстри“ ЕООД е постъпил
отговор вх. № 94208/17.10.2023 г., с който исковете се оспорват като
неоснователни. Считат, че вземанията на ищеца не са индивидуализирани по
произход и размер. Оспорва се подаване на декларации и справки-декларации
по ЗДДС от страна на първия ответник. Оспорва се и разпореждането с
автомобила да е извършено с намерение за увреждане, като последното
следвало да бъде доказано от ищеца. Оспорва ответниците да са свързани
лица и сочи, че хипотезата на пар. 1, т. 3, б. „м“ от ДР на ДОПК не е налице, в
т.см. сочи Решение № 50141/22.02.2023 г., т.д. № 1931/2021 г., ВКС, II ТО.
Сочи, че първия ответник не е знаел за наличието на изпълнително дело, като
връчването чрез прилагане към делото не създавало подобна презумция. Не са
били налице условията за връчване по реда на чл. 32 ДОПК, като оформените
протоколи били нередовни. Счита, че всички представени с исковата молба
документи са неподписани.
В границите на срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира
3
допълнителна искова молба вх. № 101602/03.11.2023 г., с която поддържа
предявените искове. Сочи, че обстоятелството, че не е изтекъл срока за
окончателно определяне на задълженията не означава, че същите не
съществуват. Още сочи, че декларациите са подадени от първия ответник по
електронен път, поради което и съдържат съответната заверка. Касателно
представените справки сочи, че същите са подписани с електронен подпис от
съответния служител, а хартиеното им копие съдържа заверка. Излага, че не се
е позовавал на свързаност в хипотезата на пар. 1, т. 3, б „м“, а на б. „а“ и „б“.
Поддържа и останалите доводи изложени в допълнителната искова молба.
В границите на срока по чл. 373 ГПК, ответниците депозират
допълнителен отговор вх. № 113736/04.12.2023 г., с който поддържат
оспорването на исковете като сочат, че вземанията на ищеца били
неиндивидуализирани, тъй като не било посочено от кои сделки произтичат
задълженията по ЗДДС. Считат, че разпоредбата на чл. 216 ДОПК се прилага
само за окончателно установените вземания, по см. на чл. 108, ал. 2 ДОПК.
Счита, че извършените действия и събраните доказателства по реда на ДОПК
не могат да бъдат противопоставени на приобретателя по сделката.
Настоящият състав на Софийски Апелативен Съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа страна следното:
Представена по делото е Справка за общите задължения на „Мак Партс
България“ ЕООД от 07.09.2023 г., от която се установява, че за периода
01.01.2022 г. - 31.05.2023 г., общия размер на задълженията на дружеството
възлизат на сумата 797984.73 лв., в т.ч. главница в размер на 734226.04 лв. и
лихви в размер на 54758.69 лв. Още се установява от справката, че призхода на
задълженията е подадени Декларации по ЗДДС и декларации-обр. 6 за данък
върху доходите от ТПО, ДОО, УПФ и ЗО. Видно от справката е, че същата
съдържа заверка „сверено с електронен документ“.
Представени по делото са подадени от името на „Мак Партс България“
ЕООД, декларации-обр. 6, за дължими вноски и данък по чл. 42
ЗДДФЛ подадени на дати - 27.06.2022 г., 25.08.2022 г., 28.09.2022 г.,
25.10.2022 г., 23.11.2022 г. – 3 бр., 25.11.2022 г., 21.12.2022 г. и 25.01.2023 г.
(стр. 109-114). Декларациите също съдържат заверка „сверено с електронен
документ“.
Представени по делото са и справки-декларации за ДДС, подадени от
регистрирано лице – „Мак Партс България“ ЕООД от 14.02.2023 г., 16.01.2023
г., 14.12.2022 г., 14.11.2022 г., 14.10.2022 г., 14.09.2022 г., 15.08.2022 г.,
14.07.2022 г., 14.06.2022 г. (стр. 115-123). Декларациите са заверени за
сверяване с електронен документ.
Представени по делото са и доказателства за предприети срещу първия
ответник действия по принудително събиране на публичните задължения –
Съобщение по чл. 32, вр. чл. 33 ДОПК, Протокол за връчване от 17.07.2023 г. и
25.07.2023 г., Запорно съобщение от 29.11.2022 г., Запорно съобщение от
17.07.2023 г., Запорно съобщение от 09.05.2023 г., Запорно съобщение от
17.07.2023 г., Запорно съобщение от 09.05.2023 г., Постановление за налагане
на обезпечителни мерки от 16.03.2023 г., Постановление за налагане на
обезпечителни мерки от 29.11.2022 г. Всички документи са подписани с
квалифициран електронен подпис и са представени в заверено копие на
хартиен носител.
4
Представени са и Разпореждания за присъединяване на публичен
взискател в образуваното изп.д. № *********/2022 г., издадени на следните
дати: 24.07.2023 г., 17.07.2023 г., 15.05.2023 г., 09.05.2023 г., 25.04.2023 г.,
24.03.2023 г., 16.03.2023 г., 24.02.2023 г., 30.01.2023 г., 11.01.2023 г., 21.12.2022
г., 13.12.2022 г., 21.11.2022 г., 04.11.2022 г., 05.10.2022 г., 13.09.2022 г.,
08.09.2022 г., 01.08.2022 г., 19.07.2022 г., 04.07.2022 г. Всички документи са
подписани с квалифициран електронен подпис и са представени в заверено
копие на хартиен носител.
Представен по делото е Договор за покупко-продажба на МПС, без дата,
от който се установява, че „Мак Партс България“ ЕООД, в качеството на
Продавач е продал на „Терра България Индъстри“ ЕООД, в качеството на
купувач, л.а. “БМВ 730D”, с № на рама WBA7C210X0G809669, за сумата
59999.99 лв. Представена е и фактура № 1697/14.02.2023 г., издадена от „Мак
Партс България“ ЕООД и с получател „Терра България Индъстри“ ЕООД,
описаният в която продукт съответства на описаният в договора лек
автомобил. Фактурата е на стойност 59999.99 лв.
Представени по делото са и документи свързани с първоначалната
регистрация на автомобила.
Представени по делото са и справки от НБД за семейното положение,
съпруг/а и деца на А. Т. и Ц. Т., от които се установява, че посочените лица са
съпрузи от 24.05.2014 г., а Т. Ц. Т е син на Ц. Т..
Представени са и справки от 05.09.2023 г. за трудови договори на А. Н.
Т., от които се установява, че на 03.05.2022 г. възникнало ТПО по безсрочен
трудов договор между нея и „Мак Партс България“ ЕООД, за длъжността
„мениджър екип контактен център“.
При извършена служебна справка в публичния сайт на ТР при АВ, по
партидата на „Мак Партс България“ ЕООД, ЕИК *********, съдът установи,
че като негов управител и едноличен собственик на капитала е вписано
лицето Т. Ц. Т. – вписване № 20190603105018.
При извършена служебна справка в публичния сайт на ТР при АВ, по
партидата на „Терра България Индъстри“ ЕООД, ЕИК *********, съдът
установи, че като негов управител и едноличен собственик на капитала е
вписано лицето А. Н. Ц. – вписване № 20130117113122.
В хода на производството и за установяване твърденията на ответниците,
са събрани гласни доказателства посредством показанията на един свидетел –
Д. Д. Р., без дела със страните, чиито показания се ценят в частите, в които са
резултат на непосредствени и лични възприятия и не противоречат на
останалите възприети за установени факти и обстоятелства. Свидетелят
разказва, че знае за дружеството „Мак Партс“, тъй като е закупувал резервни
части и консумативи за два трактора, които притежавал. Знаел, че то продава и
автомобили, защото бил виждал коли, които се продават да са изложени в
офиса им на Околовръстно шосе. За периода от три години, през които
пазарувал резервни части от това дружество, е посещавал офиса около десет
пъти като в повечето случаи имало автомобили, които се продават.
При горната фактическа установеност, съставът на Софийски
Апелативен Съд, достигна до следните правни изводи:
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
постановеното Разпореждане № 939/09.05.2024 г., поради което същата
5
подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на САС
съобрази следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен
съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна власт и
компетентност, и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, поради което
решението е валидно. Исковете са правилно квалифицирани като главен, с
правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК и евентуален с правно основание
чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, съобразно изложените от ищеца фактически
твърдения и произнасянето съответства на заявените за разглеждане
претенции, поради което решението е и допустимо.
В актуалната редакция на разпоредбата на чл. 216, ал. 1 ДОПК (Доп. –
ДВ, бр. 105/2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) са установени, както общите, така и
специалните предпоставки за уважаване на искове предявени на посочените в
нея основания. С оглед защитата на обществения интерес като увреждащи са
определени действия и сделки извършени след датата на деклариране или на
установяване на публичното задължение, съответно след връчването на
заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени
публични задължения.
Следователно за уважаване на въведеният за разглеждане в настоящото
производство главен иск с правно основание чл. 216, ал. 1 т. 6 ДОПК е
необходимо да бъдат доказани всички елементи от фактическия състав: -
длъжникът да е декларирал наличие на публични задължения или такива да са
били установени с влязъл в сила съдебен или административен акт; - да е
извършил разпоредителни действия със свое имущество след декларирането
или след датата на установяване на публичното задължение, или в периода
след датата на връчване на заповедта за ревизия до установяване на
задълженията; - извършените от длъжника сделки да са във вреда на
публичния взискател и по тях страна да е свързано с длъжника лице. Тежестта
на доказване на предпоставките е на ищеца. В този смисъл Р № 166/30.12.2009
г., по т.д. № 430/2009 г., ВКС, II ТО, Р № 69/22.06.2012 г., по т.д. № 534/2011 г.,
ВКС, I ТО, Р № 436/22.12.2011 г., гр.д. № 308/2011 г., ВКС, III ГО и др.
Посочената практика макар и формирана преди допълването на ал. 1 от чл.
216 ДОПК е актуална, тъй като с нея е разрешен фундаменталния въпрос за
тежестта на доказване на всички предпоставки от фактически състав на иска
по чл. 216, ал. 1 ГПК. Липсата на която и да е предпоставка ще доведе от
отхвърляне на иска.
В конкретния случай, първият спорен между страните въпрос е
декларирани ли са от първия ответник публичните вземания предмет на
представените декларации-обр. 6 и справки-декларации по ЗДДС. В тази
връзка ответникът е твърдял, че подобни декларации не са били подавани от
него и, че същите не представляват подписани документи. Както бе посочено
в установеното по фактите, ищецът е твърдял, че декларациите са подадени по
електронен път от първия ответник и, че представените с исковата молба
декларации са възпроизведени на хартиен носител електронни документи,
поради което съдържат съответната заверка за това.
В настоящото производство, в границите на процесуалните срокове и по
надлежния ред, от страна на въззивника не е било предприето оспорване
авторството на представените електронни документи, нито пък последния се е
6
възползвал от правото си разписано в разпоредбата на 184, ал. 1, изр. 2 ГПК.
Както е посочено в Решение № 70/19.02.2014 г., по гр. д. № 868/2012 г., ВКС,
IV ГО, възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител
не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК, той се
представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от
страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на
електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за
авторството на изявлението и неговото съдържание. Поради което и следва да
бъде прието, че представените от ищеца декларации-обр. 6 по чл. 42 ЗДДФЛ и
справки-декларации по ЗДДС, са подадени именно от първия ответник и с тях
той е декларирал наличието подлежащи на плащане на публични задължения,
в посочените в тях размери.
Съобразно разпоредбата на чл. 105 ДОПК, задълженията по декларация,
по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или
задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в
съответния закон, т.е. те са изискуеми, без да е необходима санкция от
държавен орган. Вярно е, че съобразно разпоредбата на чл. 110 ДОПК, НАП
разполага с правомощия да осъществява контрол върху декларираните
задължения, чрез ревизии и проверки и чрез последващ ревизионен акт да
установи различен размер на същите, но в случай на коректно изчислени и
декларирани задължения до ревизия и акт не би се стигнало. От
доказателствата се установява и, че същите са били присъединени към
образуваното изпълнително дело. В този смисъл не би могло да бъде
споделено оплакването във въззивната жалба, че вземанията не били
установени, тъй като представената Справка за задължения от 07.09.2023 г.,
издадена от Гл. публ. Изпълнител, представлявала частен свидетелстващ
документ. В действителност ищецът не е твърдял, че вземанията са
установени с издадената справка, а както вече бе коментирано предявеният
иск е в хипотезата на установяване на задълженията, посредством тяхното
изчисляване и деклариране от задълженото лице.
От доказателствата се установява и, че атакуваната сделка от 14.02.2023
г. е извършена след като задълженията по представените декларации са били
изчислени от данъчно задълженото лице – първия ответник и са били обявени
като дължими пред ищеца. Последното е видно от датите на декларациите,
посочени във фактическата установеност.
Не е било предмет на спор между страните, че едноличните собственици
на капитала на двете дружества – страни по атакуваната сделка, са роднини по
сватовство, тъй като Т. Ц. Т. е син на съпруга на А. Н. Ц. (след брака през 2014
г. - Т.), но не роден от нея. При това положение и съобразно разпоредбата на
чл. 76, ал. 1 и ал. 2 СК, връзката е от първа степен.
Легално определение на понятието „свързани лица“ е дадено в
разпоредбата на пар. 1, т. 3 от ДРДОПК и в посоченият текст изчерпателно са
изброени хипотезите, при които такава свързаност възниква. Според б. „а“
свързани лица са съпрузите, роднините по права линия, по съребрена - до
трета степен включително; и роднините по сватовство - до втора степен
включително, а за целите на чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК- когато са включени в
общо домакинство. В случая свързаността е основана именно на цитираната
хипотеза и е част от специалните предпоставки за основателност на иска по
чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК и такава е налице. Хипотезата на пар. 1, т. 3, б. „а“
ДРДОПК е приложима при юридическите лица, когато тяхната воля се
7
изразява посредством лица, намиращи се в посочените в разпоредбата линии и
степени на родство. Юридическите лица придобиват права и задължения чрез
своите органи, поради което и преценката за свързаност следва да се
осъществява и на база на техния волеизявяващ орган. В същия смисъл и
цитираното от въззивниците Решение № 50141/22.02.2023 г., по т.д. №
1931/2021 г., ВКС, II ТО. В посоченото решение при сходни обстоятелства
ВКС е приел, че хипотезата на пар. 1, т. 3, б. „м“ ДРДОПК не е налице в
случаите, когато собствениците на капитала и управителите са съпрузи и/или
роднини по права линия от първа степен, но е приел, че тези случаи попадат в
обхвата на хипотезата на пар. 1, т. 3, б. „а“ ДРДОПК. Посоченото разрешение
следва да намери приложение и в разглеждания казус.
Отделно от посоченото настоящият състав намира, че събраните в хода
на производството доказателства правят възможен и извод за наличие на
свързаност между страните по атакуваната сделка, в хипотезата на пар. 1, т. 3,
б. „б“ ДРДОПК. Това е така, защото дружеството–продавач е работодател на
едноличния собственик на капитала и управител на дружеството-купувач,
предвид установеното ТПО по силата на безсрочен трудов договор сключен
между „Мак Партс България“ ЕООД и А. Н. Т..
Съставът на въззивния съд намира, че от събраните доказателства
безспорно се установява и наличието на вреда за ищеца. Вредата е обективен
факт и е налице винаги, когато в резултат от извършване на правното действие
става невъзможно или силно се затруднява удовлетворяването на кредитора.
Ирелевантни при извършване на преценка за наличието на вреда са
обстоятелствата дали длъжникът разполага и с друго имущество, освен
отчужденото, дали стойността на полученото срещу отчужденото имущество
съответства по размер на даденото, както и че отчуждителната сделка като
възмездна не е причинила вреда. Да се приеме обратното би означавало
предоставяне на недобросъвестния длъжник, който не плаща задълженията си,
на правото на избор срещу кое от притежаваните имущества да се насочи
принудителното изпълнение. Хипотетичното съществуване на друго
имущество не означава непременно и сигурна възможност на публичния
взискател да се удовлетвори от него.
В случая, сделката между ответниците – свързани лица е сключена и от
патримониума на първия ответник – данъчно задължено лице, е излязъл
актив, като по този начин длъжникът е намалил имуществото си, което води
до затрудняване на кредиторите да се удовлетворят, в това число и на
държавата и, което имущество поначало служи за удовлетворяването им. (чл.
133 ЗЗД, чл. 213, ал. 1 ДОПК).
В заключение от изложеното съдът намира, че са налице всички
елементи от фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК, поради което
предявеният на това основание главен иск като основателен и доказан
подлежи на уважаване.
Поради несбъдване на вътрешно-процесуалното условие предявеният в
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. т. 4 ДОПК
не подлежи на разглеждане.
С оглед съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното
решение на СГС ще следва да бъде потвърдено.
По разноските. С оглед изхода от спора присъдените за
първоинстанционното производство разноски не подлежат на ревизиране.
8
На осн. чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК и предвид направеното искане, на
въззиваемия подлежат на присъждане разноски за юрисконсултско
възнаграждение, които въззивния съд определя служебно на сумата 360.00 лв.,
при приложението на разпоредбата на чл. 25 от НЗПП.
Мотивиран от изложеното, Софийски Апелативен Съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 258/19.02.2024 г., по т.д. № 1663/2023 г.,
на СГС, VI-4 с.
ОСЪЖДА „ТЕРРА БЪЛГАРИЯ ИНДЪСТРИ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ботевградско шосе“, №
264 и „МАК ПАРТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Иван Сусанин“, № 45 да заплатят на
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, със седалище в гр. София, бул.
„Дондуков”, № 52, сумата 360.00 лв., представляваща разноски за въззивна
инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на
страните пред ВКС на РБ, при условията и по реда на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9