Решение по дело №7562/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 51
Дата: 4 януари 2019 г.
Съдия: Любомир Луканов Луканов
Дело: 20181100507562
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр. София, 04.01.2019 г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен състав, в открито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

МАРИНА ГЮРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 7562 по описа за 2018г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Със съдебно решение № 362502 от 15.03.2018 г., постановено по гр. дело № 43849/2016г. по описа на Софийския районен съд (СРС), Г.О., 145-ти състав, е отхвърлен предявения на основание чл. 213, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ - отм.), вр. с чл. 45 от Закона за З.ълженията и договорите ЗЗД) от З. „А.Б.“ иск срещу З. „Л.И.“ АД за сумата от 662.70 лева, представляваща невъзстановено платено от застрахователя по застраховка „Алианц на път”, сключена със застрахователна полица № 14-0305/170/0000031 на лек автомобил „Мерцедес Е200” с рег. № *******обезщетение по преписка по щета № 0305/14/170/500092 за вреди, причинени от ПТП настъпило на 17.11.2014 г. в резултат на виновно деяние – покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност” с ответника, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 03.08.2016 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен. Със същото съдебно решение е отхвърлен предявения на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 213 от КЗ (отм.) от З. „А.Б.“ срещу З. „Л.И.“ АД, иск за сумата от 60 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 662.70 лева (обезщетение по преписка по щета № 0305/14/170/500092 за вреди, причинени от ПТП настъпило на 17.11.2014 г.), за периода 12.09.2015 година – 02.08.2016г., като неоснователен. С решението ищецът е осъден да заплати на ответника и сумата от 180 лева – съдебни разноски.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца З. „А.Б.“, чрез пълномощник – адв. А. Л.Б. от САК, в която са изложени съображения за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на формираните от първоИ.танционния съд изводи и допуснати нарушения на материалния закон. Въззивникът излага оплаквания, че неправилно СРС е отхвърлил предявения иск с мотив, че с извършеното доброволно плащане от страна на ответника на сума в размер от 718.97 лв., ответникът е репарирал в пълен размер причинените в резултат на ПТП вреди, с оглед на заключението на съдебно-автотехническата експертиза (САТЕ). Възразява, че неправилно районният съд не е кредитирал допълнителното заключение на САТЕ с мотив, че част от уврежданията са констатирани с два броя допълнителни описи на щети, които са съставени няколко месеца след настъпването на процесното ПТП и не се намират в причинно-следствена връЗ.а с произшествието. Сочи доказателства. По така изложените доводи моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени. Претендира направените разноски пред двете съдебни И.танции, вкл. и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника З. „Л.И.“ АД, чрез упълномощения юрисконсулт П.М.М., в която изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждание.

В открито съдебно заседание въззивникът, чрез представител по пълномощие поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Пледира за отмяна на решението и да бъде осъден ответника да заплати претендираната сума, ведно с дължимата законна лихва, както и направените разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна, чрез представител по пълномощие оспорва въззивната жалба и поддържа отговора по изложените в него съображения. Пледира за оставяне в сила на обжалваното решение и за присъждане на направените разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно и изчерпателно в обжалваното решение, поради което не е необходимо отново да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

Ищецът - въззивник основава претенцията си на твърдение, че на 17.11.2014г., при действието на застрахователния договор в гр. Русе, е реализирано ПТП с участието на лек автомобил „Дачия“ с рег. № *******, управляван от Р.Д.и лек автомобил „Мерцедес”, с рег. № *******. Водачите съставили двустранен констативен протокол (ДКП) за ПТП от 17.11.2014 г. в който посочили, че видимите вреди по застрахования при ищеца лек автомобил „Мерцедес Е200“ са в лява предна част на автомобила, по броня, калник и лайсна. В същия протокол е отразено, че ПТП е настъпило при удар в посочената част на спрелия на колонка на бензиностанция лек автомобил „Мерцедес“ от лек автомобил „Дачия“ с рег. № *******, при излизане на последния от паркинг. Сочи още, че съгласно съставения ДКП № 1754/17.11.2014г., виновният водач Р.Д., към датата на процесното събитие, има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника по делото. Ищецът-въззивник изпратил до ответника-въззиваема страна регресна покана за възстановяване на обща сума 1 381.67 лв. с вкл. ликвидационни разноски от 15 лв., в отговор на която ответното дружество заплатило само сумата от 718.97 лева, като останал незаплатен остатък от 662.70 лева, която претендира в съдебното производство. Претендира и заплащане на мораторна лихва върху остатъка в размер на 60 лева, за периода от 12.09.2015г. (30 дни след получаване на регресната покана) до датата на подаване на исковата молба - 02.08.2016г.

В производството пред първоинстанционния съд са изслушани и приети основно и допълнително заключения на САТЕ. От заключението на основната ескпертиза, неоспорено от страните по делото, се установява, че пазарната стойност за възстановяване на щетите върху увреденото МПС - „Мерцедес Е 200“, определена към момента на отстраняването им, съгласно приложените по делото доказателства, е в размер на 1 366.67 лева. В същото заключение експертът е приел, че не е налице пълно съответствие между описаните щети и механизма на ПТП, описан в ДКП, като според вещото лице от техническа гледна точка най-вероятно са две различни щети, получени в два отделни пътни инцидента, но са били отстранени в един цялостен ремонт на посочената стойност. От това заключение на вещото лице се установява, че е налице пряка и непосредствена зависимост между механизма на ПТП, описан в ДКП, и единствено щетите, посочени в опис на ищеца от 18.11.2014г. Вещото лице приема в заключението си, че предният капак на увредения автомобил би могъл да се увреди при механизма на ПТП, описан в ДКП, но такава повреда не е посочена в описа на щетите от 18.11.2014г. и следователно не се намира в причинно-следствена връЗ.а с процесното ПТП. При тези изводи вещото лице дава заключение, че пазарната стойност за възстановяване на щетите върху увредения лек автомобил „Мерцедес Е 200“, след приспадане на уврежданията, които не са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, включително тези по предния капак, е в размер на 561.30 лева.

От приетото допълнително заключение на САТЕ се установява, че повредите в лявата част, в това число преден капак и ляв фар съответстват по местоположение и степен на увреждане на механизма на ПТП и биха могли да се получат като следствие от него. Вещото лице е дало заключение, че повредата по десния фар най-вероятно е причинена в резултат на предхождащ процесното ПТП сблъсък, поради което и същата не е била констатирана до момента на разглобяване на автомобила. В допълнителното си заключение вещото лице е дало стойността на необходимия ремонт за възстановяване на процесните щети за сума от 1 078.20 лева, в която сума не е калкулирана увредата по десен фар, поради липса на пряка причинно-следствена връзка на същата с процесното ПТП.

Не е спорно между страните, че към датата на настъпване на ПТП, последиците от което са предмет на исковата претенция, за МПС „Дачия Сандеро“ с рег. № ******* е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗК „Л.И.“ АД.

Пред районният съд е разпитан свидетелят Р.П.Д.- виновният водач, от показанията на който се установява, че ПТП е настъпило при потегляне на бензиностанция, като при маневра на заден ход, движейки се с 2-3км/ч. и непоглеждайки в огледалото за обратно виждане, е ожулил леко лек автомобил „Мерцедес Е-200“ по бронята на който останала боя и лека вдлъбнатина (около 2-3 мм), а по управлявания от свидетеля автомобил не е имало щети. При предявяване на ДКП от 17.11.2014г. (лист 7 от делото на СРС), свидетелят е заявил, че подписът на участник под № „А“ е негов, както и че няма възражения по протокола. Заявил е в показанията си пред съда, че не е имало увреждания по левия и десен фар, нито на предния капак на лек автомобил „Мерцедес“, а само по предната броня и боята (лист 121 от делото на СРС).

СРС е приел, че искът за главницата е изцяло неоснователен, като се е позовал от една страна на извършеното плащане преди завеждане на делото в резултат на отправената от ищеца регресна покана при което от ответника е платена сума в размер на 718.97 лева. От друга страна е приел доказаност на главната претенция на ищеца до размера на 561.30 лева, като е кредитирал с доверие само основното заключение на САТЕ и показанията на св. Д., а предвид извършеното плащане на ответника в по-висок размер, е счел предявения иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) за неоснователен и го е отхвърлил.

По отношение на акцесорния иск за лихва СРС е приел, че с оглед основателността на главната претенция до размер по първоначалното заключение на вещото лице на сумата от 561.30 лева, платена преди делото, както и неоснователност на главната претенция, е формирал извод за неоснователност и на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва в претендирания размер от 60 лева и период от 12.09.2015 г. – 02.08.2016 г. и също го е отхвърлил.

При установената от първостепенния съд фактическа обстановка, настоящата въззивна инстанция намира от правна страна следното:

Предявени са за разглеждане кумулативно съединени осъдителни парични искове с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ (обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г. и отм. с ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.), с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следва, че застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“.

Според разпоредбата на чл. 208, ал. 3 от КЗ (отм.), застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не може да е по-голямо от уговорената застрахователна сума, а последната съответно не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на застрахованото имущество - чл. 203, ал. 1 от КЗ (отм.). В чл. 203, ал. 2 и ал. 3 от КЗ (отм.) се съдържа легална дефиниция на понятията действителна и възстановителна стойност. В случай, че страните по договора за имуществено застраховане не са уговорили друго се приема, че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност на имуществото - чл. 203, ал. 4, изр. 1 от КЗ (отм.).

От събраните пред СРС писмени доказателства, прецени съвкупно с гласните доказателства и заключенията на САТЕ, съдът намира, че вземането на ищеца за главница е доказано по основание, но също така е доказано и изпълнението на задължението за репарирането на вредите от ответника в пълен размер и преди завеждане на иска.

Съгласно показанията на свидетеля Р.П.Д.- водачът на МПС „Дачия Сандеро“ с рег. № *******, същият при управление на автомобила виновно е нарушил императивни правила от ЗДвП, т.е. налице е деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, като от причиненото ПТП на 17.11.2014г. са настъпили вреди по лек автомобил „Мерцедес Е200” с рег. № *******, който е застрахован от дружеството - въззивник.

Нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП задължава участниците в движението по пътищата с поведението си да не създават опасност или пречки за движението, да не поставят в опасност живота и здравето на хората и да не причиняват имуществени вреди. При извършването на маневрата, водачът на МПС „Дачия Сандеро“ с рег. № ******* не е съобразил поведението си с нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Поради това поведението му е противоправно. Извършителството на ПТП от водача на МПС „Дачия Сандеро“ с рег. № *******, застраховано при въззиваемия, е доказана по делото, а съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, която презумпция не е била опровергана нито в първоинстанционното производство, нито пред въззивния съд.

Спорният въпрос в конкретния случай, с оглед доводите изложени в постъпилата въззивна жалба, е размерът на следващото се обезщетение за реално претърпените вреди.

Въззивникът претендира, че реалният размер на претърпените вреди по увредения лек автомобил „Мерцедес Е 200“ от реализираното на 17.11.2014г. ПТП следва да се установят по допълнителното заключение на САТЕ, т.е., че вредите са в размер на 1 138.89 лева, а според въззиваемата страна те са правилно определени от заключението по основната САТЕ – в размер от 561.30 лв.

Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че неправилно първостепенният съд не е съобразил приетото от вещото лице допълнително заключение, касаещо настъпилите вреди. Настоящият въззивен състав приема, че изводите на СРС са правилни. Не е спорно виновното поведение на водача на лекия автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № *******, тъй като има съгласие между участниците в настъпилото ПТП по това обстоятелство. Настъпването на процесното ПТП и неговия механизъм е установено безспорно и от показанията на свидетеля Р.П.Д., участник в процесното ПТП, който прави и признания за своята виновност. Такова признание се съдържа и в подписания ДКП от участниците в настъпилото ПТП. В този протокол са отразени и видимите щети на двете превозни средства. Като е кредитирал основното заключение по приетата САТЕ, районният съд е формирал законосъобразен извод за вида на вредите, респ. и за размера на обезщетяването им – от 561.30 лева, позовавайки се на пазарната стойност за възстановяване на щетите върху увредения лек автомобил „Мерцедес Е 200“, след приспадане на уврежданията, които не са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, включително тези по предния капак и десния фар. В този смисъл настоящият въззивен състав приема, че районният съд не е допуснал необоснованост на решението, като е приложил правилно императивните правни норми. Този извод кореспондира както с показанията на св. Д., така с отразените вреди в ДКП, а също и с основното заключение на САТЕ. Фактът на настъпилото ПТП и неговия механизъм, освен от основното заключение по САТЕ, се установяват и от свидетелските показания на св. Д., разпитан от първата инстанция, които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви с останалите събрани по делото доказателства. От тези показания се установи, че не е имало видими следи от увреждания по левия и десен фар, нито на предния капак на лекия автомобил „Мерцедес“, а само по предната броня и боята.

Следва да се отрази, че в съставения ДКП между участниците в ПТП има постигнато съгласие не само относно настъпването му, но и за имуществените вреди, които са претърпени. В този протокол са посочени само видимите щети по лекия автомобил „Мерцедес Е 200“, а именно: броня, калник и лайсна. Последното също сочи, че най-вярно и пълно вредите са отразени в съставения протокол за опис на щети на следващия след ПТП ден – 18.11.2014г. Т.е. само в този протокол описаните щети са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Действително не всички вреди могат да са видими към момента на увреждането, а да се установят след разглобяването на автомобила в сервизни условия, но от последното не следва, че в допълнителното заключение на САТЕ са посочени само действително настъпилите при ПТП от 17.11.2014г. вреди, които са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие. В тази връзка следва да се кредитира основното и допълнително заключение на САТЕ, в частите в които вещото лице приема, че пряка и непосредствена връзка между механизма на ПТП и щетите по ДКП е само отразеното в описа от 18.11.2014г., а увреждането на десния фар е от друг, предхождащ сблъсък. Съвкупната преценка на доказателствата обосновава извод, че описаните щети от процесното ПТП по увредения автомобил, извършени от ищеца, съответно на дати 20.03.2015г. и от 25.03.2015г., не отразяват само щетите, които са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП на 17.11.2014г.

Доколкото по делото е установено и не е спорно между страните, че ответното дружество е заплатило на ищеца по настъпилата щета от ПТП на 17.11.2014г. сумата от 718.97 лева, преди завеждането на иска, то следва, че искът за главницата е изцяло неоснователен. Поради неоснователността на главния иск е неоснователна и акцесорната претенцията за заплащане на лихва за забава.

По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

По разноските съдът приема следното:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, следва да бъдат присъдени претендираните от въззиваемия разноски за настоящата инстанция в размер на 100 лв. – за юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Софийски градски съд, ГО, ІІ-А въззивен състав

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 362502 от 15.03.2018г., постановено по гр. дело № 43849/2016г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 145 състав.

ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 100 (сто) лева – разноски по въззивно гр. дело № 7562/2018г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

 

                 2.