№ 124
гр. Благоевград, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20251200500071 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна
жалба с вх. № 9895/18.10.2024 г., подадена от Й. С. Д., ЕГН: **********, с
адрес в *********, насочена против Решение № 263/05.08.2024 г.,
постановено по гр. д. № 351/2023 г. по описа на РС – гр. Разлог, с което е
признато за установено, че въззивникът Й. Д. дължи на „ЕОС Матрикс”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в г*********,
представлявано от управителя Р.И.М.Т., ЕГН **********, сумата от 987.80 лв.
(деветстотин осемдесет и седем лева и осемдесет стотинки) - главница по
договор за потребителски кредит № FL556728 от 01.11.2010 г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда –
21.12.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение № 782 от 23.12.2022 г. по ч. гр. д. №
1334/2022 г. на РС - Разлог. В обстоятелствената част на жалбата се възразява,
че решението на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, като съдът не обсъдил всички доказателства по делото, а
се ограничил до просто изложение на обстоятелства, без да съобрази
възраженията срещу исковата претенция, в това число за погасителна давност
1
и липса на уведомяване за изискуемост на кредита. С петитума на жалбата се
иска отмяна на първостепенния акт и постановяване на решение, с което искът
на ищцовото дружество бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В представения отговор към въззивната жалба въззиваемата страна оспорва
възраженията на ответника срещу дължимостта на претендираната сума, като
според тази страна в хода на производството били установени всички
предпоставки, обуславящи основателността на иска - наличие на
облигационно правоотношение между кредитора и длъжника, усвояване на
кредита от последния, прехвърляне на самото вземане към ищеца, както и
неизпълнение на задълженията от страна на Й. С. Д.. Представят се правни
съображения относно уведомяването на длъжника за сключения договор за
цесия по силата на нарочна упълномощителна клауза в договора между
цедента и цесионера, както и във връзка с представеното уведомление за
предсрочна изискуемост. Прави се искане за потвърждаване на атакуваното
решение на Районен съд - Разлог.
Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен граждански състав, след като
съобрази изложените възражения и правни доводи на страните във връзка с
конкретния правен спор, приобщените доказателства, както и решението на
първоинстанционния съд, установява следното:
Районен съд - Разлог е сезиран със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от страна на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в г*********, представлявано
от управителя Р.И.М.Т., срещу Й. С. Д. с ЕГН **********, с наведени
твърдения, че на 01.11.2010 г. в град Разлог между длъжника Д. и “Юробанк
България” АД е сключен договор за кредит, по силата на който била отпусната
от страна на кредитора парична сума в размер на 1 210 лева, олихвявана с
процент, определен в чл. 3 от договора. С подписване на договора
кредитополучателят се задължил да изплати предоставената му сума в срок до
01.01.2020 г., чрез 110 месечни вноски. След усвояване на кредита, длъжникът
не изпълнил поетите задължения в цялост, като дължал към момента на
сезиране на съда 987.80 лева - главница, както и 500.51 лева договорна лихва,
като вземането по договора станало изискуемо с изтичане срока на последната
погасителна вноска, а именно 01.01.2020 г. На 18.01.2016 г. бил сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания между кредитодателя
2
“Юробанк България” АД и “Еос Матрикс” ЕООД, по силата на който
задължението на Й. Д. било изкупено от страна на ищеца, като на 28.10.22 г.
длъжникът бил уведомен за промяната на кредитора. В тази връзка от съда е
издадена заповед № 782 от 23.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, като с нея е разпоредено длъжникът да заплати сумата от
987,80 лв. – главница по договор за потребителски кредит № FL556727 от
01.11.2010 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 21.12.2022 г. до окончателното изплащане
на сумата, договорна лихва в размер на 500,51 лева, дължима за периода от
01.11.2010 г. до 01.01.2020 г. Посочената заповед била връчена на длъжника,
който в установения срок депозирал възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, което
обстоятелство обусловило правния интерес на ищцовото дружество да
предяви установителната искова претенция, като по отношение на
претендираната в заповедното производство договорна лихва тази страна
оттеглила иска си по реда на чл. 232 ГПК.
В мотивите към атакуваното решение e прието от страна на решаващия съд за
безспорно, че е налице валидно сключен между ответника и третото лице
„Юробанк И ЕФ Джи България” АД формален договор за кредит, по който
заемодателят е изпълнил задълженията си по представяне на главницата;
наличието на валиден договор за прехвърляне на посоченото в издадената
заповед по чл. 410 от ГПК вземане със страни ищеца и „ Юробанк България"
АД, както и извършеното по реда на чл. 99 от ЗЗД уведомяване на длъжника за
извършената цесия. Във връзка с последния факт е посочена съдебна
практика, според която уведомяването за цесията може да бъде осъществено с
връчване на книжата по делото, което представлява признат способ за валидно
известяване на длъжника, както и че е допустимо това съобщаване да може да
се изпълни и от цесионера, ако е бил упълномощен за това от цедента, какъвто
бил настоящият случай. От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се доказвало отпускането на процесния кредит, както и
неизпълнената част от главницата, поради което съдът уважил изцяло иска на
ищеца. Прието е още, че в исковата молба страната не се позовала на
предсрочна изискуемост, поради което вземането станало изискуемо в
резултат на изтичането на срока на действие на договора. Възражението за
погасителна давност е отхвърлено като неоснователно с аргумента, че в
случая паричното задължение станало изискуемо на 01.01.2020 г.
3
Съгласно възприетото в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д.
№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС тълкуване на закона, изричната разпоредба на
чл. 269 изр. 2 ГПК предвижда служебен контрол на въззивната инстанция
върху първоинстанционния съдебен акт в хипотезите на нищожност и
недопустимост, но по правилността му съдът е ограничен до въведените във
въззивната жалба оплаквания, като това ограничение се отнася до
установяване фактическата страна на спора, без да се прилага по отношение
на дейността по подвеждането на фактите под съответната материалноправна
норма когато обаче следва да се приложи императивна правна норма,
установена в обществен интерес или се касае до интересите на определени
правни субекти, за защитата на които съдът следи служебно. Обхватът на
произнасянето както на първоинстанционния, така и на въззивния съд е
ограничен в рамките на възраженията и доводите на страните, въведени в
предмета на делото и от това следва, че когато във въззивната жалба не са
посочени конкретни оплаквания срещу правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да установи различна
фактическа обстановка и въз основа на нея да пререши спора само в случаите,
когато е длъжен да действа служебно. В останалите случаи той е ограничен от
заявеното в жалбата, съгласно изричната норма на чл. 269 ГПК.
В случая конкретните оплаквания във въззивната жалба касаят следните
обстоятелства - липсата на фактическо положение, установяващо изискуемост
на процесния кредит, а уважаването на иска било плод на едностранчивост
при оценката на доказателствата, като крайният извод на съда се базирал на
частни документи, предоставени от страна на ищеца, представляващи
счетоводни записвания, които нямало как да послужат за доказване на дълга и
дали предоставената сума била използвана по предназначение или не.
Последно коментираното обстоятелство в процесния казус няма никакво
правно значение, като същественото е, че не се оспорва от страна на
жалбоподателя, а и се доказва от представените писмени доказателства и
проведената експертиза, че процесният договор действително е сключен, като
паричната сума е реално предоставена по разплащателна сметка на
въззивника на 01.01.2010 г. и същият дори погасил дължимата главница до
01.08.2013 г., след което преустановил плащанията. В този смисъл
доказателственият анализ на първата инстанция държи сметка именно за тези
релевантни обстоятелства. Релевираното конкретно оплакване, че не са
4
настъпили предпоставките за предсрочна изискуемост на вземането не държи
сметка, че такова обстоятелство ищецът в производството не поддържа, като в
случая се касае за настъпване на крайно уговорения срок за изпълнение
(01.01.2020 г.), след който длъжникът изпада в забава и освен главницата,
дължи и лихва за забава върху неизпълнената част от вземането - чл. 84, ал. 1,
изр. първо ЗЗД. Договорът отговаря и на задължителните изисквания на чл. 11,
ал. 1 ЗПК (отм., ДВ бр. 18 от 05.03.2010 г.), липсата на които обуславя
недействителността на облигационната връзка (чл. 22), като това е въпрос за
който съдът следи служебно (Глава шеста от ЗПК и чл. 7, ал. 3 ГПК). В
договора е посочен размер на кредита, условията по неговото предоставяне,
лихвен процент, ведно с реда за неговото изменение (като договорната лихва
не е предмет на делото), годишният процент на разходите по кредита и
условията по неговото определяне (чл. 3, ал. 5), общата сума, дължима от
потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит (2
125.39 лева), условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително представен погасителен план - чл. 4 и следващите, информация
за правото за предсрочно погасяване (чл. 10), липса на право на отказ от
договора (чл. 10, ал. 6).
По възражението за погасителна давност:
Макар във въззивната жалба да се сочи обратното, то е видно от мотивите на
първоинстанционния съдебен акт, че съдът е разгледал възражението за
погасителна давност, като е приел, че то е неоснователно, тъй като вземането
не било периодично, за него не се прилагала кратката тригодишна давност,
като същата не се изчислявала от падежа на всяка вноска. След произнасянето
на Районен съд - Разлог бе постановено Тълкувателно решение № 3 от
21.11.2024 г. по т. д. № 3 по описа за 2023 г. на ОСГТК на ВКС, в което се прие,
че при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част
от главницата започва да тече от момента на изискуемостта на съответната
вноска. В мотивите към решението е разяснено, че в разпоредбите, уреждащи
института на погасителната давност, не съществува норма, разграничаваща
началото на давностния срок в зависимост от това дали задължението е
периодично или е едно задължение, изпълнението на което се осъществява по
волята на страните на части. В последната хипотеза, независимо че
5
задължението е едно, уговорените падежи - моментите на дължимо
изпълнение на всяка една от вноските (представляващи части от главното
задължение), са предварително определени и с погасяването на всяка една от
тези вноски, се погасява и част от главното задължение, като изискуемостта на
вземането за съответната вноска настъпва с настъпването на падежа й. В
случая с оглед датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда, то сума в общ размер на 419.88 лева не е
погасена по давност, за разлика от претендирания остатък от 567.92 лева. Ето
защо исковата претенция е основателна единствено за паричното задължение
в размер на 419.88 лева, като за горницата искът подлежи на отхвърляне като
погасен по давност.
При този изход на спора, разноски се следват и за двете страни. По
съразмерност на въззиваемия се дължат 236 лева разноски, сторени в първата
инстанция, като такива за втората такава не се претендират. В полза на
въззивника за двете съдебни инстанции се дължат разноски в общ размер на 1
050.10 лева, като възражение за прекомерност е релевирано от страна на
ищцовото дружество срещу претендираното възнаграждение за въззивната
инстанция, което възражение е основателно, като исканата сума следва да се
редуцира наполовина, с оглед заявения материален интерес и дейността на
пълномощника, изразена в процесуално представителство в едно съдебно
заседание (въззивната жалба е посочено да е изготвена от жалбоподателя в
лично качество). По компенсация в полза на въззивника се дължат 814.10 лева.
Така мотивиран, Окръжен съд - Благоевград на основание чл. 271, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 263 от 05.08.2024 г. по гр. д. № 351 по описа за 2023 г.
на Районен съд - Разлог в частта за сумата над действително дължимите
419.88 лева до претендираните 987.80 лева (или за 567.92 лева), както и в
частта за разноските, като вместо това ОТХВЪРЛЯ иска на „ЕОС Матрикс”
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в г*********,
представлявано от управителя Р.И.М.Т., предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
и с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД срещу Й. С. Д., ЕГН ********** от
*********, общ. Разлог в тази му част - за горницата над действително
дължимите 419.88 лева до претендираните 987.80 лева, представляващи
6
главница по договор за потребителски кредит № FL556727 от 01.11.2010 г.,
като неоснователен - поради настъпил погасителен давностен срок по чл. 110
ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 263 от 05.08.2024 г. по гр. д. № 351 по описа за
2023 г. на Районен съд - Разлог в останалата му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК
********* да ЗАПЛАТИ на Й. С. Д., ЕГН ********** съдебно-деловодни
разноски за две съдебни инстанции в размер на 814.10 (осемстотин и
четиринадесет лева и десет стотинки).
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7