Р Е Ш Е Н И Е
№ 225/27.05.2020 г., гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито заседание на тринадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д. № 88 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от Б.Б.Л. ***, чрез пълномощника адв.Г., с адрес ***, срещу заповед № 8121к - 14469 от 23.12.2019 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т.1, чл.197, ал.1, т.6 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, чл.194, ал.2, т.2 и т.4 ЗМВР , чл.203, ал.1, т.7, пр.2, алт.2 и т.13 ЗМВР и чл.226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в министерство на вътрешните работи.
В жалбата се излагат оплаквания за съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби – отменителни основания по 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Твърди, че е нарушено правото на защита - нарушения на чл.207, ал.8, т.1, т.3 и т.6 от ЗМВР и чл.206, ал.1 ЗМВР. Заповедта е издадена в противоречие с установената фактическа обстановка и при липса на извършено деяние, твърди, че не е извършил дисциплинарно нарушение, а умишлено е злепоставен от некоректни колеги. При провеждане на дисциплинарното производство не е разкрита обективната истина по случая, а при определяне на наказанието не са отчетени всички обстоятелства, при които се твърди, че е извършено нарушението, нито цялостното му поведение по време на изпълнение на служебните задължения. Моли за отмяна на заповедта. Претендират се разноски в производството.
Ответникът – Министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител юрк.Й. оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. В писмени бележки развива подробни съображения за материалната законосъобразност, на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 от АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят инспектор Б.Л. е заемал длъжност полицейски инспектор V степен/Пътен контрол/ в група „Охранителна полиция“ към РУ Козлодуй при ОД на МВР Враца. Със заповед № 8121 к – 14469/23.12.2019 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 2 и т.4 ЗМВР за „ неизпълнение на служебните задължения „ и „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, чл. 203, ал. 1, т. 7, пр.2алт.2 и т.13 от ЗМВР „ използване на служебното положение..за облага на трети лица.“ И „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“ и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на Л. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител. Дисциплинарно наказващият орган е посочил, че в изпълнение на заповед № 8121К-11348/29.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи, е проведено дисциплинарно производство по реда на чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Производството е образувано по данни в предложение peг. № 369 р- 12537/09.07.2019 г. и справка, peг. № 369 р-11527/24.06.2019 г. по описа на ОДМВР Враца, от извършена проверка по заповед на директора на ОДМВР Враца № 369 з-914/31.05.2019 г., за изясняване на данни в докладна записка peг. № 369 р-10151/31.05.2019 г. от мл. инспектор Т*** В*** Г*** , младши автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ към РУ Козлодуй при ОДМВР Враца, че на 27.05.2019 г. в гр. Козлодуй, инспектор Л. му е разпоредил по телефона да прекрати съставянето на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ по ЗДвП на водача К*** К*** , за управление на МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС. В заповедта за образуване па дисциплинарното производство деянието с квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194. ал. 2. т. 2 и т. 4 от ЗМВР „неизпълнение на служебните задължения“ и „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР", съставомерно по чл. 203, ал. 1. т. 7, пр. 2. алт, 2 и т. 13 от ЗМВР - „...използване на служебното положение ... за облага на трети лица“ и „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание уволнение“
За провеждане на производството е определен дисциплинарно разследваш орган /ДРО/, които да изготвят становище относно наличието на основание за реализиране дисциплинарна отговорност спрямо инспектор Л., и да го докладват на наказващия орган заедно със събраните доказателства в срок до 31.10.2019 г. На 12.08.2019 г. ДРО е запознал срещу подпис инспектор Л. със заповедта за образуване на дисциплинарното производство и с материалите от предварителната проверка по заповед № 369 з-914/31.05.2019 г. на директора на ОДМВР Враца, приобщени с протокол per. № 967 р-3691/12.08.2019 г. служителят е вписал, че по производството желае да бъде подпомаган от друг служител на МВР и адвокат, като след получаване на отговор на неговото писмено искане peг. № 288р-8172/12.08.2019 г., ще даде обяснение. За адрес за връзка не е посочил постоянен/настоящ адрес, а адреса на кантората на адвокат Г.Г. ***. и телефонен № **********. Това искане е било удовлетворено, за което е уведомен от председателя на ДРО с писмо peг. № 967000- 10529/04.09.2019 г.
В хода на дисциплинарното производство, ДРО е събрал доказателства, от които установил твърдяната в заповедта фактическа обстановка. Подробно е описана в заповедта, като в изрично е посочено, че Л. не е пряк участник в производството по извършената проверка, но по думите на „пристигналия С*** К*** “/ които е работодател на спряното за проверка лице/, същият е разговарял по телефона с Л., след което на личния телефон на извършващия проверката мл.инспектор Т. Г*** се обадил инспектор Л., като провели следния разговор: „…Л. попитал: „какво правим сега, С*** ми се обади". Георгиев отвърнал, че не е спрял С*** , а негов работник, който е неправоспособен и вече е свалил регистрационните табели. Кузов чувал разговора и се включил с репликата: „само шапката е написал да напише нещо друго". Инспектор Л. казал на мл. инспектор Г*** „Не може ли да напишеш друг водач, примерно С*** и някакво дребно нарушение в акта". Младши инспектор Г*** му обяснил, че данните за водача и автомобила е докладвал в ОДЧ и продължил да пише акта. Тогава инспектор Л. му наредил: „Объркай нещо в акта, а аз после ще се оправям." Младши инспектор Г*** отказал да изпълни нареждането и прекъснал телефонната връзка с инспектор Л.…“, съставил АУАН и го връчил на нарушителя. В заповедта са изложени и твърдения за закани на Л. към Г*** . Посочено е също, че инспектор Л. няма подчинени служители, но съгласно раздел II „Основни длъжностни задължения“ от типова длъжностна характеристика на длъжността „Полицейски инспектор VI - V степен/ПК/ в група „Охранителна полиция“към РУ при ОДМВР, peг. № 3286 р-19548/11.11.2015 г., е длъжен да „Осъществява контрол върху изпълнението на служебните задължения от полицейските служители на обслужваната територия, осъществяващи дейност по контрол на правилата за движение“ и „ Контролира, проверява и отчита изготвените от полицейските служители документи, свързани с административнонаказателната дейност“. Предвид което е прието, че същият вместо да изпълни вменените му с длъжностната характеристика служебни задължения, които биха осигурили законосъобразно осъществяване на контрола на правилата за движение извършван от полицейските служители и съставените документи свързани с административнонаказателната дейност, той умишлено ги е нарушил, като се е опитал да убеди мл. инспектор Г*** да състави АУАН против С*** К*** „за някакво дребно нарушение“, вместо срещу нарушителя К*** К*** за управление на МПС без да притежава СУМПС, и след като актосъставителят отказал, му наредил да „обърка нещо в акта“, от което К*** би получил облага, изразяваща се в нереализиране на предвидената в ЗДвП административна санкция. Това е станало в присъствието на полицаите Н*** и Й*** , лично са присъствали и са възприели проведения на високоговорител разговор но мобилния телефон, между инспектор Л. и мл. инспектор Г*** и в сведенията си изцяло са потвърдили описаната от мл. инспектор Г*** фактическа обстановка. С това свое деяние инспектор Л. е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР „неизпълнение на служебните задължения съставомерно по чл. 203. ал. 1. т. 7, пр. 2, алт. 2 от ЗМВР - „,..използване на служебното положение ... за облага на трети лица“, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание“уволнение“. Облага за К*** не е постигната, въпреки неправомерните действия на инспектор Л., и благодарение на стриктното изпълнението на служебните задължения от актосъставителя.
Изложено е, че с действията си, „ ..инспектор Л. виновно е нарушил и Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Обн. ДВ. бр.67 от 12.08.2014г., изм, ДВ. бр.47 от 21.06.201бг., изм, ДВ. бр. 5 от 17.01.2017 г.), т. 15 ,Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме „ като се е опитал да убеди мл. инспектор Г*** да извърши неправомерни действия при съставяне на АУАН; т. 19 ,,Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява, като свидетели на укоримото му поведение са станали присъстващите полицейски служители и гражданските лица.; т. 20 и 24 “Държавният служител насърчава хората да спазват закона. като дава личен пример с поведението си“ и „Държавният служител изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носии отговорността своите действия, бездействия - като Л. е демонстрирал пред присъстващите полицейски служители и гражданските лица, че законът може да се прилага избирателно от полицейските служители и в зависимост от личните им предпочитания може да не изпълняват или нарушават професионалните си задължения; т. 48 „Държавният служител не посредничи за получаване от другиго на облага, за да бъде извършено или да не бъде извършено действие по служба“, като се е опитал да убеди актосъставителя да извърши неправомерни действия, целящи облага за К*** К*** , изразена в несанкционирането му за извършеното нарушение на ЗДвП…“
Предвид пълното несъответствие между дължимото и фактическото поведение на инспектор Л. може да има за последствие намаляване или загуба на общественото доверие в полицията и да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната й дейност. В конкретния случай, в условията на кумулативност са двете материално правни предпоставки - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите на МВР, с което се уронва престижа на службата, сочещи на съставомерно от обективна и субективна страна неправомерно поведение, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина и основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
По делото са представени и приети като доказателства материалите, съдържащи се в дисциплинарната преписка по образуваното и проведеното срещу инспектор Л. дисциплинарно производство, като изрично е посочено, че фактическата обстановка е “.. доказана с писмените сведения на Т*** В*** Г*** , peг. № 967 р-3717/13.08.2019 г., Й*** И*** Й*** , peг. № 309 р- 10274/16.08.2019 г., Н*** П*** Н*** , peг. № 309 р-10275/16.08.2019 г., М*** Ж*** М*** , peг. № 967 р-3816/19.08.2019 г., Д*** Г*** Т*** , peг. № 967 р- 4528/01.10.2019 г. и И*** М*** С*** , peг. № 967 р-4530/01.10.2019 г., които са последователни, непротиворечиви и взаимно се допълват. Същите са последователни и по отношение на сведенията дадени от свидетелите по време на проверката по заповед № 369 з- 914/31.05.2019 г. на директора на ОДМВР Враца. Не са кредитирани сведенията на С*** К*** , вх. № 573500-1008/19.08.2019 г. и К*** К*** , вх. № 573500-1009/19.08.2019 г.. като противоречащи на събраните доказателства. Двамата твърдят, че друг водач, когото не си спомнят (въпреки, че своите версии за фактическата обстановка описват с подробности), е управлявал автомобила, без да посочат самоличността му, очевидно за да не се даде възможност за проверка на твърденията им. В сведенията на Е*** Ш*** . peг. № 967 р- 4527/01.10.2019 г. и А*** Н*** , peг. № 967000-11489/01.10.2019 г. еднотипно е цитиран инспектор Л.: „Да не се карат и да работят спокойно", но не съдържат данни, които опровергават установената от ДРО фактическа обстановка. Двамата свидетели посочени от инспектор Л. са в приятелски отношения с него, поради което не са приети техните твърдения за безпристрастни и обективни. Въпреки допускането на адвокат в производството, инспектор Л. не се е възползвал от правото си да даде писмено обяснение до наказващия орган.
За извършените процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение ДРО е изготвил обобщена справка peг. № 967 р-4711/09.10.2019 г., съгласно чл. 207. ал. 7 от ЗМВР, в която е приел, че първоначалните данни са потвърдени и на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. 2 и т. 13 от ЗМВР, е предложил на инспектор Л. да се наложи дисциплинарно наказание „уволнение“…….
Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а по същество е основателна.
Оспорената заповед е издадена от Министъра на вътрешните работи, който е компетентния орган, с оглед предоставените му правомощия по чл. 204, т. 1 от ЗМВР и чл. 227 от същия и чл. 158 от ЗМВР и формално отговоря на изискванията на 210, ал. 1 ЗМВР, доколкото е в писмена форма и съдържа посочените в разпоредбата реквизити. Същата е постановена в срока по чл. 195, ал. 2 ЗМВР.
Заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон – основания за отмяна по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
От събраните в хода на дисциплинарното и съдебното производство доказателства не се установява жалбодателят да е извършил нарушение на служебната дисциплина. От същите се установява единствено, че Л. се е обадил на телефона на извършващ проверка инспектор Г*** , като разговорът е имал по-скоро личен, отколкото служебен характер, същият не е нито в кръга, нито във връзка с изпълнение на служебните му задължения. Още повече, че служителите Л. и Г*** не са в йерархическа зависимост и АУАН за установеното нарушение по ЗДвП е съставен. Прави впечатление, че изложените твърдения в писмените сведения от тримата служители Г*** , Н*** и Й*** са абсолютно идентични/ един и същи текст, напечатен и копиран/, което поражда съществен въпрос относно верността на изложените твърдения, доколкото едва ли трима служители възприемат абсолютно идентично обстоятелства, свързани с телефонен разговор с един от тях /л.87-89 от делото/. Отразеното в тези сведения не дава възможност да се установи какво точно е нарушил Л., т.к. разговорът е проведен между колеги, което в житейската практика се случва доста често, не е някакво изключение. Изложеното в идентичните сведения по-скоро има за цел да дискредитира Л., но същото не е свързано със служебните му задължения. Още повече, че в хода на дисциплинарното производство са събрани доказателства и установени и други факти и обстоятелства. Прави впечатление, че идентичните сведения на първите трима служители Г*** , Н*** и Й*** са кредитирани от дисциплинарнонаказващия орган като обективни, а сведенията и обясненията на другите участници неоснователно не са кредитирани като обективни. В хода на дисциплинарното производство не са безспорно установени и не са събрани други доказателства за твърдените нарушения “… неизпълнение на служебните задължения“ и „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ , съставомерно по чл. 203, ал. 1. т. 7, пр. 2. алт, 2 и т. 13 от ЗМВР; „...използване на служебното положение ... за облага на трети лица“ и „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата,..“. За настоящият съдебен състав недоказано е твърдението „неизпълнение на служебните задължения..и използване на служебното положение ..за облага на трети лица..“, т.к. в оспорения акт не е посочено в какво се състои неизпълнението на служебните задължения в конкретния случай, нито как служебното положение е използвано за облага на трети лица. В случая той въобще не е присъствал при извършената проверка, нито е имал такова служебно задължение. Проведен е телефонен разговор между колеги, от който не са последвали или предприети някакви действия в облага на трети лица, АУАН е съставен от проверяващия Г*** . Доколко с проведения телефонен разговор са нарушени правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, е трудно да се направи обоснован извод, доколкото липсват обективни доказателства, възприетите като обективни абсолютно идентични твърдения от трима служители на МВР, които са формирани от проведен телефонен разговор с един от тях едва ли могат да бъдат приети като безусловни доказателства за твърдяното нарушение. От друга страна дори да приемем, че е извършено нарушение на Етичните правила при проведения телефонен разговор, то едва ли същото е от категорията, която се санкционира с „ уволнение“. От друга страна при извършената проверка, Л. въобще не имал нито правомощие, нито задължение и не е присъствал, поради което не може да се твърди, че в случая с нещо е нарушил или не е изпълнил служебните си задължения. Изложеното в сведенията, че по телефона е опитал да посочи какво и как да се отрази при проверката не е в правомощията му и едва ли е имало значение за извършените конкретни действия по служба от Г*** , не е повлияло по никакъв начин на последния какво точно да отрази в АУАН. Фактът, че Л. е провел разговор с колега по телефона не обосновава извод за неизпълнение на служебни задължения от негова страна. Този извод намира потвърждение и във факта, че дисциплинарната му отговорност не е ангажирана за неизпълнение на конкретни задължения по служба, които би следвало да предприеме. В случая същият наистина е провел телефонен разговор с колегата Г*** , но от това не са последвали никакви последици нито за стриктно изпълнение на задълженията от Г*** , още по-малко на служебните задължения на Л.. В случая, в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание много подробно в разказвателна форма е посочено, че служителят не е следвало да провежда телефонен разговор с проверяващия Г*** , но без да е конкретизирано с какво всъщност „ не е изпълнил служебните си задължения..“, т.к. не посочено какво задължение е имал в случая. При така установените факти и подробно описани в оспорената заповед, буди недоумение изводът в обжалваната заповед, че е налице“неизпълнение на служебни задължения“ от страна на Л.. Настоящият съдебен състав намира, че е налице поведение, което е в разрез с етичните правила, но не намира доказателства за извода“ че с това се уронва престижа на МВР“, т.к. се касае за телефонен разговор между колеги, служители в МВР. Доколкото се твърди, че проверяващият Г*** е включил личния си телефон на високоговорител, то неясно е какво е целял с това същия. Л. е провел личен разговор с колега, като едва ли е предполагал, че същият е включил телефона си на високоговорител и доколко е етично от човешка гледна точка от другата страна Г*** , освен ако същото е имало друга цел. Твърденията, че този разговор
„ използване на служебно положение .. за облага за трети лица ..“ от страна на Л. не кореспондира с установените факти и обстоятелства, същият не изпълнява служебни задължения и няма как да набави облага за трети лица в конкретния случай.
В дисциплинарното производство дисциплинарноразследващият орган е събрал обяснения и е снел сведения от служителите на полицейското управление, но очевидно е кредитирал само тези в подкрепа на изложената от сведението на Г*** теза, в подкрепа на която не са събрани други доказателства, а и няма как да бъдат събрани, т.к. се касае за телефонен разговор между двама служители. Предвид което единствено тези сведения на тези служителите, което абсолютно идентично твърдят за поведение на Л., са определено субективни, не следва единствено тяхната преценка да е основание за възприетото от органа „неизпълнение на служебните задължения“ и „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“„...използване на служебното положение ... за облага на трети лица“ и „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата,..“. Изложеното не е основание за извършено от служителя нарушение на задълженията му, още повече другите участници и свидетели не установяват такова поведение. При постановяване на заповедта дисциплинарнонаказващия орган е възприел като установени абсолютно идентичните сведения на Г*** , Н*** и Й*** и не е обсъдил и съобразил установеното от останалите свидетели.
При това обжалваната заповед е постановена в нарушение на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР, тъй като дисциплинарнонаказващия орган макар да е събрал всички доказателства не е обсъдил същите в съвкупност, като е кредитирал част от тях избирателно, при което акта е постановен при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила.
Настоящият съдебен състав намира, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както се твърди в жалбата нарушение по чл.206, ал. и чл.207, ал.8, т.1, т.3 и т.6 ЗДВР. Спазена е предвидената в ЗМВР и в Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи /Инструкция № 8121 з-470/2015 г., Инструкцията/ процедура. Тъй като предварителните данни са били за извършване на тежко дисциплинарно нарушение, то дисциплинарното производство е образувано, според изискването на чл. 207, ал. 1 ЗМВР с писмена заповед на министъра на вътрешните работи, с оглед длъжността заемана от Л.. Жалбоподателят е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство и противно на изложеното от него е уведомен за правата му по чл. 207, ал. 8 ЗМВР при връчването на заповедта. Същият се е възползвал от правото си да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР, доколкото е отбелязал това обстоятелство върху заповедта, съобразно чл. 48 от Инструкцията., в производството е участвал адв.Г.. Посочил е телефонен номер, на който с него е осъществяван контакт в случаите, когато не е можело да бъде открит лично. Назначен е дисциплинарно разследващ орган, който е извършил необходимите действия по дисциплинарното разследване. За резултатите от разследването дисциплинарно разследващият орган е изготвил обобщена справка, с което е спазил изискването на чл. 210, ал. 7 ЗМВР. Обобщената справка отговаря на изискванията на чл. 50 от Инструкция № 8121 з-470/2015 г. Изготвена е покана до Л. за запознаване с обобщената справка. Жалбоподателят не е удостоверил писмено, че се е запознал с обобщената справка, каквото право има съгласно чл. 207, ал. 8, т. 1, но видно от доказателствата по делото дисциплинарно разследващият орган, а по - късно и дисциплинарно наказващия орган е предприел всички възможни действия, за да може жалбоподателят да се запознае с обобщената справка, а и с останалите материали от дисциплинарното производство. За изготвянето на обобщената справка, както и за възможността да се запознае с всички материали от дисциплинарната преписка Л. е уведомен по телефона и е търсен неколкократно, което е удостоверено с протоколи и по този начин е спазено изискването на чл. 207, ал. 10 ЗМВР. Същият всъщност е отказал е да се запознае със справката и материалите от дисциплинарното производство, тъй като е бил в болничен, същият не е намерен при многократните търсения на посочения от него адрес в гр.Вълчедръм, което съответно е отразено в протоколи. След отправена писмена покана от 28.11.2019 г. за запознаване с материалите от дисциплинарното производство, но е налице е демостративен отказ да се запознае и даде писмени обяснения - протоколи от 05.12.2019 г. и 09.12.2019 г. Ползването на отпуск за временна нетрудоспособност не е пречка за служителя да участва в дисциплинарното производство, освен ако заболяването му пречи да се яви пред дисциплинарно разследващия или дисциплинарно наказващия орган, което се удостоверява със медицинско удостоверение – чл. 29 и чл. 30 от Инструкция № 8121 з-470/2015 г.. Тук следва да се обърне внимание, че твърдението в жалбата за нарушение по чл.30 от Инструкция № 8121 з-470/2015 г. не може да бъде споделено, съгласно разпоредбата на чл. 30 от Инструкцията, действащата към момента на издаване на заповедта редакция от ДВ, бр. 34 от 2015 г., през периода на разрешен отпуск поради временна неработоспособност при определен домашен или свободен режим държавният служител, срещу когото се води дисциплинарно производство или проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, е длъжен да се явява пред дисциплинарноразследващия и дисциплинарнонаказващия орган, освен когато заболяването не позволява явяването му, което в случая не е доказано, макар в издадените болнични да е посочен домашен стаен режим и предвид изрично становище на д-р Т*** /л.189 от делото/, както и предвид факта, че същият многократно не е бил намерен на посочения от него адрес в гр.Вълчедръм. Ползване на законоустановен отпуск, в това число и при временна неработоспособност не е пречка за продължаване на дисциплинарното производство и участие на лицето в дисциплинарното производство, ако заболяването му позволява явяването пред дисциплинарно разследващия орган. В случая по делото са ангажирани доказателства, че заболяването на жалбоподателя не му пречи да участва в дисциплинарното производство и да организира защитата си. В подкрепа на това са и представените доказателства, че същият е сключил нов трудов договор, т.е. имал е възможност да участва и да защити правата си. Дисциплинарно разследващият орган е направил всичко необходимо, вкл. лично посещение в дома на Л., за да му връчи поканите за запознаване с обобщената справка и материалите от дисциплинарното производство. В проведените телефонни разговори до знанието на същия е сведено за извършване на какво дисциплинарно нарушение ще се ангажира дисциплинарната му отговорност. За всички предприети действия своевременно е уведомяван и ангажирания от Л. адв.Г.. Правото на защита на жалбоподателя не е нарушено, същият всъщност е отказал да се запознае с материалите от дисциплинарното производство. При провеждане на дисциплинарното разследване от дисциплинарно разследващия орган, от жалбоподателя са изискани писмени обяснения, каквито той е депозирал, с което е гарантирано правото му на защита. Дадените пред дисциплинарно разследващия орган обяснения за отразени в обобщената справка.
Изготвено е и становище от дисциплинарно разследващият орган, с което е спазено изискването на чл. 207, ал. 12 ЗМВР.
Не е допуснато нарушение на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. От доказателствата по делото се установи, че преди да наложи дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган е поканил жалбоподателя да даде писмени обяснения и/или да бъде изслушан. На същия е отправена поканата, търсен е многократно, удостоверено с протоколи, съставени по надлежния ред, като от доказателствата се налага извод, че жалбоподателят е бил наясно за какво деяние ще бъде ангажирана дисциплинарната отговорност. Липсата на депозирани писмения обяснения и неявяването за изслушване е отразено по надлежния ред – писмена справка и протоколи.
При така установените факти дисциплинарната отговорност на Л. е ангажирана за извършени „ неизпълнение на служебните задължения „ и „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, чл. 203, ал. 1, т. 7, пр.2алт.2 и т.13 от ЗМВР „ използване на служебното положение..за облага на трети лица.“ и „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“нарушения но нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР..“ От доказателствата не се установява неизпълнение на служебни задължения, нито за използване на служебно положение.. за облага на трети лица..“ Налице е нарушение на поведение, несъвместимо с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, но не и уронване престижа на службата. От събраните доказателства не се установява служителят да е имал поведение, уронващо доброто име на МВР – същият си е позволил да проведе телефонен разговор с проверяващ колега, но по никакъв начин не е възпрепятствал проверката, нито отразяване на резултатите от нея. Доказателства за такова поведение не са посочени и събрани в производството.
С оглед на така установеното поведение на служителя в МВР, настоящият състав намира, че заповедта е и материално незаконосъобразна, тъй като на служителя е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание при липса на поведение, нарушаващо служебната дисциплина, както и съществено такова на Етичния кодекс.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и като постановен при неправилно приложение на материалния закон, довели до материалната му незаконосъобразност, при което жалбата е основателна, а заповедта на Министъра на вътрешните работи следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Предвид основателността на жалбата и на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в производството за адвокатско възнаграждение, които съдът определя в размер на 1000 лева и 10 лева заплатена държавна такса. Съдът споделя възражението на ответника за прекомерност на претендирания размер на адвокатско възнаграждение 1500 лева, предвид сложността и обема на делото, още повече в приложения договор за правна защита и съдействие е посочено, че договореното възнаграждение ще се плати на части, впоследствие приложена разписка за цялата сума /л.26 и л.303 от делото/.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба от полицейски инспектор Б.Б.Л. ***121к - 14469 от 23.12.2019 г. на Министъра на вътрешните работи заповед, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА МВР, гр.С*** , ул.Ш*** септември № * , да заплати на Б.Б.Л. *** , разноски в производството в размер на 1010/хиляда и десет /лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: