Решение по дело №308/2019 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 240
Дата: 12 април 2019 г.
Съдия: Мария Ангелова Ангелова
Дело: 20195640100308
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

  240 / 12.04.2019 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На трети април през две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Михаела Бончева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 308 по описа за 2019 година, взе предвид следното:

 

           Предявен е иск с правно основание чл.344 ал.1 т. 3, вр. чл.225 ал.1 от КТ, от Б.М.М. с ЕГН ********** ***; против ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. К., общ. Х., представлявано от директора М.М.У..

          Ищцата твърди, че с влязло в сила решение № 746/19.12.2018 г. по гр.дело № 1717/ 2018 г. на ХРС, било признато за незаконно и отменено уволнението й, извършено със заповед № РД - 15-243/17.05.2018 г. на директора на ответното училище, на основание чл. 328 ал.1 т.2 изр.2 от КТ; тази заповед била отменена, а ищцата възстановена на заеманата от нея преди уволнението й длъжност – „старши учител прогимназиален етап“, с шифър по НКПД 23305007, при ответника; като без разглеждане е бил оставен искът й, предявен при условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на първите два иска – ответникът да бъде осъден, на основание чл.222 ал.1 от КТ, да й заплати обезщетение за оставането й без работа, в резултат на процесното уволнение, за периода от 18.05.2018 г. до 18.06.2018 г. в размер на 974,05 лв. Според разпоредбата на чл.225 ал.1 от КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят имал право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Обезщетението се определяло по правилото на чл.228 ал.1 от КТ. За да бъде уважен процесният иск, необходими били следните три предпоставки: уволнението да е признато за незаконно, наличие на вреда, съизмерима с пропуснатото брутно трудово възнаграждение за времето след уволнението, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца, причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. Всички тези предпоставки били налице в случая. Уволнението на ищцата било признато за незаконно и отменено с цитираното съдебно решение. Видно от служебна бележка на АгЗ с изх. № 60-90-15-4497/24.01.2019 г., от момента на прекратяване на правоотношението на 18.05.2018 г. до сега, ищцата била безработна. След посочената дата тя нямала сключени трудови договори, видно от удостоверение от НАП с изх. № 260191900187287/25.01.2019 г. До момента ответникът не бил изплатил на ищцата дължимото й обезщетение.

          Предвид изложеното, ищцата иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й изплати търсеното в настоящото производство обезщетение за периода 18.05.2018 г. – 18.11.2018 г. в размер на 5 844,30 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, като й присъди и направените по делото разноски. В допълнителна молба по делото ищцата признава ответното възражение за прихващане на изплатеното й от ответника обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ в размер на 1 948,10 лв., като изплатено на отпаднало основание. Неоснователно и недоказано обаче било възражението за прихващане и на изплатеното й обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ в размер на 974,05 лв., т.к. тя получила същото добросъвестно и на основание чл.271 ал.1 от КТ не дължала връщането му. Добросъвестността се преценявала към момента на получаването на сумата, респ. в хипотеза на начална липса на основание, какъвто бил случаят. Обезщетението по чл.222 ал.1 от КТ било преведено на 15.02.2019 г., респ. след влизане в сила на горепосоченото решение, с което този иск бил отхвърлен, и след предявяване на настоящия иск. И до момента ищцата не била получила фиш за заплата за м.02.2019 г. Според ищцата, към момента на получаване на обезщетението не е съществувало основанието за това, за да се твърди последващото му отпадане и да се иска прихващането му. Така, търсеното в настоящото производство обезщетение на ищцата възлизало на сумата от 3 896,20 лв. /брутно трудово възнаграждение за 4 месеца/, след като се прихване единствено изплатеното й обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ. В открито съдебно заседание ищцата се представлява от пълномощник, който поддържа иска и уточнението от допълнителната молба, като иска според тях да се постанови съдебното решение.

          Ответникът, в указания му срок по чл.131 от ГПК, депозира отговор на исковата молба, в който счита предявения иск за допустим и основателен, като признава всички твърдения на ищцата. Не оспорва, че размерът на брутното й трудово възнаграждение за последния пълен месец преди уволнението възлиза на сумата от 974,05 лв., при което за 6 месеца обезщетението възлизало на сумата от 5 844,30 лв. На ищцата обаче било изплатено обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220 ал.1 от КТ в размер на 1 948,10 лв., начислено и изплатено по банкова сметка ***.05.2018 г., както и обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ в размер на 974,05 лв., изплатено също по банкова сметка ***.02.2019 г. В тази връзка, в случай че предявеният иск се уважи, в условията на евентуалност ответникът прави възражение за прихващане на посочените изплатени две обезщетения на ищцата в общ размер на 2 922,15 лв. След прихващането им, дължимата й сума оставала в размер на 2 922,15 лв. и до този размер искът следвало да се уважи, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Ответникът сочи, че при отмяна на прекратяването на трудовия договор на ищцата като незаконно, тя дължала възстановяване на изплатените й обезщетения по чл.220 ал.1 от КТ, като изплатено на отпаднало основание, и по чл.222 ал.1 от КТ, т.к. се касаело за плащания, произтичащи от същия фактически състав, от който и обезщетението по чл.225 от КТ, като вземанията обезщетявали една и съща по естеството си вреда – оставането на служителя без работа, поради което можели да се компенсират. В тази насока била и цитирана съдебна практика на ВКС. Ответникът иска да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В открито съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощник, който поддържа отговора на исковата молба и иска постановяване на съдебно решение, според него. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата на адвоката й възнаграждение.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

По предявени от ищцата в настоящото производство против ответника обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл.344 ал.1 т.1 и 2 и чл.222 ал.1 от КТ е било образувано производство по гр.дело № 1717/2018 г. на ХРС. По същото е постановено решение № 746/19.12.2018 г., влязло в сила на 22.01.2019 г., по силата на което е било признато за незаконно и отменено уволнението й, извършено със заповед № РД - 15-243/ 17.05.2018 г. на директора на ответното училище, на основание чл. 328 ал.1 т.2 изр.2 от КТ; посочената заповед е била отменена; ищцата е била възстановена на заеманата от нея преди уволнението й длъжност – „старши учител прогимназиален етап“, с шифър по НКПД 23305007, при ответника; без разглеждане е бил оставен предявеният от нея против ответника иск, при условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на първите два иска – ответникът да бъде осъден, на основание чл.222 ал.1 от КТ, да й заплати обезщетение за оставането й без работа, в резултат на процесното уволнение, за периода от 18.05.2018 г. до 18.06.2018 г. в размер на 974,05 лв. Според отбелязване върху съдебното решение, ищцата е получила съобщение за възстановяване на работа на 04.02.2019 г. Видно от мотивите на това решение, според последното сключено между страните преди уволнението допълнително споразумение към трудов договор, считано от 10.04.2018 г., те са се уговорили, ищцата да изпълнява при ответника длъжността „старши учител ПЕ“, НКПД 23305007, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 805 лв. и допълнително възнаграждение за продължителна работа от 21% - 169,05 лв., всичко 974,05 лв.; на пълно работно време от 8 часа; за неопределено време; със срок на предизвестие от 2 месеца. С уволнителната заповед е било разпоредено, на ищцата да се изплатят обезщетения за неизползван платен годишен отпуск и за два месеца – неспазен срок на предизвестие. Страните по делото не спорят,че от цитираното уволнение на ищцата и до възстановяването й на работа, тя не е сключвала друг трудов договор. Тези обстоятелства се установяват и от представените от нея - извлечение от трудова книжка № 5 на нейно име, серия Р, № 929754 стр.1 – 23, удостоверение за декларирани данни с изх.№ 260191900187287/ 25.01.2019 г. издадено от ТД на НАП –Пловдив; справка актуално състояние на всички трудови договори на ищцата към 25.01.2019 г. издадена от ТД на НАП – Пловдив; регистрационна карта № 10045463/18.05.2018 г. от Агенция по заетостта Дирекция „Бюро по труда”- Хасково, служебна бележка изх.№ 60-09-15-4497/24.01.2019 г. от Дирекция „Бюро по труда”- Хасково, видно от която от 18.05.2018 г. ищцата е регистрирана като безработно и търсещо работа лице.

Ищцата представи по делото фишове за работна заплата, издадени на нейно име от ответното училище, а именно – за м.04. и за м.05.2018 г., изплатени й по банков път. От първия от тях се установява соченото от ищцата и признато от ответника обстоятелство, че размерът на брутното й трудово възнаграждение за последния пълен месец преди уволнението възлиза на сумата от 974,05 лв. /щатна заплата от 805 лв. + 169,05 лв. за 21% професионален опит/. В този общ размер са и извършените на ищцата начисления с фиш за работна заплата за м.02.2019 г., изплатен по банков път, издаден на нейно име от ответника. Като основание за така начислената сума от 974,05 лв. е посочено обезщетение при уволнение – чл.222 ал.1 от КТ, което й е било преведено от ответника по банковата й сметка на 15.02.2019 г., видно от платежно нареждане от същата дата от „Райфайзенбанк” (България) ЕАД, като съдържа допълнително пояснение, че се отнася за периода 18.05.2018 г. – 18.06.2018 г. Ответникът представи по делото още едно платежно нареждане от същата банка за преведена от него по банкова сметка ***.05.2018 г. сума от 2 129,32 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие. Титуляр на банковата сметка, по която са й превеждани сумите, е именно ищцата в настоящото производство, видно от представения от нея документ за НОИ от 28.06.2018 г., издаден от „Първа инвестиционна банка“ АД.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск и ответните възражения за прихващане:

Преди всичко, искът е процесуално допустим, като подаден от надлежна и активно легитимирана страна и в законоустановения за това срок – чл.358 ал.1 т.3 от КТ. По делото по несъмнен начин се установиха всички елементи от сложния фактически състав на предявения главен иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3, вр. чл. 225 ал. 1 КТ. Наличието им не само, че не е спорно по делото, но и се призна от ответната страна. С влязло в сила на 22.01.2019 г. съдебно решение, извършеното от ответника уволнение на ищцата със заповед от 17.05.2018 г. е признато за незаконно и отменено, като ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението си длъжност. Установи се, че в законоустановения 6-месечен срок, считано от уволнението, подлежащ на обезщетение, ищцата действително е останала без работа, а именно за периода 18.05.2018 г. – 18.11.2018 г. Ето защо, искът се явява доказан в своето основание. Относно размера на този иск, следва да се има предвид нормата на чл.228 ал.1 от КТ, която сочи, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията, вкл. по чл.225 ал.1 от КТ, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. От представените по делото писмени доказателства се установи, а и не се спори между страните, че последното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец, получено от ищцата по чл.228 ал.1 от КТ, на база на което следва да се изчисли обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ – е това за м.04.2018 г. от 974,05 лв. Предвид на това, търсеното от ищцата обезщетение по посочения текст възлиза именно на претендираната от нея сума от 5 844,30 лв. /6 месеца х 974,05 лв./.

По гореизложените данни по делото страните не спорят, както и за това, че от горецитираната обща дължима на ищцата сума следва да се прихване изплатеното й обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ за това, че трудовото й правоотношение е било прекратено преди да изтече срокът на предизвестието. Нормата сочи, че размерът на това обезщетение е брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Видно от мотивите на съдебното решение по уволнението на ищцата, страните по трудовото правоотношение са уговорили срок за предизвестие от два месеца, като при прекратяването на същото със заповедта от 17.05.2018 г., считано от следващия ден, работодателят е разпоредил, на ищцата да се изплати обезщетение за неспазено предизвестие от именно два месеца. Не е спорно по делото, че така дължимото й обезщетение в общ размер на 1 948,10 лв. /2 месеца х 974,05 лв. брутно трудово възнаграждение/ е било изплатено същия месец на 30.05.2018 г., като е включено в общата преведена й тогава по банков път сума от 2 129,32 лв. При тези данни по делото съдът намира ответното възражение за прихващане от дължимото на ищцата обезщетение по чл. 344 ал. 1 т. 3, вр. чл. 225 ал. 1 КТ, на изплатеното й обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ за основателно. След признаване уволнението на ищцата за незаконно и неговата отмяна, трудовоправната връзка между страните по делото се е възстановила. В такъв случай безусловно подлежи на връщане полученото от ищцата обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ, т.к. то е в зависимост от наличието на законно уволнение, каквото в случая липсва. След извършване на това прихващане, дължима на ищцата остава сумата от 3 896,20 лв. /5 844,30 лв. - 1 948,10 лв./.

Единственият спорен между страните въпрос е, дали от така дължимата на ищцата сума следва да се прихване и изплатеното й от ответника обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ. Нормата предвижда, че при уволнение на основание чл. 328 ал.1 т.2 изр.2 от КТ, както е в случая - работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. За това обезщетение, наред с търсеното от ищцата в настоящото производство, важат горецитираните съображения относно обезщетението по чл.220 ал.1 от КТ. Отделно от това, обезщетението по чл.222 ал.1 от КТ не може да се кумулира с това за незаконно уволнение на още едно основание – защото покриват една и съща обезвреда – оставането без работа след уволнението. Ищцата се позовава на чл.271 ал.1 от КТ, според който текст не подлежат на връщане сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, когато те са изплатени неправилно, ако работникът или служителят е бил добросъвестен. Това означава, че основанието за плащане трябва да е липсвало още в момента на извършването му /начална липса на основание/, а работникът или служителят да не е знаел за него. Настоящият случай обаче не е такъв. Начисляването и плащането от страна на ответника на обезщетението по чл.222 ал.1 от КТ е извършено, след като на 22.01.2019 г. е влязло в сила решението по уволнението на ищцата и след като на 04.02.2019 г. тя е получила съобщение за възстановяването си на работа и на същата дата е предявила настоящия си иск. С това решение съдът е оставил без разглеждане предявения от нея против ответника иск, при условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на първите два иска – ответникът да бъде осъден, на основание чл.222 ал.1 от КТ, да й заплати обезщетение за оставането й без работа, в резултат на процесното уволнение, за периода от 18.05.2018 г. до 18.06.2018 г. в размер на 974,05 лв. Въпреки така постановеното, още на следващия месец 02.2019 г. ответникът е начислил на ищцата сума от 974,05 лв. за обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ и й го е превел по банковата й сметка на 15.02.2019 г. При изложените данни по делото следва да се приеме, че в момента на получаване на сумата ищцата е знаела, че липсва основание, да я получи. В този смисъл тя не е била добросъвестна, според изискването на законовата норма, и това нейно знание изключва възможността да се приложи разпоредбата на чл.271 ал.1 от КТ и да се приеме, че сумата е добросъвестно получена. При това положение е без значение, по каква причина /допусната техническа грешка или по друга/ работодателят й е изплатил сумата. Налице е първата хипотеза на чл. 55 от ЗЗД - процесната сума по чл.222 ал.1 от КТ е получена при начална липса на основание и съгласно ТР № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС - тя подлежи на връщане, тъй като не е приложимо никое от изрично изброените изключения от този принцип. Понятието за добросъвестност е изяснено с Тълкувателно решение № 79 от 1965 г. на ОСГК. Съгласно същото - за преценката за това дали работникът или служителя следва да върне сумите - определящо е субективното отношение на получателя към основанието за получаване на сумите. За да отпадне задължението му за връщане на сумите - достатъчно е той да е имал съзнанието, че за него съществува правото да ги получи. Добросъвестен е този работник или служител, който не е знаел за липсата на правно основание за получаване на съответните суми. Изхожда се от принципа, че добросъвестността е правно начало, което изисква точно и честно отношение, взаимно уважение и изпълнение на правата и задълженията, в съответствие със законовите разпоредби. В изложения смисъл са и решение № 791 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 271/2010 г., III г. о.; и решение № 623 от 24.06.2002 г. на ВКС по гр. д. № 933/2001 г., III г. о. Ето защо, на връщане подлежи и полученото от ищцата обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ. След извършване и на това прихващане, дължима на ищцата остава сумата от 2 922,15 лв. /3 896,20 лв. - 974,05 лв./.

Предвид изложените съображения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 2 922,15 лв., представляваща дължимо й обезщетение по чл.344 ал.1 т. 3, вр. чл.225 ал.1 от КТ, след извършени прихващания на заплатени й обезщетения по чл.220 ал.1 и чл.222 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 04.02.2019 г. до окончателното изплащане; като искът за разликата до пълния му предявен размер от 5 844,30 лв. следва да се отхвърли.

Основателно е ответното възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. Според правилото на чл.7 ал.2 т.3, вр. ал.1 т.1 пр.посл. от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 622,22 лв. Този намален размер, в т.ч. според фактическата и правна сложност на делото, съдът взема предвид при присъждането в полза на ищцата на деловодни разноски. Съобразно уважената част от иска и на основание чл.78 ал.1 и 5, вр. чл.80 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и деловодни разноски от 311,11 лв. за адвокатско възнаграждение.

Съобразно отхвърлената част от иска и на основание чл.78 ал.3, вр. чл.80 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни разноски от 150 лв. за адвокатско възнаграждение.

          Ответникът следва да бъде осъден, на основание чл.78 ал.6 от ГПК, да заплати по сметка на Районен съд – Хасково – държавна такса по уважената част от иска в размер на 116,89 лв., както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането й и държавна такса от 5 лв.

             Мотивиран така, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

         

          ОСЪЖДА ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Конуш, общ. Хасково, представлявано от директора М.М.У.; ДА ЗАПЛАТИ на Б.М.М. с ЕГН ********** ***; сумата от 2 922,15 лв., представляваща дължимо й обезщетение по чл.344 ал.1 т.3, вр. чл.225 ал.1 от КТ, за оставането й без работа през периода 18.05.2018 г. – 18.11.2018 г., в резултат на незаконното й уволнение със заповед № РД-15-243/17.05.2018 г. на директора на ответното училище; след извършени прихващания на заплатени й обезщетения по чл.220 ал.1 и чл.222 ал.1 от КТ; ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 04.02.2019 г. до окончателното изплащане; както и деловодни разноски от 311,11 лв.; като искът за разликата до пълния му предявен размер от 5 844,30 лв., ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА Б.М.М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – с. Конуш с ЕИК ********* деловодни разноски от 150 лв.

 

ОСЪЖДА ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ - с. Конуш с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Хасково – държавна такса по уважената част от иска в размер на 116,89 лв., както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането й и държавна такса от 5 лв.

 

 

 

Допуска предварително изпълнение на решението, в частта на присъденото обезщетение за работа, на основание чл.242 ал.1 от ГПК.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от посочената на страните в открито съдебно заседание датата на обявяването му, а именно считано от 17.04.2019 г.

 

 

 

СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар:М.Б.