№ 18786
гр. София, 25.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110100359 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от Р. Б. И., ЕГН: **********, с адрес****************
съдебен адрес: гр************* чрез адв. Е И.а, срещу „СК” ООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление **************, представлявано от НПП, за която съдът
констатира, че е редовна, а предявения с нея иск – допустим.Постъпила е и насрещна искова
молба, за която съдът също констатира, че е редовна, а предявения с нея иск – допустим.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският районен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.05.2025 г.
от 11.00 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на Р. Б. И., ЕГН: **********, с
адрес: ********, съдебен адрес: гр************* чрез адв. Е И.а, срещу „СК” ООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление **************, представлявано от НПП с
искане да бъде прогласена нищожността на договор за паричен заем от 17.06.2024 г.
Ищцата твърди, че на 17.06.2024 г. е сключила с ответното дружество договор за
кредит, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на
1600, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 50%, годишен процент на разходите -
65,64% . Съгласно чл.11, ал.1 от договора заемателят дължи и неустойка в размер 898,92
лева, в случай, че не осигури обезпечението посочено в чл.5 от договора -банкова гаранция
или поръчители.
Излагат се доводи, че с договорения лихвен процент се нарушават добрите нрави,
поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение в размер на 1114 лева.
1
Сочи се, че при заем с кратък срок на ползване /23 месеца/, макар и този заем да е
необезпечен, уговарянето на възнаградителна лихва на близо 100 % по-висок от стойността
на заема не е обяснимо нито с разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който
носи, ни го с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба.
Твърди се, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като
с уговорката да се заплаща неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по - висок от
пет пъти размера на законната лихва.Поддържа се, че в договора за потребителски кредит е
налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти по-висок от
посочения, което е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. излагат се доводи, че клаузата за неустойка е нищожна
като излизаща извън обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция.
Поддържа се, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни
на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно
целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Представени са писмени доказателства.
Иска се да бъде допусната съдебно - счетоводната експертиза, като вещото лице
след запознаване с материалите по делото да даде заключение по следните въпроси: Какви
разходи на заемодателя са включени в годишния процент на разходите?; С какъв процент се
оскъпява кредита с неустойка?
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество, с който исковата претенция се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи, че
неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя
самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение
на заемателя. Тъврди се, че в случай че неустойката се приеме за нищожна, то същата ще се
счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на
целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни
Излагат се доводи, че по отношение на формирането на годишния процент на
разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания
Предявен е насрещен иск, с който СК” ООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление ************** иска съдът да осъди Р. Б. И., ЕГН: **********, с
адрес: ***************** да заплати сумата от 62 лв. /шестдесет и два лева/,
представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем №
******** от 17.06.2024, в общ размер на 1600 лева, ведно със законна лихва от датата на
депозиране на насрещния иск/17.03.20205 г./ до окончателното плащане.
Сочи се, че След подписване на договора и усвояване на кредита,
кредитополучателят не е изпълнил задължението си да предостави обезпечение съобразно
2
условията на чл. 5, поради което се е активирала предвидената в чл. 11 договорна неустойка.
Кредитополучателят е правил следните плащания по договора за кредит: на 17.06.2024 г. –
118 лева, на 02.08.2024 г. – 1300 лева и на 01.11.2024 г. – 120 лева, като общо платеното е в
размер на 1538 лв., с която сума са погасени първите дванадесет вноски и частично
тринадесетата. В случая задължението по кредита е изцяло падежирало с изтичането на
срока за последната вноска на 25.11.2024 г. Общото задължение по договора е в размер
1226.24 лева, от които 919.93 лева главница, 54.49 лева възнаградителна лихва, 213.46 лева
договорна неустойка и 38.36 лева такси.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от първоначалния
ищец. Изложени са идентични доводи, като тези в исковата молба за нищожност на
договора.
Прави се възражение за прихващане между главницата по кредита в размер на
62,00 лева със сумата от 857,93 лева, представляваща получена без правно основание от
ищеца въз основа на нищожни договорни клаузи такси в размер на 11,88 лева,
възнаградителна лихва в размер на 160,59 лева и неустойка в размер на 685,46 лева,
включени във всяка една от погасителните вноски.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е
-по главния иск: чл.124, ал.1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/ във вр чл. 19,
ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК/
- по насрещния иск: -чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр чл. 240, ал. 1 ГПк във вр. чл. 9 ЗПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване, че между страните е
сключен Договор за паричен заем № ******** от 17.06.2024 г., по който ищецът е усвоил
сумата от 1600 лева.
-В тежест на ответника е да установи че по валидно облигационно
правоотношение между него и ищеца, породено от договор за потребителски кредит, е
изпълнил задълженията си точно, в т.ч, че страните са били обвързани от валидна
неустоечна клауза.
-В тежест на ищеца е да установи заплащане на сумата от 1600 лева.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
3
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която да отговори на поставените в исковата молба и в отговора на насрещната искова молба
въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертиза в размер на 300 лева, платим от
ищеца по депозитна сметка на СРС в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ВДП, която да се уведоми за изготвяне на
експертизата след представяне на квитанция за внесен депозит.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в
потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и чл. 7, ал. 3 ГПК.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4