Определение по дело №1668/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 767
Дата: 10 февруари 2025 г. (в сила от 10 февруари 2025 г.)
Съдия: Антония Якимова
Дело: 20243100101668
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 август 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 767
гр. В..........., 10.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В..........., X СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антония Якимова
като разгледа докладваното от Антония Якимова Гражданско дело №
20243100101668 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от „Е............“ ЕООД
срещу В. А. Н. и С. Х. Н..
След извършена служебна проверка по реда на чл. 129, ал. 1 и чл. 130
ГПК съдът е констатирал, че исковата молба отговаря на изискванията за
редовност и предявеният иск е допустим, поради което е разпоредил препис от
същата, ведно с приложенията към нея, да се изпрати на ответната страна за
отговор.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмени отговори на
исковата молба.

С оглед приключилата процедура по размяна на книжа, съдът
пристъпва към подготовка на делото в закрито заседание по реда на чл.
140 ГПК, в хода на която намира следното:
Налице са нормативно установените положителни процесуални
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск
и липсват процесуални пречки, поради което производството е допустимо.

Предявеният иск не попада в приложното поле на особените искови
производства по Част трета от ГПК, поради което същият следва да бъде
разгледан по реда на Глава XIII от ГПК.
В отговорите на исковата молба се съдържат нередовни възражения,
поради което на ответниците следва да бъдат дадени указания по чл. 101, ал. 1
ГПК, ведно с предупреждение за последиците при неизпълнение.

По доказателствата:
Представените от ищеца с исковата молба и уточнителните молби
писмени доказателствени средства - надлежно заверени по реда на чл. 183
ГПК преписи от документи, са допустими, необходими за установяване на
релевантните за спора факти и относими към предмета на делото, поради
което следва да бъдат допуснати до приемане, на основание чл. 146, ал. 4
ГПК.
1
В полза на ищеца „Е............“ ЕООД следва да бъде издадено поисканото
в исковата молба съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с
удостоверение за родствени връзки на ответниците В. А. Н. и С. Х. Н., като
удостоверението се връчи на страната след внасяне на дължимата държавна
такса от 5 лева.

С оглед предприетото от ответниците оспорване автентичността на
приложени към исковата молба документи, на ищеца следва да бъдат дадени
указания по чл. 193, ал. 2 ГПК да заяви изрично дали ще се ползва от
оспорените документи.
Произнасянето по искането на ответниците за задължаване на ищеца по
реда на чл. 183 ГПК да представи оригиналите на оспорените документи
следва да бъде отложено след изразяване на становище от ищеца, с оглед
преценката за необходимостта на доказателственото искане.
Доказателственото искане на ответницата С. Н. за допускане на
свидетелски показания за установяване на обстоятелството, че същата не е
знаела за увреждането на кредитора, следва да бъде отхвърлено като
неотносимо, доколкото оспорената чрез иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД сделка е
безвъзмездна, респ. знанието на третото лице, с което длъжникът е договарял,
е ирелевантно.
Като неотносимо следва да бъде отхвърлено и доказателственото искане
на ответника В. Н. за допускане на свидетелски показания за установяване на
обстоятелството, че същият не е целял умишлено да увреди кредитора си, тъй
като увреждащото предназначение на оспорената сделка касае хипотезата на
чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, различна от тази на предявения иск (в случая оспореният
договор за дарение е сключен не преди, а след възникване на твърдяното
вземане на кредитора).

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните
бъде съобщен проект за доклад по делото и същите бъдат напътени към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответниците В. А. Н. и С. Х. Н., чрез процесуалния им
представител адв. Илия Златев, в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да отстранят допуснатите нередовности на подадените отговори
на исковата молба с писмена молба с препис за ищцовата страна, като заявят
дали поддържат направените бланкетни възражения за нищожност на
представения от ищеца договор за цесия от 11.10.2023 г. поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона, липса на основание, липса на
съгласие, липса на предмет, неспазена форма и привидност и при
утвърдителен отговор – да наведат конкретни твърдения във връзка с
всеки от релевираните пороци на сделката поотделно (защо считат, че
договорът е нищожен на всяко от посочените основания), на основание чл.
101, ал. 1 от ГПК.
2

УКАЗВА на ответника С. Х. Н., чрез процесуалния им представител
адв. Илия Златев, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с
писмена молба с препис за ищцовата страна, да уточни правния си интерес
от направеното възражение за придобиване по давност на прехвърлената й
с процесния договор на дарение ½ ид.ч. от апартамент, с оглед защитата й по
предявения срещу нея иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване на договора
за дарение за относително недействително по отношение на ищеца.
В случай че обосновава правен интерес и поддържа възражението, да
уточни:
- кога и на какво основание е упражнявала фактическата власт върху
тази част от имота;
- как е упражнявала фактическата власт – лично или чрез някого, респ.
чрез кого;
- кога е започнала да свои и владее тази част от имота (кога е сключен
бракът й с А.......... Н.) и с какви фактически действия е упражнявала
владението си върху вещта;
- какъв е периодът на давностното й владение с посочване на конкретен
начален и краен момент;
- кога и с какви конкретни действия е манифестирала спрямо В. Н.
промяната в намерението й за упражняваната фактическа власт върху неговата
½ ид.ч. от вещта.

УКАЗВА на ответниците В. А. Н. и С. Х. Н., че при неизпълнение на
горните указания в цялост и в срок, съдът ще счете нередовните възражения
за ненаправени, на основание чл. 101, ал. 3 от ГПК.

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 04.04.2025 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се
призоват страните.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
ПО ДЕЛОТО:

Предмет на разглеждане е предявен от „Е............“ ЕООД срещу В. А. Н.
и С. Х. Н. конститутивен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за
прогласяване за относително недействителен спрямо ищеца на договор за
дарение от 16.08.2023 г., обективиран в нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 105, том II, рег. № 4616, дело 266 от 2023 г. по описа на
нотариус Илияна Маджунова с рег. № 195 на НК, вписан в Служба по
вписванията – гр. В........... с дв.вх. рег. № 24415/16.08.2023 г., вх. рег. № 24609,
акт № 92, том LXV, дело № 14878, по силата на който В. А. Н. дарява на
майка си С. Х. Н. притежаваната от него ½ ид.ч. от апартамент № 73,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
...................... по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД
на АГКК, с последно изменение от 14.07.2023 г., с адрес: гр. В..........., р-н
П.............., ул. „А.......................“ № 18, ет. 4, със застроена площ от 89,90 кв.м.,
при граници по схема: на същия етаж – обект № ............................, под обекта
- ........................., над обекта - ..................., който самостоятелен обект се
3
намира в жилищна сграда № 3, разположена в поземлен имот с
идентификатор № ........................., ведно с прилежащото му избено помещение
№ 10 с площ 2,86 кв.м., както и 0,7905 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена
тя.

В исковата молба ищецът твърди, че ответникът В. Н. е
кредитополучател по договор за потребителски кредит от 22.12.2022 г.,
сключен с кредитора „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. Поддържа, че
последният му е прехвърлил вземанията си към ответника по потребителския
договор с договор за цесия от 11.10.2023 г., като към датата на прехвърлянето
тези вземания са били в общ размер на 21435,01 лв., от които 20020,37 лв.
главница и 1414,64 лв. лихви. Поддържа, че длъжникът е уведомен за цесията
с получаването на препис от исковата молба, ведно с приложено към нея
нарочно уведомление, изходящо от цедента. Твърди, че на 16.08.2023 г.
ответникът В. Н. е отчуждил в полза на втория ответник и негова майка С. Н.
притежаваната от него ½ ид.ч. от описания апартамент № 73 чрез договор за
дарение. Оспорва тази сделка като относително недействителна по отношение
на него, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Счита, че има материалноправна
легитимация за предявяване на иска, доколкото оспорената сделка е
извършена след възникване на вземането на цедента „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, но преди сключването на договора за цесия и
съобщаването му на длъжника. В тази връзка се позовава на Тълкувателно
решение по тълк.д. № 2/2019 г. ОСГТК на ВКС. Намира, че дарението го
уврежда, тъй като длъжникът се е лишил от имущество, което би могло да
служи за удовлетворение на вземанията му. Сочи, че приобретателят е майка
на длъжника и знанието й за увреждането се презюмира на основание чл. 135,
ал. 2 от ЗЗД.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявения иск и претендира разноски по делото, вкл. адвокатско
възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците В. А. Н. и С. Х. Н. депозират
отговори на исковата молба с идентично съдържание. Оспорват предявения
иск като недопустим и неоснователен. Оспорват наличието на валидна
облигационна връзка между В. Н. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД, възникнала въз основа на сочения договор за кредит от 22.12.2022 г.
Оспорват предоставянето на заемната сума, както и настъпването на
изискуемостта на описаните в исковата молба вземания. Изтъкват, че
разпечатката, озаглавена „копие от договор за потребителски паричен кредит
№ 5377172“ изобщо не е подписана. Оспорват автентичността на останалите
представени към исковата молба документи, касаещи кредита – ОУ, искане за
кредит, погасителен план и застрахователна полица, с твърдения, че същите
не са подписани от В. Н.. Намират, че към 16.08.2023 г. Н. не е бил длъжник на
цедента „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.
Оспорват автентичността и на договора за цесия, приложение № 1 към
него и потвърждение за извършената цесия, като поддържат, че подписите
върху тези документи не са изпълнени от Ивайло Главчовски-изпълнителен
директор на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Р.......... М...........
4
Т.............-управител на „Е............“ ЕООД. Оспорват и датата на договора за
цесия, както и верността на съдържанието на договора. Релевират и
възражение по чл. 26, ал. 2, предл.първо от ЗЗД за нищожност на договора за
цесия поради невъзможен предмет, доколкото са прехвърлени бъдещи
вземания, несъществуващи към датата на цесията. Правят и бланкетни
възражения за нищожност на договора за цесия поради противоречие със
закона, заобикаляне на закона, липса на основание, липса на съгласие, липса
на предмет, неспазена форма и привидност.
Отделно поддържат, че отв. Н. не е уведомен надлежно за извършената
цесия и прехвърлянето не е произвело действие по отношение на тях. Считат,
че съобщението не може да се извърши в хода на процеса, тъй като в
пълномощното изобщо не са описани прехвърлените вземания и отделно
понеже предмет на упълномощителната сделка може да бъдат само права на
упълномощителя, но не и негови задължения, каквото е задължението на
цедента да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Затова и намират
извършеното упълномощаване за нищожно поради невъзможен предмет на
основание чл. 26, ал. 2, предл. първо във вр. чл. 44 от ЗЗД.
Оспорват, че отв. С. Н. е знаела за увреждащия характер на процесния
договор за дарение. Сочат, че отв. В. Н. не я е уведомявал за съществуването
на договор за кредит от 22.12.2022 г., нито за получаването на заемната сума.
Оспорват наличието на знание за увреждането и у отв. Н..
Ответницата С. Н. поддържа, че е придобила по давност прехвърлената
й с процесния договор за дарение ½ ид.ч. от апартамент, като е владяла тази
ид.ч., считано от сключването й на брак с А.......... Н., и е манифестирала
намерението си за своене пред нейния син. Последният потвърждава тези
обстоятелства.
Претендират разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ за подлежащите на доказване
факти, съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, се разпределя между
страните по следния начин:

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да установи следните факти, от които
произтичат претендираните от него права, а именно: 1.) възникнало преди
сключването на оспорения договор за дарение вземане на „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД спрямо ответника В. А. Н. въз основа на
валиден договор за потребителски кредит от 22.12.2022 г.; 2.) прехвърлянето
на вземането в негова полза въз основа на валиден договор за цесия от
11.10.2023 г. и уведомяването на длъжника за това; 3.) извършени от
ответника В. А. Н. увреждащи действия, изразяващи се в сключване на
процесния договор за дарение на 16.08.2023 г., 4.) наличие на знание за
увреждащия характер на безвъзмездния договор за дарение у ответника В. Н.,
както и 5.) че ответникът В. Н. е син на втория ответник С. Н..

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИЦИТЕ е да установят фактите, на които
основават своите правопогасяващи и правоизключващи възражения.

УКАЗВА на страните възможността им в съдебното заседание да
изложат становище във връзка с доклада по делото и дадените им указания,
5
както и да предприемат съответните процесуални действия, като ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени
искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
по чл. 147 ГПК, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.


● ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ като писмени доказателствени
средства по делото приложените от ищеца към исковата молба и
уточнителните молби документи.

● ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на ищеца „Е............“ ЕООД поисканото в
исковата молба съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с
удостоверение за родствени връзки на ответниците В. А. Н. и С. Х. Н., което
съдебно удостоверение да се връчи на страната след внасяне на
дължимата държавна такса от 5 лева.

● УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 193, ал. 2 от ГПК, в срок до
о.с.з. да заяви изрично дали ще се ползва от представените към исковата
молба документи, чиято автентичност е оспорена от ответната страна, а
именно:
- ОУ към договор за кредит, искане за кредит, погасителен план и
застрахователна полица, всички оспорени в частта, формално носеща подписа
на ответника В. Н., както и
- договор за цесия от 11.10.2023 г., приложение № 1 към него и
потвърждение за извършената цесия, всички оспорени в частите, формално
носещи подписите на Ивайло Главчовски-изпълнителен директор на
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Р.......... М........... Т.............-
управител на „Е............“ ЕООД.

● ОТЛАГА произнасянето по искането на ответниците за
задължаване на ищеца по реда на чл. 183 ГПК да представи оригиналите на
оспорените документи след изразяване на становище от ищеца във връзка с
оспорването на тяхната автентичност, с оглед преценката за необходимостта
на доказателственото искане.

● ОТХВЪРЛЯ като неотносимо доказателственото искане на
ответницата С. Н. за допускане на свидетелски показания за установяване на
обстоятелството, че същата не е знаела за увреждането на кредитора.

● ОТХВЪРЛЯ като неотносимо доказателственото искане на ответника
В. Н. за допускане на свидетелски показания за установяване на
обстоятелството, че същият не е целял умишлено да увреди кредитора си.


УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане
на делото в негово отсъствие, при отправено искане от страна на
ответника съдът може да прекрати делото и да възложи в тежест на
ищеца сторените от ответника разноски или да постанови неприсъствено
6
решение срещу него, на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска на основание чл. 238, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ГПК, че
страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България. Същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Когато задължените лица не
посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 41, ал.1 и ал. 2 ГПК, че
страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна
да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и
когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. При неизпълнение на това задължение, както и когато страната
е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като им
разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на
спора, който има преимущество пред спорното исково производство, като
при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че могат да разрешат спора си и чрез
процедура по медиация, която могат да заявят и осъществят безвъзмездно
в Център за медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд – В........... на
адрес: гр. В..........., ул. „А...... К.....“ № 12.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение, в рамките на съдебно производство или извън него, като в
процедурата по медиация всички въпроси се уреждат по взаимно съгласие на
страните. Процедурата по медиация е неформална и поверителна. Ръководи
се от медиатор, избран от страните - трето неутрално, безпристрастно и
независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да
способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Споразумението по правен спор, постигнато в процедура по медиация, има
силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от съответния районен
съд след потвърждаването му от страните, ако не противоречи на закона и
добрите нрави.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

7
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, а на ищеца – и препис от отговорите на
исковата молба.
Съдия при Окръжен съд – В...........: _______________________
8