№ 1062
гр. Перник, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720101433 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Бесттехника - Струма“ АД,
ЕИК *********, гр. Радомир срещу Община Перник. Ищецът твърди, че е носител на
задължения съгласно Акт за установяване на задължения по декларации №
181/19.03.2014 г., издаден от Община Перник (Акта), но оспорва правото му на
принудително изпълнение, като поддържа че вземането е погасено по давност.
Конкретизира, че Акта е издаден за данък върху недвижим имот – чл. 162, ал. 2, т. 1
ДОПК и такса битови отпадъци – чл. 6, б. „А“ ЗМДТ - чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК.
Намира, че Акта не е годен изпълнителен титул, тъй като от влизането му в сила
до връчване на поканата да доброволно изпълнение е изтекла давността по чл. 285, ал.
1 АПК. Позовава се на разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК, твърдейки че оспореното
задължение е формирано за периода 2010, 2011, 2012 и 2013 г., като срокът по тук
посочената разпоредба е започнал да тече от 01.01. в годината след възникване на
задължението и е изтекъл (последният) на 01.01.2019 г. – т.е. преди образуване на и.д.
436/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б.. По отношение на задължението, възникнало през
2010 г. намира, че е изтекъл и срокът по чл. 171, ал. 2 ДОПК.
С оглед на изложеното моли съда да приеме, че в полза на ответника срещу
ищеца не съществува право на принудително изпълнение за задълженията за данък
недвижим имот и такса битови отпадъци, формирани за 2010, 2011, 2012 и 2013 г.,, за
които е издаден Акт за установяване на задължения по декларации № 181/19.03.2014 г.,
въз основа, на който е образувано и.д. 436/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б..
С допълнителна молба пояснява, че оспореното задължение по Акта се формира
както следва:
Данък недвижими имоти в общ размер на 10 957,14 лева, от които за 2010 г. –
1159,92 лева главница и 429,63 лева лихва – общо 1589,55 лева; за 2011 г. – 2699,50
лева главница и 708,20 лева лихва – общо 3407,70 лева; за 2012 г. – 2694,74 лева
главница и 425,07 лева лихва – общо 3199,81 лева; за 2013 г. – 2689,98 лева главница и
150,10 лева лихва – общо 2840,08 лева;
1
Такса битови отпадъци в общ размер на 24 635,63 лева от които за 2010 г. –
2952,11 лева главница и 1094,84 лева лихва – общо 4046,95 лева; за 2011 г. – 2242,39
лева главница и 770,93 лева лихва – общо 3013,32 лева; за 2012 г. – 7946,47 лева
главница и 1253,39 лева лихва – общо 9199,86 лева; за 2013 г. – 7932,82 лева главница
и 442,68 лева лихва – общо 8375,50 лева;
Данък превозни средства за периода от 01.01.2010 г. до 28.02.2010 г. в размер на
473,84 лева главница и 193,16 лева лихви – общо 667,00 лева.
Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал отговор в дадената му от гражданския съд
възможност. В рамките на административното производство и настоящото (извън
срока по чл. 131) е депозирано становище от Директора на „МДТ“ – Община Перник,
чрез процесуален представител, с който се оспорва основателността на предявения иск.
Твърди, че преди образуването на и.д. 436/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б. е било налице
друго такова, което било перемирано. Поддържа, че погасителната давност в
прекъсвана и не е изтекла.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните се представлява като ищецът поддържа вече
изложеното. Ответникът оспорва предявените искове като е депозирал и писмено
становище в тази насока. Страните заявяват, че нямат доказателствени искания и не
представят доказателства, тъй като те вече са приложени по делото в рамките на
производството пред административния съд.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК
предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната
незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца право на
принудително изпълнение за вземането на ответника и водещи до погасяване на
възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника
(така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и
Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).
Наличието на изпълнителен титул и изпълнително дело, образувано срещу
ищеца по искане на ответника за събиране на процесните вземания, свидетелства за
правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателните установителни искове. В
настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт –
погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен титул.
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането.
Между страните не е спорно, а и от приобщените по делото писмени
доказателства се установява, че в полза на ответника е издаден Акт за установяване на
задължения по декларации № 181/19.03.2014 г. за задължения, формирани за периода
2010,2011,2012 и 2013г. Актът е връчен на 31.03.2014г. и е влязъл в сила на
15.04.2014г.
2
Представена е молба от 23.12.2015 г., с която ответникът моли ЧСИ С.Б. да
образува изпълнително дело срещу ищеца за сумите, установени с Акта, без обаче да са
посочени конкретни изпълнителни способи. Със съобщение, връчено на ответника на
08.02.2021 г. съдебният изпълнител го уведомява, че и.д. № 1942/2015 г. е прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С постановление за налагане на обезпечителни мерки от 19.07.2014 г. върху
имуществото на ищеца са наложени обезпечителни мерки – възбрана върху
притежавани от него недвижими имоти за задълженията установени с Акта.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че на
01.02.2021 г. ответникът е депозирал молба до ЧСИ С.Б., с която моли да бъде
образувано изпълнително дело срещу ищеца за сумите, установени с Акта, като в
молбата са инкорпорирани искания за прилагане на конкретни изпълнителни способи –
запор.
Налице са множество други писмени доказателства, но поради тяхната
неотносимост съдът не ги обсъжда.
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. В случая е издаден Акт за
установяване на задължения по декларации № 181/19.03.2014 г.
Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и 9 ДОПК общинските вземания за данъци и лихви
са публични вземания. Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се
погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен
ако в закон е предвиден по-кратък срок, а с алинея 2 от същата разпоредба е въведена
абсолютна 10 годишна давност за тези вземания, независимо от спирането или
прекъсването на давността, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено;
вземането е предявено в производство по несъстоятелност; е образувано наказателно
производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на
публичното задължение; изпълнението е спряно по искане на длъжника; е подадена
жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.
Съгласно чл. 172, ал. 1 ДОПК давността спира когато е започнало производство
по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една
година; когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за
срока на спирането; когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на
плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; когато актът, с който е
определено задължението, се обжалва; с налагането на обезпечителни мерки; когато е
образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или
събирането на публичното задължение.
Съгласно § 29, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 28 от
2020 г.): "До отмяната на извънредното положение: освен в случаите по чл. 172, ал. 1
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс давността спира да тече и за времето на
обявеното извънредно положение.".
Съгласно чл. алинея 2 от същата разпоредба давността се прекъсва с издаването
на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение.
В общия случай на производство по чл. 439, ал. 1 ГПК за прекъсването на
давността в рамките на изпълнителното производство е от значение единствено на коя
дата е влязъл в сила актът, подлежащ на изпълнение, както и кога е било поискано или
предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са
3
изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на
принудително изпълнение е погасено поради давност. Конкретната хипотеза разкрива
различия, доколкото правната уредба е в специален закон, който въвежда изрични
правила за прекъсване и спиране на давността, изброени по - горе.
При установените по делото факти и приложимо право, съдът приема, че
давността за всяко едно от вземанията по издадения АКТ е започнала да тече от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение (арг. чл. 28, ал. 1 и чл. 60 ЗМДТ). С издаване на Акта на 19.03.2014 г. и с
налагането на обезпечителни мерки от 19.07.2014 г. погасителната давност е
прекъсната. Втората от посочените е и последната дата, на която се установява
прекъсване, поради което погасителната давност е изтекла на 19.07.2019 г. – преди
образуване на и.д. № 436/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Това е така защото, макар и да
са налице индиции за образуване на изпълнително дело през 2015 г., то не е
представено от ответника. Съдът е проявил засилено служебно начало като е указал на
ответника с доклада по делото, че не сочи и не представя доказателства относно
правнорелевантното твърдение, че давността по оспореното вземане е прекъсвана. Дал
е възможност да се направи доказателствено искане. В съдебно заседание и двете
страни са запитани имат ли доказателствени искания и те, вкл. ответникът комуто е
разпределена доказателствена тежест, са заявили, че няма да сочат и представят други
доказателства. Всяко друго процесуално действие, извършено от съда, би било в пряко
нарушение на чл. 9 ГПК. Процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на
изрично възложената процесуална (доказателствена) тежест се санкционира като
съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се. (в този смисъл и
Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.).
Дори да се приеме хипотетично, че по повод молбата от 23.12.2015 г. на
ответника е образувано изпълнително дело срещу ищеца за сумите, установени с Акта,
то подаването не е действие, което е прекъснало давността, тъй като с нея не са
посочени конкретни изпълнителни способи (т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на
ВКС). Липсват данни да е предприето изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ. Защитната теза се ограничава до оспорване твърденията на
ищеца, което обаче е крайно недостатъчно процесуално поведени в хипотеза на
предявен отрицателен установителен иск.
При липса на установени по делото предпоставки по чл. 172, ал. 1 ДОПК освен
когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до
издаването на Акта, както и на друга предпоставка по чл. 172, ал. 2 след налагането на
обезпечителна мярка на 19.07.2014 г. (както бе посочено, към датата на образуване на
и.д. № 436/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б. давностния срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК е
изтекъл), то предявените искове са основателни и следва да се уважат изцяло. При
погасяване на главното задължение, погасено е и акцесорното по правилото на чл. 119
ЗЗД при липса на специална норма в ДОПК.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответната страна е да заплати сторените от ищеца разноски за платена държавна такса
– 1450,39 лева и юрисконсултско възнаграждение. Такова е заявено в максимален
размер от 540,00 лева. По правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя такова в
размер на 300,00 лева предвид материалния интерес по делото, липсата на фактическа
и правна сложност, както и с оглед на обстоятелството, че делото е решено в първото
поред заседание.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК, че в полза на ОБЩИНА ПЕРНИК, ЕИК *********, гр. Перник, пл. „Св.
Иван Рилски“ № 1А не съществува изпълняемо право (право на принудително
изпълнение) срещу на „Бесттехника - Струма“ АД, ЕИК *********, гр. Радомир за
данък недвижими имоти в общ размер на 10 957,14 лева, от които за 2010 г. – 1159,92
лева главница и 429,63 лева лихва – общо 1589,55 лева; за 2011 г. – 2699,50 лева
главница и 708,20 лева лихва – общо 3407,70 лева; за 2012 г. – 2694,74 лева главница и
425,07 лева лихва – общо 3199,81 лева; за 2013 г. – 2689,98 лева главница и 150,10 лева
лихва – общо 2840,08 лева; такса битови отпадъци в общ размер на 24 635,63 лева от
които за 2010 г. – 2952,11 лева главница и 1094,84 лева лихва – общо 4046,95 лева; за
2011 г. – 2242,39 лева главница и 770,93 лева лихва – общо 3013,32 лева; за 2012 г. –
7946,47 лева главница и 1253,39 лева лихва – общо 9199,86 лева; за 2013 г. – 7932,82
лева главница и 442,68 лева лихва – общо 8375,50 лева; данък превозни средства за
периода от 01.01.2010 г. до 28.02.2010 г. в размер на 473,84 лева главница и 193,16 лева
лихви – общо 667,00 лева, за които е издаден Акт за установяване на задължения по
декларации № 181/19.03.2014 г. поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ОБЩИНА ПЕРНИК да заплати на
„Бесттехника - Струма“ АД сумата от 1750,39 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5