№ 216
гр. София, 20.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И. Г. К.
като разгледа докладваното от И. Г. К. Частно наказателно дело №
20221110215442 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
Инициирано е с жалба, подадена от пълномощник на К. Г. Л., срещу
постановление от 18.11.2022 г. на прокурор при Софийска районна
прокуратура (СРП), с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т.
1 е прекратено наказателното производство по ДП № 1420/2021 г. по описа на
04 РУ при СДВР, пр. пр. № 40885/2021 г. по описа на СРП, което е образувано
на 20.10.2021 г. за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Според жалбоподателя, постановлението за прекратяване на
наказателното производство е необосновано и неправилно. Изложени са
съображения за това, че атакуваното постановление е лаконично,
немотивирано и изготвено без изискуемия всеобхватен анализ на събраните
доказателства. Сочи се, че в отклонение от константната съдебна практика,
прокурорът, позовавайки се на СПЕ по делото, е приел, че пострадалият не е
изпитал основателен страх, с оглед на което не е осъществен съставът на
инкриминираното деяние. Твърди се, че съгласно съдебната практика не е
необходимо пострадалият да е изпитал основателен страх, за да е налице
хипотеза на чл. 144, ал. 3 от НК, а се изисква деецът да е отправил заканата, а
пострадалият да я е възприел и да е имал съзнанието, че същата може да бъде
осъществена. Изложени са съображения за извършена от представителя на
СРП превратна интерпретация на събраните доказателства. По изтъкнатите
причини е направено искане за отмяна на обжалваното постановление и за
връщане на делото на СРП с указания за продължаване на разследването.
Софийски районен съд, като взе предвид подадената жалба и
материалите по досъдебното производство, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу
1
подлежащо на съдебен контрол постановление на прокурор, подадена е от
легитимирано за това лице и в законоустановения седемдневен срок.
С постановление от 20.10.2021 г. на прокурор при СРП образувано
досъдебно производство № 1420/2021 г. по описа на СДВР, пр. пр. №
40885/2021 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от
НК, извършено на 25.08.2021 г. Законен повод за образуване на
производството е съобщение от пострадалия К. Г. Л..
В хода на досъдебното производство не е привлечен обвиняем.
В резултат от извършената процесуално-следствена дейност по
делото са събрани следните доказателствени източници:
Писмени доказателства – съдебномедицинско удостоверение (СМУ)
№ 341.08/2021 г. от 28.08.2021 г. и допълнение от 25.09.2021 г. /л. 10-12 и л.
50-52/; заключение от медицинско изследване /л. 13/; справка за съдимост /л.
45/; СМУ № V-355.2021 г. от 27.08.2021 г. /л. 49/; лист за преглед /л. 53/;
резултати от образна диагностика /л. 54-56/; амбулаторен лист /л. 57/;
протокол за доброволно предаване /л. 87/; амбулаторен лист и други мед.
документи /л. 88-96/;
Гласни доказателствени средства – показания от 03.11.2021 г. на
свидетеля К. Г. Л. /л. 19/; показания от 05.11.2021 г. на свидетеля М. К. В. /л.
20/; показания от 05.11.2021 г. на свидетеля А. Л. Л. /л. 21/; показания от
09.11.2021 г. на свидетеля Т. Д. А. /л. 22/; показания от 23.03.2022 г. на
свидетеля Е. Л. Л.а /л. 41/; показания от 01.04.2022 г. на свидетеля С. Г. М.
/л. 42/; показания от 01.04.2022 г. на свидетеля М. Д. Е. /л. 43/; показания,
дадени при очна ставка от 26.05.2022 г. на свидетеля М. В. и на свидетеля С.
М. /л. 70-71/; показания, дадени при очна ставка от 26.05.2022 г. на свидетеля
М. В. и на свидетеля М. Е. /л. 72/; показания, дадени при очна ставка от
26.05.2022 г. на свидетеля Т. А. и на свидетеля М. Е. /л. 73/; показания, дадени
при очна ставка от 26.05.2022 г. на свидетеля Т. А. и на свидетеля С. М. /л. 74-
75/; показания, дадени при очна ставка от 07.06.2022 г. на свидетеля К. Л. и на
свидетеля С. М. /л. 76-77/; показания, дадени при очна ставка от 07.06.2022 г.
на свидетеля К. Л. и М. Е. /л. 78/; показания, дадени при очна ставка на
07.06.2022 г. на свидетеля Е. Л.а и на свидетеля М. Е. /л. 79/; показания,
дадени при очна ставка на 07.06.2022 г. на свидетеля Е. Л.а и на свидетеля С.
М. /л. 80/; показания, дадени при очна ставка на 14.06.2022 г. на свидетеля А.
Л. и на свидетеля С. М. /л. 81-82/; показания, дадени при очна ставка на
14.06.2022 г. на свидетеля А. Л. и на свидетеля М. Е. /л.83/; показания от
18.08.2022 г. на свидетеля С. М. /л. 102/;
Експертизи – СПЕ /л. 24-30/;
От разпита на свидетеля К. Л. се установява, че на 25.08.2021 г., около
21.00 часа, във фоайето на сградата, в която свидетелят живее, спрямо него,
от страна на С. М. били отправени следните изрази: „Какво ме буташ с този
корем, бе? Това ти е за втори път. Ще видиш какво ще ти се случи третия
път.”. По повод на казаното, К. Л. попитал М. „Как точно ще стане това?”, на
2
което М., насочвайки се към Л., отвърнал „Ти много си си повярвал.”, след
което нахлупил шапката на Л. върху лицето му и го бутнал, казвайки „ Ще те
запаля и ще убия тебе и цялото ти семейство.”. В този момент Л. се опитал
да избута М., но не успял, тъй като той го хванал с ръка през врата и
усуквайки ръката му около шията, се опитал да го души, а и М. бил по-висок
от Л.. Л. се опитал да се отскубне и двамата паднали на стълбите между
първия етаж и фоайето. След това съседите, които присъствали по време на
конфликта във фоайето на сградата, се опитали да ги разтърват. Свидетелят
Л. разяснява, че с М. имат конфликт от преди това, повод за който станали
междусъседски отношения, във връзка с които М. и по-рано отправял заплахи
спрямо личността на Л.. Свидетелят Л. сочи, че от около година живее във
въпросния апартамент, където той и семейството му са подложени на тормоз
от страна на М., майка му и баба му, които постоянно тупат килими и черги
над техния апартамент, гледат котки и цялата мръсотия пада при апартамента
на Л.. Именно поради това се наложило да поставят тента над балкона, като
Л. дори не е правил забележка на М. за тупането на килими. На 10.09.2020 г.
съпругата на Л. му се обадила по телефона и му казала, че съседите отгоре
удрят с железа по тентата и се опитват да я счупят. Тогава Л. се прибрал и
попитал съседите какво става, а М., държейки в ръката си инструмент тип
„кози крак”, заплашил Л., че ще го запали, че ще запали тентата, ще му
строши главата и че ще го убие.” Имало и друг случай, при който М.
срещнал Л. на паркинга и отново отправил заплахи спрямо неговата личност.
Свидетелят твърди, че е чувал от съседи за това, че М. имал психиатрични
проблеми, а и при положение, че без причина се е нахвърлил на Л., той би
могъл да бъде агресивен и спрямо съпругата на Л. и двете му дъщери, за
които свидетелят твърди, че се притеснява. Свидетелят сочи, че живее в
апартамента си (от протокола за разпит се установява, че същият е с адрес в в
гр. София, на ул. **********) от около година, както и че и предишните
собственици на апартамента са имали проблеми със С. М..
От протокола за разпит на свидетеля М. В. се установява, че същата
живее в гр. София, ул. *********. На 25.08.2021 г. свидетелката имала
проблеми с електричеството, поради което помолила съседката А. Л. за
помощ и двете слезли до ел. таблото, което се намирало на партера. Бушонът
бил горещ, поради което помолили съседът Т. А. за съдействие за смяната му.
Тримата се намирали на партера, пред ел. таблото, когато С. влязъл във входа
на сградата, а в този момент К. слизал по стълбите. Вратите на ел. таблото
били отворени, а помещението било тясно, поради което явно С. и К. се
бутнали при разминаването. Свидетелката била с гръб, но чула С. да казва
„Защо ме буташ? За втори път ти се случва.”, на което К. отговорил, че е
тясно и е станало неволно. Тогава С. казал: „Много си си повярвал. Ако не
престанеш, ще видиш какво ще ти се случи.”, а К. го попитал „Какво?”, на
което С. му отговорил „Ще те запаля, бе. Ще убия теб и цялото ти
семейство.”. Свидетелката твърди, че тези заплахи са били повторени
многократно и тъй като тя познавала С., го помолила да се прибере, но той
3
хванал К. за врата и последният започнал да се отбранява. Двамата се
държали вкопчени с ръце един в друг, поради което свидетелката В. заедно
със свидетелката Т. Л. се отдръпнали, за да не пострадат и излезли навън.
След това свидетелката се качила, за да вземе бушон, при което всичко било
приключило, но след това видяла и съпругата на К., както и майката на С.,
която била много афектирана. Майката на С. после продължила цяла нощ да
чука с метален предмет по тентата на К., а преди това тропала по вратата.
Според свидетелката, конфликтът бил предизвикан от С., който започнал
със заплахите и същата твърди, че не е видяла К. да удря С., а само двамата
да се бутат. След това свидетелката разбрала, че конфликтът между С. и К.
бил по повод тентата и ремонта, който К. е правил.
От протокола за разпит на свидетелката А. Л. се установява, че същата
живее в гр. София, на ул. „***********. От показанията на свидетеля Л. се
установява, че на 25.08.2021 г., вечерта, след 20.10 часа, била повикана от
съседката М. В. с молба за съдействие, тъй като електричеството в
апартамента на последната било спряло. Двете слезли да проверят главния
бушон при таблото, което се намирало до самия вход на сградата, като
помолили и касиера Т. А. също да им помогне, на което той се отзовал.
Докато се занимавали с изгорелия бушон при таблото, свидетелката чула
разправия. Съседът от втория етаж – К. е излизал, а съседът от трети етаж – С.
е влизал, като поради ограничения достъп заради отворените врати на
таблото, двамата не успели да се разминат, К. направил път, но С. не направил
път и казал на К., че ще го запали. Свидетелката Л., заедно със свидетелите В.
и А. се опитали да успокоят ситуацията, но усилията им останали неуспешни.
Двамата – К. и С. се били хванали и се дърпали, даже съседката М. застанала
между тях, в опит да ги разтърве, но била изблъскана. С., ходейки назад,
паднал по стълбите, а К. не го е удрял. Свидетелката излязла извън сградата,
за да не я бутнат, но разбрала, че двамата имат конфликт от преди, във връзка
с ремонта, който К. направил. Пречила им тентата на балкона, както и
козирката на прозорец. Свидетелката сочи, че М. Е. (майка на С. М.), нейната
майка и сина С. М. са конфликтни. В случая конфликтът бил предизвикан
от С. М.. След това и съпругата на К. слезнала, за да попита какво се случва,
а по-късно и майката на С. – М. Е.. След това свидетелката се прибрала и не
знае по-нататък какво се е случвало.
От протокола за разпит на Т. А. се установява, че същият живее в гр.
София, на ул. „********. От показанията на този свидетел става ясно, че на
25.08.2021 г. му позвънила съседката М. Дикова и го помолила да помогне за
смяна на главния бушон на ел. таблото. Заедно с нея била и съседката Т. Л..
Докато свидетелят обяснявал на М. кой е нейният бушон, чул поздрав „Добър
вечер!”, при което се обърнал и видял съседът от втори етаж К. Л.. В този
момент отвън влизал съседът от трети етаж С.. К. се обърнал, за да направи
място да се разминат, тъй като вратите на таблото били отворени и било
тясно, при което А. продължил да гледа таблото и чул следния диалог между
двамата: С. казал на К. „Какво ме буташ с този корем? Това ти е за втори
4
път, ще видиш какво ще ти се случи третия път. Май много си си повярвал,
ще те запаля, ще те убия.”, на което К. попитал „И как точно ще стане
това?”, а С. започнал да бута К., хванал го и му захлупил шапката на челото.
С. продължил да бута К. и двамата избутали А. към таблото, при което той
успял да се извърти към вратата на сутерена, след което избягал към
стълбите. Свидетелят А. бил изумен от агресивните думи на С., като
непрекъснато се чувало как С. заплашва К. със следните думи: „Ще те
запаля, ще те убия.”. Свидетелят А. чул шум и видял как двамата се
сгромолясват на стълбите, след което се отскубнали един от друг. После
дошла и съпругата на К., която била видимо разтревожена, защото чула
караницата. А. и двете съседки помолили С. да се прибере, при което той си
тръгнал. След малко обаче дошла майка му – М. Е., която се нахвърлила
срещу К., като го обвинявала, че е пребил сина . Поискала от свидетеля А.
телефон, за да се обади в полицията, но той и отказал и казал да се обади от
телефона на С.. После тя се прибрала, но продължила да вика и да тропа.
Свидетелят А. твърди, че не е видял К. да удря С., двамата само се бутали,
но много сериозно. Свидетелят знаел за съществуващ между К. и С. конфликт,
защото К. монтирал тента, която им пречела да виждат котките си долу, дали
влизат в мазето. В конкретния случай агресията дошла от С., който още с
влизането, изобщо даже не ги поздравил, а започнал да се кара.
От показанията на свидетелката Е. Л.а се установява, че същата живее в
гр. София*********** и е съпруга на К. Л.. Според свидетелката на
25.08.2021 г. със съпруга си били вкъщи, като към 21,00 часа К. излезнал, за
да остави колата на паркинг. Малко след това, минавайки по коридора,
свидетелката чула шум навън, викове, гласове, при което веднага излязла
навън, макар че даже била по нощница. Свидетелката видяла долу на стълбите
мъжът да си изтупва дрехите, а срещу него бил съседът С., между тях пък
стояли двете съседки М. и Т., а съседът Т. се намирал на стълбите, по-високо.
Всички били прави, когато свидетелката ги видяла, като в този момент С.
заплашвал с думите „Ще ви убия, ще ви запаля” , като същият не посягал, а
по-скоро само се перчел, само това повтарял. Жените му казвали да се
прибере и няколко пъти го помолили, като след около 1-2 минути той тръгнал
нагоре по стълбите. Като минал покрай свидетелката Л.а, С. отново казал
„Ще ви убия, ще ви запаля!”, при което Л.а го попитала „Не те ли е срам? Да
не си пиян?”, защото и изглеждал неадекватен. На този въпрос С. отвърнал
„Не, дрогиран съм.”, след което се качил нагоре. Свидетелката и другите
останали във фоайето, при което дошла майката на С., която казала на
свидетелката Е. Л.а „Вие сте виновна.” И казала, че ще вика полиция, след
което С. слязъл, за да я прибере, като накрая вдигнал ръце в знак на
извинение, хванал я и я прибрал. Тогава свидетелката Л.а не забелязала С. да
има някакви наранявания, даже доста добре се справял с майка си и тичал по
стълбите. Мъжът на Л.а също нямал никакви наранявания, а само
одрасквания и синини по тялото. Л.и не са вадили медицинско, след
конфликта се качили нагоре, където тя се преоблякла и после отшили да
5
приберат колата. Когато се прибирали видели майката на С. да се разправя с
Т. пред вратата му, на първия етаж, като му искала телефона, за да се обади в
полицията, но той и отказал. След това Л.и се прибрали, но майката на С. не
оставила никой във входа да спи, като от тях се чували силни звуци и
тропане, все едно вдигала и пускала мебели, това продължавало постоянно,
вкл. до деня на разпита на Л.а.
От показанията на С. М. се установява, че същият живее на адрес в гр.
София, ******* От показанията на този свидетел става ясно, че на 25.08.2021
г., вечерта, около 19.30-20.00 часа се е прибирал, като при влизането във
входа забелязал, че са се събрали съседи пред отвореното табло с
електромерите, това били Т., М. и Л., които се намирали във фоайето, пред ел.
таблото. М. се насочил да мине покрай тях, но в този момент слязъл К. Л., с
когото трябвало да се разминат. М. казал „Редно е двама човека да се
разминат”, а Л. му отвърнал „На тебе ли ще правя път, бе?” и блъснал М.,
който също го блъснал. М. твърди, че Л. го сграбчил, издърпал го отстрани на
ел. таблото и започнал да го налага с юмруци. М. твърди, че не е започвал
конфликта той, както и че след като Л. започнал да го удря, М. му казал „Ей,
ще ти запаля фамилията”, което казал в смисъл, че ще му разгони
фамилията. М. твърди, че успял да се защити единствено като нанесъл един
удар в областта на челюстта на Л., след което последният го повалил на
земята по очи на стълбите и започнал да го души и да го налага. М. твърди, че
е бил „на дъга” и че именно тогава си натрошил костите на пръста на крака и
на ребрата, когато се намирал на земята и се опитвал да се освободи от Л.. М.
твърди, че получил още един удар в лицето, след което забелязал, че е целият
в кръв. Съседите ги разтървали, след което М. се оттеглил нагоре, като Л. го
последвал и продължил да го заплашва. М. твърди, че преди този случай с Л.
са се виждали два пъти, при които Л. го заплашвал, че ще го накълца на
парчета, че ще го пребие, че ще го убие. Всичко това било по повод
извършван ремонт от страна на Л., който ремонт се проточил една година и
затова са имали пререкания. Свидетелят отрича да е дърпал шапката на Л. и
да го е хващал през врата. Не си спомня от страна на съседите да е имало
реплики, твърди, че след този случай е виждал веднъж Л., който отново го
заплашил. М. сочи, че страда от психическо заболяване, имал е депресии, по
повод на което е постъпвал в клиника и се е лекувал с медикаменти. Това
било преди 15 години и било отшумяло. Към момента на инцидента не е
приемал медикаменти, твърди, че не е започнал той първи да нанася удари.
Твърди, че има нов адрес и че се притеснява дори да посещава майка си и
баба си.
При разпита си като свидетел, М. Е. – майка на С. М. твърди, че на
25.08.2021 г. вечерта синът – С. позвънил на вратата, при което тя отворила
и видяла, че от носа му течала кръв, от устата също и тениската му била
окървавена, бил се сгърчил и казал, че не може да диша. Казал , че този под
тях го е пребил, срещнали се на вратата и С. му казал да се разминат, но той
започнал да го бие. Свидетелката слязла долу да види какво става, при което
6
на партера имало трима души – М., Т. и Т., а таблото било отворено, тъй като
поправяли бушона. Долу бил и съседът, който живее под тях – К. Л. заедно с
жена му. Последните двама живеели от около една година във входа.
Свидетелката попитала жената на Л. „Ако твоето момче се прибере цялото в
кръв, ти какво ще правиш?”. На свидетелката и причерняло, след което Т. и С.
я качили да се прибере. След като се прибрала синът на свидетелката казал,
че много го боли кракът, при което тя видяла, че кракът му е подут, поради
което по-късно вечерта посетили Пирогов. Там се установило, че има счупени
фаланги. Според свидетелката, М. е кротък и тих, не се кара с никого, готов е
да помогне на всеки, завършил е Техническия университет, не страда от
психическо заболяване, към момента на случая не е употребявал
медикаменти, алкохол или наркотици. Поводът за тези отношения бил
извършения от съседа Л. ремонт, той си сложил тенекии на кухнята и от
другата страна, след това сложил едни хоризонтални тенти. Свидетелката
слязла да ги попита какво са сложили, при което не и отваряли, а след това Л.
налетял да ги бие, като казал, че искали да унищожат тентата. Тогава я
заплашил, че ще я пребива и убива, а С. щял да го разфасова, това се случило
около 2-3 седмици преди случая, след конкретния случай не разговарят.
При извършената на 26.05.2022 г. очна ставка между М. В. и С. М.,
свидетелката В. потвърждава, че на 25.08.2021 г. С. М. е казал на К. Л. „Много
на сериозно си се взел. Ей, ще те запаля, за втори път ти се случва. Теб и
цялото ти семейство ще убия.”, което непосредствено след това се
потвърждава и от самия М.. Според В., С. пръв е посегнал на Л. и го хванал
през врата. В. видяла С. да пада по стълбите, като твърди, че след това К. не
го е удрял. С. вървял назад, качвайки се по стълбите и паднал назад.
При извършената на 26.05.2022 г. очна ставка между М. В. и М. Е. се
разясняват обстановката и действията непосредствено след случая. Към
обстоятелствата непосредствено след конфликтната ситуация има отношение
и извършената на 26.05.2022 г. очна ставка между Т. А. и М. Е..
От показанията на Т. А., дадени при извършената на 26.05.2022 г. очна
ставка между него и С. М., се установява, че на 25.08.2021 г. С. М. е казал на
К. Л. „Какво ме буташ с този корем? Това ти е за втори път. Ще видиш
какво ще ти се случи третия път. Май много си си повярвал.”, на което К. Л.
отговорил „И какво точно ще ми се случи?”, а С. казал „Ще те запаля. Ще
те запаля, ще те убия.”. Според свидетеля А., С. първи е започнал да бута К.,
като двамата държали чадъри, С. се опитвал да хване К., а свидетелят А. се
опитал да ги разтърве, по-късно двамата паднали на стълбите, един срещу
друг, но К. Л. не е бутал С. М.. Тези твърдения се отричат от С. М., който
поддържа версията, изложена при дадените от него показания.
При извършената на 07.06.2022 г. очна ставка между С. М. и К. Л., Л.
потвърждава, че при въпросния инцидент, М. му е казал „Какво ме буташ с
това шкембе, бе? Това ти е за втори път. Ще видиш какво ще ти се случи
третия.”, като на въпроса „Какво ще ми се случи?”, М. казал на Л. „Ще те
7
убия, ще те подпаля! Ще убия теб и цялото ти семейство!”.
Проведената очна ставка между К. Л. и М. Е. дава информация, която
служи за проверка на заявени при предходните разпити на свидетелите факти
и обстоятелства, които имат отношение към ситуацията и събитията
непосредствено след въпросния случай.
От показанията на Е. Л.а, дадени при условията на очна ставка от
07.06.2022 г. със С. М., става ясно, че на 25.08.2021 г. С. М. е заплашил
съпруга К. Л., че ще ги запали и ще ги убие всичките, след което, качвайки
се нагоре по стълбите, при разминаването с Е. Л.а, М. я заплашил със същите
думи „Ще ви запаля, ще ви убия всички!”. Свидетелката твърди, че в резултат
от това е с нарушен сън, като изпитва притеснения и страх, най-вече за децата
си, като по-малкото дори не смее да го пуска само, винаги го придружава.
При очната ставка от 16.06.2022 г. свидетелката Л. отново
потвърждава, че на 25.08.2021 г. С. М. е казал на К. Л., че ще го запали, че му
пречи.
Очната ставка от 16.06.2022 г. служи за проверка на показанията на
свидетелите относно фактите и обстоятелствата непосредствено след
конфликтната ситуация.
На 18.08.2022 г. в изпълнение на дадени от прокурора по делото
указания, е проведен повторен разпит на С. М., при което той заявява, че
преди около 15 години е изпадал в депресивно състояние, което било
овладяно след проведени консултации и лечение. Не е лекуван в стационар, а
е бил на консултации с психолог и медикаменти. Твърди, че на 25.08.2021 г.
не е употребявал алкохол, наркотици или др. упойващи вещества. Твърди, че
по време на инцидента К. ги е ударил поне 4 пъти с юмрук, по лицето, с
едната ръка, а с другата го държал. След като бил повален на земята, отново
го ударил и го душил.
От СПЕ се установява, че К. Л. не боледува от същинско психично
заболяване и не се води на отчет в психиатрично заведение. Няма данни за
дефицит или интелектуална редукция, които да са пречка за правилна
фактическа ориентация и адекватно на нея отреагиране. При Л. няма
избягващо поведение или влошено качество на живот, а анализът на
достъпните данни, дава основание на вещото лице да твърди, че е възможно
Л. да изпитва психичен дискомфорт вследствие на твърдените от него заплахи
от страна на съседа му С. М., но това състояние по своята интензивност,
клинични характеристики и липсата на значително повлияване на
поведението му, не отговаря на категорията реален страх за живота, поради
което вещото лице счита, че Л. не е изпитал такъв страх.
От справката за съдимост на С. М. се установява, че същият не е
осъждан. От приложената медицинска документация за С. М. се установява,
че на 27.08.2021 г. при него е констатирано съмнение за счупване на палеца
на десния крак, кръвонасядане и оток на меките тъкани в областта на палеца
на десния крак и дясното ходило, охлузвания по дясната предмишница, на
8
лявото коляно и лакътя на лявата ръка, кръвонасядане по лигавицата на
устната кухина на горната устна в дясно. Тези травматични увреждания се
дължат на удари с или върху твърди предмети и тангенциалното действие на
такива. На 28.08.2021 г. е констатирано, че С. М. се придвижва с накуцване,
като щади пръстите на десния крак. По лигавицата на горната устна вдясно
има кръвонасядане, а долната устна е оточна. По ръба на долната устна има
червеникаво кръвонасядане и поредица от охлузвания, съответстващи на
лявата част от долната зъбна редица. Констатирана е палпаторна болка по
дясната странична повърхност на гръдния кош, на нивото на ребрата от
осмото до десетото, без морфологично изразени промени в областта, като
болката се усилва при поемане на въздух. Констатирани са и други
охлузвания и оток, подробно описани в медицинската документация.
Констатирано е отчупване на фрагмент от медиалната страна на основата на
крайната фаланга на първи пръст на десния крак. От лист за преглед на
пациент от 26.08.2021 г. се установява посочване за анамнеза: ударил пръста,
с основна диагноза: счупване на палеца на стъпалото.
В атакуваното постановление за прекратяване на досъдебното
производство, прокурорът е приел, че К. Л. не е изпитал основателен страх
от осъществяване на отправената спрямо него закана, поради което
представителят на държавното обвинение е счел, че производството следва да
се прекрати. В подкрепа на този свой извод прокурорът се е позовал на
изготвената по делото СПЕ, както и на своята интерпретация на
доказателствата, съгласно която между М. и Л. се е осъществила физическа
конфронтация, в което обстоятелство прокурорът съзира изключващо
наличието на страх у Л., а и последният отреагирал на отправената му закана
(без да е конкретизирано как), което според прокурора също изключвало
възможността Л. да е изпитал основателен страх за живота си.
Тези изводи на прокурора, изготвил обжалваното постановление не
могат да се споделят от настоящия съдебен състав по няколко причини.
На първо място, видно от съдържанието на обжалваното постановление
е, че то е немотивирано, респ. не съответства на изискванията, които
процесуалният закон поставя към неговото съдържание. Мотивировката на
прокурорския акт е от голямо значение, за да се установи по какъв начин
ръководещият досъдебното производство е формирал убеждението си
относно значимите факти и относно прилагането на материалния и на
процесуалния закон. В конкретния случай липсата на мотиви ограничава
възможността да се разбере по какъв начин прокурорът е формирал
изводите си. Прави впечатление и това, че постановлението за прекратяване
на досъдебното производство пресъздава по идентичен начин съдържанието
на писменото заключение на разследващия полицай от 05.10.2022 г., което
поставя сериозно съмнение по въпроса, дали прокурорът е постановил акта си
на базата на вътрешното си убеждение, изградено въз основа на обективен и
всеобхватен анализ на доказателствата по делото и при прилагането на
закона. При това положение за съдебния състав няма съмнение, че
9
атакуваното постановление следва да се отмени, тъй като при
постановяването му не са спазени базисни изисквания на НПК, гарантиращи
правилност и справедливост на крайния извод относно съдбата на
наказателното производство.
Не може да остане извън вниманието на съдебния състав и това, че
обективираните в постановлението фактически констатации са необосновани,
защото те не кореспондират с доказателствата по делото. При анализа на
събраните до момента доказателства по делото, не може да се направи убеден
извод за това, че К. Л. не е изпитал основателен страх за живота и здравето
си, а е възможен по-скоро обратният извод, което сочи към превратна
интерпретация на доказателствата. Още повече, че дали К. Л. е изпитал
основателен страх за живота си е ирелевантно при преценката осъществен ли
е от страна на М. престъпният състав на визираното в чл. 144, ал. 3 от НК
деяние. Ето защо изводът на прокурора за липсва на основателен страх не
може да е причина за прекратяване на наказателното производство, а и видно
от прокурорското постановление, държавният орган е приел, че в случая са
налице доказателства за осъществяване на инкриминираните действия, които
по естеството си за годни да изпълнят състава на конкретното престъпление,
т. е. че закана действително е осъществена. Не без значение е и
обстоятелството, че по делото са налице данни, които поставят под въпрос
психичното здраве на С. М., но органите на досъдебното производство не са
изследвали този въпрос. Изясняването на въпроса за психичното здраве на М.
има значение, както относно преценката за неговата вменяемост, така и за
установяване извършването на престъплението, тъй като по този начин ще се
изяснят обстоятелства относно личността на М.. Отделно от това,
изследването на посочените обстоятелства може да разкрие детайли, свързани
с ключовия според прокурора въпрос - дали пострадалият е изпитал
основателен страх за живота и здравето си. Именно в показанията на Л.
(пострадалия), за първи път по делото се споменава за възможно наличие на
психиатрично заболяване при М. с оглед налична информация за провеждано
в миналото лечение. Това от своя страна би могло да даде яснота и за това
какви и с какъв интензитет са били психичните и емоционални преживявания
на пострадалия в резултат от отправената му закана. С оглед на това, в случая
не са предприети всички действия, които са необходими за разкриване на
обективната истина относно значимите факти. При наличната информация за
възможно психиатрично заболяване у М., органите на досъдебното
производство е следвало да предприемат съответните действия, за да изяснят
въпросите около неговото състояние, както към датата на инкриминираното
деяние, така и към настоящия момент с оглед по-нататъшния ход на
производството.
Недопустимо е съдът да изземва функциите на обвинението по
събирането и проверката на доказателствата и за вземането на решението на
кого да повдигне обвинения, тъй като това конституционно правомощие
10
по чл. 127, т. 1, т. 2 и т. 3 от Конституцията на Република България (КРБ) е от
изключителна компетентност на прокурора. При положение обаче, че
анализът на доказателствата по делото сочи към различен от обективирания в
постановлението на прокурора правен резултат, обжалваното постановление
следва да се отмени. Съдът не може да дава обвързващи указания и да
предопределя резултата от оценката на доказателствения материал, както и
изводите по същество, като прокурорът, на когото е върнато делото за
продължаване на разследването, е овластен да разреши тези въпроси по свое
вътрешно убеждение, което съгласно чл. 14 НПК следва да се основава на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото и закона, което изследване трябва да намери своето словесно
отражение в крайния прокурорски акт.
Съобразявайки пределите на съдебния контрол по чл. 243 НПК и
процесуалните нарушения, допуснати от прокурора при извършване на
аналитичната му дейност и даване на законосъобразен отговор на правните
въпроси, съдът приема, че в случая прокурорът е формирал своите
фактически и правни изводи без да обсъди всички събрани доказателства, за
да може обективно и с необходимата сигурност и пълнота да установи
обективната истина за разглежданото деяние. Изводът на прокурора не
съответства на изводимата от събраните доказателства информация, а и по
делото са останали неизяснени въпроси, какъвто е този за психичното здраве
на С. М..
По изложените мотиви съдът приема, че делото следва да се попълни с
необходимите доказателства, в това число чрез назначаване на СПЕ относно
психиатричния статус на М.. В настоящия случай не се споделя и правният
извод на прокурора за това, че за осъществяване на престъплението по чл.
144, ал. 3 от НК е необходимо пострадалият да е изпитал основателен страх за
живота и здравето си, тъй като психичните преживявания на пострадалия не
са визирани от законодателя като елемент от състава на престъплението.
Съгласно решение № 60181 от 19.11.2021 г. на ВКС по н. д. № 745/2021 г.,
III н. о., НК „сред обективните признаци на заканата с убийство не е
включено изискване действително да е бил предизвикан страх у адресата. За
осъществяване на престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК е достатъчно
само да е упражнен психически тормоз по отношение на пострадалия,
достатъчно е обективиране чрез думи или действия, които сочат на реална и
действителна заплаха за живота на лицето, по отношение на което е
отправена заканата. В този смисъл са Р 368-86 II - н. о., Р 112-2013 – II н. о. и
други. Обективно следва да се установи, че деецът разбира свойството и
11
значението на това което извършва и се намира в такова психическо
състояние, при което има вероятност да реализира заканата, като съзнава
съдържанието на същата.”. Възможно е да се приеме, че заканата "не е
реална", но за целта е необходимо да се установи, че изречените изрази са
обективно негодни да възбудят основателен страх за осъществяване на
отправената закана, но конкретният случай не е такъв.
В конкретния случай няма доказателства, на базата на които да се приеме,
че пострадалият е преживял ситуацията със съзнанието, че заявените
действия няма да бъдат осъществени от страна на М.. Още повече, че данните
по делото сочат за ескалация на агресията, която М. проявява към Л. във
времето, вкл. налице е и проявена агресия спрямо Е. Л.а с отправена и към
нея закана. Всичко това, разгледано в контекста на наличната информация за
възможен проблем с психичното здраве на М., сочи недвусмислено, че към
случая следва да се подходи с необходимия обективен подход за пълно,
всестранно и задълбочено изследване. Ето защо не се споделя виждането на
прокурора, че наличието на конфликт между М. и Л., изключва възможността
за осъществяване на престъплението.
Необходимо в случая е да се обърне внимание на наличните данни за
осъществено на 10.09.2020 г. сходно деяние спрямо личността на Л., както и
за съдържащата се в доказателствата информация, че на инкриминираната
дата, М. е отправил идентична закана и спрямо личността на Е. Л.а. Всичко
това би могло да даде необходимата яснота относно личността на С. М. и да
допринесе за установяване на обективната истина по делото.
По изложените съображения обжалваното постановление следва да се
отмени, а делото да се върне на прокурора с указания за събиране на
необходимите доказателства и за извършване на оценка и анализ на
доказателствата съобразно заложения в НПК стандарт, респ. за формиране по
законосъобразен начин на вътрешното убеждение на прокурора и взимане на
решение относно по-нататъшния ход на производството.
По тези мотиви и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК, Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 115-и състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление от 18.11.2022 г. на прокурор при Софийска
районна прокуратура (СРП), с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.
24, ал. 1, т. 1 е прекратено наказателното производство по ДП № 1420/2021 г.
по описа на 04 РУ на СДВР, пр. пр. № 40885/2021 г. по описа на СРП.
12
ВРЪЩА делото на Софийска районна прокуратура за продължаване
на процесуално-следствените действия съобразно указанията на съда, дадени
в мотивната част на настоящото определение.
Препис от определението да се изпрати на наблюдаващия прокурор
при Софийска районна прокуратура, на жалбоподателя и пострадал К. Г. Л. и
на повереника адв. Х. Б..
Определението може да се обжалва и протестира пред Софийския
градски съд в седемдневен срок от съобщаването му на посочените лица.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13