РЕШЕНИЕ
№ 23037
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря Й.КА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110151556 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от ДАС (***********), дружество
учредено и съществуващо съгласно законите на ****, с рег.№ ************, с адрес на
управление: ************** („*********“), съдебен адрес: *********** срещу „ЗДЕ“ АД,
ЕИК: ***************, със седалище и адрес на управление: *********** с която се иска
да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 4 327,08 лева
(четири хиляди триста двадесет и седем лева и 08 стотинки), представляваща главница за
част от неизплатени задължения-регресна претенция за ремонт на МПС и за разходи,
генерирани за репатриране и транспортиране на автомобила до ремонтното звено, ведно със
законна лихва за период от 15.05.2024 г. до изплащане на вземането, за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №28428/2024 г. на СРС, 46 състав.
Твърди се, че на ********** г. при претърпяно ПТП на територията на Република ****,
в гр. ****, за което е съставен Протокол за ПТП №******** от ********** г., е повреден лек
автомобил (МПС) марка Kia Sportage, с рег. № **********, по изключителна вина на лицето
ПИП ЕГН **********, водач на автомобил марка Audi А4, с регистрационен номер
********, застрахован с гражданска отговорност (ГО) № BG/07/********** пори ответника.
Пострадалото в ПТП лице, водач на МПС Kia Sportage, с рег. № ********** е ********
гражданка К. Ю (********), видно от приложения протокол за ПТП. В деня на ПТП е
направен и разход от страна на увреденото лице К. Ю за репатриране на МПС, за което е
издадена Фактура № **** от ********** г. за сумата от 500 лв. За настъпилите по
увреденото МПС марка Kia Sportage, с рег. № ********** е извършен ремонт в сервизно
звено на ********* в ****, за което е издадена данъчна фактура № *********** от
31.05.2021 г. и оценка (разчет) на ремонта № ******* от 09.03.2021 г. с подробно описание
на нужните ръчен труд и ремонтни услуги, с разбивка на вложени часове, единични цени на
материали и други, както и Фактура № **** от ********** г. за транспорт на повреденото
1
МПС до ремонтното, всички възлизащи на 56 520,16 *********** (с включен ДДС).
За периода на валидност на полицата „ГО“ застрахователното дружество Е е
уведомено за настъпване на застрахователното събитие, като е подадено Искане за
обезщетение на 09.06.2024 г., за обща сума в размер на 56 520.16 *********** за ремонт на
МПС, 450 *********** за транспорт на повреденото МПС и 1 265 *********** за
репатриране на МПС, за което е изготвена и подадена претенция чрез румънския клон на
„ЗДЕ“ АД (*************) c номер *******. Въпреки че в застрахователното дружество са
внесени всички изискани от него документи (в т.ч. разходно-оправдателни документи),
разноските по отстраняване щетите по МПС, разходите за транспорт и репатриране на МПС
до ремонтното звено са заплатени само частично с плащане от ******** г., като заплатената
сума е в размер на 47 229,89 ***********.
Твърди се, че водачът на МПС Audi А4 - ПИП е виновен за повреждането на МПС,
като застрахователят не е оспорил вината на своето застраховано лице, като дори е платил
частично претендиралото застрахователно обезщетение.
Поддържа се, че след извършеното частично плащане, общият остатък за плащане към
ДАС възлиза на 11 005.27 *********** (равняващи се на 4 327.08 (четири хиляди триста
двадесет и седем лева и осем стотинки) по курс (1 лв. = 2.54 ***********), ведно със
законната лихва.
Твърди се, че ищцовото дружество е извършило ремонта на МПС, както и разходите за
репатриране и транспорт на МПС до ремонтното звено. Отделно, между ДАС и
пострадалото в ПТП лице, водач на МПС Kia Sportage, с рег. № ********** - К. Ю
(********) е извършено прехвърляне на правата на вземане към застрахователя, с което ДАС
е придобило качеството на пряк кредитор на застрахователя по отношение на претенцията.
Твърди се, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Е за пълно
обезщетяване на причинените имуществени вреди на МПС на пострадалото лице, като права
по претендиране на тези имуществени вреди са прехвърлени към ********* с Договор за
прехвърляне на вземания и продажба на спорни права (застраховка ГО). Поддържа се, че
съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната
компания, отговорна по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, поради
което за *********, като активно легитимирано лице, е налице правен интерес да иска от
съда присъждане на обезщетение за причинените имуществени вреди в пълния размер.
Посочена е банкова сметка за заплащане на задължението: ****************, ****,
РАЗПЛАЩАТЕЛНА СМЕТКА ***: ********, Банка: ********
Претендират се разноски.
Прилагат се писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който исковете се оспорват
като неоснователни по основание и размер.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, обективирано в
застрахователна полица № BG/07/*********, относно лек автомобил марка „Audi”, модел
“A4”, с регистрационен номер ********.
Не се оспорва и твърдението, че на ********** г., при претърпяно ПТП на територията
на Република **** и по конкретно в град **** е увреден лек автомобил (л.а.) марка “Kia”
модел „Sportage”, с рег. № *******.
Оспорва се остатъчния размер на застрахователното обезщетение. Сочи се, че съгласно
посоченото в исковата молба, застрахователното обезщетение възлиза на 57785.16 ***, като
със заплатената сума в размер на 47229.80 ***, би следвало така претендираната сума да е в
2
размер на 10 555.36 ***, а не така посочените 11005.27 ***.
Оспорва се договора за прехвърляне на вземания и продажба на спорни права (цесия).
Сочи се, че по отношение на длъжника, цесионният договор няма действие, докато цесията
не му бъде съобщена от цедента, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. С исковата
молба не са предоставени доказателства за извършено уведомяване. Прави се възражение за
нищожност на предоставения договор за цесия, поради липса на предвидена от закона
форма.
Твърди се, че е извършеното извънсъдебно плащане на застрахователното обезщетение
не представлява признание за дължимостта на вземанията на ищеца, като в случай че се
установи, че е налице порок на договора и същият се обяви за нищожен, то с получаване на
застрахователното обезщетение от дружеството-ищец в текущото производство, се е
достигнало до неоснователно обогатяване. Прави се и възражение за липса на активна
материалноправна легитимация на ищеца за сумата над уговорената в цесията.
Оспорва се наличието на данъчна фактура № *********** от 31.05.2021 г. да
установява извършване на плащане по нея
Съдът, след като обсъди събрани те по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Безспорно по делото е
- наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, обективирано в застрахователна
полица № BG/07/*********, относно лек автомобил марка “Audi”, модел “A4”, с
регистрационен номер ********.
-обстоятелството, че на ********** г., при претърпяно ПТП на територията на
Република **** и по конкретно в град **** е увреден лек автомобил (л.а.) марка “Kia” модел
„Sportage”, с рег. № *******.
Представен е констативен протокол за ПТП №********, изготвен от служител на отдел
„Пътна полиция“. В протокола е посочено, че на ********** г. около 13.44 ч. в гр. **** е
настъпило ПТП на ул. „**********“ Посочен е участник 1- ПИП управлявал л.а. Audi А4 с
рег. №******, собственост на Ю К. и участник 2- ***********, управлявал л.а. Kia Sportage
с рег. № *******.. В графа „обстоятелства и причини за ПТП“ е посочено, че участник 1
предприема маневра за движение в обратна посока от дясна лента, не пропуска движещият
му се от ляво участник 2 и се сблъскват.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза, заключението
по която е изслушано и прието от страните по делото без възражения и което заключение
съдът поставя в основата на докзателствените си изводи. Вещото лице е приело, че
обстоятелствата и причините, при които е настъпило произшествието, са следните: На
********** г., около 13:44 часа, лек автомобил „Ауди А 4“, с рег.№ ********, се движи по
ул. „**********“, с посока от ********* към изхода от гр. ****, и в района пред входа на
хиподрума, водачът предприема маневра за обратен завой, при която реализира ПТП с
движещия се от лявата му страна лек автомобил „Киа Спортидж“, с рег.№ ******. Видимите
щети по превозните средства, отразени в протокола за ПТП са: за лек автомобил „Ауди А 4“,
с рег.№ ********- Предна лява част на автомобила и за лек автомобил „Киа Спортидж“, с
рег.№ ****** -Предна дясна част. От така представения механизъм на ПТП, сравнението на
щетите в приложената по делото Фактура (лист №8, лист №9 и лист № 10 от делото) и
отразените в протокола за ПТП видими увреждания, вещото лице прави извод, че
уврежданията по лек автомобил „Киа Спортидж“, с рег.№ **** се намират в пряка и
причинно - следствена връзка с настъпилото на ********** г. произшествие в гр. ****.
Вещото лице изчислява, че стойността необходима за възстановяване на лек автомобил
3
„Киа Спортидж“, с рег.№ **** изчислена на база пазарни дени, съгласно приложената по
делото Фактура №*******/31.05.2021 г. (лист №12, лист №13 и лист №14 от делото), в
качеството му на официален за марката „Киа“ сервиз за ****, към датата на ПТП е 56520,16
*** (Словом: Петдесет и шест хиляди петстотин и двадесет *** и шестнадесет ***).
Вещото лице изчислява, че стойността необходима за възстановяване на лек автомобил
„Киа Спортидж“, с рег.№ **** изчислена на база средни пазарни цени на сервизи в **** към
датата на ПТП е 52682,41 ***.
Представени по делото са два броя фактури за репатриране на автомобил с получател
Ю К.- Фактура №**** от ********** г. от дружество „Б“ ООД за сумата от 500 лева за
услуга „репатриране на автомобил Киа с рег. № *******“ и Фактура №**** от ********** г.
от дружество „ЛС“ СРЛ за сумата от 450 *** за услуга „транспортни разходи“.
На 31.05.2021 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания и продажба на спорни
права, по силата на който Ю К., с местожителство в гр. Б, в качеството си на собственик на
автомобил KIA с регистрационен номер ****** прехвърля в в полза на цесионера Т.Д.
ДУС” С.Р.Л., спорните вземания/права в общ размер на 56 520,16 *** и допълнителните
права, които са и/или ще бъдат вписани, свързани с основното задължение, до датата на
ефективното изплащане на дължимата сума от Застрахователно дружество “Е” АД - ЧЛЕН
НА Е ****, дължима вследствие на пътнотранспортно произшествие настъпило на
********** г.
Не се спори, че на ******** г. ищецът, в качеството на цесионер на увреденото лице е
получило от дружество от групата на Е сумата от 47 229.89 ***.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 - за
отправяне на писмена претенция преди завеждане на делото, което в случая е сторено, като е
получено и частично плащане. Нормата на чл. 429, ал. 1 от КЗ предвижда, че с договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите
на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. Доколкото прякото право на
увредения, установено със закона - чл. 432, ал. 1 от КЗ, възниква едновременно с правото на
деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то
застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и
причинителят на вредата. Т.е при пряк иск срещу застрахователя следва да се установи
противоправно поведение на застрахования, вредите, които е претърпял ищеца, причинна
връзка между деянието и вредите. Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
В процесния случай е безспорно, че на ********** г., при претърпяно ПТП на
територията на Република **** и по конкретно в град **** е увреден лек автомобил (л.а.)
марка “Kia” модел „Sportage”, с рег. № *******. Съгласно константната съдебна практика на
ВКС /решение № 15/25.07.2014 г. по т.д.№ 1 506/2013 г. на ВКС, I ТО; решение № 85/28.05.
2009 г. по т.д № 768/2008 г. на ВКС, II ТО; решение № 24/10.03.2011 г. по т.д.№ 444/2010 г. на
ВКС, I ТО; решение № 73/22.06.2012 г. по т.д.№ 423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение №
98/25.06.2012 г. по т.д.№ 750/2011 г. на ВКС, II ТО и др./, протоколът за ПТП, издаден от
служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява
официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща
формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1
ГПК – и със задължителна материална такава, като съставлява доказателство за факта на
направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.
Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за
4
определяне на механизма на ПТП, като състоянието на пътното платно, местоположението
на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
маркировката на мястото на произшествието и пр. В процесния протокол за ПТП в
предвидената за това графа е отразено, че местопроизшествието е било посетено на място от
неговия съставител, предвид което същият се ползва с материална доказателствена сила
относно възприетите от съставителя му обстоятелства, свързани с произшествието,
удостоверени в него. Относно посоченият в протокола за ПТП механизъм документът няма
качеството на официален такъв и няма предопределена доказателствена сила. Същият
следва да се цени заедно с другите доказателства при съвкупния им анализ.
Посоченият механизъм в протокола за ПТП, се потвърждава от приетата САТЕ.
Останалите елементи от фактическия състав на непозволено увреждане се установяват по
безспорен начин от събраните по делото доказателства – вредата за собственика на
увредения автомобил, изразяваща се в имуществени вреди от поведението на застрахованото
при ответника лице, и причинната им връзка с виновното и противоправно деяние на
виновния за настъпване на произшествието. Причинната връзка между вредите и механизма
на деянието не се оспорват. Съдът приема за установено, че са причинени именно описаните
в описа-заключение на застрахователя щети, като те се установяват от протокола за ПТП и
от описа на щетите.
Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. Следователно обезщетението обхваща средствата, необходими за възстановяване
на щетите, а тези средства съответстват на средните пазарни цени на вложените нови части,
материали и труд за ремонт на автомобила, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
Тъй като застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава
деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесния вредоносен резултат,
неговата обезпечително-гаранционна отговорност е функционално обусловена от
отговорността на делинквента по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което застрахователят по договор
за застраховка „Гражданска отговорност” отговоря до размера и обема на имуществената
отговорност на делинквента.
При непозволено увреждане, довело до повреда на собствена на ищеца вещ,
делинквентът дължи на собственика на вещта обезщетение за всички реално претърпени от
собственика на вещта имуществени вреди. Тези реално претърпени имуществени вреди се
определят по размер съобразно необходимата за ремонта/поправката на увредената вещ
сума. Без значение за дължимостта на обезщетението за такова увреждане е дали към датата
на заявяване на претенцията по чл.45 ЗЗД и към датата на приключване на делото сумата за
ремонта на вещта вече е била разходвана /ремонтът е бил извършен/ или все още не е. Дори
ремонтът все още да не е извършен, не се касае за бъдещи вреди, които не подлежат на
обезщетяване, докато не настъпят. Това е така, защото при непозволено увреждане, довело
до повреждане на вещ, вредите настъпват в деня на увреждането /когато вещта е повредена/,
а не когато собственикът на вещта е заплатил сума за ремонт и поправка на увредената при
това непозволено увреждане вещ. Размерът на това обезщетение също не зависи от това
дали ремонтът на вещта е извършен или все още не е: този размер се определя със
заключение на вещото лице съобразно това каква сума ще е необходима за поправката на
повредената при непозволеното увреждане конкретна вещ. / Решение № 63/01.02.2024г. по
гр.д. 362/2023 на ВКС, I ГО/.
Застрахователят по задължителната застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“ дължи да репарира онези разходи на лицето, увредено от застрахованото
моторно превозно средство, които са пряка и непосредствена последица от
застрахователното събитие. Дължимото обезщетение, заедно с лихвите и съдебните
разноски, е до нормативно определения размер на застрахователната сума. Когато
5
увреденото лице е направило луксозни разходи - над разумните и обичайните,
застрахователят не отговаря за платеното в повече. Застрахователят не отговаря и за
разходите, които увреденото лице е направило, защото не е положило дължимата грижа да
ограничи вредите от застрахователното събитие. Тези разходи са все поради причини в
поведението на увреденото лице, а не произтичат от застрахователното събитие. /Решение №
36 от 18.01.2024 г. по гр. д. № 1135 / 2023г. на ВКС, IV ГО/.
За пазарна следва да се приеме стойност, която се определя на база цените на труда във
всички сервизи и на всякакъв вид годни за употреба части, тъй като изключването на
определена категория на практика води до изкривяване /ограничаване/ на пазара, т. е. на
фиксирани по определени критерии непазарни стойности. /Определение № 4208 от
25.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3540/2023 г., IV ГО /
В Решение №1/02.02.2011 г. по т.д. №263/2010 г. на ВКС е прието че за ПТП,
причинено в ****, в резултат на което са нанесени вреди на МПС, чийто собственик живее в
чужбина и е извършил ремонт на МПС в чужбина, са релевантни цените за ремонта, където
е извършен - в чужбина. Тъй като се касае за застраховка ”гражданска отговорност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица вреди, дължимата сума
за настъпилото застрахователно събитие има обезщетителен характер и в случая е
предназначена да поправи вредите, настъпили от повреждане на имуществото на
чуждестранно лице. Дължи се обезщетение за вреди на увредена вещ, собственост на
чуждестранно лице и поправянето на вредите е извършено в чужбина - налице е
чуждестранен елемент в правоотношението между застраховател и увреден, свързан с
характера на увреденото лице и мястото на отстраняване на вредите, затова не може
размерът на обезщетението да се определи по средни пазарни цени в ****, тъй като това не
би довело до пълна обезщетение за вредите.
В процесният случай разходите за ремонта за отстраняване на настъпилата вреда
следва да се определят като сбор от средните пазарни цени за ремонтирането на автомобила
в **** и разходите за репатрирането на автомобила до мястото на обичайното му
пребиваване- Република ****.
Установено е, че стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Киа
Спортидж“, с рег.№ **** изчислена на база средни пазарни цени на сервизи в **** към
датата на ПТП е 52682,41 ***. Равностойността на тази сума по фиксинга на БНБ към датата
на деликта / 4.00678 лева за 10 ***/ е 21 108,68 лева. Към тази сума следва да се прибават
разходите за репатриране на автомобила – 500 лева и 450 *** /180,31 лева/ или общо
дължимата сума е за репариране на имуществените вреди е 21 788,99 лева. Съобразно
цитираната по-горе практика е без значение дали реално е извършен и заплатен ремонта,
издадена ли е фактура за същия или не.
Заплатени извънсъдебно преди процеса са 18923,98 лева.
Остава дължим остатък от 2 865,01 лева. За разликата до сумата от 4 327,08 лева искът
като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен
договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно постигане на
съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие
при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на
длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99,
ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за
цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му
спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Предвид изложеното,
6
установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на вземането,
би имало значение, само при условие, че ответникът е платил своето задължение по
договора за кредит. В случая, няма твърдение че ответникът е платил преди връчване
преписа от исковата молба на различно от цесионера-ищец лице. Не се твърди по делото да е
извършено плащане на стария кредитор /цедента/, в който случай неуведомяването на
длъжника за извършената цесия би имало значение.Още с Решение № 123 / 24.06.2009 год.
по т.д.№ 12 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС е прието, че уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата ,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника , на основание чл.99 ал.4 ЗЗД.
Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска , на основание чл. 235 ал.3 ГПК. В този смисъл е константната практика
на върховната инстанция: Р. № 3/16.04.2014 г., т. д. № 1711/2013 г., I т. о., Р. № 78/09.07.2014
г., т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Р. № 114/07.09.2016 г., т. д. № 362/2015 г., ІІ т. о, Р.
№46/25.05.2017 г., т.д.№572/2016 I т.о. и др.
Ето защо в процесния случай с оглед доказателствата за връчване на съобщението,като
част от преписката към исковата молба на ответника, е изпълнено изискването длъжникът да
е уведомен за цесията Следователно цесията на осн. чл.99, ал.4 ЗЗД е породила своето
действие спрямо кредитополучателя и ищецът има качеството кредитор спрямо ответника.
При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на
страните – върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат са целели да
бъде постигнат. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка
една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед неговата цел и
съдържание, обичаите в практиката и добросъвестността. /Решение № 50223 от 16.01.2023 г.
по гр. д. № 574 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение/ Съдът тълкува
уговорката „и допълнителните права, които са и/или ще бъдат вписани, свързани с
основното задължение, до датата на ефективното изплащане на дължимата сума от
Застрахователно дружество “Е” АД“ в смисъл, че увреденото лице прехвърля на цесионера
всички права, които има в качеството си на увредено лице срещу застрахователя по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, каквито са и транспортните разходи
за репатриране на увредения автомобил до ремонтното звено. В допълнение следва да се
посочи и че цесионният договор не е безвъзмезден, респективно нищожен. От общото
тълкуване на договора следва да се направи извод, че увреденото лице е получило услуга-
ремонт на автомобила си като е прехвърлило на сервиза- ищец в настоящото производство
правата си които има като увредено лице по смисъла на чл. 432 КЗ.
Въз основа на изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски. Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Така на ищеца се следват общо 1159,42 лева от пълен
претендиран размер от 1751,10 лева (978 лева- адвокатски хонорар, съответстващ на
принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по
дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС, държавни такси по 86,55
лева за исковото и заповедното производство и 600 лева- депозит за вещо лице)
На ответникът се следват разноски в размер на 67,58 лева от юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 200 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр.
7
с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „ЗДЕ“ АД, ЕИК: ***************, със
седалище и адрес на управление: *******, че дължи на ДАС (***********), дружество
учредено и съществуващо съгласно законите на ****, с рег.№ ************, с адрес на
управление: ************** („*********“),, на основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД
сумата от 2865,01 лева (две хиляди осемстотин шестдесет и пет лева и една стотинки)
главница за остатъчна част от неизплатени задължения -регресна претенция за ремонт на
МПС и за разходи, генерирани за репатриране и транспортиране на лек автомобил „Киа
Спортидж“, с рег.№ ****** до ремонтното звено във връзка с ПТП, реализирано виновно на
********** г. около 13:44 часа, в гр. **** на ул. „**********“, с посока от ********* към
изхода от гр. **** от водача на лек автомобил „Ауди А 4“, с рег.№ ********, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от
15.05.2024 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №28428/2024 г. на СРС, 46 състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата над уважения размер от 2865,01 лева до пълния претендиран
размер от 4 327,08 лева, както и за законната лихва върху неоснователния размер на
главницата.
ОСЪЖДА „ЗДЕ“ АД, ЕИК: ***************, да заплати на основание чл. 78, ал. 1
ГПК на ДАС (***********), дружество учредено и съществуващо съгласно законите на
****, с рег.№ ************, сумата от 1159,42 лева- съдебно-деловодни разноски за
настоящото производство и за ч.гр.д. №28428/2024 г. на СРС.
ОСЪЖДА ДАС (***********), дружество учредено и съществуващо съгласно
законите на ****, с рег.№ ************, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „ЗДЕ“
АД, ЕИК: ***************, сумата от 67,58 лева - съдебно-деловодни разноски за
настоящото производство и за ч.гр.д. №28428/2024 г. на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8